О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260426
Град
Пловдив,11.12.2020 г.
Пловдивски окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Силвия
Цанкова
Членове:
Даниела Събчева
Христо Иванов
като се запозна с докладваното от мл.съдия
Иванов ВЧНД №1193 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. НПК.
С Определение № 146/10.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 41/2020 г., по описа на Асеновградски районен съд, е
оставена без уважение жалбата на П.С.Т. срещу Постановление от 09.01.20г на РП-Асеновград,
с което наказателното производството по ДП№ 946/2019 г. по описа на РУ -Асеновград водено за престъпление по чл.
296 ал.1 от НК е било прекратено на основание
чл.243 ал.1 т.1, във връзка с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят
твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно
приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно
установена фактическа обстановка
и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно
дисквалифициране на деянието като престъпление. Искането към съда е за пълната
му отмяна и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на разследването
със задължителни указания по правилното прилагане на закона.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирано лице
и насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Настоящият съдебен състав, като
прецени законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери следното:
РС-Асеновград правилно е преценил, че от престъплението по чл.296, ал.1
от НК може да има пострадало лице, тъй като от диспозицията на нормата може да
бъде направен извод, че наред с общия и непосредствен обект на престъплението -
обществените отношения, гарантиращи нормалното функциониране на правосъдната
система е налице и допълнителен обект, относим към правото на защита на лицето,
в чиято полза е било постановено неизпълненото влязло в сила решение на
граждански съд. Формалността на това престъпление не изключва възможността да възникне фигурата
на пострадал, със следващите от това процесуални права по чл.74 и следващите от НПК. (В този смисъл Решение № 536/22.11.02г. по н.д. 432/02г. ІІ н.о., Решение
№ 301/20.05.2003 н.д.87/03 І н.о., както и
актуалната съдебна практика и правна доктрина, придържайки се към
принципите, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.)
В прекратителното постановление установената
въз основа на доказателствата
фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените й
елементи и се извлича адекватно от доказателствения
материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са
достатъчни за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за
прекратяване, че не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 296 ал.1
от НК. За да обоснове този извод прокурорът е приел, че не е налице реализиран
горния престъпен състав от обективна страна, тъй като на практика не е налице
изпълнително деяние, което да го реализира. Съдът намира, че този извод с оглед
конкретиката на случая е правилен, като в допълнение на горното намира, че не е
налице и субективна съставомерност на деянието.
Установено е, че срещу К. К. е
била издадена Заповед за незабавна защита от 25.10.2019 г., която му е била
надлежно връчена и с която се задължава същият да се въздържа от домашно
насилие спрямо П.Т., като му се забранява да приближава пострадалото лице, местоработата и местата за
социални контакти. Вярно е, че със същата заповед му е забранено и да се
доближава до жилището на Т., но по делото е безспорно установено, че жилищата
на К. и Т. се намират в еднофамилна къща на един и същ административен адрес, а
именно гр. ***************, като Т.
живее на приземния етаж, а семейството на К. на втория, което предвид и факта,
че входа на къщата е общ, неминуемо води до безусловната необходимост, че при
посещение на К. в имота си, трябва да мине покрай жилището на Т.. Следва да се
има предвид и че по никакъв начин на К. не е забранено да влиза в имота
си. Правния смисъл на заповедта за
незабавна защита е да се осигури незабавна защита на пострадалото лице в хода
на особеното производство по ЗЗСДН, като същинското й съдържание е директно
указание и задължение на дееца, същият да не извършва каквито и да е прояви на
насилие спрямо лицето в полза на което е издадена. Поради специфична функция на
тази заповед и наличието на правен спор в производството по чл.4 ал.1 ,във вр.
с чл.2 от ЗЗСДН, същата няма окончателен характер, а има действие до приключване
на производството с краен стабилен съдебен акт – заповед за защита или отказ на
съда. Действително в разпоредбата
на чл.296, ал.1 от НК е
предвидена наказателна отговорност
за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за
незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред, но налагат идентични по своя
характер и естество ограничителни мерки
- тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН.
Правилно РС-Асеновград е преценил, че съставът на
престъплението по чл. 296 ал.1 от НК не е осъществен от свидетеля К. К. от
обективна страна. Безспорно е, че на 31.10.2019г. същият е отишъл в апартамента
си, /негова собственост, заедно със съпругата си и дъщеря си/. От действията на
К. се установява, че той е посетил собствения си имот с цел вземането
на необходими на дъщеря му вещи, след което
незабавно е напуснал апартамента си. Няма никакви данни за намерения
и цели у него да извършва домашно
насилие или да застрашава по някакъв начин
П.Т., който живее в отделно жилище на приземния етаж. От съществено
значение е факта, че в полза на
съпругата му и дъщеря му също е имало издадени заповеди за защита срещу лицето С.
Т., живущ на същия административен адрес, от когото те са се чувствали
застрашени. Допълнително, К. е посетил собствения си имот, избирайки
сравнително късен час, така че да избегне С. Т. и П.Т. и конфликтите с тях.
Безспорно е установено, че К. на процесната дата по никакъв начин и
повод не е имал контакт със свидетеля П.Т., което ясно и
недвусмислено обективира липсата на какъвто и да умисъл да извършва домашно
насилие спрямо него и в този смисъл няма как да има нарушаване на заповедта за незабавна защита. При тези съображения, Съдът намира, че същият
не е реализирал състава на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК от обективна
страна, тъй като липсват каквито и да е действия насочени към извършването на
домашно насилие спрямо П.Топуров. От
обективна страна, преминаването на
свидетеля К. през общия вход на имота, за да отиде до апартамента си, и то
еднократно, за кратко и с конкретна лична цел, не нарушава заповедта. Липсва и
субективна съставомерност, тъй като от вече изложеното следва, че не е налице
умисъл, пряк или евентуален, за извършване на действия на насилие или на
доближаване на пострадалия съгласно действителния смисъл и съдържание на
Заповедта за незабавна защита.
Поради гореизложеното следва, че липсва
съставомерност на деянието, което от своя страна означава и че е
безпредметно да се обсъжда дали са налице предпоставките, описани в разпоредбата на чл.9 от НК.
С оглед на изложеното съдът намира, че определението на РС-Асеновград
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 146/10.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 41/2020 г., по описа на Асеновградски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: