Решение по дело №171/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П. В. Р., [ЕГН], против Решение № 1498/29.11.2024 г. по АНД № 4272/2024 г. на Пловдивския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление(НП) № 24-1030-004980/04.07.2024г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], с което на касатора на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Касаторът счита това решение за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е дал ход на делото в негово отсъствие, с което е нарушено правото му на защита. Моли решението на ПРС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата.

Ответникът по касация- Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област], дава заключение, с което намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от касатора, мотивите към обжалваното съдебно решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

С обжалваното съдебното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-004980/04.07.2024г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], с което на П. В. Р., [ЕГН], на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.06.2024г. в 13:55 ч. в [населено място], на [улица]кръстовище с [улица], Ружин управлявал лек автомобил „Шевролет Калос“ с регистрационен номер [рег. номер], чужда собственост, който бил с незначителна техническа неизправност, изразяваща се в неработеща дясна къса светлина. За установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 153460 от 01.06.2024 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 139 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил предявен. Въз основа на така съставения акт било издадено и спорното наказателно постановление.

Въззивният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира пълноценно защитата си.

Решението е неправилно.

ПРС е допуснал, при разглеждане на производството особено съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в това, че не е проявил задължителната служебна инициатива да разпита допуснатия в открито съдебно заседание от 11.09.2024г. свидетел на жалбоподателя, видно от протокола от проведеното съдебно заседание. Задоволил се е да се позове единствено на показанията на актосъставителя Р. и снимков материал. В мотивите към обжалваното решение е посочил, че извършването на административното нарушение е установено по несъмнен начин и от приложения АУАН, т.е. от доказателствената сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не била успешно оборена от жалбоподателя.

В производството по обжалване на НП по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН, районните съдилища действат като втора-първа инстанция и по реда на производството по НПК, съгласно чл.84 от ЗАНН. Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗАНН „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2 , и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели." В случая жалбоподателят е поискал разпит на посочен от него свидетел, което е било уважено от въззивния съд в съдебно заседание от 11.09.2024г. ПРС е бил длъжен да призове и разпита свидетеля на жалбоподателя, още повече, заради това, че с жалбата пред него, се оспорват обстоятелства по извършване на нарушението, описани в НП. На следващо място в мотивите на въззивното съдебно решение е посочено, че извършването на административното нарушение е установено по несъмнен начин и от приложения АУАН, т.е. от доказателствената сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не била успешно оборена от жалбоподателя. В съдебно заседание на 14.10.2024г. е даден ход на делото по същество без да се яви жалбоподателят и да се съберат допуснатите гласни доказателства, още повече, че последният е имал уважителна причина за неявяване, за която по делото на ПРС на л. 9 е приложено доказателство.

Като не е спазил императивните процесуални изисквания и не проявил задължителната служебна инициатива, досежно разпит на свидетеля на жалбоподателя и като го е признал за виновен в извършването на административно нарушение, което не е доказано по безспорен начин, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и необоснованост на съдебния акт. Основателно е възражението в касационната жалба, че при даване ход на делото в отсъствие на жалбоподателя, ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение. В този ред на мисли районният съд се е позовал неправилно на нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН, понеже жалбоподателят е бил редовно призован за заседанието по делото, проведено на 14.10.2024г., но е бил основателно в невъзможност да се яви.

С оглед изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от нов състав на ПРС. При новото разглеждане следва да се съберат и обсъдят, по съответния процесуален ред, всички допустими и относими доказателства, досежно наличието на твърдяното адм.нарушение и законосъобразността на издаденото НП, да се призове свидетелят на жалбоподателя и се разпита за обстоятелствата по извършване на нарушението, включително и за тези по които се възразява в жалбата пред районния съд. Въз основа на всички събрани доказателства, и след обсъждането им, да се постанови безпротиворечив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за законосъобразността или незаконосъобразността на обжалваното НП.

Водим от тези мотиви и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд-[област],

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1498/29.11.2024 г. по АНД № 4272/2024 г. на Пловдивския районен съд.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване със задължителните указания на касационната инстанция по прилагането на закона.

Решението е окончателно.