№ 36
гр. София , 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500322 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „П.Г.“ ЕООД – гр. София, чрез
пълномощника му адв. А.Г. от САК, срещу разпореждане № 168 от 11.02.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което е
върната като недопустима частна жалба на дружеството срещу определение № 10 от
13.01.2021г., постановено по реда на чл. 253 ГПК. Жалбоподателят счита обжалваното
разпореждане за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Изтъква, че
първоинстанционният съд погрешно бил посочил в отхвърлителното си определение,
постановено по молба по чл. 253 ГПК, че същото не подлежи на самостоятелно обжалване.
Поддържа, че частната жалба и молбата по чл. 253 ГПК били редовни и допустими, като
насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се засягали правата и
интересите на дружеството. Моли съда да постанови определение, с което да отмени
обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, като разреши спора по
същество с приемане за разглеждане на върнатата частна жалба, след което да се произнесе
и по молбата по чл. 253 ГПК, с уважаване на съдържащите се в нея искания.
Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на
жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по ч. гр. д. № 484/2020 г. пред първоинстанционния съд се е развило
по подадена от К.А.Г. молба за обезпечение на доказателства по чл. 207 ГПК срещу „П.Г.“
ЕООД, по което е допусната и приета в открито съдебно заседание на 09.11.2020г. съдебно-
техническа експертиза с поставена от молителя задача. С протоколно определение от
същото заседание и след изчерпване предмета на делото, производството по образуваното
частно гражданско производство е прекратено, като е посочено, че прекратителното
1
определение е окончателно.
С молба от 23.12.2020г. „П.Г.“ ЕООД е посочило, че процедурата по призоваването
му за съдебното заседание била опорочена, поради което било нарушено правото му на
защита, което на свой ред опорочавало извършените от съда действия по допускане и
изслушване на поисканата от молителя експертиза. В молбата си жалбоподателят посочва
също така, че цитираното определение за прекратяване не е от категорията на
преграждащите, които подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК,
а е такова, което може да бъде оттеглено от постановилия го съд по реда на чл. 253 ГПК.
Отправил е и съответно искане до съда – да отмени определението от 09.11.2020г., да
възобнови производството по чл. 207 от ГПК, да допусне нова експертиза и да призове
молителя на адреса на процесуалния му представител.
С определение № 10 от 13.01.2021 г. районният съд е оставил без уважение молбата
на дружеството за отмяна на протоколно определение от 09.11.2020г., като е счел, че няма
данни за нарушаване процедурата по връчване на съдебни книжа на дружеството, което е
призовано по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, както и че няма изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 253 ГПК. Изрично е посочено, че определението е окончателно.
Срещу така постановено определение представителят на дружеството е депозирал
частна жалба, която с разпореждане № 168 от 11.02.2021 г. е върната като недопустима
поради това, че е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол.
По частна жалба срещу това разпореждане е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна
поради следните съображения:
Както правилно е посочил жалбоподателят в молбата си от 23.12.2020г.,
определението, с което се приключва производството по събиране на доказателства,
действително не подлежи на обжалване, но може да бъде оттеглено от постановилия го съд
по реда на чл. 253 от ГПК. В същия смисъл са и Определение № 459 от 22.07.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3651/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 901 от 12.10.2012 г. на ВКС по ч. т.
д. № 628/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 80 от 14.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
585/2014 г., II г. о., ГК. В конкретния случай, такава процедура е била инициирана от „П.Г.“
ЕООД с молба от 23.12.2020г., и по нея районният съд се е произнесъл с определение №
10/13.01.2021г., като я е оставил без уважение.
2
Актът на съда, постановен по реда на чл. 253 от ГПК, обаче, не подлежи на
самостоятелно обжалване, независимо от неговия резултат, тъй като не попада в нито една
от двете хипотези по чл. 274, ал. 1 от ГПК – нито прегражда хода на делото, нито е
предвидена изрична възможност да бъде обжалван. Това становище е трайно застъпено в
правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Попова В., Стамболиев О., Иванова Р., „Българско
гражданско процесуално право“, изд. „Сиела“, десето преработено и допълнено издание,
стр. 213) и в изричната съдебна практика по въпроса (Определение № 163 от 1.10.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1965/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 193 от 11.05.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1690/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 163 от 9.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2096/2013 г., II г. о., ГК).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба
срещу определението от 13.01.2021г., с което молбата на жалбоподателя по чл. 253 ГПК е
оставена без уважение, е недопустима, и правилно е била върната с обжалваното в
настоящото производство разпореждане. Същото е правилно и законосъобразно, поради
което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П.Г.“ ЕООД с ЕИК **** срещу
разпореждане № 168 от 11.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 484/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Сливница.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3