Мотиви към
решение № 99 от 30.10.2019 г. по АНД № 312/2019 г. по описа на РС - Севлиево
РП - Севлиево е внесла предложение за освобождаване на обвиняемият В.Г.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, работещ във фирма „Луксис 98“ ЕООД - гр. Габрово, с висше образование,
с ЕГН **********, неосъждан, от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а НК, за това, че на 26.10.2016 г., около 14.45 часа, в гр. Севлиево, на
кръстовище, образувано от ул. „Стара планина" и ул. „Никола Д.
Петков", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „Мерцедес", модел „С 200", с peг. № ***, движейки се по ул.
„Стара планина" в посока север /Центъра на града/, нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва - чл. 21, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от Закона за
движение по пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h - 50 km/h за пътно превозно средство от категория ,,В" в населено
място", управлявайки МПС със скорост 64 km/h в населено място, с което по
непредпазливост причинил на К.Т.Т.средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в травма на лява гръдна половина, довела до счупване на
IV-то, V-тo, VI-то и VII-мо ляво ребро в областта на ребрените дъги, причинило
трайно затруднение на движението на снагата - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б" вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Делото е образувано пред РС – Севлиево, след като с решение от 14.06.2019
г. по ВАНД № 24/2019 г. на Габровски окръжен съд, по подадена жалба от
защитника на обвиняемия, е
отменено решение № 19 от 07.02.2019 г., постановено по АНД № 260 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Севлиево и делото е върнато
на РП – Севлиево, като
с посоченото решение на Районен съд - Севлиево обвиняемият е бил признат за
виновен за деяние по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал. 1 НК, за нарушение на правилата за движение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева, а за нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, обвиняемият е бил признат за невинен
и е оправдан по тази част на повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б.
"б" вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебното заседание по
настоящото АНД № 312/2019 г. по описа на РС – Севлиево, представителя на РП - Севлиево,
поддържа обвинението срещу обвиняемия от фактическа и правна страна така, както
е предявено с постановлението за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Счита, че както от събраните във фазата на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие доказателства е
доказано деянието и участието на обвиняемия в него. Сочи, че безспорно от
приетите заключения на вещото лице, извършило автотехническите експертизи е
установено, че към момента на настъпване на удара скоростта на управлявания от
обвиняемия автомобил е била над разрешената за населено място, което означава,
че същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в резултат от което е причинил
средна телесна повреда на пострадалия К.Т.. Излага, че е налице пряка причинна
връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и
настъпилия вредоносен резултат. Заявява, че ПТП не би настъпило, ако обвиняемия
се беше движил с разрешената за населено място скорост, съобразно заключението
по автотехническата експертиза. Сочи, че за обвиняемия Т. към момента на
навлизане в кръстовището светел жълт светофар, което означава „Внимание спри!“,
но зад управлявания от обвиняемия лек автомобил „Мерцедес“ не се е движел друг
автомобил, поради което в случая обвиняемия следвало да намали скоростта и да
спре, вместо да преминава през кръстовището. Отчита, че и пострадалия К.Т. е
навлязъл в кръстовището на червено, като счита, че това следва да бъде
преценено като съпричиняване на вредоносния резултат. Предлага признаване
обвиняемия за виновен и налагане на административно наказание по реда на чл. 78
а НК.
Пред съда защитникът на
обвиняемия - адвокат С.Т. излага, че обвиняемия е невиновен, тъй като не е
нарушил правило за движение по пътищата, което да е в пряка и причинна връзка с
вредоносния резултат - причиненото телесно увреждане. Заявява, че от заключенията
на вещото лице по автотехническите експертизи се установява само, че скоростта
на движение на управлявания от обвиняемия лек автомобил е 64 km/h към момента
на удара, но това не е скорост на навлизане в кръстовището. Сочи, че липсата на
обективни данни, които да позволяват установяване на точната скорост на
движение на обвиняемия при навлизане в кръстовището е пречка да се приеме, че
обвиняемия се е движил с превишена скорост. Навежда доводи, че поведението на
обвиняемия е съобразено с разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП, съобразно
която е имал задължение по най – бързия начин, да освободи кръстовището, при
навлизане на жълт сигнал в кръстовището. Не приема становището на обвинението,
че тъй като нямало зад обвиняемия никаква кола, нямало и опасност за движението,
тъй като съществуват други възможности за създаване опасност за движението,
например при подхлъзване да излезе извън платното и да удари пешеходец. Излага,
че при движение в кръстовище правилата се отнасят към общите правила за
движение по пътищата, в частност към чл. 21 ЗДвП, като специални към общи. Изразява
несъгласие със становището на прокуратурата, че ако обвиняемия се е движел с 50
km/h, няма да настъпи удар с автомобила на К.Т., защото заключението на вещото
лице базира изчисленията си на скорост на движение 64 km/h. Счита, че е безспорно
установеното от първото заключение на вещото лице, че при навлизане на
обвиняемия в кръстовището с 50 km/h пак би настъпил удар. Заявява, че липсва
пряка причинна връзка между поведението на обвиняемия и вредоносния резултат, а
такава е налице с противоправното поведение на пострадалия К.Т. К., навлязъл на
червен сигнал в кръстовището и представляващ основна причина да настъпи удара. Излага,
доводи за приложение на разпоредбата на чл. 15 НК, като твърди, че обвиняемия не
е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпилия вредоносен резултат, като се
позовава на съдебна практика по приложението на института на случайното събитие.
Обвиняемия В.Г.Т. се явява в
съдебно заседание. Дава обяснения в хода на съдeбното следствие, в които
заявява, че на 26.10.2016 г. пътувал с лекия си автомобил „Мерцедес С 200“, с
рег. номер *** от с. Сенник към гр. Севлиево.
На 5-6 метра от светофара, в посока към „Кауфланд“ видял, че остават 2 секунди
на зелен сигнал и минал, защото било разрешено. След 1-2 секунди, при навлизане
в кръстовището видял кола пред него, но нямал време да реагира и да спре. На
ъгъла имало една къща, която не позволявала да се види, ако някой, мине на
червено. Пътната настилка била мокра, било валяло. След удара обвиняемия веднага
звъннал на тел. 112 за да каже какво е станало и слезнал от колата и се обърнал
към водача на другия автомобил - К.Т. за да го пита дали има нужда от помощ.
Водача на другия автомобил, го питал какво направил, на червено ли минал, но
обвиняемия отрекъл. Дошли пътните полицаите. В съдебното заседание, в което е
даден ход на съдебните прения обвиняемият В.Г.Т. не взима становище по
обвинението и не
упражнява правото си на последна дума, предоставено от съда.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 26.10.2016 г. около 14,45 часа
обвиняемият В.Т. управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „С
200" с ДК № *** в град Севлиево, по ул. „Стара планина" в посока към
кръстовището образуващо се с ул. „Никола Д. Петков" и центъра на града.
Обвиняемият Т. се движил със скорост над разрешената от 50 km/h за населено
място, като достигнал кръстовището с ул. „Никола Д. Петков" при светещ
жълт сигнал на светофарната уредба. По същото време свидетеля К.Т.Т.управлявал
лек автомобил „Фолксваген" с ДК № ЕВ *** АМ по ул. „Никола Д. Петков"
в посока към град София и кръстовището образувано с ул. „Стара Планина"
със скорост от 31 km/h. Свидетеля Т.навлязъл в кръстовището при светещ червен
сигнал на светофарната уредба. В този момент лекия автомобил „Мерцедес", с
ДК № ***, управляван от обвиняемият Т. вече се намирал в кръстовището /на 4,7 м
от мястото на удара/, движейки се в посока перпендикулярна на движение на лекия
автомобил „Фолксваген" с ДК № ЕВ *** АМ. Между двата автомобила настъпил
удар, който бил в предна дясна част на лекият автомобил „Мерцедес", с ДК №
*** и в лява странична част на лек автомобил „Фолксваген" с ДК № ЕВ *** АМ,
на разстояние от 1,2 м. от предния му габарит. От удара лекият автомобил
„Фолксваген" с ДК № ЕВ *** АМ се завъртял надясно спрямо вертикалната си
ос, продължил движението си напред вдясно, като оставил следа от лява гума с
дължина от 16,60 метра до окончателното преустановяване на движението си. След
удара лекият автомобил „Мерцедес", модел „С 200" с ДК № *** се
завъртял наляво спрямо вертикалната си ос и продължил движението си напред и
наляво до окончателното си спиране. В резултат от удара настъпили деформации и
по двата автомобила, като за л.а. „Фолксваген" с ДК № ЕВ *** АМ същите
били в лявата странична част, а за л.а. „Мерцедес", с ДК № *** в предната
част. В резултат от деформациите причинени по купето на лек автомобил марка
„Фолксваген", с ДК № ЕВ *** АМ вследствие от удара с лек автомобил
„Мерцедес", модел „С 200" с ДК № *** пострадал свидетелят К.Т., който
получил удар в лява гръдна половина.
След възникване на
пътно-транспортното произшествие, бил подаден сигнал до РУ МВР - Севлиево,
откъдето пристигнала дежурна група и бил извършен оглед на местопроизшествието.
Свидетеля Т.бил
транспортиран до ЦСМП град Севлиево, където бил прегледан и впоследствие
насочен за лечение към МБАЛ „Д-р Стойчо Х."***.
По досъдебното производство е
извършена съдебно - медицинска експертиза, като според заключението на вещото
лице /л. 23 - л. 27 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на
МВР - гр. Севлиево/ на свидетеля К.Т.Т.са причинени следните телесни
наранявания – травма на лява гръдна половина и счупване на IV-то, V-тo, VI-тo и
VII - мo ляво ребро в областта на ребрените дъги, довело до трайно затруднение
в движението на снагата за срок от около 2 месеца. В резултат от счупването на
ребрата е установена и контузия на бял дроб с натрупване на течност в лява
гръдна половина, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за срок от около седмица до 10 дни. Механизмът на причиняване на
травматичните увреждания е в резултат от удар на предна лява гръдна половина в
предна лява врата на лек автомобил, блъснат странично от друг автомобил.
Извършена е по АНД № 260 по описа
за 2018 г. на Районен съд - Севлиево и съдебно - медицинска експертиза /л. 69 –
л. 74 от делото/, като от заключението на вещото лице се установява, че на
свидетеля К.Т.Т.са причинени следните телесни наранявания – травма в лява
гръдна половина, довела до счупване на IV-то, V-тo, VI-тo и VIII - мo ляво
ребро в областта на ребрените дъги. Вещото лице сочи, че е допусната фактическа
грешка, при изготвяне заключението на експертизата по досъдебното производство,
при което вместо VIII-мо ляво ребро в заключението на експертизата е вписано
VII-мо ляво ребро.
Извършена е по АНД № 312 по описа
за 2019 г. на Районен съд - Севлиево и съдебно - медицинска експертиза, като от
заключението на вещото лице се установява, че на свидетеля К.Т.Т.са причинени
следните телесни наранявания – травма в лява гръдна половина, довела до
счупване на IV-то, V-тo, VI-тo и VIII - мo ляво ребро в областта на ребрените
дъги. Вещото лице сочи, че е допусната фактическа грешка, при изготвяне
заключението на експертизата по досъдебното производство, при което вместо
VIII-мо ляво ребро в заключението на експертизата е вписано VII-мо ляво ребро.
В съдебно заседание вещото
лице в отговор на поставени му въпроси, допълнително
обяснява, че седмо ляво ребро на свидетеля К.Т. не е увредено, а е увредено неговото
осмо ляво ребро. Разяснява, че счупването на повече от две ребра представлява
трайно затруднение на движението на снагата, като счупването само на три ребра също
е трайно затруднение на движението на снагата, и продължителността му е също за
срок от около 2 месеца.
По досъдебното производство е
извършена автотехническа експертиза, като според заключението на вещото лице
/л. 31 – 49 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР -
Севлиево/ и според заключението на вещото лице по допълнителната автотехническа
експертиза /л. 59 - 83 от досъдебно производство № 84/2017г. по описа на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/ причини за
настъпване на пътно - транспортното произшествие са: навлизане в кръстовището
на лек автомобил „Мерцедес", модел „С 200" с ДК № ***, управляван от
обвиняемият Т. с неразрешена скорост от 64 km/h, която не му е позволила да
спре преди мястото на удара, навлизането на лек автомобил „Мерцедес", с ДК
№ *** в кръстовището при светещ жълт сигнал на светофара и навлизането на лек
автомобил „Фолксваген" с ДК № ЕВ *** АМ, управляван от пострадалия Т., със
скорост от 31 km/h, в кръстовището, регулирано със светофарна уредба на
забранителен червен сигнал.
По досъдебното производство е
извършена и допълнителна автотехническа експертиза, като от заключението на
вещото лице /л. 117 - 124 от досъдебно производство № 84/2017 г. по описа на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/ се установява, че разстоянието,
на което се е намирал обвиняемият Т. *** с ул. „Никола Д. Петков" при
светване на жълт сигнал на светофара в неговото направление е било 35,9 метра
при скорост на движение 64 km/h. Ако обвиняемият Т. се е движил с разрешена за
населеното място скорост от 50 km/h. при светване на жълт сигнал на светофара,
той би могъл да спре на 2,9 метра преди кръстовището между ул. „Стара
Планина" и ул. „Никола Д. Петков". При равномерно движение на л.а.
„Мерцедес" с водач В.Т. със скорост 50 km/h след момента на светване на
жълтата светлина, няма да настъпи удар с л.а. „Фолксваген" с водач К.Т..
В съдебно заседание вещото
лице, в отговор на поставени му въпроси, допълнително обяснява, че няма находки
сочещи намаляване или увеличаване на скоростта на движение от 64 km/h на
автомобила, управляван от обвиняемия,
няма следи по пътното платно, спирачни следи, следи от преплъзване или от
превъртане на гуми при ускоряване. Поради посочената липса на данни за промяна
скоростта на управлявания от обвиняемия автомобил и при приемане на различна
отправна точка за достигане до мястото на удара, вещото лице отговаря, че в
първоначалното си заключение приема, че при тръгване от момента на навлизане в
кръстовището с постоянна скорост от 50 km/h до мястото на удара, такъв ще
настъпи, но в зоната на задна лява врата на автомобила, управляван от
пострадалия, а в заключението, находящо се на л. 117 - 124 от ДП № 84/2017 г.
на ОСС към ОП – Габрово, вещото лице приема, че при равномерно движение на л.а.
„Мерцедес" със скорост 50 km/h след момента на светване на жълтата
светлина, няма да настъпи удар с л.а. „Фолксваген", защото в последният случай
л.а. „Мерцедес", тръгва от разстояние 45,3 м. до удара преди кръстовището.
Поради различната отправна точка, от която е прието тръгване на л.а.
„Мерцедес" при движение със скорост от 50 km/h вещото лице не счита, че е
налице противоречие между двете посочени заключения по автотехническите
експертизи.
По досъдебното производство е
извършена и допълнителна автотехническа експертиза, като от заключението на
вещото лице /л. 130 – 134 от досъдебно производство № 84/2017г. по описа на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/ се установява, че с
оглед техническите
параметри на лекия автомобил „Мерцедес", с peг. № *** с водач В.Т.,
максималната скорост, до която може да
се ускори автомобила от навлизането му в кръстовището на
улиците „Стара планина" и „Н.Д. Петков" до мястото на удара с л.а.
„Фолксваген" с водач К.Т. Т., ако л.а. „Мерцедес" е достигнал до
кръстовището със скорост от 50 km/h, а ускорението му е започнало незабавно от
момента на навлизането му в кръстовището е около 58 km/h, като времето
за ускоряване е 0,63 сек..
По досъдебното производство е
извършена съдебна химическа експертиза, като от заключението на вещото лице /л.
52 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево/ се
установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето В.Г.Т.
не се е доказало наличие на етилов алкохол.
По досъдебното производство е
извършена съдебна химическа експертиза, като от заключението на вещото лице /л.
57 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево/ се
установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето К.Т.Т.не
се е доказало наличие на етилов алкохол.
Обвиняемият В.Г.Т. е роден
на *** ***, българин е и е български
гражданин. Неженен е, работи във фирма „Луксис 98“ ЕООД - гр. Габрово, с висше
образование, с ЕГН **********. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78 а НК, същият е правоспособен водач на МПС,
наказван e за извършени административни
нарушения по Закона за движението по пътищата.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена от доказателствените материали
от съдебното и досъдебното производство /преценката, на които е допустима и
необходима, съобразно особената норма на чл. 378, ал. 2 НПК, приложима в настоящото
производство, развиващо се по особените правила на глава ХХVІІІ НПК/ – показанията на свидетелите П.Г., Ц.Ц., Х.Л.,
Х.Х., И.Х., Л.Л. и П.П.; частично от показанията на свидетелите К.Т. и И.Т.; частично от обясненията на
обвиняемия В.Т.; от събраните в хода на съдебното следствие и от приложените по
ДП доказателствени материали: протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към същия / л. 10 - л. 19 от ДП № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево/, талона
за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване на обвиняемия Т.,
талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване на свидетеля
Т., констативния протокол за ПТП, епикризата на свидетеля Т., обвиняемия Т.,
документацията и циклограмата, свързани с работата на светофарната уредба на
местопроизшествието, протокола за доброволно предаване на диск, съдържащ запис
от охранителни камери, свидетелствата за правоуправление на обвиняемия и
свидетеля Т., свидетелствата за регистрация и удостоверенията за техническа
изправност на управляваните от обвиняемия и свидетеля Т.автомобили, справките
нарушител/водач на обвиняемия и свидетеля Т., декларацията за семейно и
материално положение на обвиняемия, справката за съдимост на обвиняемия; един
брой CD, предаден с протокол за доброволно предаване от 27.08.2019 г.; както и
от заключенията на вещите лица по извършените по производството експертизи : съдебно
- медицинска експертиза /л. 23 - л. 27 от досъдебно производство № 499/2016 г.
по описа на РУ на МВР - гр. Севлиево/, съдебно - медицинска експертиза /л. 69 –
л. 74 от АНД № 260 по описа за 2018 г. на Районен съд – Севлиево/, извършена по АНД № 312 по описа
за 2019 г. на Районен съд - Севлиево съдебно - медицинска експертиза,
автотехническа експертиза /л. 31 – 49 от досъдебно производство № 499/2016 г.
по описа на РУ на МВР - Севлиево/, допълнителната автотехническа експертиза /л.
59 - 83 от досъдебно производство № 84/2017г. по описа на Окръжен следствен
отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/, допълнителна автотехническа експертиза /л. 117 - 124 от
досъдебно производство № 84/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел към
Окръжна прокуратура – Габрово/, допълнителна автотехническа експертиза / л. 130
– 134 от досъдебно производство № 84/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел
към Окръжна прокуратура – Габрово/, съдебна химическа експертиза /л. 52 от досъдебно
производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево/ и съдебна
химическа експертиза /л. 57 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на
РУ на МВР - Севлиево/. Описаните доказателствени материали анализирани
поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото - факта
на извършване на деянието, авторство, времето, мястото и механизма на
осъществяването му, субективната му страна, личността на обвиняемия, степента
на обществената му опасност.
Следва изцяло да бъдат
кредитирани, като вътрешно последователни, безпротиворечиви, логични, допринасящи за разкриването на
обективната истина по делото и кореспондиращи на останалите данни по делото,
показанията на свидетеля Ц.Ц., дадени на досъдебното производство, чиято
преценка е допустима и необходима, съобразно особената норма на чл. 378, ал. 2 НПК, предвид че настоящото производство се развива по реда на глава ХХVІІІ НПК.
Обсъжданите показания са от съществено значение за разкриване на обективната
истина по делото предвид, че свидетеля дава подробни и детайлни данни
изясняващи факта на извършване на деянието, времето, мястото и механизма на
осъществяването му. Показанията на свидетеля Ц.Ц. са не само логични и последователни,
но същите са в хармония и съответствие с останалия събран доказателствен
материал по делото. На първо място обсъжданите показания напълно кореспондират
със заключенията на вещото лице по автотехническите експертизи, извършени по
досъдебното производство. Свидетеля сочи като причина за ПТП навлизането в
кръстовището на автомобила марка „Мерцедес“, управляван от обвиняемия, движещ
се с висока скорост, надхвърляща 50 km/h, като свидетеля не видял автомобила да
прави опит да завие или да избегне по друг начин удара, както и да спира преди
удара с другия автомобил. Свидетеля Ц. заявява, че автомобила марка „Мерцедес“
се движел равномерно, след навлизането в кръстовището. Описания от свидетеля Ц.,
механизъм на причиняване на ПТП напълно съответства на приетия механизъм от
вещото лице по автотехническите експертизи. На второ място показанията на свидетеля Ц.Ц. са в пълен
синхрон и с протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към същия,
от които не се установява на местопроизшествието да са открити каквито и да
било следи от приплъзване, превъртане на автомобилни гуми или спирачни следи,
оставени от автомобила
марка „Мерцедес“, сочещи движение с неравномерна скорост на автомобила „Мерцедес“, в отклонение от
заявеното от свидетеля. На трето място показанията на свидетеля очевидец - Ц.Ц.,
напълно кореспондират с показанията на свидетелите И.Т. и К.Т., в частите, в които
свидетелите описват високата скорост на автомобила марка „Мерцедес“. На четвърто място липсват каквито
и да било противоречия между показанията на
свидетеля Ц.Ц. и с показанията на свидетелите П.Г., Х.Л., Х.Х., И.Х., Л.Л.
и П.П., като обаче общото между показанията на последно посочените свидетели е
това, че същите или дават сведения за твърде ограничени по обем обстоятелства
от значение за разкриване на обективната истина или не са очевидци на
инкриминираното ПТП. По всички изложени съображения съдът счете показанията на свидетеля
Ц.Ц., за достоверни, поради което ги кредитира и ги постави в основата на
решението си.
Като безпротиворечиви, логични,
допринасящи за разкриването на обективната истина по делото и кореспондиращи на
останалите доказателствени материали съдът кредитира и показанията на свидетеля
И.Т., даващи сведения за
високата скорост, на автомобила управляван от обвиняемия, при
навлизане в кръстовището на местопроизшествието, с изключение на частите на показанията,
в които свидетеля заявява, че пътната настилка в района на местопроизшествието
е била суха. В последно посочените части показанията на Т. са оборени от протокола
за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към същия, от които се установява,
че в района на местопроизшествието
асфалтовата настилка е мокра. На второ място показанията на свидетеля Т., с обсъжданите
им части, следва да се приеме, че въобще по същността си не представляват
свидетелски показания – сведения за факти, които свидетелят е възприел,
доколкото същите представляват съждения на свидетеля, обосновани от спомените
му, че същия ден правил замазка, което според свидетеля води до извод, че не е
валяло и съответно асфалта е сух. На следващо място показанията на Т., в коментираните
им части, са в противоречие и с
обясненията на обвиняемия, който заявява, че пътната настилка е била мокра
при настъпване на ПТП. По изложените съображения показанията на Т., в частите,
в които свидетеля, заявява, че пътната настилка в района на местопроизшествието
е била суха, съдът счете за недостоверни и не ги кредитира.
Показанията на свидетеля К.Т., в
частите, в които заявява, че е минал на жълт сигнал през кръстовището при
настъпване на ПТП, съдът прие за недостоверни и не ги кредитира поради
противоречието им с останалите доказателствени материали, конкретно заключенията
на вещото лице по автотехническите
експертизи и
циклограмата за работата на светофарната уредба на местопроизшествието, видно
от които навлизането на лек автомобил „Фолксваген", управляван от
пострадалия Т.в кръстовището, регулирано със светофарна уредба е на
забранителен червен сигнал. В останалите им части показанията на свидетеля К.Т.,
съдържащи данни за високата
скорост, на автомобила управляван от обвиняемия, съдът ги кредитира като
безпротиворечиви, логични, допринасящи за разкриването на обективната истина по
делото и кореспондиращи на останалите доказателствени материали.
Не следва частично да се
кредитират обясненията на обвиняемия В.Т., в частите, в които същият заявява,
че при настъпване на ПТП видял, че остават две секунди на зелен сигнал и минал, а на кръстовището на
ъгъла имало една къща, която не позволявала да се види, ако някой, мине на
червено. Обясненията на обвиняемия в посочените части са недостоверни и съдът не
ги кредитира поради противоречието им с останалите доказателствени материали,
конкретно заключенията на вещото лице по автотехническите експертизи и
циклограмата за работата на светофарната уредба на местопроизшествието, видно
от които навлизането на лек автомобил „Мерцедес“, управляван от обвиняемия Т. в
кръстовището е при светещ жълт сигнал на светофара, а на кръстовището на ъгъла между
двете улици, по които са управлявали автомобилите си обвиняемия и пострадалия,
няма къща, която да ограничава видимостта, съобразно протокола за оглед на
местопроизшествието и конкретно снимките по фотоалбума към същия. С оглед
изложеното и имайки предвид и двойнствената същност на обясненията –
доказателствено средство и средство за защита, съдът не кредитира обясненията
на обвиняемия в обсъжданите части. Извън посочените части, за всички съществени
за изясняване на обективната истина обстоятелства, обясненията на обвиняемия са
достоверни, като подкрепени от показанията на свидетелите и другите данни по
делото.
Не следва да се кредитира заключението на вещото лице
по съдебно - медицинската експертиза /л. 23 - л. 27 от досъдебно производство
№ 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Севлиево/, в частта, в която вещото лице е приело, че обвиняемия Т. е причинил на свидетеля К.Т.
счупване на VII-мо ляво ребро в областта на ребрените дъги. В тази част заключението
на вещото лице, е опровергано от посоченото от самото вещо лице, в следващите
му заключения и в съдебно заседание, в отговор на поставени му въпроси, че е допусната
фактическа грешка, при изготвяне заключението на експертизата по досъдебното
производство, при което вместо VIII-мо ляво ребро в заключението на
експертизата е вписано VII-мо ляво ребро.
В останалата част обсъжданото заключение на вещото лице, а и другите две заключения на
вещото лице по съдебно -
медицинските
експертизи, съдът
кредитира, като безпристрастни, компетентно изготвени, пълни, ясни и обосновани.
Като безпристрастни, компетентно
изготвени, пълни, ясни и обосновани, бяха
кредитирани и заключенията на вещото
лице по автотехническите експертизи, тъй като същите подробно и детайлно
изясняват всички въпроси за решаването, на които са необходими специални знания
в съответната област, последващите заключения само допълват първоначалното, а
не му противоречат, каквито неоснователни доводи бяха изложени от защитата.
Конкретно в съдебно заседание вещото лице, в отговор на поставените му въпроси,
обясни, че няма находки сочещи намаляване или увеличаване на скоростта на
движение от 64 km/h на автомобила, управляван от обвиняемия, няма следи по пътното платно,
спирачни следи, следи от преплъзване или от превъртане на гуми при ускоряване.
Поради посочената липса на данни за промяна скоростта на управлявания от обвиняемия
автомобил и при приемане за отправна точка 45,3 м. до удара преди кръстовището,
вещото лице в допълнение на първоначалното си заключение, е приело в заключението, находящо се на л. 117
- 124 от ДП № 84/2017 г. на ОСС към ОП – Габрово, че при равномерно движение на
л.а. „Мерцедес" със скорост 50 km/h след момента на светване на жълтата
светлина, няма да настъпи удар с л.а. „Фолксваген". Същия извод – за липса
на доказателствена опора на твърденията на защитата за скорост, различна от 64 km/h
на автомобила, управляван от обвиняемия
преди навлизането му в кръстовището, следва и от изложения по – горе анализ на
гласните доказателствени средства, поради което няма основание да се приеме
друг доказателствен извод, освен обоснования в заключението на вещото лице за
движение на автомобила, управляван от
обвиняемия с равномерна скорост от 64 km/h, както преди навлизане в
кръстовището така и след това до самото настъпване на инкриминираното ПТП.
Останалите доказателствени материали
съдът оценява като достоверни, тъй - като са в синхрон помежду си и не се
откриват каквито и да е било противоречия между тези доказателствени източници
и кредитираната част от по – горе обсъдените доказателствени материали.
При така установените обстоятелства
съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал 1 НК.
Съставомерността на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал 1 НК,
изисква установяване от обективна страна наличието на следните кумулативни
предпоставки: управление на моторно превозно средство, при нарушаване на
нормативно установени правила за движение и причиняване на средна телесна
повреда, като причинената телесна повреда следва да е в причинно - следствена
връзка с поведението на дееца, нарушаващо правилата. От субективна страна е
необходимо деецът да действа при форма на вината непредпазливост.
Установи се по делото от
обективна страна, съобразно възприетата фактическа обстановка, че в
инкриминираното време и на инкриминираното място, посочени в постановлението на
РП – Севлиево, обвиняемият В.Г.Т., при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „С 200", с peг. № ***,
движейки се по ул. „Стара планина" в посока север /Центъра на града/, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от Закона за движение по
пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h - 50
km/h за пътно превозно средство от категория ,,В" в населено място",
управлявайки МПС със скорост 64 km/h в населено място, вследствие на което е
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на пострадалият К.Т. Т.,
изразяваща се в травма на лява гръдна половина, довела до счупване на IV-то,
V-тo и VI-то ляво ребро в областта на ребрените дъги, причинила трайно затруднение
на движението на снагата. От заключенията на вещото лице по съдебно -
медицинските експертизи, се установи по несъмнен и категоричен начин, че
причиненото увреждане на пострадалият представлява трайно затруднение на
движението на снагата, за срок от около 2 месеца, увреждане което законът
определя като средна телесна повреда – чл. 129, ал. 2 НК. Налице е и причинно -
следствена връзка между поведението на обвиняемия, като водач на МПС,
нарушаващо посочените норми от ЗДвП и причинената средна телесна повреда на
пострадалия, обратно на доводите изложени от защитата. Без съмнение поведението
на обвиняемия, представляващо нарушение на цитираните по – горе норми на ЗДвП и
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, при неизпълнение на
задължението да превишава скоростта от 50 km/h за пътно превозно средство от
категория ,,В" в населено място", управлявайки МПС със скорост 64
km/h в населено място, е в пряка причинно - следствена връзка с причинената
средна телесна повреда на пострадалият. Налице е причинно - следствена връзка между
неправомерното поведение на обвиняемия, ударът на неговият автомобил в
автомобила на пострадалия и уврежданията на последния. Посочения извод се
налага от цялостната преценката на доказателствената съвкупност, подробно
анализирана по - горе и в частност от
заключенията на вещото лице по автотехническите експертизи, протоколът за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбума към него и свидетелските показания, от които е видно, че
причина за настъпването на ПТП е навлизане в кръстовището на лекия автомобил
„Мерцедес", с ДК № ***, управляван
от обвиняемият Т. с неразрешена скорост от 64 km/h, която не му е позволила да спре
преди мястото на удара и, че ПТП е предотвратимо, ако обвиняемия се е движил с
разрешена за населеното място скорост от 50 km/h, в който случай при светване
на жълт сигнал на светофара, той би могъл да спре на 2,9 метра преди
кръстовището, а и при равномерно движение на автомобила „Мерцедес" със
скорост 50 km/h, преди кръстовището от отстоянието на 45,3 м. преди мястото на
удара до последно посоченото място, удар няма да настъпи.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия виновно, при форма на вината непредпазливост, във
формата й на небрежност, тъй като обвиняемия въпреки, че не е предвиждал
общественоопасните последици на деянието си е бил длъжен да знае задълженията
си по чл. 21, ал. 1, пр. 2, алт. 1 ЗДвП и в случая е могъл да съобрази
поведението си с посочените разпоредби. Тези факти следват от действията на
обвиняемия, предвид възприетото от обективна страна.
Неоснователни са доводите на защитата,
че поведението на обвиняемия е съобразено с разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4
ППЗДвП, която го задължавала по най – бързия начин, да освободи кръстовището,
при навлизане на жълт сигнал, а основна
причина за удара било противоправното поведение на пострадалия К.Т., навлязъл
на червен сигнал в кръстовището, обстоятелства обосноваващи според защитата приложение
на разпоредбата на чл. 15 НК. В конкретния случай обвиняемия е нарушил забраната да управлява автомобила
си със скорост над 50 km/h и по този начин сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на произшествието. От друга
страна допуснатото
нарушение на правилата за движение от пострадалия, е в причинна връзка с резултата и последиците. Случайното деяние, каквото според
обвиняемия е пътнотранспортното произшествие, изключва небрежността, но само в
случай когато водачът не е могъл да предвиди
настъпването на тези последици, какъвто не е настоящият. Обективните
обстоятелства, при които е осъществено деянието, извършеното нарушение и
личността на дееца не дават основание за извод, че е възможно приложението на чл. 15 НК.
Вярно е, че пострадалото лице е навлязло в кръстовището при нарушение на правилата по ЗДвП. Това поведение обаче не може да послужи
като оневиняващо обстоятелство за обвиняемия. Установената конкретна пътна
обстановка, включваща движение в населено място,
наличието на кръстовище, изискващо само
по себе си повишено внимание относно поведението на другите участници в
движението и мократа пътна настилка, са изисквали стриктно съблюдаване на режима
на скоростта до размера, забраняващ превишаването. В момента на създаването на
опасност от пострадалия участник в движението обвиняемият е управлявал МПС със
скорост над допустимата и поведението му е било неправомерно, затова вината и отговорността му не могат да отпаднат.
Обвиняемият не е могъл да предотврати настъпването на произшествието, защото е
извършил нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилия
резултат, т.е. не е изпълнил предписанията на правилата за движение, отнасящи
се до режима на скоростта. Невъзможността своевременно да възприеме
правомерното или неправомерното поведение на другия участник в движението,
както и да избегне удара е закономерен резултат от движението на управляваното
от него превозно средство с несъобразена скорост. А щом това е така условията
на чл. 15 НК
не са налице, за да се приеме, че деянието не е виновно извършено. Във възприетия по – горе смисъл
по случаи с максимално сходна фактическа обстановка е и практиката на Върховен
касационен съд по приложение на разпоредбата на чл. 15 НК - Решение № 165 от 07.06.2013 г. по н. д. №
472/2013 г., II н. о., ВКС и Решение №
199 от 02.08.2002 г. по н. д. № 90 от 2002 г., III н. о., ВКС. Неоснователни са доводите на защитата
основани на ТР № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, като в
конкретния случай същото е неприложимо, защото както се установи по – горе по
делото не е налице посоченото в цитираното тълкувателно решение необходимо
условие, за приложение на чл. 15 НК - опасността да не може да бъде
предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а именно намаляване
на скоростта или спиране на моторното превозно средство. Неотносимо по делото е
и другото цитирано от защитата съдебно решение на Софийски градски съд, доколкото
същото касае различна фактическа обстановка и обвинение за нарушение на правила
за движение по пътищата, съществено различаващи се от предявените с обвинението
по настоящото дело.
С оглед всичко изложено
обвиняемият бе признат за виновен в това, че като е нарушил разпоредбите на чл.
21, ал. 1, пр. 2, алт. 1 ЗДвП е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б" вр. чл. 342, ал 1 НК.
Обвиняемият В.Г.Т. бе признат за
невиновен и оправдан по обвинението, че е причинил на К.Т.Т.счупване на VII-мо
ляво ребро в областта на ребрените дъги, съобразно възприетата фактическа
обстановка по делото. Установи се по делото, че в заключението по извършената съдебно
- медицинска експертиза /л. 23 - л. 27 от досъдебно производство № 499/2016 г.
по описа на РУ на МВР - гр. Севлиево/, вещото лице е допуснало фактическа
грешка, като вместо VIII-мо ляво ребро в заключението на експертизата е вписало
VII-мо ляво ребро. Седмо ляво ребро на свидетеля К.Т. не е увредено, а е
увредено неговото осмо ляво ребро. Счупването на повече от две ребра
представлява трайно затруднение на движението на снагата и счупването само на
три ребра също е трайно затруднение на движението на снагата, като
продължителността му е също за срок от около 2 месеца. Не се установи по делото
седмо ляво ребро на свидетеля К.Т. да е увредено, а за увреденото на същия осмо
ляво ребро не е повдигнато на обвиняемия обвинение. По тези съображения съдът
прие, че обвиняемият не е причинил на К.Т.Т.счупване на VII-мо ляво ребро в
областта на ребрените дъги, и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го оправда
по обвинението, че му е причинил такова счупване.
С оглед признаването на
обвиняемия за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б" вр. чл. 342, ал 1 НК, като е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал.
1, пр. 2, алт. 1 ЗДвП, съдът намери, че в случая следва да се приложи чл. 78а НК. Разпоредбата на чл. 78а НК следва да намери приложение по следните
съображения: за извършеното непредпазливо престъпление се предвижда наказание
по – леко от лишаване от свобода до пет години, в конкретния случай лишаване от
свобода до три години или пробация, обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ НПК. От извършеното престъпление липсват подлежащи на възстановяване имуществени
вреди. Не е причинено увреждане, представляващо тежка телесна повреда, не е
причинена смърт, обвиняемият не е бил в пияно състояние, същият не е привлечен
към наказателна отговорност за множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. Ето
защо съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 78а НК, поради което и
освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му наложи за извършеното
престъпление административно наказание глоба.
При индивидуализация на
наказанието, което наложи на обвиняемият, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието – не особено висока за обсъждания вид деяния и на
обвиняемият – ниска такава. При определяне размера на глобата, съдът взе
предвид от една страна установените смекчаващи отговорността обстоятелства – деянието е извършено при по – леката форма на
непредпазливост – небрежност, младата възраст на обвиняемия, приноса на
пострадалия за причиняването на вредоносния резултат. Съдът взе предвид, от
друга страна и установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства -
обвиняемият е наказван за извършени административни нарушения по Закона за
движението по пътищата.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, след като съобрази имотното
състояние и доходите на дееца, съдът счете, че на обвиняемият следва да бъде наложено административно
наказание “глоба” в размер на минимално установения в чл. 78а, ал. 1 НК, а
именно в размер на 1 000,00 лева. С оглед гореобсъдените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че обвиняемият не следва да
бъде лишаван от право да управлява моторно превозно средство, съобразно
предоставената възможност в настоящото производство от разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4 НК. Съдът намира, че наложеното на обвиняемият наказание - “глоба” в
размер на 1 000,00 лева, напълно отговаря на извършеното от него и ще осъществи
целите на личната и генералната превенция на закона.
Относно веществените
доказателства по производството: един брой CD, предаден с протокол за
доброволно предаване от 27.08.2019 година, съдът постанови да останат в срока на съхранение на делото и
да се унищожат с него.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди обвиняемият В.Г.Т. да заплати в полза на Държавата и
по сметка на ОД на МВР – Габрово направени по делото разноски на досъдебното
производство в размер на 700,44 лева.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди обвиняемият В.Г.Т. да заплати в полза на
Държавата и по сметка на ОП - Габрово направени по делото разноски на
досъдебното производство в размер на 794,07 лева.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди обвиняемият В.Г.Т. да заплати в полза на
Държавата и по сметка на РС – Севлиево направени по делото разноски на
съдебното производство в размер на 477,25 лева.
Воден от тези съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: