Р Е Ш Е Н И Е
№………../………12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание проведено на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1544/2018
г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 28625/.05.10.2018 г.,
уточнена с молба вх. № 33463/16.11.2018 г. и № 878/11.01.2019 г. на ОБЩИНА
ВАРНА, със седалище в гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“, № 43,
представлявано от И.П., в качеството му на Кмет за приемане за установено, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 33, представлявано от В.В., дължи сумата 86116.36
лв., общ размер на главница, от която: - 36266.56 лв., непогасен остатък от такса за правото на ползване
на воден обект „Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“, за
заустване на отпадъчни води, съгл. Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; -
111742.70 лв., законна лихва за периода 01.04.2015 г. – 08.06.2018 г.; - 31184.97 лв., непогасен остатък от
такса за право на ползване на воден обект обект „Коригирано дере за дренажни и
повърхностни води „Тел дере“, за заустване на отпадъчни води, съгл.
Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015
г.; - 6922.13 лв., законна лихва за
периода 01.04.2016 г. – 08.06.2018 г., дължима по силата на Договор изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти, както и сумата 2009.39 лв., обезщетение за
забава, за периода 09.06.2018 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на заявлението до изплащането й, на осн. чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 6124/15.08.2018 г., поправена с Определение №
13874/28.11.2018 г., по ч.гр.д. № 12243/2018 г., на ВРС, Х с.
В условията на евентуалност е предявен иск, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 86116.36 лв., главница, представляваща обезщетение
за неизпълнението от страна на ответника на Договор изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти и сумата 2009.39 лв., обезщетение за забава за периода
09.06.2018 г. – 31.08.2018 г., както и законна лихва до изплащане на
задължението. Претендира се присъждане на разноските.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен
Договор изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно
управление, поддържане и експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по
ИСПА Мярка 2002/BG/16/Р/РЕ/016: „Интегриран воден проект за подобряване на
водния сектор на гр. Варна“. Въпреки, че ответникът поел задълженията описани в
чл. 11 и чл. 13 от Договора и заплащал за предходни и продължавал да заплаща за
следващи години по сметка на Басейнова дирекция „Черноморски район“, таксите за
ползване на воден обект за заустване, съгл. Разрешителното от 31.03.2014 г., за
2014 г. и 2015 г. таксите били заплатени частично. Така за 2014 г. от общо
дължимата такса в размер на 123655.72 лв., била заплатена 87389.16 лв., а за
2015 г. от общо дължимата такса – 131240.49 лв., заплатена била 100055.52 лв.
Сочи, че доколкото титуляр на Разрешителното от 31.03.2014 г. се явява Община Варна, за незаплатените от ответника такси за 2014 г. и 2015 г., бил съставен АУПДВ № 18/19.09.2017 г., срещу ищеца. С Решение № 835/19.04.2018 г. жалбата срещу издадения Акт била оставен без уважение. Сочи, че общата дължима сума по Акта била заплатена на 09.06.2018 г., поради което от тази дата до депозиране на заявлението ответникът дължи обезщетение за забава. В случай, че се установи несъответствие между посоченото в издадената заповед фактическо основание, на което се дължат сумите и действителното такова, предявява осъдителен иск за сумите.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, депозира писмен отговор, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Релевира
възражение, че е налице несъответствие между основанието за издаване на
заповедта и основанието, на което се претендира вземането в настоящото
производство. Счита, че не дължи сумите посочени в АУДВ, тъй като не е негов
адресат. Счита, че разпоредбата на чл. 11 от Договора между страните не е
породила задължения за него, тъй като издаденото Разрешително от 2014 г.
вменявало заплащането на такса заустване на ищеца, както и не било изпълнено
условието ВиК операторът да е кандидатствал за издаване на разрешително. Счита,
че сключения договор не бил породил правно действие, на осн. чл. 5 от същия.
Предвид недължимостта на главната претенция, оспорва и дължимостта на
акцесорната такава, която оспорва и по размер.
Оспорва основателността на евентуалния иск.
Счита, че задължение за заплащане на таксата за заустване не е възникнало, тъй
като титуляр на разрешителното бил ищецът. Оспорва действителността на
сключения договор, поради липса на основание, тъй като посочените в него
законови и подзаконови разпоредби не биха могли да бъдат основание за
сключването му. Счита, че с подписването на договора на 24.10.2012 г., се е
осъществила и хипотезата на чл. 5 от него, тъй като към посочената дата е била
учредена Асоциация по ВиК и е бил подписан договор по пар. 30 от ПЗР на ЗИДЗВ –
този от 24.10.2012 г. Счита, че чл. 11 от Договора не е породил задължение за
заплащане на таксата, тъй като титуляр на Разрешителното е бил ищецът. Счита,
че претенцията на ищеца за заплащане на таксите и лихвите върху тях е погасена
по давност, доколкото се касае за периодични плащания, попадащи в хипотезата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която сочи, че претенцията му се основава на
сключения между страните договор, а не на административния акт. Сочи, че
ответника е изпълнявал задълженията си по договора и е заплащал таксата, но
частично, видно от АУДВ, изпълнението е било частично. Излага, че причината
ищецът да е титуляр на издаденото разрешително е законодателното разрешение на
въпроса, съдържащо се в ЗВ и Наредба № 2/06.11.2011 г. За безспорен счита
факта, че в действителност експлоатацията на канализационната система се
осъществява от ответника, както и правата по издаденото разрешително,
вследствие от което задължението за заплащане на дължимата такса за заустване
следва да бъде също за него, каквито именно са и уговорките в договора. Оспорва
възраженията за липса на идентичност в основанията по заповедта и исковата
молба. Оспорва и останалите възражения по установителния иск. Оспорва и
възраженията на ответника по евентуалния иск. Оспорва и релевираното възражение
за погасяване по давност като счита, че давността е започнала да тече от
момента на плащането на сумите от страна на ищеца.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който поддържа изложеното в депозирания отговор и
оспорва изложените доводи на ищеца в допълнителната искова молба.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуални представители поддържат изложените доводи и възражения.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Не
се спори между страните, че по ч.гр.д. № 12243/2018 г., на ВРС, X с., в полза на Община
Варна, ЕИК ********* е издадена на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК № 6124/15.08.2018 г., поправена с Определение № 13874/28.11.2018
г., с която е разпоредено ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, да заплати сумата 86116.36 лв.,
представляваща главница по Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 18/2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“,
представляваща такси за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
по Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015
г., издаден въз основа на чл. 11 от Договор № Д12001337/24.10.2012 г., за
временно управление, поддържане и експлоатация на обекти и доставки по програма
ИСПА мярка 2002/ BG/16/Р/РЕ/016: „Интергриран проект за
подобряване на водния сектор на гр. Варна“, сумата 2009.39 лв., законна лихва
върху главницата за периода 09.06.2018 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда – 13.08.2018 г. до
окончателното изплащане., както и сумата 1762.52 лв. – държавна такса и сумата
50.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В хода на настоящото
производство е представен Договор за временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти и доставки от
24.10.2012 г., от който се установява, че Община Варна, в качеството на
Възложител е възложила на „ВиК – Варна“ ООД, в качеството на оператор е приел
за временно управление, поддържане и експлоатация обект – „Интегриран проект за
подобряване на водния сектор на гр. Варна“, състоящ се от посочените в чл. 3 от
договора подобекти. Договорът е сключен за срок до изграждането на Асоциация за
ВиК услуги, съгл. Чл. 198в, ал. 4 и предоставянето на управлението,
поддържането и експлоатацията на обектите по реда на пар. 30 от ПЗР на ЗИДЗВ за
възлагането на дейностите по чл. 198о ЗВ. (чл.
5 от Договора). Страните се договорили, че Операторът се задължава да
кандидатства пред ДКЕВР за одобряване цена за пречистване на 1 м3 отпадъчна
вода и предоставя на потребителите услугата пречистване на отпадъчни води по
утвърдените цени, както и да кандидатства по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗВ пред
Басейнова дирекция – Варна за получаване на Разрешително за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти и да превежда на БДЧР – Варна
таксата за заустване. (чл. 9 и 11 от
Договора).
По делото е
представен и Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги от 09.03.2016 г. Договорът е сключен между „Асоциация по ВиК на
обособената територия, обслужвана от „ВиК – Варна“ ООД“, ЕИК ********* като
Възложител и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, в
качеството на Оператор. Договорът е сключен на основание чл. 198п, ал. 1 от ЗВ
и след взето решение на общото събрание на Възложителя от 30.03.2015 г.
От представеното по
делото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води №
23740047/31.03.2014 г. се установява, че на Община Варна като собственик на
канализационната система на гр. Варна, е предоставено право да ползва воден
обект: Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“ за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на „Канализационна
система на гр. Варна“. Началния срок на разрешителното е от датата на влизането
му в сила, а крайния – 30.04.2019 г. В разрешителното е предвидено, че
титулярът на разрешителното заплаща такса за правото на ползване на водния
обект, която е годишна и се внася не по-късно от 31 януари на следващата година
по сметка на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район.
На 16.09.2017 г. е
издаден АУПДВ № 18/2017, по силата на който са установени по основание и размер
следните публични задължения на ищеца: -
сумата 36266.56 лв., непогасен остатък от такса за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г., за правото на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води, съгл. Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г. до изплащането
й; - сумата 31184.97 лв., непогасен
остатък от такса за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., за правото на
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, съгл. Разрешително №
23740047/31.03.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2016 г. до изплащането й. Актът е влязъл в
сила на 22.05.2017 г., видно от постановеното Решение № 6400/22.05.2017 г., по
адм.д. № 191/2017 г., на ВАС, Трето отделение.
Представено по делото
е платежно нареждане от 08.06.2018 г., за сумата 86116.36 лв., платена от ищеца
на БДЧР, на осн. Решение № 835/19.04.2018 г.
Представена по делото
е и кореспонденция между ответника и БДЧР във връзка с определяне на дължимата
такса за 2014 г. и 2015 г., както и покани за доброволно изпълнение, отправени
от БДЧР до ищеца и ответника по настоящото дело. (л.
56-76)
Представени по делото
са и Констативни протокол от извършени планови проверки във връзка с издаденото
Разрешително от 31.03.2014 г., в които е отразено, че обектът се стопанисва по
силата на сключен договор между ищеца и ответника, от последния. (л.
90-гръб - 105)
По делото е
представено удостоверение от 29.07.2019 г., издадено от Областен управител –
Варна, от което се установява, че Асоциация по ВиК Варна е учредена съгласно
Решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на МРРБ.
По делото са
представени 2 бр. вносни бележки от 14.03.2016 г. и 26.08.2016 г., с първата от
които ответникът е заплатил по сметка на БДЧР сумата 87389.16 лв., с посочено
основание – такса заустване 2014 г., разрешително № 23740047/31.03.2014 г.,
период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., а с втората ответникът е заплатил сумата
100005.52 лв., с посочено основание такса заустване, разрешително № 23740047/31.03.2014
г., период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
При
така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание от чл. 422, ал.
1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 12243/2018 г., по описа на ВРС, X с.
От страна на ответника е релевирано възражение за
недопустимост на предявения иск, предвид липсата на съответствие между
основанието на издадената заповед и предмета на предявения иск. В
действителност такова несъответствие не е налице и възражението е
неоснователно. Отправеното искане към заповедния съд е за издаване на заповед
по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги на ищеца за
вземането му от ответника. Макар и с непрецизна формулировка, от поясненията в
депозираното заявление става ясно, че вземането на ищеца спрямо ответника се
основава на сключения между страните договор, по който ответникът не е изпълнил
изцяло поетите задължения, по която причина срещу ищеца е издаден акт за
установяване на публично държавно вземане, в резултат от което е направил
разходи. По идентичен начин е обоснован и предявения иск.
Предвид характера на предявения иск – за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за
доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД –
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за
която длъжникът отговаря.
Съобразно разпоредбата на чл.
82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се
определя с оглед на предполагаемото развитие, която работите на увредения биха
имали, ако договорното задължението би било изпълнено. За да е налице
пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на
имуществото.
За да е налице претърпяна загуба следва да се настъпило влошаване на
имущественото състояние на ищците. За
основателност
на тази претенция, ищецът следва да установи, че е изправна страна по договор, че ответника е
изпаднал забава, в резултат от което за първия са настъпили предвидими към дата
на сключване на договора вреди и че същите са в причинно следствена връзка с
неточното изпълнение.
От събраните в хода на производството
доказателства, безспорно се установява, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на коментирания във фактическата
обстановка Договор за временно управление, поддържане и експлоатация на
обекти и доставки от 24.10.2012 г.
Установява се и, че договорът е сключен по силата на разпоредбата на чл. 198п,
ал. 1, вр. чл. 198о, ал. 1, от Закона за
водите и пар. 30 ПЗР на ЗИДЗВ (Д.в. бр. 47, в сила
от 24.09.2009 г.). Не се спори между страните и, че
ответникът е осъществявал дейностите възложени му с договора до сключването на
последващия такъв от 09.03.2016 г.
Видно е от цитирания по-горе пар. 30, ал. 1 ПЗР
на ЗИДЗВ, че договорът се сключва между Председателя на асоциацията по ВиК или
Кмета на общината и ВиК оператора. В настоящият случай, процесния договор е
сключен с кмета на общината като в него е предвидено, че същият има действие до
изграждането на Асоциация и предоставяне на управлението, поддържането и
експлоатацията на обектите, по реда отново на пар. 30 ПЗР на ЗИДЗВ (чл.
5), следователно чрез нов договор. Цитираната разпоредба предвижда
две кумулативни предпоставки като краен момент на действието на процесния
договор от 24.10.2012 г. – изграждане на Асоциация и сключване на нов договор
по реда на пар. 30. След като това е така, ирелевантно за спора се явява
обстоятелството кога е учредена Асоциацията по ВиК услуги за гр. Варна,
доколкото това е само една от изискваните предпоставки. Видно от събраните
доказателства последващ договор е сключен на 09.03.2016 г., именно с
Асоциацията, поради което се налага извода, че правоотношенията между страните
по процесния договор са продължили именно до влизането в сила на последващия
договор, а не до момента на учредяване на Асоциацията, в какъвто смисъл е
релевирал възражения ответника.
След като договорът е действал между страните
за периода от сключването му на 24.10.2012 г. до 01.04.2016 г., когато е влязъл
в сила следващия договор, по силата на изричната негова разпоредба в чл. 15, то
ответникът е бил длъжен да изпълнява задълженията си по него. Част от тези
задължения са разписани в разпоредбата на чл. 11. Безспорно е, че през 2014 г.
е било издадено разрешително за заустване на отпадъчни води с титуляр ищеца, а
не ответника. Доколкото обаче не се спори, че заустването е извършено именно от
ответника по силата на учреденото му с договора право да стопанисва, поддържа и
експлоатира ВиК системите и съоръженията, то същият е следвало да изпълнява
поетото с договора задължение да заплати и дължимите такси за заустване на
Басейнова дирекция Черноморски район.
Междувпрочем това свое задължение ответникът
е изпълнил, но отчасти, за всеки от периодите предмет на предявения иск – 2014
г. и 2015 г. Както бе посочено във фактическата установеност заплатени са
сумите: - 87389.16 лв., като такса заустване
2014 г., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и - 100005.52 лв., такса
заустване 2015 г., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. Сумите са заплатени
именно на основание издаденото в полза на ищеца Разрешително №
23740047/31.03.2014 г.
С тези свои конклудентни действия ответникът
е манифестирал, че се счита обвързан, както от сключеният между страните
договор, така и от поетото задължение да заплаща дължимите такси за заустване
на отпадни води.
Следва да бъде посочено, че доводите на ответника,
че след като не е титуляр на издаденото Разрешително за заустване не дължи
таксите за това са принципно правилни, но тази недължимост е досежно титуляра
на вземането, а именно Басейнова дирекция Черноморски район. Ответникът дължи
таксите за заустване по силата на сключения договор и вътрешните отношения
между страните по него, по силата на които е поел подобно задължение спрямо
ищеца.
След като ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати в пълен размер дължимите такси за заустване за 2014
г. и 2015 г., които са били дължими до 31.03. на годината следваща тази, за
която се отнасят (съгл. Чл. 15, ал. 1 от Тарифа за
таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване),
то закономерно по административен ред е била ангажирана отговорността на ищеца.
От събраните доказателства безспорно се установява, че на 08.06.2018 г. ищецът
е заплатил по силата на съставения и влязъл в сила АУПДВ общо сумата 86116.36
лв.
Съгласно административния акт дължима е
сумата 36266.56 лв., главница за 2014 г., която се дължи ведно със законна
лихва, считано от 01.04.2015 г. до изплащането й, което е сторено на 08.06.2018
г., дължима е и сумата 31184.97 лв., главница за 2015 г., дължима ведно със
законна лихва, считано от 01.04.2016 г. до изплащането, което е сторено също на
08.06.2018 г.
След извършване на изчисления с помощта на
калкулатор от ПИС „Апис“, настоящият състав установи, че дължимата законна
лихва върху главницата от 36266.56 лв., за периода 01.04.2015 г. – 08.06.2018
г. възлиза на сумата 11742.70 лв. Законната лихва върху главницата 31184.97 лв., за периода
01.04.2016 г. – 08.06.2018 г. възлиза на сумата 6922.13 лв. Или общия размер на
претърпяната от ищеца загуба от неизпълнението на ответника възлиза на сумата
86116.36 лв. Тази сума е дължима на ищеца, поради което предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
За да бъде поставен в забава по отношение
изпълнение на задължението си да заплати претърпяната от ищеца вреда от
неизпълнението на договора, ответника следва да бъде поканен, доколкото не е
налице уговорен падеж на това задължение. По делото не е налице представена
покана от страна на ищеца, която да е надлежно достигнала до ответника. По
изложените съображения, искът за установяване дължимост на вземане възлизащо на
сумата 2009.39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
86116.36 лв., за периода 09.06.2018 г. (деня
следващ плащането) – 13.08.2018 г. – датата на
заявлението за издаване на заповед) като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да бъде
разглеждан предвид несбъдване на вътрешно процесуалното условие за това.
На осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължима се явява законната лихва, считано от депозиране на заявлението в
съда – 13.08.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съобразно разрешението
дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид
изхода от спора, последните се явяват дължими от ответника като размерът им
следва да бъде редуциран съобразно установената част от вземането. Дължима се
явява сумата 1771.19 лв., държ. Такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
На осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищеца се дължат разноските
направени за настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска, възлизащи
на 2015.48 лв., в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. При
изчисляването е взето предвид служебно определено възнаграждение в размер на
300.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ответника се следват разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска, възлизащи на 6.84 лв. Изчисляването е
извършено при служебно определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, №
33, представлявано от В.В. ДЪЛЖИ на ОБЩИНА
ВАРНА, със седалище в гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“, № 43, представлявано
от И.П., в качеството му на Кмет, сумата 86116.36 лв. (осемдесет
и шест хиляди сто и единадесет лева и 36 ст.),
общ
размер на главница, от която: -
36266.56 лв., непогасен остатък от такса за правото на ползване на воден обект
„Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“, за заустване на
отпадъчни води, съгл. Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; -
111742.70 лв., законна лихва за периода 01.04.2015 г. – 08.06.2018 г.; - 31184.97 лв., непогасен остатък от
такса за право на ползване на воден обект обект „Коригирано дере за дренажни и
повърхностни води „Тел дере“, за заустване на отпадъчни води, съгл.
Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015
г.; - 6922.13 лв., законна лихва за
периода 01.04.2016 г. – 08.06.2018 г., дължима по силата на Договор изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти, ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението – 13.08.2018 г. до изплащането й, на осн. чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 6124/15.08.2018 г., поправена с Определение №
13874/28.11.2018 г., по ч.гр.д. № 12243/2018 г., на ВРС, Х с. като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване дължимост
на сумата 2009.39 лв. (две хиляди и девет левда и 39 ст.), представляващо обезщетение за забава върху главницата,
за периода 09.06.2018 г. – 31.08.2018 г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Прилеп“, № 33, представлявано от В.В. да заплати на ОБЩИНА ВАРНА, със
седалище в гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“, № 43, представлявано от И.П.,
в качеството му на Кмет, сумата 1771.19
лв. (хиляда седемстотин
седемдесет и един лева и 19 ст.),
представляваща разноски в заповедното производство и сумата 2015.48 лв. (две хиляди и
петнадесет лева и 48 ст.),
разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, със
седалище в гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“, № 43, представлявано от И.П.,
в качеството му на Кмет да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 33, представлявано от В.В., сумата 6.84 лв. (шест лева и осемдесет
и четири ст.),
разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 12243/2018
г. по описа на ВРС, X с., да се върне на
ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: