Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./………………...........07.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание
на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи
за разглеждане в. гр. дело № 961 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдията
К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна
Дирекция „Национална полиция“ – МВР,
с адрес: град София, п. к. 1715, бул. Александър Малинов № 1, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1154/05.03.2020 год., постановено по
гр. дело № 17081/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът Главна
Дирекция „Национална полиция“ – МВР, със седалище гр. София е осъдена да заплати на К. Д. Ж.
***, сумата от 1254, 59 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 138 часа за периода
21.10.2016 год. – 20.08.2018 год., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд коефициент „1, 143“, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума, считано от подаването
на исковата молба (21.10.2019 год.) до окончателното и́ изплащане, както и
сумата от 244, 52 лева, обезщетение за забава, начислена, считано от първо
число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до
21.10.2019 год., на основание чл. 86 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е
изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира
изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд (чрез преизчисляването
му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден), която следва да
бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради
което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната
Наредба.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с
присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият К.Ж., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, депозира
писмено становище, с което поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа
писмения си отговор.
Съдът
съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена в съдебното заседание от 10.02.2020 г.,
ищецът к. Д. Ж. *** навежда следните
твърдения:
В
периода 21.10.2016 г. до 20.08.2018 г. е полагал труд на
длъжността "Полицейски инспектор“ в
Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция
„Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ – гр. София. Ищецът
е със статут на държавен служител. За периода 21.10.2016 год. – 20.08.2018 год. ищецът е полагал труд на 24 часови смени при сумирано изчисляване
на работното време. За същия този период ищецът е положил общо 948 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1, 143 възлиза на 1084 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до положен извън
установената норма труд от 138 часа, за който ищецът твърди, че следва да
му бъде допълнително
заплатен от ответника,
като дължимата сума е в размер на 1254,
59 лева.
Твърди също, че ответникът му дължи и сумата
от 244, 52 лева – размера на обезщетението за забава за плащане на дължимите
възнаграждения за положен нощен труд, за периода от първото число на месеца,
следващ изтичането на съответния тримесечен период до 21.10.2019 год.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата
от 1254, 59 лева, представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение
за положен в периода 21.10.2016 год. –
20.08.2018 год. нощен труд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до
окончателното и́ изплащане, както и сумата от 244, 52 лева, представляваща
размера на обезщетението за забава за плащане на дължимите възнаграждения за
положен нощен труд, за периода от първо число на месеца, следващ изтичането на
съответния тримесечен период до 21.10.2019 год.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа иска си.
В
писмен, отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК
чрез процесуален представител, ответникът ГД
„Национална полиция“ – гр. София, не оспорва, че в процесния период ищецът
е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявения
иск като твърди, че е
заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд за процесния период.
Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което и
ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е
действала и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за
заплащането на положения от него нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд в
процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е
заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието
на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по
служебно правоотношение в системата на МВР.
По
тези съображения счита иска за неоснователен и
настоява за отхвърлянето му.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е изпълнявал длъжността "Полицейски инспектор“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция
„Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ – гр. София.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо,
дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните
работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. се изменя в частта относно начинът на определянето на допълнително
възнаграждение за работа през дните на официални празници.
По
делото са представени копия от преводни документи за платени на ищеца основно и
допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди,
които не са оспорени от страните.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 23.01.2020 г., кредитирана от съда като обективна и
безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че за периода от 21.10.2016 год.
-20.08.2018 год. ищецът е отработил нощен труд общо в размер на 948 часа. Установява се още, че тези
часове не са преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца за всяко едно тримесечие труд (с
оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за
периода
на отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който
период в случая е тримесечен). Според вещото лице при
преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент
"1, 143", отчетените часове са 1084. Налице
е разлика от общо 138
часа, които не са заплатени.
Стойността им,
изчислена като часове извънреден труд,
е в размер на 1254, 59 лева.
Установява се още, че сборът от обезщетенията за забава
изчисленавърху всяко неплатено допълнително възнаграждение, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието за което се дължи плащането до 21.10.2019
год. е 244, 52 лева.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗМВР.
Ищецът
е държавен служител в Дирекция „Жандармерия“
при ГД „Национална полиция“ – гр. София и териториалните
й служби, поради което са приложими разпоредбите на Закона за
Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014
г. (в сила от 01.07.2014 г.), доколкото в този закон не
е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По
делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22. 00 часа до 06. 00
часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано – за тримесечен
период.
За
целия процесния период – 21.10.2016 год. –
20.08.2018 год., за който се претендира заплащането на
нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в
редакцията от ДВ, бр. 14/2015 год. Ал. 3 на чл.
187 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл.
187 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 21.10.2016 г. до 20.08.2018 год. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06,
00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. от своя
страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на
29.07.2016 г.
Преди
процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила
от 1.04.2015 г. Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете
22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от „0, 143“ – чл. 31, ал. 2 от
цитираната наредба. (Методиката и подходът
са идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в хипотезите на
сумирано изчисляване на работното време, нощният труд се преобразува в дневен в
съотношение 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, от получените часове се
изваждат часовете нощен труд и така получените часове труд се прибавят към
общия брой часове за съответния отчетен период за да се прецени налице ли е
надвишваване на часовете положен труд за отчетния период).
В
следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен липсва. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40 от
02.06.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г., липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0, 143. Липсата на изрична
норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен е
отчитането и заплащането му като извънреден (такава забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. (
от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент
за прилагането на цитираната наредба по отношение на държавните служители в
системата на МВР е и нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните
служители на МВР, които полагат труд за времето между 22, 00 ч. и 06, 00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
В
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението
на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. работодателят е
компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (0, 25 лева
на час, съгл. т. 1 от цитираната заповед)
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява
на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като
посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент "1, 143" и за същите тези
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Поради това и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително
възнаграждение за нощен труд със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. от 0, 25 лева на част (т.
1 от цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата в специалните
норми. На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и
следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в която именно е и определена методологията за превръщането на отработените
нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното
време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е и настоящият случай.
По
изложените съображения предявеният иск по чл.
179, ал. 1, предл. второ от ЗМВР, за заплащане на сумата от 1254, 59 лева, представляващи
неизплатено допълнително възнаграждение за нощен труд, положен в периода 21.10.2016 г. до 20.08.2018 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 244, 52 лева – сбора от обезщетенията за забава за плащане на
дължимите възнаграждения за положен нощен труд, за периода от първото число на
месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 21.10.2019 год. –
са основателни, предвид и заключението на вещото лице, обсъдено по –
горе.
В
обобщение първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Възражението на въззивника
за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция е основателно. Делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание в настоящата
инстанция, в което освен становище по същество други процесуални действия от процесуалния
представител на въззиваемия не са извършвани. Поради това и като съобрази и
извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа, настоящият
състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е
прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и същото следва да
бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. първо от Наредба № 1/2004 год на ВАдвС (редакция ДВ, бр.
45/2020 год.) минимален размер от 150 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1154/05.03.2020 год., постановено по гр. дело №
17081/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Национална полиция“ – МВР,
с адрес: град София, п. к. 1715, бул. Александър Малинов № 1 да заплати на к.Д.Ж.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150 лева (сто и
петдесет лева) – разноски за настоящана инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на
чл. 78, ал. 5 ГПК, до установения в чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. първо от
Наредба № 1/2004 год на ВАдвС (редакция
ДВ, бр. 45/2020 год.) минимален размер.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.