Решение по дело №731/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 553
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20217170700731
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 553 

 

гр. Плевен, 01.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 731/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен  срещу Решение № 368 от 20.07.2021 г. на Районен съд –  Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1015/2021 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил НП № 030 от 22.03.2021г. на Директора на ОДБХ - Плевен, с което на „Агро Лоджик“ ООД - София на основание чл. 417, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, затова че при извършена физическа проверка от 05.02.2021г. до 09.02.2021г. от комисия, назначена със заповед № 213/04.02.2021г. на Директора на ОДБХ  Плевен в животновъден обект № 2BG15277, находящ се в гр. Славяново , общ. Плевен, местност  „Татарско“ ПИ № 272090, ПЦ-4, собственост на дружеството, не са спазени ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане  на кокошки носачки, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз, а именно: 1.В „бялата зона“ не е премахнато старото оборудване-дървени гнезда със сламата в тях. Струпани са на открито върху площта пред халета от № 1 до № 12, което е предпоставка за проникване и обитаване от вредители.; 2. В някои от абонатните на халетата са установени дървени маси, предназначени за обиране на яйцата, които са трудни за измиване и неподходящи за дезинфекция.; 3. Борбата с гризачите е неефективна-констатирани са множество живи гризачи, гнезда на гризачи, както и трупове на такива в халета № 9, № 10 и № 11. Това е предпоставка за проникване, пренасяне и разпространение на заболявания по птиците и по хората.;  4. Сгради № 9, № 10, № 11 са със старо, амортизирано и счупено оборудване-дървени гнезда за кокошките, проядени от гризачи и амортизирани поилки, които водят до силно мокрене на постелята под тях. Това води до влошаване на микроклимата в сградите, опасност за здравното благополучие на кокошките и замърсяване на добитите яйца.; 5. Не всички странични отворни клапи на халетата са с монтирани предпазни мрежи срещу проникване на птици-диви и гризачи.

Съдът е присъдил в полза на дружеството направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.   Счита, че неправилно Районен съд- Плевен е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че административно наказващия орган не е посочил изрично коя конкретна правна норма е нарушена от дееца, а цитираната разпоредба на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е бланкетна и не посочва конкретни задължения за отглеждане, придвижване и транспортиране на животни. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз и неизпълнението на установеното в този текст задължение за спазване на ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни представлява административно нарушение и именно това релевантно обстоятелство е посочено както в АУАН, така и в НП. Посочено е конкретно кои изисквания са нарушени, а именно тези, които касаят отглеждането на кокошки носачки, посочено е кога и как не са спазени. Счита, че цитираната, както в АУАН, така и в НП правна норма макар и обща, е задължителна. Неправилен е извода на съда, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като счита, че акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат всички съставомерни обективни и субективни признаци на вмененото нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в съответствие с установеното.  Неправилно Районен съд - Плевен е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в неизпълнение на задължението за спазване на ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на кокошки носачки. Реализирането му започва от момента, в който задължението е трябвало да бъде изпълнено и продължава до фактическото му изпълнение или до установяване на неизпълнението от контролните органи, като така се създава едно трайно противоправно положение, което продължава през определен времеви период, който е и датата на извършване на нарушението. Безспорно е установено от компетентния контролен орган - главен инспектор-официален ветеринарен лекар при ОДБХ- Плевен извършването на нарушението в периода от 05.02.2021 год. до 09.02.2021год., като това са и датите, посочени както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него впоследствие НП.  Първоинстанционният съд е направил погрешни изводи, относно това, че правилата за хуманно отношение към птиците са по-широко понятие от спазването на ветеринарно медицинските изисквания и че по време на предходната проверка от 26.01.2021год. не са отправени забележки към оборудване или наличие на гризачи във фермата. Първоинстанционният съд погрешно е приравнил ветеринарномедицинските изисквания с изискванията за хуманно отношение към животните. Предмет на проверката, извършена на 26.01.2021год. съвместно със служители от ДФ „Земеделие“ РТИ /технически инспекторат/ е относно спазване на изискванията за прилагане на схема за държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птици, като никъде не са били обект на проверка и не са били проверени обстоятелствата, констатирани като нарушения на ветеринарно медицинските изисквания за отглеждане на кокошки носачки. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди изцяло НП.

Ответникът по касация – Агро Лоджик ООД – гр. София, чрез адв. Х.К. ***, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Плевен следва да бъде потвърдено, а наказателното постановление да бъде отменено на посочените от съда основания. Поддържа и останалите основания, изложени пред районния съд, които водят до същия краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. В решението подробно е аргументирано, че в производството по установяване на твърдяното административно нарушение са допуснати съществени нарушения, с които е нарушено правото му на защита, като изводите на съда са правилни и законосъобразни. Административно-наказващият орган не е определил прецизно правната квалификация на извършеното деяние. Обжалваното наказателното постановление е издадено, след проверка, извършена без да бъде назначавана и съответно е извършена извън каквато и да било административно-наказателна процедура. Проверяван е нефункциониращ обект, поради което счита, че за него не са приложими в пълнота изискванията, предвидени в законодателството за работеща птицеферма. Към датите на извършване на въпросната проверка животновъдният обект е бил възбранен, затворен и не е функционирал. Нито в административно-наказателно производство, нито при разпита на актосъставителя са посочени конкретни законови изисквания, които да са нарушени от жалбоподателя, като собственик на животновъдния обект. От административната преписка не може да се изведе ясно и еднозначно разбиране кои разпоредби ОДБХ-Плевен приема, че са нарушени. При използване на обща препращаща норма, е необходимо да се посочи конкретната правна норма, в която е предвидено съответното задължение при отглеждането на животните, за да може да се изведе категоричен и несъмнен извод какво точно не е изпълнил. Нито в АУАН, нито в НП е посочен началният момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушителя, нито датата на извършване на нарушението. Не е посочено и дали съществува краен момент на законовото изискване за дължимо състояние - например при реално или формално преустановяване на дейност. Моментът на извършване на твърдяното нарушение остава неустановен и неопределен.  В решението на Районен съд - Плевен правилно е посочено, че е в предходна проверка е установено, че всички изисквания към отглеждането на птиците са спазени, като дори са осигурени условия, надхвърлящи изискванията. Изводът на съда в тази връзка, който следва да бъде потвърден е, че след като на 26.01.2021 е установено, че няма нарушения на ветеринарно-медицинските изисквания, то това означава, че и 10 дни по- късно - от 05.02. до 9.02.2021 г., когато е извършена процесната проверка, не са били налице отклонения от ветеринарно-медицинските изисквания за отглеждане на животните. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Споделят се напълно изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на съществен реквизит от съдържанието на акта и НП, а именно непосочването на конкретната нарушена правна норма, което засяга правото на защита на наказаното лице да разбере в какво конкретно нарушение е обвинено. Посочването единствено на чл. 132 ал.1 т.3 от ЗВМД не е достатъчно и не изпълнява изискванията на закона, защото нормата е бланкетна. Тя съдържа много общо правило за поведение – за спазване на ветеринарномедицинските изисквания при отглеждането на животни, в случая се сочи, че не са били спазени тези изисквания при отглеждането на кокошки носачки. Разпоредбата препраща към други нормативни актове и то най-общо – към ветеринарномедицинските изисквания, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз. Това налага да се посочи и точната правна норма в съответния нормативен акт, в който се съдържа и конкретното изискване при отглеждането на кокошки носачки, което се твърди, че не е било спазено от собственика на птицефермата, за да може съдът да провери съответствието му с фактическото описание на нарушението в обстоятелствената част, а наказаното лице да сочи аргументи в своя защита. Този пропуск е съществен и затова достатъчен, за да  обоснове отмяната на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила. Районният съд е присъдил разноски на дружеството за първата инстанция.

При този изход на делото на осн. чл. 63 ал.3 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят и направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 368 от 20.07.2021 г. на Районен съд –  Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1015/2021 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен да заплати на „Агро Лоджик“ ООД – София, представлявано от управителя Ц. З. С., деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 360 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.            

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                      2./п/