№ 1060
гр. Варна, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500908 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът П. П. П., редовно призован, действащ чрез законния си
представител Д. Д., не се явява, представлява се от адв. Н. Б., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна Р. П. П., р едовно призована, не се явява,
представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролищата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно уведомени, не изпраща процесуален
представител.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото. По указанията по реда на чл.
101 от ГПК, представям пълномощно от 19.04.2023г., с което П. П., действащ
със съгласието на майка си Д. Д., ме упълномощава да го представлявам по гр.
д.№ 9810/2021г. по описа на ВРС, с което указанията ви са изпълнени.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че с представеното пълномощно дадените
указания по реда на чл. 101 от ГПК са надлежно изпълнени, не са налице
1
процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. П. П., ЕГН**********,
действащ към момента със съгласието на майка си и законен представител Д.
Г. Д., ЕГН**********, срещу Решение №3911/12.12.2022г. по гр.д.
№9810/2021г. на ВРС, 46-ти с-в,с което е намалено с 42575/172500 ид. части
извършеното в полза на ответника П. П. П., ЕГН**********, дарение с нот.
акт №91/18.02.2014г., том I, нот. дело №84/2014г. на нотариус при ВРС, на
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Фредерик Жюлио Кюри" № 7, вх. Б, ет. 5, ап.
17, с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два
коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор
10135.1504.15.1.17 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата му таванска
сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно и с 5.1040% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място с площ 681 кв. м., разположено в ПИ 10135.1504.15 по КК и КР на
Варна, и е възстановена запазената част на ищцата Р. П. П., ЕГН**********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Силистра" № 4, вх. А, ет. 4, ап. 10, от наследството,
оставено от баба й Р.Ат.М., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна,
починала на *******. , в размер на 42575/172500 ид. ч. от описания по-долу
имот, със същите 42575/172500 ид. ч., на осн. чл.30, ал.1 ЗН, както и е осъден
ответникът за разноски пред ВРС.
В жалбата се твърди, че решението на РС е постановено в нарушение на
процесуалните правила (без да се посочва защо), в нарушение на материалния
закон и е необосновано. Въпреки че няма спор за наследственото качество на
страните и за извършваните в периода 1994-2014г. дарения, ВРС е определил
неправилно наследствената маса и размера на запазената част на ищцата, тъй
като не е прихванал паричната равностойност на идеалните части, които биха
придобили страните по наследяване от своя надарен приживе наследодател. В
този смисъл е следвало при определяне на масата да се включи оценката и на
3/4 ид. части от апартамента в гр.Варна, ул. „Фредерик Жюлио Кюри" №7,
2
които през 1994г. Р.М. (починала 2021г.) дарила на сина й П. Хр. П. (починал
през 2016г.). В този случай общата оценка на масата би била 304 075лв., от
която запазена част за страните би била 152 037.50лв., а след приспадане на
стойността на дарените ид. части през 1994г. от 130 475лв. би се достигнало
до накърняване на запазената част на Р. П. най-много с 10 781.25лв. По тези
причини моли за отмяна на решението на ВРС и цялостно отхвърляне на иска
по чл.30 ЗН, евентуално отхвърлянето му над 10 781.25лв., и съответно
присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбите. Счита решението за правилно и обосновано, а въззивната
жалба за неоснователна, за което излага съображения. По основния довод в
жалбата поддържа, че в случая при смъртта на Р.М. внуците й са я наследили
пряко по право на заместване и правото им на запазена част не е част от
наследството на баща им П. Хр. П.; както и че в масата не следва да се
включват сделки назад във времето със същия имот, дарение на който се
атакува по чл. 30 от ЗН. Моли за потвърждаване на решението и за разноски
пред въззивната инстанция.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивна
жалба. Нямам възражения по доклада.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и доказателства за извършването им.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за реално извършени такива.
3
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Моля да уважите така депозираната въззивна жалба и да
отмените решението на първоинстанционния съд. Считаме, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не е определил
правилно общия размер на наследствената маса, както и не е взел предвид
направените в полза на наследодателя на страните дарения от страна на
неговата майка и тяхна баба, Р.М..
Изложили сме подробни съображения, поради които считаме, че
посоченият размер, с който е накърнена запазената част, е различен от този,
който е приет от първоинстанционния съд. Моля за решение в този смисъл.
Моля да ни присъдите разноските.
АДВ. С.: Моля въз основа на събраните по делото доказателства, да
приемете, че решението на първоинстанционния съд е правилно, споделяйки
всички фактически и правни изводи
От фактическа страна е безспорно установено, че през 1994г.
наследодателката Р.М. е дарила на П. Хр. П., баща на въззиваемия, своите ¾
ид. части от процесния имот. През 2004г. синът П. Хр. П. е дарил обратно на
майка си Р.М. целия процесен имот, останалата ¼ ид. част, а с процесното
дарение от 2014г. Р.М. отново е дарила целия имот, но вече на своя внук П. П.
П., настоящ въззивник.
Поставените са два правни въпроса в жалбата като съществени
оплаквания. Първият е дали извършеното през 1994г. дарение от Р.М. в полза
на сина и П. Хр. П., впоследствие починал преди нея, следва да се приспадне
́
от запазената част на Р. П., която упражнява това свое право в качеството си
4
на низходящ на наследодателката и дъщеря на починалия преди нея неин син.
Вторият въпрос е дали при установените факти на три поредни
прехвърляния на един и същи имот следва в масата по чл.31 ЗН да се включи
и стойността на дарението на идеалната част от същия този имот, извършено
по- рано чрез първото от тези три поредни дарения.
По втория въпрос: в подобна хипотеза, когато наследодателят е дарил
даден имот на своя низходящ, но той е починал преди него и неговите
наследници упражняват правото си на запазена част по силата на чл. 29 ЗН
следва от тяхната запазена част да се приспадне стойността на дареното в
полза на починалия техен наследодател. Това би могло да стане само когато
тези лица, упражняващи право на запазена част, са се облагодетелствали от
подобно дарение. В конкретния случай това очевидно не е така, защото
идеалната част, която Р.М. е дарила на сина си П. Хр. П. и е била върната
обратно от сина и, а впоследствие тя е дарила същата тази идеална част и
́
целия имот на своя внук, настоящ въззивник.
По първия въпрос може да има различни становища, налице е съдебна
практика, която поначало допуска подобно прихващане, но само и единствено
когато има облагодетелстване на лицето, упражняващо запазена част. А това
може да е, ако след смъртта на неговия пряк наследодател той е притежавал
имота или имотът, дарен някога от общия наследодател е бил останал в
патримониума на прекия наследодател и той, да речем, го е разпоредил.
По следващия въпрос, следва ли от подобна фактическа обстановка,
стойността на първото дарение да се включва в наследствената маса,
отговорът е очевидно отрицателен, тъй като смисълът на разпоредбата, чл.31
ЗН е извършеното от наследодателя дарение в наследствената маса да се
включат всички извършени от наследодателя дарения, негови имущества. В
случая се касае за дарение на едно и също имущество, поради което
повторното му включване като стойност в обсъжданата маса е недопустимо.
Моля, въз основа на изложеното, при безспорни факти да потвърдите
решението и да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Б.: Законът не въвежда изискване за начина, по който следва
повторно да е придобил имота, предмет на дарственото разпореждане, няма и
изискване относно начина, по който е следвало прекият наследодател на
страните дали се е разпоредил с него, дали е по възмезден начин или по
5
безвъзмезден начин. Страните са имали възможност по реда на чл. 31 ЗН да
оспорват направеното от страна на техния баща дарение, в случай че считат,
че същото накърнява техните законни интереси. В този смисъл считам, че
имуществото следва да бъде включено, доколкото законът не е въвел изрично
изискване, за да може да бъде прихванат размера на това дарение, същото да
продължава да е останало в патримониума на наследодателя на страните.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6