МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14 по НОХД № 169/2018 год.
на А.кия районен съд
Производството по делото е
образувано по внесен обвинителен акт на А.ка районна
прокуратура против Р.Н.Р. – роден
на *** ***, българин, български
гражданин, постоянен адрес ***, образование – средно,
месторабота – безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** по обвинение в това, че на 11.05.2018 година, около 17:20 часа
в град А., обл.Б. по ул.“***“ с посока на движение
към ул.“***“ управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***,
без съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 17-0237-000472/2017 година по описа на ОДМВР Б. РУ на МВР А.
връчено на 31.07.2017 година, влязло в законна сила на 08.08.2017
година – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Обвинението се поддържа в съдебно
заседание от представителя на А.ката районна прокуратура - прокурор Ж.Мангърова, която пледира за осъдителна присъда – с налагане
на наказание Лишаване от свобода за срок
от 12 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено при изпитателен срок от
три години и за налагане на глоба в размер от 800,00 лева.
Разпитан
в хода както на досъдебното производство, така също и по време на съдебното
следствие, подсъдимият Р.Н.Р. се възползва от правото да даде обяснения като
признава, че никога не е придобивал шофьорска правоспособност в РБългария, а има издадено свидетелство от Англия, но
категорично отрича да е карал автомобил на инкриминираната дата. Твърди, че
веднага – още при извършената му проверка, е обяснил пред полицейските
служители, че е влязъл в лекия автомобил единствено с цел да пусне музика, т.к.
е бил помолен от дядо си. В рамките на процесуалната си възможност – лично и
чрез защитника си адв.Р. ***, се обръща към съда с молбата да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по следните съображения: на
първо място излага довода, че държавното обвинение не е успяло да установи по
категоричен, несъмнен начин авторството на деянието по чл.343в, ал.2 от Наказателния кодекс, като събраните доказателства в
тази насока били изключително
противоречиви. В обобщение защитата на подсъдимия моли за постановяване на
оправдателна присъда – с признаване на подс. Р.Н.Р.
за невиновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК
или алтернативно ако бъде признат за виновен да бъде приложен чл.78а от НК и бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на
административно наказание.
След преценка на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
На 11.05.2018 година около 17:20 часа обв.Р.Р. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег.№ *** по ул.“***“ в посока ул.“***“ в гр.А.. Докато се движел по ул.“***“ обв.Р. бил забелязан от свид. Ж.Ж., Н.К. и И.И. ***, които се
движели с патрулния автомобил по ул.“***.“ И тримата свидетели добре познавали
подсъдимия визуално и били наясно, че няма СУМПС. На кръстовището на улиците „***“
и „***“ двата автомобила се озовали един срещу друг. Щом го видели зад волана
на автомобила служителите на РУ-А. незабавно решили да го проверят. В това
време под.Р. също ги възприел. Разбрал какви са намеренията на служителите на
реда , подс. привел автомобила в движение на заден
ход и бързо стигнал до дома на братовчед си- свид.Р. С.
Р.. Паркирал автомобила пред намиращия се на адреса магазин и още преди да
успее да слезе , свид.И. се приближил към него със
„Стоп“-палка по образец на МВР и му поискал документи за проверка. Подс.Р. отговорил, че носи само документи на автомобила, а
личните му документи са в дома, след което представил само документи на
автомобила. Свид.И. поканил подс.
да отиде до дома си и да донесе и своите документи. Подс.Р.
влязъл в къщата, пред която бил паркиран автомобилът и донесъл само лична
карта. След проверка от ОДЧ свидетелите И., К. и Ж. разбрали, че подс. няма издадено СУМПС , както и че и друг път е бил
санкциониран за управление на МПС без СУМПС- с НП № 17-0237-000472/2017 година
по описа на ОДМВР Б. РУ на МВР А. връчено на 31.07.2017 година, влязло в
законна сила на 08.08.2017 година.
На Р. бил съставен АУАН по чл.150
от ЗДвП, серия Д, с бланков № 0256819/11.05.2018 година по описа на РУ А.,
който същия разписал без възражение.
Описаната фактическа обстановка
съдът счита за доказана от показанията на свид.Ж. , И.
и К., който се преки очевидци на престъплението. При съпоставка на показанията
на тази група свидетели ,съдът намира същите за
последователни, кореспондиращи помежду си и логически издържани, поради което и
следва да бъдат ценени. Анализът им сочи, че те в пълна степен поддържат обвинителната
теза , че подсъдимия е управлявал автомобила на процесната
дата.
Подсъдимият Р.Н.Р. в обяснения си
пред съда и в ДП признава, че никога не е придобивал шофьорска правоспособност,
като в този смисъл признава този факт. Ето защо и при категоричните
доказателства в тази посока съдът намира изложените факти за установени, като
спорно по делото е извършване на самото изпълнително деяние, а именно
управление на МПС от страна на подс.Р., доколкото същият категорично отрича да е карал
автомобила на инкриминираната дата.
В подкрепа на дадените от
подсъдимия обяснения са показанията на св.Р. С. Р., К.А.Х., Р. А. М. и З. С. Ф.,
които твърдят, че същия ден колата е била паркирана пред дома на обв.Р.Н.Р. ***. Показанията на тази група свидетели са в
посока, че Р. А. М. заедно със съседите
си стояли на диван пред дома им. Св.М. помолил внука си да пусне музика от
колата и точно в този момент се появили полицейските служители. При преценка на
показанията на тази група свидетели съдът отчете факта, че всеки от посочените
по-горе свидетели е в роднинска връзка с подсъдимия, следователно е пряко
заинтересован от изхода на делото. На следващо място показанията на тази група
свидетели безспорно са в синхрон помежду си, както и със защитната версия на
подсъдимия, но са в противоречие с показанията на полицейските служители, които
съдът прецени да кредитира с доверие. Във връзка с изложеното съдът прецени да
не кредитира с доверие показанията на свид. Р. С. Р.,
К.А.Х., Р. А. М. и З. С. Ф., поради факта, че същите не кореспондират с нито
едно друго обективно събрано доказателство по делото. Именно съпоставяйки показанията на свид. Ж. , И.
и К. с тези на свид. Р. С. Р., К.А.Х., Р. А. М. и З. С.
Ф. съдът прецени, че от подс. е управлявано МПС на процесната дата. Свид.Ж.И. и К.
са преки очевидци на изпълнителното деяние, възприели са подс.Р.
зад волана на движещия се автомобил. Не на последно място по важност е фактът,
че полицейските служители не са пряко заинтересовани от изхода на спора, за
разлика от свид. Р. С. Р., К.А.Х., Р. А. М. и З. С. Ф.,
който макар да твърдят, че са очевидци показанията им изцяло обслужват
защитната версия на подсъдимия.
На следващо място спорен по
делото беше и въпросът дали подс. Р. знаел, за
издаденото срещу него НП № 17-0237-000472/ 04.07.2017 година по описа на ОДМВР Б.
РУ на МВР А. връчено на 31.07.2017 година, влязло в законна сила на 08.08.2017 година. В обясненията дадени пред съда, подс. твърди че посоченото НП не му е връчвано , а от там
следователно той не е знаел, че е санкциониран по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство (което знание е основен елемент
от субективната страна на деянието). За проверка на твърденията на подсъдимия
бяха допуснати единична и повторна съдебно –почеркова
експертиза. Съгласно заключението на ВЛ по единичната експертиза (Д.Н.)
„Подписът след текста : „Подпис“ и ръкописният текст „Р.Н.Р.“ в НП № 17-0237-000472/
04.07.2017г на лист с отбелязани в горния десен ъгъл цифри „60“ и „104“ , както
и подписът след текста : „Подпис“ в друга бланка на същото наказателно
постановление , без текста „Р.Н.Р.“ са изпълнение от Р.Н.Р., ЕГН: **********“.
(л.248-250). От подсъдимия беше оспорено заключението на ВЛ, поради което съда
назначи повторна единична почеркова експертиза,
съгласно заключението на която “Подписите, положени срещу позицията
„Подпис" в долния десен ъгъл в частта „РАЗПИСКА" в TPИ еднородни екземпляра
- оригинали HП № 17-0237-000472 / 04.07.2017 г. издадени от PУ — А. при ОДМВР-Б.,
намиращи се в Делото с обозначения съответно: I-ви екз.
- цифра „105“; II-pu екз. - цифра „32“ и III-ти екз. -
цифри „60“ и „104“ в горния десен ъгъл на бланката, както и подписите в
Сведение oт Р.Н.Р. от 20.05.2018 год., - намиращ се в
долния десен ъгъл срещу позицията „Подпис:" обозначено с цифрата „16“ и
„134“; Сведение от Р.Н.Р. от 21.05.2018 год., - намиращ се в долния десен ъгъл
срещу позицията .,Подпис:" обозначено с цифрата „20“ и „138“ и подписа в
ПРИЕМНО—ПРЕДАВАТЕЛЕН ПPOTOKOЛ от 01.02.2018 год. намиращ се в долния десен ъгьл под позицията „Приел:“, обозначено с цифра „114"
за получаване на следния документ: „PROVISIONAL DRIVING LICENCE №
RVSEV907184R99VP 16", са изпълнени
от едно и също лице . „Подписите ……… са положени от Р.Н.Р. ЕГН-**********“. „Ръкописния текст ,,Р.Н.Р.“,
изпълнен в частта „РАЗПИСКА“ в НП № 17-0237-000472 / 04.07.2017 г. - III-ти екз. — обозначен с цифри „60“ и „104“ в горния десен ъгъл
на бланката, издаден от PУ- Aйтoc при OДMBP- Б.,
намиращ се в Делото, както и ръкописните текстове в Сведение от Р.Н.Р. от
20.05.2018 год., обозначено с цифрата „16“ и „134“ в горния десен ъгъл…….са
изпълнени oт Р.Н.Р. ЕГН-**********. “ (л.295-304).
Следователно от заключението на
ВЛ съдът прави категоричен извод, че подс.Р. е имал формирано знание , за издадено срещу него НП
№ 17-0237-000472/ 04.07.2017г на РУ-А., за което говорят поставените от него
подпис и саморъчното изписване на трите имена на подс.
в оригинала на НП.
Правни Изводи :
Предявеното обвинение е доказано
в съвкупните си признаци, тъй като при установените факти, по убеждение на
съда, обвиняемият Р.Н.Р. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, съставът на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, а именно: на 11.05.2018 година, около 17:20
часа в град А., обл.Б. по ул.“***“ с посока на
движение към ул.“***“ управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с рег.№ ***, без съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП № 17-0237-000472/ 04.07.2017г на Началника
на РУ-А. за управление на моторно превозно средство без СУМПС. В хода на
съдебното следствие се събраха достатъчно доказателства, че свид. К., И. и Ж.
са видели подс. да управлява МПС марка „***“, модел „***“,
с рег.№ *** по ул.“***“ с посока на
движение към ул.“***“ в гр.А.. Той самият безспорно също ги е възприел, за
което говорят и действията му- незабавно е дал автомобила на заден ход и го е
паркирал. Именно поради тази причина проверката е била извършена пред дома на свид.Р. С. Р.. Всеки от свидетелите Р. С. Р., К. А.
Х., Р. А. М. и З. Ст. Ф. твърди, че подс. не е
управлявал автомобила , а само е седял в него , но никой не можа да даде
логичен отговор на въпроса защо полицаите са
толкова категорични , че са го видели да управлява и от къде са в
състояние да опишат действията ми в такива подробности. По-горе съдът имаше
възможност да вземе отношение по въпроса коя група показания кредитира.
От събраните по делото писмени
доказателства се обосновава и др.елемент от обективната страна, а именно- по
време на изпълнителното деяние подс. да е бил наказван по административен ред за управление
на МПС без СУМПС. Този елемент от състава на престъплението се доказва от
приложения по делото оригинал на НП № 17-0237-000472/ 04.07.2017г на Началника
на РУ-А., от текста на което е видно , че на предхождаща деянието дата- 04.07.2017г
подс. е бил наказан по адм.ред
за извършено нарушение по чл.15 ЗДвП. НП му е връчено на 31.07.2017г /влиза в
сила на 07.08.2017г/, следователно престъплението по настоящото дело е
извършено в едногодишния срок от наказването му по ЗДвП.
От субективна страна подс. Р. е извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В този смисъл е
знаел, че управлява автомобила без съответно свидетелство за управление на МПС.
Нещо повече Р. е имал съзнанието, че никога не е придобивал СУМПС, че вече е
наказван веднъж по адм.ред за извършено нарушение на
ЗДвП с НП № 17-0237-000472/ 04.07.2017г на Началника на РУ-А.. Доказателство за
това са двете почеркови експертизи, които изцяло
опровергават защитната теза на подс. , че не е знаел
, че е наказан по административен ред.
Подс. безспорно е съзнавал и че
извършва престъплението в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние с НП № 17-0237-000472/ 04.07.2017г на Началника на РУ-А.,
връчено на 21.07.2017 година, влязло в сила на 07.08.2017 година, и въпреки
това се е качил и управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег.№ ***. Видно от приложеното по делото копие от посоченото наказателно
постановление, същото му е било връчено, от което безспорно следва, че още към
онзи момент обвиняемият е бил наясно, че това е нарушение на закона, което
обаче не го е спряло да извърши процесното деяние.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията
на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, като съобрази възприетата фактическа обстановка и
наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът намира, че се установи по
безспорен и категоричен начин с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
твърдяното от Районната прокуратура престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК,
поради което и подс.Р. следва да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение.
По отношение на извършеното от
подсъдимия деяние съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 78а от НПК пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от
хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години
или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел; и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. За извършеното от Р. деяние материалният закон, предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева. По силата на т.7 от ТР №2/28.02.2018г на ОСНК на ВКС по ТД
№ 2/2017г „Институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на
лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането
й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В
този случай, освен давностния срок, следва да е
изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК“. Видно от свидетелството
за съдимост на подс.Р., същия е осъждан с решение
№174/25.09.2013г по НАХД № 311/2013г на РС-А. , в сила от 28.10.2013г. С
посоченото Решение на подс. е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. От значение
относно началният момент на давността /съгласно цитираното Т.реш./ е дали от НАП е образувано изпълнително производство
за събиране на глобата и
дали по това изпълнително производство са извършвани изпълни действия, които
спират или прекъсват давността. В случая видно от приложено на л.25 ДП писмо , на
13.05.2015г в ТД на НАП е образувано ИД № 2274/2015г срещу Р.Н.Р.. По ИД е
издадена покана за доброволно изпълнение , която изглежда не е изпратена за
връчване, т.к. в заключение на посоченото писмо самият публичен изпълнител е
посочил изрично , че „Няма действия, които да спират или прекъсват давността“.
Следователно в този случай самото образуване на изпълнителното производство не
прекъсва давността за заличаване на конкретното осъждане и като начална дата на
този срок се счита датата на влизане в сила на Решението , а именно 28.10.2013г.
Следователно до датата на извършване на деянието по настоящото дело-
11.08.2018г. за подс. е изтекъл срокът по чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК и за същия е настъпила реабилитация по право.
Съгласно т.4 на Постановление
№7/4.11.1985г по н.д. №4/85 на Пленума на ВС „От наказателна отговорност по
чл.78а НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са
реабилитирани…”, какъвто е случая с подс.Р..
Изискуемите от закона предпоставки на чл.78а, ал.1, б.”б” също са налице по
отношение на подс. В резултат на извършеното
престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди /деянието е
уредено от законодателя като формално такова или на просто извършване и в
резултат на извършването му не е предвидено възникването на съставомерни
имуществени вреди/. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, Р.Р. следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.343в,
ал.2, НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание- ГЛОБА.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и индивидуална превенция.
При определяне размера на
наказанието, съдът съобрази обществената опасност на личността на обвиняемия и
на деянието му, които не са завишени. Отчетоха се, като смекчаващи вината
обстоятелства, добросъвестното му процесуално поведение и оказаното съдействие
на етапа на ДП.
В тази
връзка отчете следното: добросъвестно процесуално поведение; чистото му съдебно
минало / реабилитиран/.
Съдът
определи размера на административното наказание към законоустановения
минимум-1100 лева, тъй като от една страна, съобрази липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а от друга, ниската степен на обществена опасност
на обвиняемия – настъпилата реабилитация, както и материалното му състояние.
Относно разноските:
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за виновен в
извършеното престъпление, същия следва да
заплати на РС А. направените по делото разноски в размер на 1839.35 (хиляда
осемстотин тридесет и девет лева и 35 ст.) лева. По време на съдебното
следствие по искане на подс. са назначени 4бр.
съдебно почеркови експертизи (вкл. една тройна на
стойност 750лева), с цел проверка на защитната теза на подсъдимия, поради което
съдът с оглед на изхода на делото, счита че сумата следва да бъде възложена в
тежест на подсъдимия Р..
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :