Р Е Ш Е
Н И
Е № 260942
гр. Бургас, 05.07.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет
и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8544 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, предявени от К.Ж.Д. срещу ”Гаранционен
фонд”, при условията на евентуалност – по чл.432, ал.1 от КЗ,
против ЗК “Уника“ АД.
Ищцата твърди, че на
04.06.2018г., по обяд, е ползвала услугите на градския тран-спорт в гр.Бургас,
пътувайки по линия ”Б1” в автобус с ДК № А 2965 МВ. Около 12.40 часа същият се
е движел по улица “А Г. К“, като е следвало да спре на спирка “Резвая“. Тя е
станала от седалката и се е хванала с две ръце за колоните до втората врата.
Водачът, обаче, рязко е ударил спирачки, при което е загубила равно-весие,
паднала е на пода и се е плъзнала до предната част на автобуса, където е
ударила главата си в двата пожарогасителя. Загубила е съзнание. Когато се е
свестила е видяла, че има и други пострадали. Дошла е линейка и я е откарала в
спешния център на “Бур-гасмед“ ЕООД. Първоначално е усетила замайване и
дезориентация, след което са за-почнали болки в областта на шийните прешлени,
които са се подули. Не е могла да вър-ви и са я транспортирали с количка.
Направени са й били рентген и скенер на главата. Хоспитализирана е била в
отделение по неврохирургия. Около час след приемането в лечебното заведение е
установила, че ръцете, краката и седалището й са силно насине-ни, а от
натъртванията почти не е могла да движи тялото си. На 06.06.2018г. е била из-писана
с окончателна диагноза: “мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма;
контузия на шията“. На следващия ден е била прегледана и от съдебен лекар,
който е установил и удостоверил причинените й увреждания. Впоследствие тя е
разбрала, че на мястото са отишли служители на КАТ и са съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че вината за инцидента е
на водача на автобуса. Сочи, че за МПС е била сключена застраховка ”Гражданска отговорност”
със ЗК “Уни-ка“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/05/117002064648, със срок на ва-лидност от 02.08.2017г. до 01.08.2018г.,
поради което е заявила претенция към дружест-вото, с дата 23.07.2018г. В определения
в закона 3-месечен срок не е получила отговор, поради което е предявила исковете
срещу застрахователя, въз основа на които е образу-вано настоящото дело, за
заплащане на сумата 10 000 лв. – обезщетение за причинените й от
процесното ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, и сумата 41.60 лв. – за
имуществените вреди. Претендирала е законна лихва върху главниците, считано от
04. 06.2018г. до окончателното плащане, както и деловодните разноски. В хода на
съдебно-то производство, Д. е предявила исковете си и срещу “Гаранционен фонд“,
по ре-да на чл.228, ал.3 от ГПК, излагайки съображения, че вредите, чието обезщетяване
пре-тендира, са й били причинени по вина на водача на неидентифицирано МПС. Претен-цията
й срещу първоначалния ответник е останала за разглеждане по делото при усло-вията
на евентуалност.
Ответникът “Гаранционен фонд“ оспорва изложените в исковата молба твърдения
досежно механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка с травматични-те
увреждания на ищцата и направените разходи за лечението й, като излага съображе-ния,
че вредоносният резултат е настъпил изцяло по вина на Д., която не е пред-приела
необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, като път-ник
в обществения транспорт, евентуално на водача на автобуса, който е предприел ма-невра
за рязко спиране. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Ответникът ЗК “Уника“ АД също оспорва исковете, като твърди, че водачът на
за-страхованото МПС не е виновен за настъпване на процесното ПТП, евентуално –
счита претенцията за завишена по размер. Моли Съда да ги отхвърли. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
На 04.06.2018г., по обяд, ищцата е пътувала по линия ”Б1” на градския транспорт в
гр.Бургас – с автобус с ДК № А 2965 МВ, управляван от свидетеля И.Г.. Около
12.40 часа той се е движел по ул.“А. Г. К“, между спир-ките ”З. С” и ”Р”, в
бус-лентата, когато водачът на неустановен по де-лото лек автомобил – марка
”Ауди”, модел ”А6” – лимузина, цвят – светло син, движещ се вляво от него – в
средната лента на платното, е направил рязко маневра завой надяс-но и му е
сякъл пътя. За да избегне сблъсъка свидетелят веднага е натиснал спирачките.
Ищцата, която междувременно се е подготвяла да слиза и е стояла до втората
врата на автобуса, хваната за колоните, е загубила равновесие, паднала е на
пода и се е плъзнала до предната му част, където е ударила главата си в двата
пожарогасителя. Тя е загубила съзнание. Когато се е свестила е видяла, че има и
други пострадали. Дошла е линейка и я е откарала в спешния център на
“Бургасмед“ ЕООД. Първоначално е усетила замайва-не и дезориентация.
Впоследствие са се появили болки в областта на шийните прешле-ни, които са се
подули. Не е могла да върви и са я транспортирали с количка. Направе-ни са й
били рентген и скенер на главата. Хоспитализирана е била в отделение по нев-рохирургия.
Тогава тя е установила и че ръцете, краката и седалището й са силно наси-нени. От
натъртванията почти не е могла да движи тялото си. На 06.06.2018г. е била из-писана
с окончателна диагноза: “мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма;
контузия на шията“. На следващия ден тя е била прегледана от съдебен лекар,
който е установил и удостоверил причинените й увреждания: мозъчно сътресение с
шийно-вер-бален синдром, представляващо временно разстройство на здравето,
неопасно за живо-та, както и травми, довели до болки и страдания – мораво
кръвонасядане по цялата вът-решна повърхност на дясната мишница, мораво
кръвонасядане с размери 14х4 см в гор-ната трета на задно-вътрешната част на
лява мишница, в долната трета на лявата миш-ница – кръвонасядане с диаметър 5
см, кръвонасядане и охлузване на ляв лакът, мораво кръвонасядане с диаметър 5
см на гърба, кръвонасядане и охлузване на вътрешното ко-калче на лявото
стъпало, мораво кръвонасядане с размери 7х5 см по ляво седалище, та-ка представеното
с исковата молба Съдебномедицинско удостоверение № 137/2018г., в което е
отразено и че същите е възможно да са получени по време, както се съобщава –
при падане в автобус от собствен ръст, при внезапното му спиране. От
показанията на свидетелката Каля Тенева – сестра на ищцата, се установява, че
след като е била изпи-сана от лечебното заведение, Д. е имала отоци и синини по
ръцете и краката, как-то и голям оток на тила. Не е можела да движи главата си.
Ищцата е помолила сестра си да остане при нея, за да й помага. Свидетелката се
е съгласила и в продължение на около 10 дни се е грижила за Д. в дома й –
водела я е до тоалетната, разхождала я е в коридора, за да се раздвижва,
готвела й е, давала й е болкоуспокояващи. Тенева со-чи, че през това време
ищцата е изпитвала силни болки по цялото
тяло. Непрекъснато е стенела и се е оплаквала. Не е спяла добре. След това е
започнала да движи главата си и да се справя сама с тоалета си и в
домакинството. Синините и отоците й постепенно са ставали лилави и жълти. Изчезнали
са след няколко месеца, с изключение на този – на врата й, който вече бил
малък.
С исковата молба са представени фактура и касов бон от 06.06.2018г. за
сумата от 11.60 лв. – такса леглоден, платена от ищцата на МБАЛ ”Бургасмед”
ЕООД, гр.Бургас, както и фактура от 07.06.2018г. за 30 лв., заплатени от нея на
”УМБАЛ Б” АД – за СМУ.
Въз основа на искане на ищцата от 23.07.2018г., с което е
заявена претенция за из-плащане на обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, ЗК “Уника“ АД – застраховател по
застраховката ”Гражданска отговорност”, сключена за автобуса – с ДК № А 2965 МВ,
и обективирана в застрахователна полица с № BG/22/ 11**********, със
срок на действие от 05.02.2017г. до 04.02.2018г., е образувало щета с №
17410060048/2018г.
С писмо изх.№ 3022/07.08.2018г. застрахователят е отказал
да изплати застрахова-телно обезщетение на ищцата – с мотива, че липсват
доказателства за вината на водача на автобуса.
От заключението на вещото лице В.Г., прието в съдебното
заседание на 26.06.2019г., както и от това по допълнителната САТЕ, се
установява, че при настъп-ването на процесното ПТП, дистанцията между автобуса
и лекия автомобил ”Ауди А6” – при опасна зона за спиране от 29 м., е била не
повече от 25 м., когато последният вне-запно е предприел завиване от средната
лента надясно в кръстовището между бл.383 и супермаркет ”Р” на улица “А. Г.-К“
в ЖК ””, гр.Б, и фактически е препречил пътя му. Свидетелят Г. е реаги-рал
незабавно – с аварийно спиране. Така той е успял да избегне сблъсъка с лекия
авто-мобил, като поради голямата си инерционна маса, плавното спиране на
автобуса на та-кава къса дистанция е било обективно невъзможно. Вследствие на
това действие на во-дача, инерцията е тласнала всички пътници напред, което е
довело до падането на ищ-цата на пода и приплъзването на тялото й до кабината
на шофьора, където си е ударила главата в пожарогасителя. Вещото лице е
посочило, че ПТП е в причинна връзка един-ствено с действията на водача на
лекия автомобил, който не е спазил изискванията на чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
а свидетелят Г. е реагирал на опасността с аварий-ното спиране, като крайна и
единствена мярка, за да избегне по-тежък инцидент. Той е бил в обективна
невъзможност да спре автобуса безопасно за пътниците в него.
Във връзка с констатациите на вещото лице, със Заявление вх.№
24-01-442/08.07. 2019г., ищцата е поискала от ”Гаранционен фонд” да й изплати обезщетение
за претър-пените от процесното ПТП вреди. Образувана е била преписка по щета № 19210252/07.
08.2019г. С решение от 26.09.2019г. на УС на ГФ е постановен отказ по нея, тъй
като не са били представени изисканите доказателства.
По делото е допуснато извършването и на
съдебно-техническа /компютърна/ екс-пертиза със задача да се идентифицира лек
автомобил ”Ауди А6”, участвал в процесно-то ПТП, но видно от заключението на
вещото лице Щ.П., това не е възмож-но въз основа на наличните видеозаписи,
поради ниското им качество.
Лекият автомобил, участвал в ПТП, както и водачът му,
който е напуснал место-произшествието, не са установени и в хода на
образуваното наказателно производство по случая: ДП № 434/2018г. на IV-то РУ при ОД на МВР – Бургас, ДП № 1629/2018г. на РП Бургас.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът приема, че единствено и само в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на неустановен лек авто-мобил: марка ”Ауди”, модел ”А6” – лимузина, цвят – светло син /напуснал
местопроиз-шествието/, а именно – извършил
е маневра ”завиване надясно”, в нарушение на разпо-редбата на чл.35, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, съгласно която това следва да се направи от най-дясната пътна лента по посока на
движението,
а когато радиусът на завиване на път-ното
превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, то може да започне и от друга
част на платното за движение, но водачът
на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
преминаващи от дясната му страна, е настъ-пило процесното ПТП,
при което е пострадала ищцата – тя е получила мозъчно сътре-сение с
шийно-вербален синдром, представляващо временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и травми, довели до болки и страдания – за период от
около две седмици, т. е. причинени са й били неимуществени вреди, както и
имуществени та-кива, свързани с разходи за лечение и снабдяване със СМУ, които следва да бъдат обез-щетени.
Възраженията на ”Гаранционен фонд”, че ищцата също има вина за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като не е предприела необходимите действия за осигуря-ване на
собствената си безопасност, като пътник в обществения транспорт, са
неоснова-телни – касае се за ситуация на извънредно и аварийно спиране на
автобуса, при което инерцията е тласнала всички пътници напред и част от тях,
включително и Д., са пострадали – така протокола за ПТП, както и заключенията
на вещото лице по САТЕ.
Неоснователни са и
възраженията на ответника, че вината за настъпването на про-цесното ПТП е на
водача на автобуса – вещото лице по САТЕ е категорично, че с оглед конкретната
пътна ситуация, Г. е бил в обективна невъзможност да спре МПС безопасно за
пътниците и е реагирал адекватно на неочакваната и опасна маневра на ле-кия
автомобил с аварийното спиране, като крайна и единствена мярка, за да избегне
по-тежък инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неи-муществени вреди
вследствие на телесни увреждания, причинени на територията на Ре-публика
България от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било устано-вено
/неидентифицирано моторно превозно средство/.
При това положение, следва да се
приеме, че исковете на Д. против ”Гаран-ционен фонд”
се явяват доказани по основание.
Този, за имуществените щети, се
явява и доказан в претендирания размер от 41.60 лв., съгласно
представените с исковата молба и вече коментирани разходооправдателни документи,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди пък следва да
бъ-де определен,
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
От събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства –
ме-дицинска документация и показанията на свидетелката Каля Тенева, се
установява, че при процесното ПТП Д. е получила мозъчно сътресение с
шийно-вербален син-дром,
лекувала се е в
болнично заведение от 04. до 06.06.2018г.,
след което е продължи-ла лечението си в домашни условия за около десет дни.
Нуждаела се е от чужда помощ, изпитвала е силни болки по цялото тяло, както и в
областта на тила, които постепенно са затихнали.
Предвид горното,
следва да се приеме, че справедливо обезщетение за претърпе-ните от ищцата
болки и страдания, като продължителност и интензитет, би било такова – в размер
от 3 000 лв. За разликата над тази сума – до 10 000 лв., претенцията следва да се
отхвърли – като неоснователна.
Съгласно чл.558, ал.1, изр.2, лихвите
за забава на Гаранционния фонд се изчисля-ват и
изплащат при спазване на чл.497.
В ал.1, т.1 и т.2
на последната цитирана разпоредба пък е предвидено, че законна-та
лихва за забава върху размера на обезщетението – ако не е определено и
изплатено в срок, се дължи, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3,
или изтичането на срока по чл.496, ал.1 /три месеца от предявяване на
претенцията/, освен в случаите, когато ув-реденото лице не е представило поисканите
му по реда на чл.106, ал.3 доказателства.
Действително, в случая ответникът
е отказал да определи и изплати обезщетение на ищцата, мотивирайки се, че тя не
е представила исканите доказателства, но доколко-то това са експертизи по ДП, с
които Д. не е разполагала, а и видно от Удостове-рението на РП Бургас – към
05.08.2019г. такива все още не са били извършени, непред-ставянето им на ”Гаранционния
фонд” не може да бъде вменено във вина на пострада-лата.
Ищцата е направила
уточнение на заявлението си до ”Гаранционния
фонд” от 08. 07.2019г. и е представила доказателствата, с
които е разполагала, на 07.08.2019г., кога-то е била образувана преписката по
щетата – с № 19210252.
С решение от
26.09.2019г. на УС на ГФ е постановен отказ за изплащане на обез-щетение,
респективно – от следващия ден се дължи обезщетението за забава върху
при-съдените по настоящото дело главници.
Предявените против
евентуалния ответник ЗК “Уника“ АД искове по чл.432, ал.1 от КЗ
не следва да бъдат разглеждани.
”Гаранционният
фонд” следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от об-що 31.80 лв. –
разноски за съдебно удостоверение и възнаграждение за вещо лице, съ-размерно с
уважената част от исковете; сумата 600 лв. – адвокатско възнаграждение на пълномощника й адвокат
И.С., на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, както и
сумата от 170 лв. – държавни такси по сметка на РС Бургас.
Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на този ответник направените по дело-то разноски за
съдебни експертизи, съразмерно с отхърлената част от исковете – общо 317.88
лв., а на ЗК “Уника“ АД – 100 лв. за САТЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграж-дение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Гаранционен
фонд” – гр.С ул.”” № , да заплати на К.Ж.Д., ЕГН: **********,***, сумата 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вре-ди – болки и
страдания от мозъчно сътресение с шийно-вербален синдром и травми по
тялото и крайниците, причинени при ПТП, настъпило на 04.06.2018г., около 12.40 часа, на ул.“А. Г.-К“ в ЖК ””, гр.Б, между спирките ”З. С.”
и ”Р”, докато е пътувала с автобус с ДК № А 2965 МВ по линия ”Б1” на градския
транспорт, по вина на водача на неустановен лек автомобил, напуснал местопроизшествието; сумата 41.60
лв. – обезщетение за претърпените от съ-щото ПТП имуществени вреди, в това число
– 11.60 лв. такса леглоден и 30 лв. за СМУ; законната лихва върху тези суми, считано от 27.09.2019г. до окончателното им изпла-щане, както и сумата 31.80 лв. – деловодни разноски, като за
разликата над първата от тях до пълния предявен размер от 10 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Ж.Д. да заплати на ”Гаранционен
фонд” сума-та 317.88
лв. – разноски по делото, а на ЗК “Уника“ АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”сумите 100
лв. разнос-ки по делото за САТЕ и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ”Гаранционен
фонд” да заплати на адв. И.Д. С.-Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. –
на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, а по сметка на РС Бургас –
сумата от 170 лв. държавни такси.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.