№ 4
гр. ***, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. В.а
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно
наказателно дело № 20235130200004 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Д. А. М., с ЕГН **********, с адрес **********
община ***, област Кърджали, който е останал недоволен от Наказателно постановление
№22-0289-000273 от 13.01.2023 г., издадено от ВПД Началник на РУ – *** към ОД на МВР-
Кърджали, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 2 от Закона за движение по
пътищата му били наложени административно наказание „глоба” в размер на 3000 (три
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за
извършено нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и с което на основание чл. 183, ал. 1, т.1
предложение 2 от Закона за движение по пътищата му било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 лева (десет лева), за извършено нарушение на чл. 100, ал.1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата, за това, че на 28.07.2022 г. около 20:20 часа в
Община ***, на път втори клас №59 в с.**** до сградата на детската градина, като водач на
лек автомобил, ***, с per. № **** е управлявал горепосочения автомобил собственост на
Н.И. М.а, с ЕГН ********** от с. **** община *** по посока ***- Ивайловград, като се
състезава с автомобил ***, с рег.№**** управляван от Д.Т.И., с ЕГН ********** от ******,
като е заел при състезанието лявата насрещна лента и при потеглянето превъртал гуми, с
което застрашавал останалите участници в движението – пешеходци и водачи на
автомобили.
В жалбата сочи, че счита процесното постановление за незаконосъобразно, и че при
издаването му са били допуснати съществени нарушения, довели до неговата
незаконосъобразност.
С оглед на гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да отмени
изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП, ведно с всички законни последици.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с адв. А. П.,
който поддържа твърдяното в жалбата.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от главен юрисконсулт Стоян Чолаков, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло обжалваното наказателното постановление. Излага съображения за неговата
1
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 28.07.2022г. около 20.20 часа жалбоподателят Д. А. М., с ЕГН ********** е
управлявал лек автомобил марка „****“, модел ***, с per. № **** собственост на Н.И. М.а,
с ЕГН ********** от с. **** община ***. Жалбоподателят се състезавал с друг лек
автомобил марка „***, модел „ **“, с рег. № ***, управляван от Д.Т.И., с ЕГН **********
от *****, общ. ***. Двата автомобила са застанали в двете ленти на път II 59 в с.**** до
сградата на детската градина, потеглят и се състезават помежду си. При потегляне водачът
Д. А. М. е превъртял гумите на автомобила и е застрашил останалите участници в
движението.
На 01.08.2022г. младши полицейски инспектор при РУ - *** К. О. О. в присъствието
на свидетелите К. В. Д. от с.**** и А. М. Ю. също от с.**** съставил на жалбоподателя Д.
А. М. акт за установяване на административно нарушение на чл. 104б, т. 1 и чл. 100, ал.1, т.1
от Закона за движение по пътищата. Актът е съставен на водача, за това, че на 28.07.2022г.
около 20.20 ч. на път II-59 в с. **** до сградата на детската градина, водача Д. А. М.
управлявал лек автомобил марка „****“, модел ***, с per. № **** собственост на Н.И. М.а,
с ЕГН ********** от с. **** община ***, като водача се състезава с автомобил марка „***,
модел „ **“, с рег. № ***, управляван от Д.Т.И., с ЕГН ********** от *****, общ. ***. При
потегляне водача превъртал гуми и с това е застрашавал останалите участници в
движението – пешеходци и автомобилисти и не представя контролен талон.
Жалбоподателят е подписал акта същия ден, като в него не е отразил, че има възражения,
нито в 3-дневния срок е подал писмени възражения.
На 13.01.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, предложение 2 от Закона за движение по пътищата са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3000 (три хиляди лева) и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева (десет лева), за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д. А. М., с ЕГН **********, с адрес: **********
общ. ***.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена изцяло от показанията на
свидетелите К. Д. и А. Ю., които са очевидци на нарушението, както и отчасти от
показанията на актосъставителя К. О., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, с изключение на
обстоятелството твърдяно от актосъставителя, че акта е съставен в присъствието на
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
По т.1 от наказателното постановление: на жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 104б, т. 1 от Закона за движение
по пътищата. Посочената разпоредба на чл. 104б, т. 1 от Закона за движение по пътищата
предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
В настоящият случай от доказателствата по делото и по-конкретно от събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя О. и
свидетелите Д. и Ю. се установи, че жалбоподателя Д. А. М. е управлявал лек автомобил ***
2
с рег.№**** собственост на Н.И. М.а, с ЕГН ********** и се е състезавал с лек автомобил
марка „***, модел „ **“, с рег. № ***, управляван от Д.Т.И., с ЕГН ********** от *****,
общ. ***.
Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите К. Д. и А. Ю., тъй като показанията им кореспондират със свидетелските
показания на актосъставителя К. О. и приетите писмени доказателства по делото.
Съдът дава вяра изцяло на приетите писмени доказателства, като единни и
непротиворечиви - заверено копие на НП №22-0289-000273/13.01.2023г., с разписка на
получаване от 16.01.2023г.; заверено копие на акт за установяване на административно
нарушение серия АД бл. №081945 от 01.08.2022г.., с дата на получаване 01.08.2022г.;
заверено копие на справка за нарушител/ водач; заверено копие на доклад, рег.№289р-
607/18.01.2023г.; заверено копие на сведение от Д. А. М.. и заверено копие на Заповед
№8121з1632/02.12.2021г. на МВР. Заверено копие на Заповед № 292з-1/01.01.2022г. на
директора на ОД на МВР – Кърджали, заверено копие на сведение А. М. Ю., заверено копие
на сведение от Д.Т.И. и доклад относно извършена проверка по преписка с рег.№ 289р-
8757/29.07.2022г. по описа на РУ - ***.
В тази връзка, правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал
виновно опасно шофиране, посредством участването му в нерегламентирано състезание по
път, отворен за обществено ползване. Безспорно е по делото, че път II – 59 е път отворен за
обществено ползване. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето
на останалите участници в движението, поради което се характеризира с относително висока
степен на обществена опасност. Поради изложените съображения съдът счита, че
жалбоподателят като е използвал пътя за нерегламентирано състезание е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.
104б, т. 1 от ЗДвП. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че са допуснати
нарушения на административно-наказателни разпоредби в ЗАНН, които са довели до
опорочаване на административно-наказателното производство и до неправилност на
оспореното НП.
По отношение на нарушението на чл.40, ал.1 от ЗАНН визирано от процесуалния
представител на жалбоподателя - несъставяне на акта за установяване на административно
нарушение в присъствието на нарушителя, е необходимо да се уточни следното:
Независимо, че в АУАН е записано, че е съставен в присъствието на нарушителя, за
което той се е подписал, предвид т.7 от ППВС № 10/1973 г., че отразените в АУАН
фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното, т.е., не се
ползват с доказателствена сила и поради обясненията на свидетелите в проведеното съдебно
заседание от 09.03.2023 г., че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, следва да се
приеме, че действително АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя и по тази причина
не може да се счита за редовно съставен акт по смисъла на чл. 189 от ЗДвП. Въпреки
приетото за установено, настоящата инстанция счита, че нарушението на чл.40, ал.1 от
ЗАНН не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление (в този см. е и константната практика на АС - Кърджали).
Съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушило
неговото право на защита. В съответствие с чл.43, ал.1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен още
същия ден на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като е
имал възможност да направи възражения по него, каквито не са направени.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
в НП има допуснати и други процесуални нарушения, касаещи това, че при описание на
нарушението, дата, място и прочее на същото, трябва да бъдат изрично посочени
3
доказателства, на които се основава това твърдение на АНО, доказателства които го
доказват и които потвърждават описанието на нарушението, тъй като в НП изрично е
описана фактическата обстановка идентична с тази в АУАН серия АД бл. №081945 от
01.08.2022 г. и същият е отразен в него.
Също така са неоснователни и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че той е санкциониран на основание чл.175а, ал.1 пр. 2 от ЗДвП, като от
този член, се виждало, че се наказвал с лишаване от право да управлява МПС и глоба, този
който използвал пътищата за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение, а
малко по-нагоре в обстоятелствената част на диспозитива на самото нарушение пишело, че
той е санкциониран затова, че организирал и участвал в нерегламентирани състезания и по
този начин се получавало разминаване, тъй като един път бил санкциониран за това, че
организирал и участвал в нерегламентирани състезания, а се наказвал затова, че използвал
пътищата за други цели, т.е. чл.104б, т.2 от ЗДвП и това разминаване нямало как да бъде
отстранено. Възражението е неоснователно, тъй като видно от атакуваното НП,
жалбоподателят е наказан само за това, че е участвал в нерегламентирани състезания, но не
и че е организирал такива и следователно АНО правилно е съобразил допуснатото
нарушение и го е санкционирал с предвидената за това санкция.
Освен това, настоящият съдебен състав счита, че процесната деятелност категорично
не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид. Ето защо обжалваното наказателно постановление
в тази му част – т. 1 следва да бъде потвърдено.
По т. 2 от наказателното постановление: съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят не е представил контролния талон към
свидетелството си за управление при проверката. Събраните по делото доказателства
обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Към момента на извършената
проверка жалбоподателят Д. М. действително не е представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС. Причината за непредставянето му е преходното
му изземване със съставен му АУАН за нарушение на ЗДвП, видно от справката за
нарушител/водач приета като доказателство по делото (лист 6 и лист 7 от делото).
Жалбоподателят не е представил съставения му преди това АУАН на контролния орган като
документ, който съгласно разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП замества изцяло иззетия
контролен талон за срок до един месец от издаването му.
Относно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в предвид на
това, че не е направил конкретни такива по отношение на т. 2 от наказателното
постановление, настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни на
гореописаните основания. Ето защо обжалваното наказателно постановление и в тази му
част – т. 2 следва да бъде потвърдено.
За изчерпателност, следва да се посочи, че жалбоподателя е имал възможност да
представи доказателства не само в производството по установяване на нарушението и
налагане на административно наказание от административнонаказващия орган, а и в
съдебното производство по делото, които да опровергаят събраните такива и да докажат, че
не е извършил такива нарушения, които са му вменени с обжалваното НП. (виж в този
смисъл Решение № 164 от 26.07.2017 г. постановено по к. а. н. д. № 128 / 2017 г. по описа на
Административен съд – Кърджали).
С оглед на изложеното настоящият състав счита, че наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед
4
изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от
ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР -
Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от
ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0289-000273 от 13.01.2023 г.,
издадено от ВПД Началника на РУ – *** към ОД на МВР-Кърджали, в частта по т. 1, с което
на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 2 от Закона за движение по пътищата са наложени
административно наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на Д. А. М., с ЕГН **********, с адрес
********** община ***, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0289-000273 от 13.01.2023 г.,
издадено от ВПД Началника на РУ – *** към ОД на МВР-Кърджали, в частта по т.2, с което
на основание чл. 183, ал. 1, т.1 предложение 2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева (десет лева) на Д. А. М., с
ЕГН **********, с адрес ********** община ***, за извършено нарушение на чл. 100, ал.1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Д. А. М., с ЕГН **********, с адрес ********** община ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5