Р Е Ш Е Н И Е
№ / 25.04. 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
26.03. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1220 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
397/25.04.2018 год., постановено по гр. д.
№ 6815/2017 год. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ю.П.Д.
против „Ф.” ООД иск за установяване съществуването на вземането от 2500,00 евро
1/2 главница, представляващи неизпълнено задължение по запис на заповед от
24.03.2016 г. с падеж 24.04.2016 г., ведно със законната лихва, за изпълнението
на което задължение са издадени в полза на Ю.П.Д. против „Ф.” ООД С.З. заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3337/01.12.2016г.
и изпълнителен лист по ч.гр.дело №5370/2016г. на СтРС, като неоснователен и
недоказан и е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 580 лева.
Въззивникът Ю.П.Д. счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
като излага подробни съображения. Моли съда, да отмени обжалваното решение. Претендира
разноски.
Въззиваемият „Ф.” ООД е представил писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Моли съда, да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
По делото не е спорно, че между наследодателя на
ищцата и ответника е съществувала каузална сделка – договор за заем. Във връзка
с това е представен договор за заем от 24.03.2016 г., сключен между Б.Д.Д.
/заемодател/ и „Ф.” ООД С.З. /заемател/.
От запис на заповед от 24.03.2016 г. се установява, че
,,Ф.” ООД С.З. в качеството на издател на записа на заповед се е задължил да
заплати на Б.Д.Д. на негова заповед на падежа 24.04.2016г., сумата от 5000
евро, като записа на заповед е издаден без разноски и без протест.
От удостоверение за наследници № 4664 от 17.08.2016 г.
се установява, че Б.Д.Д. е починал на 12.08.2016г., като за свои законни
наследници е оставил съпругата си Юлияна П.Д. и сина си Александър Борисов
Димитров.
От заключението на назначената по първоинстанционното
производство съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописния подпис
обект на изследването, положен под реквизита „получил сумата” в разписка за
получена сума от 24.04.2016 г. е изпълнен от Б.Д.Д..
От заключението на назначената по въззивното производство
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в разписка за
получена сума от 24.04.2016 г. на мястото ,,получил сумата‘ е положен от Б.Д.Д..
Подписът в договор за заем от 24.03.2016 г. срещу текста ,,заемодател‘‘ най –вероятно е изпълнен от Б.Д.Д..
Ръкописният текст в разписка за получена сума от 24.04.2016 г. не е изпълнен от
Б.Д.Д..
По делото е представено копие от две страници от
международен паспорт на Б.Д.Д., от които първата съдържа данни на лицето, а
втората е с печати с посочени дати. Печатът, който е с дата 24.04.2016 г.
удостоверява, че лицето следва да изкара превозно средство, с което е влязъл в
страната в срок до 24.04.2016г., което е крайната дата на престой на превозното
средство в Република Т..
От така
представеното доказателство не може да се установи с категоричност дали на
24.04.2016 г. Б.Д.Д. е пребивавал цялото денонощие на територията на Република Т..
Видно от положения печат, същият следва да е влязъл на територията на Република
Б. на 24.04.2016 г.
От показанията на свидетеля И.Т.И. се установява, че
същият е изготвил разписката от 24.04.2016 г., като Б.Д.Д. я е подписал, но не
посочва точна дата. Няма информация относно пребиването на Б.Д.Д. на 24.04.2016
г. в Република Б..
При така установеното от фактическа страна, могат да
се направят следните правни изводи:
Между страните е налице каузална сделка – договор за
заем, за обезпечаването на който в полза на ищеца е издаден запис на заповед
По своята правна същност
записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено
издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице
/поемател/ или на лице, посочено в заповедта на поемателя. Сделката е абстрактна и менителничният ефект възниква при
наличието на задължителни реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ.
Съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат
разпоредбите за менителницата, като чл. 485 от ТЗ ангажира отговорността на
поръчителя.
В конкретния случай,
основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземанията, които
са предмет на настоящото производство/ е издаденият в полза на ищеца записа на
заповед от 17.04.2008 г. Ето защо, съдът на първо
място следва да извърши проверка дали записът на заповед е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Като взе предвид
разпоредбата на чл. 535 ТЗ, в която изрично са посочени задължителните
реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед, съдът намира, че в
конкретния случай те са налице и следователно процесният запис на заповед е
редовен от външна страна. Същият е подписан като издател от представител на ,,Ф.” ООД и Б.Д.Д.,
като получател.
Доколкото посоченият в
процесния запис на заповед падеж е вече настъпил, то същият удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника.
Изискуемостта
на вземането по всеки запис на заповед настъпва, с настъпването на уговорения в
него падеж, а за настъпването на последният, с изключение на случая по чл. 486,
ал. 1, т. 4 от ТЗ – законът винаги изисква предявяване за плащане на записа на
заповед само на издателят му, именно защото той е и платец по него (аргумент и
от чл. 538, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, и от чл. 493, ал. 2 от ТЗ).
На следващо място, доколкото
в хода на съдебното производство ответникът излага твърдения и ангажира
доказателства за установяване съществуването на каузално правоотношение между
страните, то съдът е длъжен да изследва и него. В този смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г.,
II т. о., решение № 121 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г., II
т. о., решение № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2009 г., I т. о. -
всички решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и са задължителни за
съдилищата.
При въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по
установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал.
1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед - Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Ето защо, при иска въз
основа на записа на заповед, респективно въз основа на заместващото го в
хипотезата на чл. 566 от ГПК и в случая съдебно решение, доказателствената
тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните
твърдения на страните, като при твърдение за съществуването на каузална сделка,
възражения за недействителността й и за погасяване на вземането по нея в настоящия случай, следва да се докажат от
длъжниците - ответници по този иск. Последните носят тежестта да докажат и
възраженията си касаещи редовността на записа на заповед, неговата неистинност
и пороци на волята при издаването му, ако са направили такива. Едва след това
кредиторът - ищец по този иск би могъл да доказва съществуването на вземането
си по каузално правоотношение с ответниците или единият от тях (в този смисъл
виж и Р № 666 -
В настоящият случай се установява безспорно погасяване
на сумата. Видно от заключението на назначената по настоящото производство
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в разписка за
получена сума от 24.04.2016 г. на мястото ,,получил сумата‘‘ е положен от Б.Д.Д.,
т.е налице е плащане по процесния запис на заповед.
Не е налице изискване ръкописният текст на документа
да бъде изпълнен от длъжника, поради което ирелевантно е как е изготвена
разписка за получена сума от 24.04.2016 г., стига да съдържа всички реквизити и
подписите да са положени от заемодателя и заемателя, какъвто е настоящия
случай.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски
в размер на 580 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397/25.04.2018 год., постановено по гр. д. № 6815/2017 год. по
описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА Ю.П.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Ф.” ООД С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С.З., бул. *** сумата от 580 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.