Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 115
гр. Севлиево, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
На осми юни
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при
секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
гр.д. № 558 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 362 и сл. ГПК.
Предявени са конститутивен иск с правна квалификация по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за замяна на моторни
превозни средства, осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на дължима сума от страна на ответника по договора, ведно със
законната лихва върху сумата.
В хода на производството като ищец по делото е
конституирана и съпругата на ищеца И.М. – Т.Б.М..
Ищецът И.Д.М. твърди, че на 04.12.2018 г. с
ответника Д.Д.С. сключили предварителен договор за замяна на моторни превозни
средства, с който ищецът се задължил да прехвърли на ответника собственото си
МПС, а именно: товарен автомобил, марка ***, модел ***, рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, в
състоянието, в което се намира в момента на сключване на договора, заедно с
всички принадлежности, числящи се към
него. В замяна на това, ответникът се задължил да прехвърли на ищеца
собственото си МПС, а именно: лек автомобил, марка ***, модел ***, рег. № ***,
рама № ***, двигател № без номер и да
плати на ищеца сумата в размер на 2000 лева, като ответникът е платил на ищеца
сумата от 500 лв. в деня на сключване на договора, а останалата част от сумата
страните се съгласили да бъде платена при сключване на окончателния договор за
замяна на МПС, но не по-късно от 30.01.2019 г. Ищецът поддържа, че всяка от страните
е предала владението на собственото си МПС на другата страна в деня на
сключване на предварителния договор, като заменителите се съгласили да не
сключват разпоредителни сделки с описаните МПС през периода на действие на
договора, както и че последният подлежи на прекратяване само по взаимно
съгласие, изразено в анекс в писмена форма. Ищецът сочи в исковата молба, че е
търсил ответника за сключване на окончателен договор, но последният не
откликнал на отправената му покана, както и не изпълнил задължението си да
заплаща данъка за собствения си автомобил *** до момента на окончателното му
прехвърляне на ищеца, който до момента на подаване на исковата молба е в размер
на 739, 09 лв. Искането към съда е на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният
между страните договор от 04.12.2018 г. да бъде обявен за окончателен, както и
на основание чл. 79, ал 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати дължимия
данък за автомобила, както и сумата в размер 1500 лв. дължима на ищеца
съобразно уговореното в предварителния договор, ведно с мораторната лихва в
размер на 49,58 лв. считано от 30.01.2019 г. до предявяване на иска –
28.05.2019 г., както и законната лихва върху дължимата сума – от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на главницата.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба в законоустановения срок, не се явява в съдебно заседание и не е изпратил
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
По делото се установява от представените писмени
доказателства, че на 04.12.2018 г. между ищеца И.Д.М. и ответника Д.Д.С. е
сключен предварителен договор за замяна на МПС, съгласно който ищецът се
задължил да прехвърли на ответника собственото си МПС, а именно: товарен
автомобил, марка ***, модел ***, рег. № ***, рама
№ ***, двигател № ***, в състоянието, в което се
намира в момента на сключване на договора, заедно с всички принадлежности, числящи
се към него, а ответникът се задължил да
прехвърли на ищеца собственото си МПС, а именно: лек автомобил, марка ***,
модел ***, рег. № ***, рама № ***, двигател
№ без номер и да плати на ищеца сумата в размер на 2000 лева, като ответникът е
платил на ищеца сумата от 500 лв. в деня на сключване на договора, а останалата
част от сумата страните се съгласили да бъде платена при сключване на
окончателния договор за замяна на МПС, но не по-късно от 30.01.2019 г.
В чл. 5 от договора е посочено, че всеки от
двамата заменители предава владението на собственото си МПС на другия заменител
в деня на сключване на договора, като считано от този момент всички обикновени
и необходими разноски, свързани с тях, както и отговорността за щети във връзка
с ползването на автомобилите, са за сметка на съответния заменител.
В чл. 6 от процесния договор е посочено, че
заменителите се задължават да не сключват разпоредителни сделки с описаните МПС
през периода на действие на договора.
В чл. 7 е посочено, че договорът подлежи на
прекратяване само по взаимно съгласие на страните по него, изразено в анекс в
писмена форма.
По делото е представен рег. талон № ********* на
лек автомобил ***, модел ***, рег. № ***, рама № ***,
двигател № без номер.
Представени са и удостоверение № ********** от
22.05.2019 г. на “ЗД Евроинс” АД, от което е видно, че товарен автомобил, марка
***, модел ***, рег. № *** е със
застрахователна стойност от 1000 лв. както и удостоверение № ********** от 22.05.2019
г. на “ЗД Евроинс” АД, от което е видно, че лек автомобил, марка ***, модел ***,
рег. № *** е със застрахователна стойност 500 лв.
С протоколно определение от
17.12.2019 г. постановено по делото е прекратено производството в частта по
предявения иск за заплащане на данък в размер на 739, 09 лв. поради оттегляне
на иска. Определението е влязло в сила.
Във връзка със служебно
изискана справка от МВР ОД на МВР – Сектор “Пътна полиция” е постъпило писмо с
рег. № 264000-20798 от 31.12.2019 г., съгласно което, след извършена справка в
АИС – КАТ – Регистрация е установено, че към 27.12.2019 г. товарен автомобил,
марка ***, модел ***, рег. № ***, рама № *** е регистриран на името на Х.И.И.с
адрес гр. ***, датата на регистрацията е *** г.
Други релевантни за изхода
на спора доказателства не са ангажирани.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:
По иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи валидно възникнало между страните правоотношение от сключен
предварителен договор за замяна на описаните МПС, елемент от съдържанието на
което е задължението на
ответника да обективира волеизявление за сключване на договор за
замяна в изискуемата форма, настъпила изискуемост
на задължението, като процесуално условие за уважаване на иска е и правото на
собственост, с обект процесните МПС, да е елемент от правната сфера на
продавача, респ. заменителя към приключване на устните състезания.
Ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното му потестативно
право, като липсата на кумулативно изискуем се елемент от правопораждащия го
фактически състав, обуславя извод за неоснователност на исковете.
По отношение на неизпълнението, което по своята
същност е отрицателен факт – липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдение
на ищеца, като ответника следва да докаже опровергаващия го положителен факт –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема
посочената предпоставка за доказана.
По делото се установява сключването на
предварителен договор за замяна на процесните МПС. Представеният предварителен
договор от 04.12.2018 г., е сключен в установената в чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена
форма за действителност и съдържа клаузи относно същественото съдържание на
проектирания окончателен договор за замяна – индивидуализирани са обектите на
правото на собственост, които се заменят, както и насрещно задължение на
ответника за заплащане на парична сума.
Следователно, договорът е годен юридически факт, породил облигационно
правоотношение между страните. Съгласно съдържанието му, задължението на всяка
от страните да обективира волеизявление, съставляващо съответна част от
предметното съдържание на договор за замяна, е уговорено като срочно, съответно
е станало изискуемо с изтичане на определения падеж за оформяне на сделката – а
именно не по- късно от 30.01.2019 г.
Ответникът не твърди, нито доказва да е изпълнил
задължението си за сключване на
окончателен договор за замяна, съответно за заплащане на дължимата сума
по сключения между страните договор.
Към приключване на устните
състезания обаче продавачът по предварителния договор
/заменителят И.М./ не се легитимира като титуляр на правото на
собственост върху МПС предмет на договора, а именно товарен автомобил, марка ***, модел ***, рег.
№ ***, рама № ***, двигател № ***, като видно от служебно изисканата справка,
последният е отчуждил процесното МПС въз основа
на договор покупко-продажба.
Предвид изложеното липсва
една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения
конститутивен иск, а именно отчуждителят да е собственик на обекта на
предварителния договор към приключване на устните състезания.
Съгласно константната
съдебна практика иск за обявяване на предварителен договор за окончателен не
може да бъде уважен, ако не е доказано, че отчуждителят е собственик на имота
(движим или недвижим), предмет на договор.
Съобразно неоснователността на претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да бъде отвхърлен и предявеният осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, доколкото съобразно представения договор заплащането от страна на
ответника на претендираната от ищеца сума в размер на 1500 лв. е поставено в
корелативна зависимост от сключването на окончателен договор, каквото условие
при неоснователност на конститутивния иск не е настъпило. Предивд
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху претендирата сума. Ето,
защо следва да бъде отхвърлен изцяло и предявеният осъдителен иск.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски има ответникът. Последният не е претендирал разноски, нито са
налице доказателства да са били сторени такива, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, от И.Д.М.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, срещу Д.Д.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за
обявяване за окончателен Предварителен договор за замяна на МПС от 04.12.2018
г., с който И.Д.М. се е задължил да прехвърли на ответника собственото си МПС, а именно: Товарен автомобил, марка ***, модел ***, рег. № ***, рама № ***, двигател
№ ***, в състоянието, в което се намира в момента на сключване на договора,
заедно с всички принадлежности, числящи се към него, а Д.Д.С. се е задължил да прехвърли на ищеца собственото
си МПС, а именно: лек автомобил, марка ***, модел ***, рег. № ***, рама № ***,
двигател № без номер.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от И.Д.М.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, срещу Д.Д.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за осъждане на Д.Д.С. да заплати на И.Д.М. сумата в размер на 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/, дължима по Предварителен
договор за замяна на МПС от 04.12.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на
49,58 лв., считано от 30.01.2019 г. до предявяване на иска – 28.05.2019 г.,
както и ведно със законната лихва върху дължимата сума от предявяването на иска
до окончателното ѝ изплащане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: