Р Е Ш Е
Н И Е №98
гр.Хасково, 20.02.2015год.
Том
І, стр.213-216
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Гергана Докузлиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1311 по описа за
2014г., за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация
София” ЕАД против К.Г.И.,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД – за заплащане на дължими
суми по договор и лихви за
забава.
В исковата
молба ищецът твърди, че ответникът
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия, които имали сила на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите.
В ОУ е определен срока и реда, по който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми – 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът съгласно извлечението от сметки
за абонатен № 204701 е използвал
доставяната топлинна енергия за периода от м. май 2011г. до м. април 2013г. Ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение, но не последвало издължаване. Съгласно чл.139 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а от ЗЕ. Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски. След
края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – «Бруната България» ООД на база
реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.71 от Наредба
№ 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба№ 16-334/06.04.2007г. За топлоснабдения
имот били издадени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия били начислени по
действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела
в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане,
то тя се добавя към първата дължима
сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване,
то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Посочва се още, че ищецът депозирал
заявление по реда на чл.410 от ГПК, което било уважено, но ответникът
възразил. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сума в общ размер от 1178.99 лева, от които 1022.06 лева – главница, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2011г. – м. април 2013г. и 156.93
лева, представляващи лихви за забава от 30.06.2011г. до 16.01.2014г., ведно със
законната лихва от 17.02.2014г. – депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Оспорва се факта на реално потребление на
топлинна енергия от страна на ответника за процесния
период. Въпреки че ответникът бил носител на правото на собственост върху
имота, законът поставял условие същият реално да е използвал предоставената
енергия. В случая липсвало съвпадение между собственика на имота и лицата,
които реално са потребявали топлинната енергия.
Ответникът нямал сключен договор с „Бруната България”
ООД, не бил участвал в ОС на собствениците – възложители по договора с
топлинния счетоводител. Същият не бил обвързан с облигационни отношения по
доставка на топлинна енергия с ищеца по делото. Ответникът оспорва началния
момент на начислената лихва за забава – 30.06.2011г.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Бруната България” ООД не взема становище
по иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото Ч.гр.д. №
875/2014г. по описа на Районен съд-Хасково се установява, че е издадена Заповед
№ 455/24.04.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът К.Г.И. да заплати на кредитора „Топлофикация
София” ЕАД сумата 1022.06 лева – главница, представляваща стойност на доставена
и неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София-град 1309, Обл.София,
Общ.Възраждане, ж.к. „Зона Б-
Като писмено
доказателство по делото се представи Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 110 от 13.11.1992г., от който се установява, че ответникът е придобил чрез
дарение собствеността върху процесния недвижим имот.
С Декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, вписана в
Акт № 36/2005г. един от дарителите по посочения нотариален акт – Л.А.И.се е
отказала от правото на ползване, което й е било запазено с Нотариалния акт от
13.11.1992г.
С Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 169 от 08.09.2005г.
ответникът е учредил ипотека върху процесния имот.
Представени бяха и
Протокол от 11.11.2001г. на ОС на ЕС и Договор от 11.10.2001г., съгласно които ОС
на ЕС, в която е процесният имот, е избрало и
възложило на „Бруната България” ООД да извършва
топлинно счетоводство в сградата. Към протокола от ОС на ЕС е приложен Списък с
живущи, в който е положен подпис от праводателя на
ответника по договора за дарение от 1992г. /Л. И. – под № 50/, като в графа
„Разпределители” са посочени 5 бр. разпределители. Представени бяха и
Извлечения от сметка за абонат: 204701, както и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребителите в
гр.София.
Видно от
Удостоверение от 17.10.2012г., издадено от Столична община, Район „Възраждане”
е, че адрес ж.к. „Зона Б-
Като доказателства по
делото бяха представени от третото лице-помагач „Бруната
България” ООД Индивидуална справка за използвана топлинна енергия за абонатен
номер 204701, абонат Л.А.И., за периода м. май 2011г.–м. април 2012г. и
Индивидуална справка за използвана топлинна енергия за абонатен номер 204701, абонат
К.Г.И., за периода м. май 2012г. – м. април 2013г.
Приети са като
доказателства и Формуляри за отчет за абонатен № 204701 с дата 26.04.2012г., за
клиент Л.А.И. и за клиент К.Г.И. с дата 08.04.2013г. Видно от тези документи е,
че в процесния имот са извършвани отчети на уреди,
като радиаторите са демонтирани, но се потребява
енергия за горещо битово водоснабдяване.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че отчетните
данни на топломера, съгласно изготвената от Топлофикационен район „София”
информация, съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Топлофикация
София” АД за процесния период. За отчетните периоди
фирмата за дялово разпределение „Бруната България”
ООД е отчитала действително потребената топла вода,
след което е извършвано дяловото изравняване. В зависимост от специфичния
разход за загряване на
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че и през двата отоплителни
сезона ответникът като клиент е ползвал топлинна енергия за битова гореща вода,
за която има извършено отчитане по показанията на водомера. През първия сезон /м.05.2011г.
– м.04.2012г. вкл./ сградата е отоплявана и въпреки, че не е отчитан и няма
включен отоплителен уред в самия имот /отопление имот е нула/, за месеците
10.2011г. – 04.2012г. е начислявана сума за сградна
инсталация. За втория отоплителен сезон /м.май 2012г. – м.04.2013г. вкл./ няма
начислявани и фактурирани суми за сградна инсталация
– всички съсобственици са се отказали от топлоснабдяване.
Вещото лице е констатирало, че няма извършени никакви плащания от ответника. Установило
е още, че начислената топлинна енергия за периода е в размер на 968.70 лева.
Сумите за изравнение са 43.73 лева. Фактурираните суми за услугата дялово
разпределение са 12.24 лева. Стойността на издадените фактури е 918.30 лева,
или с 94.13 лева по-малко от изчислената сума по документите за ТЕ и дялово
разпределение при топлинния счетоводител и при ищеца. Общата сума на лихвите за
забава върху фактурите, издадени от дружеството-ищец, възлиза на 149.59 лева,
считано от 30-дневния срок на периода, за който се отнасят до 16.01.2014г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
На първо място съдът счита, че следва да
обсъди възражението на ответника, че няма качеството на потребител на топлинна
енергия. Същото намира за неоснователно по следните съображения: Това е така,
тъй като по смисъла на § 1, т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ, действащ към процесния период, „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател
на имота, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Казаното налага извода, че след като ищецът
е собственик на процесния имот, по което
обстоятелство страните не спорят, то той е потребител на постъпилата в сградата
– етажна собственост топлинна енергия за битови нужди по смисъла на закона.
Правно ирелевантно в случая е обстоятелството дали
реално е използвал предоставената му енергия, тъй като нито Законът за
енергетиката, нито Общите условия поставят изискване имотът да се ползва реално
от потребителя, за да придобие той това качество. Нещо повече - освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на
сградата. В този смисъл е и Решение № 5/22.04.2010г. по К.д. № 15/2009г. на
Конституционния съд на Република България, в мотивите на което е посочено, че
всички съсобственици в сграда-етажна собственост, следва да участват и в
разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната
енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Това заплащане
следва от факта, че сградната инсталация е обща част
по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в
сграда – етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея, е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване
и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което
следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл.150,
ал.3 от ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
и тази за отопление на уредите в общите части. Обстоятелството дали ответникът
реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е само да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. При
това той остава такъв потребител, доли и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в
тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В
настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е, че ответникът през целия исков период е бил ползвател и на топлинна енергия за битова гореща вода в
имота. Казаното налага извода, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, което съдът счита, че е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на самия договор е уредено в
представените по делото Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
ответника, дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на
чл.150, ал.2, изр.2 от ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл.150, ал.3 от ЗЕ. От заключението и на двете
експертизи се установява, че дяловото разпределение е извършвано правилно и в съответствие
с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. От проверените и
анализирани документи на място и приложените в делото материали вещото лице по ССчЕ е констатирало, че начислената ТЕ /топлинна енергия/
за исковия период е 968.70 лева ; сумите за изравнение – 43.73 лева ;
фактурираните суми за услугата дялово разпределение – 12.24 лева, или общо 1024.67
лева /неправилно посочено от в.л. общо 1012.43 лева/. Ето защо, искът е доказан
и следва да се уважи в пълния предявен размер от 1022.06 лева.
Поради неизпълнение на
задължението от ответника за заплащане в срок /30 дни след
датата на всяка фактура/ на ползваните услуги, ищецът е
начислил обезщетение за забава върху главниците за периода от датата,
следваща падежа на съответното вземане. Съдът изчисли посочената лихва с помощта на
общодостъпна програма, като размерът й възлиза на сумата от 267.56 лева, поради
което искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 156.93 лева.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК ответникът е дал
повод за образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д.
№ 875/2014г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – платена
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с
оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, а именно – сумата 918 лева, от които 605 лева – платена държавна
такса и възнаграждения на вещи лица и
313 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
По предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б против К.Г.И., ЕГН **********,
съдебен адрес – гр.Хасково, ул”Хан Кубрат” № 8, ет.3, офис 14, при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Бруната България” ООД, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Братя Бъкстон” № 85:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Г.И., ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.”Ястребец” № 23Б, сумата от 1022.06 лева, представялваща стойност на доставена и неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София-град 1309, Обл.София, Общ.Възраждане, ж.к.
„Зона Б-
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б,
сумата в размер на 1043 лева, от която 918 лева, представляваща разноски по
настоящото дело и 125 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 875/2014г.
по описа на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.