№ 683
гр. Благоевград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500797 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В.
С. М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.Г. Ч., БАК, адрес гр.
Благоевград, ул. „*** срещу Решение № 906730/01.08.2022г., постановено по
гр.д. № 3461/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу Главна Дирекция „***“ МВР, с адрес гр.
София, ж.к. ***, представлявана от Н. Н. осъдителен иск за сумата от 5 001,00
/пет хиляди и един/ лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца за периода
18.12.2016 г. - 18.12.2019 г. 1 800 часа нощен труд и превръщането му в
дневен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 18.12.2019 година до окончателното изплащане. С решението въззивникът е
осъден да заплати на Главна Дирекция „***“ МВР сумата от 100 лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие
с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на
процесуалните норми. По подробно изложени в жалбата съображения се
настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявената
искова претенция. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Настоява
се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на
1
разноските пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Въззиваемата страна депозира писмена защита, с която заявява подробни
съображения в подкрепа на позицията си по делото. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд-Благоевград е образувано въз основа на
искова молба, подадена от В. С. М., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч., с адрес
гр. Благоевград, ул. „*** срещу Главна Дирекция „***“ МВР, с адрес гр.
София, ж.к. ***, представлявана от Н. Н., в която се твърди, че през периода
18.12.2016 г.- 18.12.2019 г. ищецът М. е полагал труд като инспектор ІV
степен в група „Оперативен център“ към сектор ПГ и ДС при Регионална
дирекция „***” – Благоевград, която е на структурно подчинение към Главна
дирекция „***“, МВР – София, като е положил общо 1 800 часа нощен труд,
който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 257
часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата
на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да
бъде компенсиран с 6.47 лева, изчислено на база основно месечно трудово
възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за
посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на
сумата от 1 662,00 лева. Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба. В хода на първоинстанционното производство е
допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на същия до размер
5 001 лева.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявената искова
претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът не оспорва
твърдението, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Твърди се, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Според ответника е неприложима Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата и чл. 9 от същата, тъй
като касае уредба на трудови правоотношение по КТ, но не и служебни
правоотношения по ЗМВР, който се явява специален, за което се излагат
подробни правни съображения. Твърди се, че в настоящия казус не е налице
празнота в нормативната уредба, в ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия, които да дерогират
специалния закон. Изтъква, че за държавните служители в МВР са
предвидени и те получават определени допълнителни материални блага,
включително и финансови. Допълнителните материални и нематериални
блага, които държавните служители в МВР получават за разлика от
работниците и служителите по трудови правоотношения по КТ и от
държавните служители по ЗДСл., според ответникът изключват
приложението на нормите на КТ по отношение на служителите по ЗМВР. С
посоченото обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като
2
неоснователен. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия
период 18.12.2016 г. - 18.12.2019 г. ищецът В. С. М. е работил като инспектор
IV водач на специален автомобил IV степен в група „Оперативен център“ на
сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РДПБЗН – Благоевград
при ГДПБЗН – МВР, както и че същият е държавен служител по смисъла на
ЗМВР. Не е спорен и факта, че през исковия период 18.12.2016 г. – 18.12.2019
г. ищецът е работил на смени по предварително определен график, както и че
е полагал нощен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч., за който нощен труд на
ищеца е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час.
По делото са представени Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи за определяне
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта
между 22 ч. и 06 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР, както и платежни бележки за начислени и изплатени
възнаграждения и протоколи за положен нощен труд.
Пред районната инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са
действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви
възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за
процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с
коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.
Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът
е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд.
Събраните по делото доказателствени средства са безпротиворечиви и
установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
При правилно изяснена от районния съд фактология по делото, правилни и
обосновани са изводите на първата инстанция за неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР с предмет заплащане на извънреден труд, образуван след
преизчисляване на нощния труд с коефицент 1.143.
Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя мотивите на
първостепенния съд, с които е отхвърлил исковата претенция, поради което и
препраща към тях, като излага следните съображения по съществото на
спора:
По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски
орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР –
3
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от
ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен
труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за
извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца
допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент
1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност
чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния
Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която
да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие
на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е
образувано тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е
постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен
състав приема следното:
В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на
понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.
Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на
чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния
труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна
уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с
минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния
4
труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на
работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава
средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се
уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е
свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не
трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който
полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите
членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-
262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива
2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8
часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на дневния труд, поради което продължителността на
нощния труд може да се определя независимо от продължителността на
дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с
директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното
разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на
служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на
работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи
на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след
като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на
функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на
населението.
В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е
действащата нормативна уредба за процесния период.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
5
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за преобразуване на нощни часове с прилагане на коефицент
1.143 при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния период
наредба не представлява непълнота по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА, която да
налага запълването й чрез прилагане по аналогия на КТ и издадената въз
основа на него НСОРЗ. Предвидена е специална уредба на правата и
задълженията на този род служители на МВР, съдържаща се в специалния
закон и приложимите подзаконови нормативни актове. Аргумент в тази
насока са и разпоредбите на чл.142, ал.4 и ал.5 от ЗМВР, които
регламентират, че правата и задълженията на другите категории служители на
МВР, а именно държавните служители, които не са полицейски органи и
лицата, работещи по трудово правоотношение, се регламентират съответно от
ЗДСл и КТ. С разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР законодателят изрично е
делегирал на министъра на вътрешните работи приемането на правила по
въпросите за работното време, извънредния труд и неговото компенсиране.
На основание на законовата делегация министърът на вътрешните работи е
приел изчерпателна по посочените въпроси подзаконова нормативна уредба,
която се явява специална спрямо общите трудови правила. Съдебната
практика на ВКС също е в насока, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ,
предвиждащи различен начин на възмездяване на положения извънреден
труд, са неприложими /Решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., III
г.о. на ВКС/. В Решение №198/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV г.о. на
ВКС също е предвидено, че отношенията, уредени в ЗМВР и КТ не са сходни,
а различни, поради което доколкото специалната правна уредба не предвижда
увеличаване на дадените часове и отчитани по специален ред дежурства през
нощта, и приравняването им към часове работно време през деня чрез
увеличение с коефициент 0.143, то е недопустимо прилагането по аналогия на
общите правила. В т.69 от Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20
също се отбелязва, че националното право видимо изключва държавните
служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия
правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната
продължителност на нощния труд, от една страна, и от друга, не предоставя
възможност на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. Но тази разлика в специалната и общата правна уредба
не води до извод за законова празнота. Напротив, както вече беше посочено, в
Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е обърнато
внимание, че специалните и изключително значими функции на полицаите и
пожарникарите предполагат към тях да се поставят множество допълнителни
изисквания и задължения, включително с възможност до 24-часова
продължителност на смените или особени задължения при извънредни
ситуации, т.е. с оглед специфичните функции, които полицаите и
пожарникарите изпълняват, е допустимо отклонение от общите правила.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се явява неприложима не само поради
вече изложените съображения за липса на законова празнота, но и поради
липса на визираните в нейната хипотеза предпоставки. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл.9, ал.2
6
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефицент е 1.143. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква /8 часа/, поради което съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване /т.75 от решението на СЕС по дело С-262/20/.
В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е предвидено,
че във всички случаи в полза на работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, които полагат труд през нощта, трябва да има
други мерки за защита предвид специфичните рискове за този период на
дейност. В т.48 от решението се отбелязва, че макар директивата да създава
задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща
за естеството на работата им защита, то тя оставя известна свобода на
преценка на държавите членки по въпроса какви подходящи мерки за
приложат – такива могат да бъдат под формата на продължителност на
работното време /намаляването на нормалната продължителност на нощния
труд спрямо тази на дневния/, заплащане, обезщетения, допълнителни
периоди за почивка или свободно време и т.н. Към процесния период
държавата не е предвидила изрично в действащата нормативна уредба мярка
за защита на работещите през нощта полицаи и пожарникари, под формата на
по-кратко работно време през нощта в сравнение с работното време през деня
и произтичащото от това преобразуване на нощния труд към дневния. Едва с
новата ал.4 на 187 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 2020г./ законодателно е закрепена
мярка за защита под формата на преизчисляване на нощния труд с приложим
коефицент, която норма обаче не е била действаща към процесния период.
По въпроса дали разликата между общата и специалната правна уредба
относно нормалната продължителност на нощния труд и възможността за
преизчисляването му с коефицент, поставя държавните служители в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците от частния сектор, изрично се
отбелязва в решението на СЕС, че принципът на равното третиране в чл.20 и
чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква да не се
третират по различен начин сходни положения. По настоящото дело липсват
данни, че от общия правен режим по КТ се ползват конкретни категории
лица, които се намират в сходно положение със служителите на МВР по
отношение на приложимите условия на нощен труд. В този смисъл няма как
да се приеме, че е изпълнено изискването за сходство, а оттам че е налице
разлика в третирането, която пък да налага прилагане на общия правен режим
спрямо служителите на МВР.
Предвид гореизложеното исковата претенция се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение, с което същата е отхвърлена, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция, определени в минималния размер от 100 лева по чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
7
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906730/01.08.2022г., постановено по гр.д.№
3461/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.Г.
Ч., БАК, адрес гр. Благоевград, ул. „*** да заплати на Главна Дирекция „***“
МВР, с адрес гр. София, ж.к. ***, представлявана от Н. Н. сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8