РЕШЕНИЕ
№527
31.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ……………………………………………………………..
Прокурор: Делчо Лавчев…...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 392 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба подадена от П.Т.З. *** чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Община Мадан, с която се претендира обезщетение в размер на 2.50 лева- заплатена цена за годишна регистрация за ползване услугите на Градска библиотека „Антон Страшимиров”, гр. Мадан -имуществени вреди представляващи причинени от действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба на чл. 49, т.41 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мадан, приета с Решение 231/26.10.2016г. на Общински съвет Мадан.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2.50 лева е заплатено с квитанция № 013741/19.09.2017г. , а процесната разпоредба на чл. 49,т.41 от Наредба № 9 за определянето на местни такси и цени на услуги на територията на Община Мадан, била отменена по негова жалба с Решение № 333/12.09.2018г. по адм. Дело № 163/2018г. на АдмС - Смолян, потвърдено с Решение № 8145/31.05.2019г. по адм. Дело № 13610/2018г. на ВАС. След отмяната на разпоредбата общински съвет Мадан не предприел действия по служебно уреждане на правните последици за времето когато била действала порочната разпоредба. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ответника носел отговорност за причинените вреди от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Сумата от 2.50 лева била пряка и непосредствена вреда причинена му по времето, когато била действала порочната разпоредба.
По изложените съображения се моли да бъде осъдена Община Мадан да заплати на ищеца сумата от 2.50 лева, по посочена в допълнение към исковата молба банкова сметка ***. Претендира се и присъждане на сторените разноски в настоящото производство за ДТ и адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично от ищеца и от упълномощен процесуален представител –адв. Б.
Ответникът - Община Мадан, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за недопустимост на исковата молба . Твърди, че на ищеца не е причинена имуществена вреда вследствие на нормативната уредба на Община Мадан. Сочи се, че описаната от ищеца фактическа обстановка не е действителната такава. Действително същият бил заплатил твърдяната сума от 2.50 лева цена на услуга по сочената разпоредба на чл. 49,т.4 1 от Наредба №9 , но същата сума му била възстановена чрез пощенски запис. Доколкото имало отношение към спора, следвало да се вземе предвид и отношението на ищеца към служителите на градска библиотека „Антон Старшимиров” в Община Мадан, което довело до намесата на полицията. В хода на съдебното производство е направено искане за прекратяване на съдебното производство поради отпаднал интерес от водене на същото. Моли се за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по делото до предвидения в чл.7, ал.2, т.1 вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004г. минимум от 100.00 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково, счита че макар исковата претенция да е доказана по основание и размер, с оглед осъщественото заплащане , то сумата по предявеният иск не следва да се дължи. Счита, че не са налице основания за прекратяване на производството, доколкото искът е заведен преди да е налице плащане от ответната страна. Касателно претенцията за разноски, осъществени в настоящото производство, излага съображения, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено към минималното такова предвидено в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на депозиране на исковата молба .
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 231 взето на заседание проведено на 26.10.2016г. и обективирано в протокол № 18 от същата дата, Общински съвет Мадан приел Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мадан.
В чл.42 от наредбата било предвидено за всички цени на услуги, предоставяни от общината и нерегламентирани със закон да се определят цени съгласно същия подзаконов нормативен акт. В чл.43, ал.4 изрично било посочено, че цените на услугите се събират от общинска администрация и приходите от тях постъпват в бюджета на общината. Различните видове услуги и цените за тях били определени в чл.49 от същата наредба, като съгласно действащата към 19.09.2017г. редакция на чл. т.41 от чл. 49 на Наредба № 9, за услуга извършвана от градска библиотека –Мадан - годишна регистрация на читатели над 14г, била определена цена на услугата в размер на 2.50 лева.
С
приходна квитанция № 013741 от
19.09.2017г. ищец П.Т.З. *** сумата от
2.50 лева представляваща читателска
такса.
С Решение № 333/12.09.2018г. постановено по адм. дело № 163 по описа на АдмС-Смолян за 2018г. разпоредбата на чл. 49, т.41 от Наредба № 9 за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мадан, в частта „годишна регистрация на читатели”. Съдебният акт е оставен в сила с Решение № 8145/31.05.2019г. постановено по адм. дело № 13610/2018г. на Върховен административен съд.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от приетите без оспорване от страните писмени доказателства приложени към исковата молба и от съдържащите се такива в приложеното по настоящото производство а.д.№ 163/2018г. по описа на АдмС-Смолян.
Настоящият иск е предявен пред АдмС-Хасково на 07.05.2020г. по поща и заведен с вх. № 2166 от 08.05.2020г. На 01.07.2020г. Община Мадан е заплатила с платежно нареждане по посочената в исковата молба банкова сметка, ***.50 лева .
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение имуществени вреди причинени от действието на отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове приет от Общински съвет-Мадан. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска- Община Мадан, която е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. По наведеният довод за прекратяване на производството от страна на ответната страна следва да се посочи, че при наличието на редовна искова молба, с която е предявен осъдителен иск, съдът е длъжен да се произнесе с решение, като установи обстоятелствата по делото и направи правен извод за съществуването на изискуемо и ликвидно притезание на ищеца спрямо ответника. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка само в случаите, когато се предявява установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК), а не и при предявяване на осъдителен такъв. В последният случай(какъвто е и настоящия) съдът не може да откаже да разгледа спора и прекрати производството по делото, а е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за отхвърлянето на иска. В този смисъл и актуалната практика на ВАС(Определение № 13889/17.10.2019г. по адм. дело № 1037/2019г. на ВАС, 3-то отд. И др.)Ето защо искът е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 2.50 лева причинени в резултат на действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба на чл. 49, т.41 в частта й предвиждаща заплащане на цена на услуга в размер на 2.50 лева за годишна регистрация на читатели в градска библиотека Мадан от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на Община Мадан. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен нормативен акт/незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, отменен/а по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен нормативен акт, респ. разпоредба от такъв и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че действително чл. 49, т.41 от Наредба № 9 на Община Мадан, в частта й предвиждаща заплащане на цена на услуга за годишна регистрация на читатели е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Следователно първата кумулативна предпоставка е налице.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.
В приетата като писмено доказателство по делото и неоспорена от ответника квитанция № 013741/19.09.2017г., е удостоверено заплащане в полза на Община Мадан от страна на П.З. на сума от 2.50 лева представляваща читателска такса . Обстоятелството, че сумата е заплатена от ищеца именно на основание действащата към този момент редакция на чл. 49, т.41 от Наредба № 9 на Община Мадан, не е спорно между страните.
Претендираната от ищеца сума е заплатена следователно в резултат на действието на разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, частично отменена впоследствие, като незаконосъобразна от съда. Поради което претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатена цена на услуга съставляват пряка и непосредствена последица от действието на този ПНА, до отмяната му.
Гореизложеното води на извода, че от
доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на исковата
молба, са били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Община Мадан по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В настоящото производство на 07.07.2020г. от ответника е представено неоспорено писмено доказателство, че на 01.07.2020г. по банковата сметка посочена в исковата молба, като такава по която ответникът може да извърши заплащане, е постъпило такова от Община Мадан в размер на 2.50 лева, с което се удостоверява извършено от ответника плащане на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна част от разпоредбата на чл. 49, т.41 от Наредба № 9 на Община Мадан.
Настоящият съдебен състав приема, че
доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, извършването на плащането следва да се прецени като правопогасяващ
относно спорното правоотношение факт.
С привеждането на същата сума по сметка на
ищеца ответникът е заплатил своето задължение. Тъй като спорното притезание е
погасено чрез плащане, към настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че представените от ответника доказателства за възстановяване на 10.07.2019г.
сума от 2.50 лева с пощенски превод на ищеца касаят възстановяване на заплатена
от П.З. сума за годищна регистрация в
градска библиотека Мадан за 2019г. ,
което е видно от писмо на Гл.спец. БФ
при ГБ“Антон Страшимиров Мадан“ изх. № 3/10.07.2019г. и приложенията към
него. Т.е. те са неотносими към
настоящия спор и не доказават погасяване чрез заплащане на исковата претенция
предмет на настоящото производство.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на разноски
в размер на 410.00 лева, от които 10.00 лева ДТ и 400.00 лева действително заплатено възнаграждение за един
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.05.2020г.
С разпоредбата
на чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ,
е предвидено,че ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или искът бъде
оттеглен изцяло, или при отказ изцяло от иска, ищецът дължи заплащане на
разноските по делото. С тази разпоредба е предвидено специално ограничение
относно начина на разпределяне на разноски, направени в производства по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Извода се налага и с оглед
специалната разпоредба на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, която
предвижда, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. В тази алинея законодателят изрично е разграничил понятията
" разноски по производството ", държавна такса " и
"възнаграждение на адвокат". В случая ищеца претендира разноски за ДТ и за адвокат,
не и други разноски в производството.
Съобразно практиката на Върховният административен
съд по сходни случаи, при отхвърляне на
иска по ЗОДОВ поради заплащане в хода на
производството, разноски за внесена
ДТ и адвокат са дължими на ищеца. В този
смисъл и най-актуалната практика на ВАС изразена в Решение № 10905/10.08.2020г.
по адм. дело № 3430/2020г. на ВАС.
По отношение въпросът в чия тежест следва да са разноските,
направени в производството от страна на ищеца, и намира ли приложение в случая
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК:
В чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с пар.1 от ЗР
на ЗОДОВ, е регламентирано, че заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Според чл.78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая не може да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като на първо място липсва
изрично писмено признание на иска, а на второ място извършеното плащане е след получаване преписа от исковата молба и след първо проведено по делото открито съдебно заседание. Следователно с поведението
си ответникът е станал причина за възникването на съдебния спор.
Възражението
на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение на
един адвокат в размер на 400.00 лева съдът намира за основателно. Макар и с предмет ЗОДОВ, настоящото
производство не се характеризира нито с правна, нито с фактическа сложност. Настоящото
дело, както бе посочено е исково административно и е с материален интерес до 1000.00 лева. Пред
това заплатеният адвокатски хонорар от ищеца се явява прекомерен и следва да
бъде намален до минималният предвиден в нормата на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й към датата на подписване на договора за правна защита и
съдействие и депозиране на исковата
молба в съда размер, а именно 300.00 лева. Макар и исково настоящото
производство не е гражданско, поради което обратно на твърденията на ответника
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения е неприложима. Неприложима е и твърдяната от ищеца разпоредба на
чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. –
същата видно от съдържанието й касае специфичен случай, в който исковата молба е изготвена от
адвокат, но същият не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание по делото. Т.е.
тази норма не се прилага кумулативно с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от наредбата.
В случая тази хипотеза не е налице, тъй
като процесуалният представител на ищеца не само е изготвил исковата молба, но и
е взел участие в съдебното производство.
Предвид изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
310.00 лева , от които 10.00 лева внесена ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. *** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочен срещу Община Мадан, с който се претендира обезщетение в размер на 2.50 лева- заплатена цена за годишна регистрация за ползване услугите на Градска библиотека „Антон Страшимиров”, гр. Мадан -имуществени вреди причинени от действието на отменената, като незаконосъобразна разпоредба на чл. 49, т.41 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мадан, в частта й предвиждаща заплащане на цена на услуга за годишна регистрация на читатели .
ОСЪЖДА ОБЩИНА МАДАН да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 310.00 лева, от който 10.00 лева ДТ и 300 лева –възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: