Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-187 Година 2020, 12 февруари гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на дванадесети февруари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар …………………..
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1729 описа за 2019 година
Производството е по чл.247 от ГПК и е
образувано по молбата на въззиваемия Г.Н.К.
от гр.Бургас, чрез процесуалния му представител – адв.Станко Кралев от БАК, за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната от съда в постановеното по делото
решение № ІV-164 от 09.12.2019 г., изразяваща се в неправилно пресмятане на
сумите, представляващи дължимо на въззиваемия възнаграждение за извънреден
труд, и по-конкретно – в неправилно изчисляване на дължимото на ищеца-въззиваем
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г., а оттам – до неправилно пресмятане на общодължимото на ищеца възнаграждение
за извънреден труд за целия процесен период, съотв.в неправилно пресмятане на
дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното и за въззивното
производство. Твърди се, че в резултат на грешка при пресмятането, съдът е
присъдил на въззиваемия-ищец 1148,76 лв, вместо дължимите му съобразно логиката
на съда в мотивите на решението, 1767,84 лв.
Въззивната Областна дирекция на МВР – Бургас, не е
изразила становище по молбата на въззиваемия за поправка на очевидна фактическа
грешка.
С
оглед твърденията на страните и доказателствата по делото, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
С решение № ІV-164 от 09.12.2019
г. по настоящото дело, БОС е отменил решение № 2302 от 01.10.2019 г. по
гр.д.5225/2019 г. по описа на Бургаски районен съд В ЧАСТТА, с която
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, е осъдена да
заплати на Г.Н.К. от гр.Бургас, сумата над 1 148,76 лв до пълния уважения размер от 1 871,32 лв,
представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 01.07.2019 г.
до окончателното изплащане; над сумата от 215 лв до присъдения размер от 350 лв
– съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; както и в частта, с която ОД на МВР
Бургас е осъдена да заплати на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, по сметката на PC гр.
Бургас сумата над 61,41 лв до сумата от
100 лв за изготвената експертиза. Вместо отменената част на първоинстанционното
решение, БОС е постановил отхвърляне на предявения от Г.Н.К. срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, иск за присъждане на сумата от 722,56 лв (седемстотин двадесет и два лева и петдесет и
шест стотинки), представляваща разликата над сумата от 1 148,76 лв до
пълния уважения размер от 1 871,32 лв, представляващи нетният размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
01.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и претенцията за съдебни
разноски над сумата от 215 лв /двеста и
петнадесет лева/ до присъдения размер от 350 лв. Решението на БРС е потвърдено в
останалата обжалвана част. Въззивната Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас е осъдена да заплати на Г.Н.К. сумата от 258
лв (двеста петдесет и осем лева), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Съдът
констатира, че действително при извършването на пресмятания на дължимите на
въззиваемия-ищец суми за положения от него нощен труд в периода 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г., е допуснал грешка при изчислението на сумите. В мотивите на
решението си съдът е посочил, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
на въззиваемия се дължи възнаграждение, което не е увеличено с 50 на сто върху него,
както го е изчислило вещото лице. На първо място съдът правилно е изчислил положените
от ищеца в периода часове нощен труд - общо 296 часа, но погрешно е
пресметнал часовете след приравняването им на дневни с коефициент 1,143, като е
посочил, че възлизат на 423,28
часа, вместо на 338,33 часа. В
резултат на това погрешно изчисление, съдът неправилно е приел, че разликата,
която следва да се отчете като положен труд, но не и като извънреден, т.е.за
тези часове се дължи нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху
него съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице, е 127,28
часа, вместо 42,33 часа. Тази
допусната при пресмятането грешка се е отразила съответно на посоченото от съда
нетното трудово възнаграждение за периода без увеличение - 1448,32 лв, вместо
правилно изчисленото съобразно данните в колона № 3 възнаграждение - 207,03 лв, а с увеличението от 50% –
2 170,80 лв, вместо 310,55 лв
(според данните от колона № 4). По този начин, в резултат на грешка при
пресмятането, съдът неправилно е изчислил разлика от 722,56 лв, вместо 103,52 лв, която следва да се извади от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период в размер на 1 871,32 лв, съответно неправилно е
посочено, че получената сума възлиза на 1 148,76 лв, вместо на 1767,80 лв, и размер искът се явява
основателен за сумата от 1767,80 лв,
а не за сумата от 1 148,76 лв.
Допуснатата от въззивния съд при изчисленията
грешка е довела до неправилно определяне на дължимите с оглед постановения резултат,
на въззиваемия разноски - 258 лв, вместо правилно изчислените 397 лв за въззивното производство от
общо направени разноски в размер на 420 лв с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, и 215 лв, вместо 331 лв от общо направени /и присъдени от БРС/ разноски в размер на
350 лв, дължими на въззиваемия за първоинстанционното производство.
На последно място, неправилно изчисленото
дължимо на въззиваемия възнаграждение е довело и до погрешно определени
разноски, които въззивникът следва да заплати по сметката на БРС за заплатено
възнаграждение на вещо лице - 61,41 лв, вместо 94,50 лв.
Очевидна фактическа грешка представлява всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
проявление в писмения текст на решението. Правната доктрина и
безпротиворечивата съдебна практика приемат, че погрешното пресмятане на суми
представлява очевидна фактическа грешка. Ето защо съдът намира, че допуснатите
грешки при изчисляването на дължимото на въззиваемия-ищец възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на приравняването на отработените часове нощен
труд на дневни, съответно на дължимите от въззивника съобразно уважената част
от иска съдебни разноски на въззиваемия и на съда, следва да бъдат отстранени
по реда на чл.247 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№ ІV-164 от 09.12.2019 г. по гр.д.1729/2019 г. по описа на Бургаски окръжен
съд, като:
На стр.10 от решението, ред 11
отгоре надолу, ВМЕСТО „1 148,76 лв“ ДА СЕ ЧЕТЕ „1767,80 лв“;
На стр.10 от решението, ред 16
отгоре надолу, ВМЕСТО „215 лв“ ДА СЕ
ЧЕТЕ „331 лв“;
На стр.10 от решението, ред 19
отгоре надолу, ВМЕСТО „61,41 лв“ ДА СЕ
ЧЕТЕ „94,50 лв“;
На стр.10 от решението, ред 24 и
25 отгоре надолу, ВМЕСТО „722,56 (седемстотин двадесет и два лева и
петдесет и шест стотинки),“ ДА СЕ ЧЕТЕ „103,52 лв (сто и три лева и петдесет и две стотинки)“;
На стр.10 от решението, ред 26
отгоре надолу, ВМЕСТО „1 148,76 лв“ ДА СЕ ЧЕТЕ „1767,80 лв“;
На стр.10 от решението, ред 31
отгоре надолу, ВМЕСТО „215 лв (двеста и петнадесет лева)“ ДА СЕ ЧЕТЕ „331 лв (триста тридесет
и един лева)“;
На стр.10 от решението, ред 36
отгоре надолу, ВМЕСТО „258 лв (двеста и петндесет и осем лева)“ ДА СЕ ЧЕТЕ „397 лв (триста
деветдесет и седем лева)“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1.
2.