Р Е Ш Е Н И Е № 444
гр. МОНТАНА, 29
септември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 17 09 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 325 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на Ц.Ж.С.,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0996-000408/09.07.2020 г. на
Началник Сектор към ОДМВР Монтана, с-р Пътна Полиция Монтана, с която е
прекратена регистрацията на МПС – т.а. „Ф*** К*** ”, рег. № М*** за срок шест
месеца. Със Заповедта са отнети 2 броя регистрационни табели с номер М*** .
В жалбата твърди, че са му съставени две Заповеди за наложени ПАМ, които
ПАМ счита, че са прекомерни. Видно от датите и часовете на съставяне на тези
две Заповеди, а именно: издадени са на 09 07 2020 г.; часовете са съответно
03:55 ч. и 22:45 ч.; съставени са от един и същи орган на реда – младши
автоконтрольор – Г*** Ц*** И*** , т.е. на личностна основа по молба на колегата
му И*** И*** , с който са в една смяна, като с последния имат влошени
отношения. Твърди, че целта на налагане на ПАМ следва да съответства по вид и
обем, така че да не ограничава правата на субекта, в степен надхвърляща
преследваната от закона цел. В случая са наложени два броя ПАМ, в рамките на
последователни часове от един и същи орган на реда, което сериозно нарушава
неговите права и най-вече възможността да упражнява извършваната от него
дейност, в следствие на което остава без доходи за препитание, а има кредити в
големи размери, с който изплаща същите ППС. Счита, че наложените му ПАМ са
прекомерни, имайки предвид обстоятелството, че СУМПС му е отнето за
административно нарушение, както и факта, че при извършения тест на алкохол,
техническото средство е отчело нула промила, следователно по никакъв начин не е
застрашил останалите участници в движението. Моли обжалваната Заповед да бъде
отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С*** ,
поддържа жалбата. Заявява, че не е оспорвал представената в съдебно заседание Заповед
№ 20-0996-000136 от 18.02.2020 г., тъй като същата не му е връчвана. Подписът е
аналогичен на неговия, но цифрите не ги изписва по този начин. Не му прилича
това да е негово изписване. Въпреки това заявява, че не желае графологична
експертиза за установяване на това негово твърдение, тъй като срокът, за който
е прекратена регистрацията на ППС ще изтече и ще се обезсмисли оспорването.
Моли съдът да вземе предвид оневиняващите вината обстоятелства, а именно, че в
самия ПАМ е записано, че има 0 промила алкохол, че не е затруднил участниците
на пътя. Смята, че извършеното нарушение не съответства на вида на наказанието
и моли да бъде определен по-малък срок от шестмесечния.
Ответната страна Началник Група „ОДПКПД”, сектор ПП към ОД на МВР
Монтана, чрез процесуалния си представител юрк К*** Д*** оспорва жалбата и моли
да се отхвърли същата като неоснователна. Навежда съображения, че Заповедта е
издадена от компетентен орган така, както е посочено в нормата на чл. 171 от ЗДвП и съгласно представените доказателства за компетентност. Спазена е
установената в закона писмена форма и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилно е
приложен и материалният закон. Прекратяването на регистрацията е наложено за
срок от 6 месеца, което е минимално предвидения такъв в нормата на чл. 171, т.
2а, буква а от ЗДвП така, че тази ПАМ е съобразена с целта на закона. Доказателствата са писмени.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 01.09.2020 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е дал указания за представяне на
относими към производството доказателства.
С оспорената Заповед, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, поради
управление на МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, на оспорващия е наложена ПАМ - Прекратяване на
регистрацията на ППС, т.а. „И*** 35.13 Д*** ”, рег. № М*** за срок шест месеца.
На 08.07.2020 г. около 22:45 ч. в гр.
Монтана, на бул. „Ал. Стамболийски“ и кръстовището с ул. „Х*** А*** ” на
оспорващия е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова
че управлява т.а. „И*** 35.13 Д*** ”, рег. № М*** без да притежава СУМПС, тъй
като е лишен по административен или съдебен ред. Като доказателства са иззети СРМПС
и двата броя регистрационни табели на управляваното МПС.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана,
Началниците на РУ Лом при ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да
издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадената
и оспорена заповед.
Съгласно служебна бележка на Началник сектор „КАПОЧР”, административният
орган издал оспорената Заповед, считано от 21 01 2014 г. е на длъжност Началник
Група „ОДПКПД”, сектор „ПП” при ОД на МВР Монтана.
Със Заповед № 20-0996-000136 от 18.02.2020 г. на Началник сектор към
ОДМВР Монтана, Сектор „ПП” Монтана на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до заплащане на дължимата глоба.
По делото са представени още АУАН от
08 07 2020 г., АУАН от 18 02 2020 г., справка за регистрацията на МПС, справка
за нарушител/водач на оспорващия за извършените от него нарушения и наложени
наказания по реда на ЗДвП, считано от 2012 г. до октомври 2018 г.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересована
страна – адресата на акта в законоустановения срок /подадена на 11.03.2020 г.,
а заповедта е връчена на 04.03.2020 г./, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а” предл.
първо от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 4 и 5 от ЗДвП -
В случаите на чл. 171, т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
като се изземват и табелите с регистрационен номер. Обжалването на заповедите
по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът с оглед вмененото служебно
начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, видно от представените
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР, Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД
на МВР Монтана и служебна бележка за длъжността на АО, в кръга на неговите
правомощия и при спазване на съответната писмена форма.
Спорът между страните обхваща дали при
издаване на оспорения акт, административният орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна, а именно има ли издаден
влязъл в сила ИАА, с който оспорващият, в качеството му на водач да е лишен от
право да управлява МПС, респ. има ли несъответствие с целта на закона, с оглед
изложените в жалбата и с.з. смекчаващи вината обстоятелства.
Настоящият състав намира, че за да е
налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаден
индивидуален административен акт, същото следва да е от такъв характер, че да
води до друг правен извод, като в случая такива нарушения не се констатират от
съда. Наведените в с.з. твърдения, че Заповедта, с която на оспорващия е отнето
свидетелството за управление на МПС, не му е връчена, от една страна е
несъответно и противоречи на изложените от самия него твърдения в жалбата, а
именно, че свидетелството му за управление на МПС е отнето за административно
нарушение, поради което тази мярка е достатъчна, а последващо издадената
Заповед, с която се прекратява и регистрацията на управляваното от него МПС се
явява прекомерна. Тези противоречиви
твърдения сами по себе си навеждат на извод единствено, че същите представляват
защитна позиция заемана от оспорващия. От друга страна връчването на Заповедта,
надлежно се удостоверява от Разписката към нея, същата надлежно подписана с
дата 11 03 2020 г. В тази връзка в с.з. съдът даде възможност на оспорващия да
установи, с надлежни по закон доказателствени средства, обстоятелството по
връчване на първата Заповед, с която е отнето СУМПС и доколко положеният върху
тази Разписка подпис е негов, където същият изрично заяви, че няма да
установява тези спорни от него обстоятелства. Все в тази връзка съдът следва да
отбележи, че липсата на екземпляр от тази Заповед при определени служители и
причината за липсата на такъв екземпляр е ирелевантно за правилното разрешаване
на спора, нито се отразява върху надлежността на връчване на същата Заповед.
Неоснователно и несъответно на целта
на закона е твърдението, че издадената Заповед е прекомерна. За да се наложи ПАМ
с характер на процесната, а именно: „Прекратяване на регистрацията на ПП”, при
условията на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, следва да се установи, че водачът
управлява моторно превозно средство след като е лишен по съответния за това
административен или съдебен ред. Това
обстоятелство надлежно се доказва с представената Заповед №
20-0996-000136 от 18 02 2020 г., с която е наложена ПАМ за временно отнемане на
СУМПС. Причината за налагане на такава мярка е въпрос, който не подлежи на
изследване в настоящото производство, тъй като косвен контрол върху издаден
индивидуален административен акт, е недопустим. Законосъобразността на
Заповедта, послужила като основание за прекратяване на регистрацията на управляваното
МПС, предмет на настоящото дело, би била предмет на самостоятелно и отделно
производство, в случай, че същата бъде надлежно оспорена, каквото оспорване не
се твърди дори, че ще бъде предприето. Единственото изискване от законодателя е
да се установи наличието на такова лишаване от правоуправление, като в случая и
с оглед на изложените по-горе съображения, касаещи обстоятелствата по връчване
и влизане в сила на Заповедта за отнемане на СУМПС, съдът приема за безспорно
установено, че тази предходна Заповед, и при липсата на други доказателства,
които да оборват нейното връчване, е надлежно връчена.
От друга страна наложената мярка е в
съответствие с целта на закона, тъй като за нейната законосъобразност са
ирелевантни обстоятелствата по наложени други ПАМ. Характерът на наложената и
оспорена в настоящото производство ПАМ ограничава използването му за определен
срок от време. Ограничението се простира върху правото на управление на конкретно
МПС и това е съобразено с целта на закона, да се охранява безопасността на
движение по пътищата, т.к. именно с това МПС е извършено нарушение, чието
преустановяване е постигнато с наложената ПАМ. Настъпилите правни последици от
налагане на ПАМ са опосредени и предизвикани от противоправното поведение на
оспорващия и принципът, че никой не може да черпи права от собствените си незаконосъобразни
действия. Следва да се има предвид, че целта на закона при прилагане на ПАМ е
да гарантира безопасността на движението по пътищата и свързаните с това защита
на живота и здравето на останалите участници в движението, а това безспорно е
значим обществен интерес. В случая водачът няма право да управлява МПС, тъй
като е лишен от това право по съответния надлежен ред или самото обстоятелство
по липсата на валидна правоспособност обуславя нуждата от охрана на безопасността
на движението по пътищата и обосновава целта на закона. Не се установява
нарушение и на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като законодателно
установеният превес на обществените интереси спрямо личните е израз именно на
тази съразмерност, поради което и личните интереси, респ. такива на семейството,
нямат и не могат да имат приоритет пред обществените такива.
Неотносими към законосъобразността на
оспорената Заповед са и навежданите обстоятелства, че оспорващият не е
управлявал МПС след употреба на алкохол, респ. не е затруднил участниците на
пътя. За употребата на алкохол законодателят е предвидил отделен и
самостоятелен състав за налагане на същия по вид ПАМ, а мярката по наложената е
превантивна, т.е. именно с цел да няма затруднение на участниците в движението,
поради което тези обстоятелства не могат да обусловят смекчаване на вината,
каквато вина същевременно в случая, нито се търси, нито следва да се
установява, именно поради превантивния характер на Заповедта. Същевременно
срокът на наложената ПАМ е определен към законния минимум от шест месеца /180
дни са шест месеца/ и срок под този минимум, нито административният орган, нито
съдът може да определи.
За пълнота на изложението, съдът следва
да отрази, че оспорената Заповед е издадена в условията на повторност, каквато
повторност не е установена по делото съгласно § 6 от ДР на ЗДвП - По смисъла на този закон: "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на Наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Доказателства за
повторност, въпреки дадените от съда изрични указания не са представени по
делото. Това обстоятелство, обаче не се отразява на законосъобразността на
издадената ПАМ, тъй като с посочването му в акта, за лицето не настъпват последици
различни от минимално установените от законодателя.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ц.Ж.С.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 20-0996-000408/09.07.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР
Монтана, с-р Пътна Полиция Монтана.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: