№ 1433
гр. Варна , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503719 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л.. Ж. Л. срещу
решение № 260482 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 137 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е постановено прекратяване на
брака между Л.. Ж. Л. и В. Й. Л. на основание член 49, алинея 1 от СК по вина на двамата
съпрузи; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата К.
Л. Л. и Н. Л. Л. на майката; определено е местоживеенето на децата на нейния адрес;
определен е режим на лични отношения на бащата с двете деца; на основание член 143 от
СК са присъдени издръжки, съответно в размер на 160 лева за детето Н. и в размер на 200
лева за детето К., дължими от постановяването му, и на основание член 149 от СК -
издръжки за минало време, съответно в размер на 640 лева за детето К. за периода от месец
октомври 2019 г. до 17.02.2020 г., и в размер на 800 лева за детето Н. за периода от месец
октомври 2019 г. до 17.02.2020 г., със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба /17.02.2020 г./; предоставено е за ползване семейното жилище на В.Й. Х.; както и са
присъдени държавни такси по уважените искови претенции за издръжка и държавна такса
по иска за развод.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка
на събраните доказателства. Сочи се, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е само на съпругата и това е доказано посредством събраните по делото
доказателства, каквато съвкупна оценка обаче районният съд не е направил. Също така се
набляга, че не са изпълнени и служебните задължения на съда да изследва всички
обстоятелства, относими към интересите на децата, при определяне кому да бъдат
предоставени родителските права и какъв режим на лични отношения да бъде избран. Без
никакъв аргумент са игнорирани свидетелски показания, които доказват действията на Х.
1
във връзка със скандалите, опити за самоубийство и изневяра на съпругата. Иска се да бъде
постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата,
родителските права по отношение на двете деца да бъдат предоставени на бащата, като на
майката се определи подходящ режим на лични отношения, както и същата да заплаща
месечна издръжка за всяко от децата в размер на 160 лева, а в условията на евентуалност –
да бъде постановен режим на лични отношения, заявен с исковата молба.
Въззиваемата В. Х. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е
изразила становище, че изложените в нея доводи са изопачаване на обстоятелства от страна
на въззивника, както му е изгодно; че се изтъкват факти без значение за спора; че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, като са отчетени интересите на
децата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Л.. Ж. Л., който твърди, че
с ответницата В. Й. Л. са сключили граждански брак на *** г. пред длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Варна, за което е съставен акт за сключен граждански
брак № 616 от *** г. двамата са родители на две малолетни деца, родени по време на
съвместното им съжителство преди сключването на брака – К. Л. Л., роден на *** г, и Н. Л.
Л., роден на *** г. Излага се, че съпрузите притежават семейно жилище в съпружеска
имуществена общност /СИО/, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.4502.38.39.10 по КККР на град Варна - апартамент № 34, находящ
се в ***, със застроена площ от 91,98 кв.м, което са закупили със заем от банка „Уникредит
Булбанк" АД. Твърди, че от средата на месец октомври 2019 г. съпрузите не живеят заедно,
като децата преимуществено живеят при майката. Ищецът излага, че до началото на 2019 г.
семейните отношения се развивали нормално. Сочи, че от месец април 2019 г. отношението
на съпругата към ищеца рязко се променило, като обяснява това със започването на работа
от нейна страна. Държала се така, че все едно го няма, не разговаряла с него, абдикирала от
ежедневните грижи - както за дома, така и към децата. Ищецът твърди, че вършел цялата
къщна работа, в това число и обгрижването на децата. Наложило се по-често да иска помощ
при отглеждането им от майка си и сестра си - или те идвали в дома или водел децата при
тях. Съпругата редовно закъснявала след работа - вместо към 18 часа се прибирала в 20-21
часа. На 01.08.2019 г. се канел да излиза от къщи след пореден скандал, съпругата грабнала
ключовете му, за да не може да го стори, развикала се, че е безотговорен, започнала да го
обижда и буйства и да го удря пред децата. Хвърляла разни вещи и дори счупила
телевизора. Хванал я за ръцете, за да я спре. Много се уплашил за децата. Излага, че е
положил усилия за възстановяване на семейните ни отношения в името на децата, дори
отишли на почивка в началото на месец септември 2019 г. по нейна инициатива, но и това
не помогнало. Твърди, че на 05.10.2019 г. отишъл на работа в 5 часа сутринта, а в 12 часа му
звъннал кръстника и му казал, че съпругата му е изпила големи количества хапчета и
алкохол да се прибира бързо, защото е неадекватна. Повикали линейка, установило се, че
състоянието й не е толкова тежко, колкото изглеждало. След тази случка съпругата му по-
често изпадала в депресивни състояния, изразяващи се или в желание да остава сама или в
истерия. Ищецът сочи, че освен кредита за апартамента, имат и потребителски такъв, като
се били уговорили В. да внася вноските за ипотечния кредит, а Л. - за потребителския.
Счита, че тежестта от финансовото натоварване е част от причините, поради които
2
съпругата му се държала така, че отношенията им преминали границите на взаимното
уважение и обич и между тях трайно се установило чувство на непоносимост и
неразбрирателство. Поради това се изнесъл от апартамента в средата на месец октомври
2019 г., както и за да не травмира децата. От тогава почти ежедневно полага грижи за
децата, взима ги при себе си /или двамата, или единия според ситуацията/, води ги или ги
взема от детска градина/ясла. От големия си син разбрал, че майката ги оставяла сами в
дома или ги зключвала сами в колата, докато пазарува. Изложил проблемите на
педагогическия съветник в детската градина, която посещават, като получил в резултат на
обратна връзка информация, че според нея е обезпокоително, че майката не присъства в
живота на големия им син. Твърди, че апартаментът, в който живее, е собственост на сестра
му, но ще се премести в апартамента на родителите си, който се намира наблизо в същия
квартал, и ще ползва жилището самостоятелно, защото родителите му живеят на друго
място.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпругата В.Л.; да предостави упражняването на
родителските права по отношение на децата К. и Н. на бащата, като се определи
местоживеенето им при бащата на адрес в ***; да определи режим на лични отношения на
майката с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 часа в събота до 18 часа
в неделя, както и по 2 месеца през лятото, и през първата половина от коледната и
великденската ваканции; да осъди ответницата да заплаща в полза на децата чрез бащата и
законен представител месечна издръжка в размер на 160 лева за всяко от децата с падеж
пето число на текущия месец, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко
едно закъсняло плащане, считано от падежа до погасяването му; в условията на
евентуалност прави искане за определяне на разширен режим на лични отношения на
бащата с децата и заплащане на наем при предоставяне ползването на семейното жилище на
майката.
В срока по член 131 от ГПК В. Х. е депозирала писмен отговор на исковата молба и
насрещен иск. Оспорва изложеното в исковата молба. Оспорва семейното жилище да е
придобито в режим на СИО, тъй като е закупено преди брака. Ответницата излага, че по
нейно настояване сключили брак на *** г., а през месец ноември 2018 г., за да подпомогне
финансово семейството, прекъснала майчинството си и се върнала на работа. От своя страна
Л. често я упреквал за това, че желае да намери нова работа, която харесва, както и, че има
амбиции да се развива. През месец май 2019 г. съпругата започнала работа като офис
мениджър в „Сити кеш" ООД с работно време от 9 часа до 18 часа, но работата била много и
рядко успявала да приключи в рамките на работното време. Съпругът й неглижирал
служебните й ангажименти и отговорности и не приемал за нормално след почти 10-часов
работен ден да бъде изморена. Упреквал я, че закъснява и искал да му изпраща снимки от
работното си бюро и от компютъра си с дата и час, за да е сигурен къде се намира. През
месец юли 2019 г. я повишили и й възложили ръководството и на втория офис от общо
трите на фирмата в града. Работата нараснала, но нараснала и заплатата й. Излага, че не е
срещнала разбиране и подкрепа от съпруга си, а предимно упреци и подмятания за
извънбрачни връзки. Започнала да не му обръща внимание, защото се изморила да повтаря
едно и също. Съпругът й започнал да става много ревнив и да я упреква постоянно, че има
извънбрачна връзка. Твърди, че месеци наред е подлагана на почти постоянен психически
тормоз от страна на мъжа си и упреци, че има Л., а се оказало, че той има отношения с жена
на име К., достатъчно близки, позволяващи им да използват по между си обръщението
"пиле". Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба по повод грижите и
отношенията с децата. Твърди, че след като Л.Л. напуснал дома, съпругата започнала нова
работа с работно време от 9 до 18 ч. До началото на януари 2020 г. само тя се грижела за
двете деца с помощта на родителите й. След тази дата Л. започнал да проявява желание и
3
взема от време на време при себе си големият им син К., но не се интересува твърде от
малкото им дете. Сочи, че тъй като семейното жилище, в което в момента живее с двете
деца, е купено със заем от 78 000 лева, изтеглен от нея, въпреки че двамата съпрузи са
собственици, и който изплаща сама без участието на Л., взела решение и се преместила да
живее с децата на друг адрес /***/, което жилище е собственост на първи братовчед на
майка й.
Прави искане бракът да бъде прекратен по вина на Л.. Ж. Л.; да бъдат предоставени
родителските права по отношение на малолетните деца К. и Н. на майката, като се определи
местоживеенето им при майката на посочения в предходния абзац адрес; да бъде определен
режим на лични отношения между децата К. и Н. и бащата, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа, като бащата взема и връща двете деца
заедно от и до дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
отпуск, както и през първия ден от великденските празници от 10 часа до 18 часа на нечетна
година и първия ден на коледните празници от 10 часа до 18 часа на четна година и през
новогодишните празници - всеки 31 декември на нечетна година от 16 часа до 18 часа на 1
януари на четна година; да осъди бащата Л.. Ж. Л. да заплаща издръжка на детето К. Л. Л.
считано от датата на постановяване на съдебното решение в размер на 250 лева месечно с
падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, заедно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й; да осъди бащата Л.. Ж. Л. да заплаща издръжка на детето Н. Л. Л. считано
от датата на постановяване на съдебното решение в размер на 180 лева месечно с падеж
всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, заедно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й; да осъди Л.. Ж. Л. да плати в полза на детето К. Л. Л. сумата от 1 000 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода от фактическата раздяла /месец
октомври 2019 г./ до датата на депозиране на насрещния иск /за 4 месеца по 250 лева
месечно/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
насрещния иск до окончателното изплащане на задължението; да осъди Л.. Ж. Л. да плати в
полза на детето Н. Л. Л. сумата от 720 лева, представляваща издръжка за минало време за
периода от фактическата раздяла /месец октомври 2019 г. до датата на депозиране на
насрещния иск /за 4 месеца по 180 лева месечно/, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на
задължението.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище в представен по
делото социален доклад, че в интерес на децата е родителските права да се предоставят на
майката, като на бащата бъде определен разширен режим на контакти.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
вината за прекратяване на брака, предоставянето на родителските права и местоживеенето
на децата, режимът на лични отношения и определените издръжки за двете деца, както и
ползването на семейното жилище.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че Л.. Ж. Л. и В.Й. Х. са сключили граждански брак на *** г., който понастоящем е
прекратен;
2/ Че от брака си съпрузите имат родени две деца – К. Л. Л. на *** г. и Н. Л. Л. на ***
г.;
4
3/ Че от месец октомври 2019 г. страните са във фактическа раздяла;
4/ Че двете деца живеят с майката след раздялата на родителите им;
5/ Че В.Й. Х. и Л.. Ж. Л. са закупили самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.4502.38.39.10, с административен адрес на имота в ***, видно от нотариален акт №
79, том ІІ, рег.№ 10654, дело № 225 от 2017 г. на нотариус Р.К.;
6/ Че страните във връзка със закупуване на жилището са сключили с „Уникредит
Булбанк“ АД договор за банков ипотечен кредит.
Видно от удостоверение, издадено от „Лидл България“ ЕООД, Л.Л. в периода месец
ноември 2019 г. – месец юни 2019 г. е получил общо доходи в размер на 9 486,11 лева.
Видно от удостоверение, издадено от „Дария 07“ ЕООД В.Л. в периода месец март
2020 г. – месец май 2020 г. е получила доходи в общ размер на 1 540,69 лева.
Във връзка със здравословното състояние на Л.Л. са представени амбулаторен лист №
003115 от 25.06.2014 г., амбулаторен лист № 003181 от 27.06.2014 г., амбулаторен лист №
002143 от 10.05.2014 г., изследване от ядрено-магнитен резонанс № 196 от 27.06.2014 г. и
епикриза от Отделение по ортопедия и травматология.
По делото са разпитани свидетелите П.Ж. Л. /сестра на Л.Л./ и А.И.И. по искане на
ищеца и Т.И.Н. и Е.А.Д. по искане на ответната страна.
Пред настоящата инстанция е прието заключение на вещо лице – психолог по
допуснатата съдебно-психологическа експертиза, от което се установява, че Л.Л. е по-
уравновесен и устойчив тип личност от В.Л., той е с екстравертна насоченост, подвижен и
предприемчив, отстоява мнения и възгледи, с умерено изразена реактивна агресивност
/стремеж да се докаже/, открит във взаимоотношенията си с околните, действен и активен
при справяне с проблеми във фрустрираща ситуация; В.Л. е максимално открита, когато
излага своите слабости и грешки, значително повишение бележи невротичността /намален
гъвкавост и пластичност в трудни ситуации, понижена адаптация/, обърната е повече към
собствените си чувства, повишената невротичност създава условия за фрустриращи
ситуации, които усложняват отношенията й с околните, включително и с децата; склонна е
да проявява толерантност и разбиране, но се повишава вътрешното й напрежение и в такива
моменти се активира по-лесно раздразнителността; Л.Л. е в състояние да оказва по-голям
самоконтрол над своите реакции и действия, поради което и е успял да формира по-
стабилна връзка на сигурност и защитеност; и двете деца се намират в кризисна възраст /К.
– криза на новата водеща дейност, а Н. – криза на самосъзнаването/ и имат нужда от базисни
потребности: внимание, обич, нежност, топлина и доверие, които в живота на децата се
формират от майката; К. обича и двамата си родители, но се чувства по-комфортно при
баща си, тъй като майката е тази, която санкционира; Н. е с недоразвити експресивна реч и
емоции, като последното би могло да се дължи на пребиваването в непозната обстановка
/при вещото лице/, отношението му към родителите се формира повече от мнението на по-
големия му брат, с който е силно свързан; двете деца са силно привързани едно към друго,
малкото се чувства сигурно в присъствието на брат си.
Относно вината
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че страните не живеят
съвместно от месец октомври 2019 година; по време на съвместният им живот между тях
имало доста проблеми; двамата са се дезинтересирали един от друг като съпрузи; не
5
изпълнявали в необходимите рамки брачните си задължения; всеки от тях водел
самостоятелен начин на живот. Въпреки спорадичните усилия за запазване на брака се
разделили. Безотговорното поведение на съпрузите е причинило сериозна криза в
отношенията им и липсата на желание за преодоляването й, са обусловили дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Настоящият състав на въззивния съд също намира, че
не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на П. Л. относно поддържането на
извънбрачна връзка от съпругата, тъй като същите са предубедени от една страна с оглед
обстоятелството, че е сестра на Л.Л., от друга - пресъздава възприятия и емоции на брат си,
а от трета - изложеното, че е видяла лично В.Л. да разговаря с мъж, за когото Л. подозира, че
са в извънбрачни отношения, не води до извод, че действително лицата се намират в такива.
С оглед на това въззивният съд счита, че твърденията на Л.Л., че вина за прекратяването на
брака има само и единствено съпругата не са доказани по безспорен и несъмнен начин,
следователно обжалваното решение в тази му част подлежи на потвърждаване.
По родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители притежават
потенциал да възпитават децата, да полагат адекватни грижи за тях и имат желание да го
правят. И двете деца са емоционално привързани и обичат и двамата си родители. Видно е
6
от заключението на вещото лице по СПЕ, че не е налице синдром на родителско отчуждение
при никое от децата спрямо някой от родителите, напротив те са привързани не само към
майката, но имат топли чувства и доверие и към бащата. Следва да се обърне специално
внимание на обстоятелството, че и двете момчета се намират в кризисна възраст, което води
до извод, че нарушаването на постигнатото крехко равновесие в емоционалното и
психологическо състояние на децата би им се отразило негативно във всеки един аспект.
Бащата не показва никаква самокритичност към държането и отношението си към
семейството, за разлика от майката, която отчита грешките си и се стреми да се
усъвършенства. Като противовес на нейното сравнително лабилно и най-вече твърде
емоционално поведение, това на бащата е предвидимо, което поражда чувство за стабилност
у децата, но и им предоставя повече свобода да избягат от задълженията си /да не четат, да
не спазват дневен режим/, докато майката държи да поставя граници и съответно ги наказва
при неспазването им. Майката се интересува от това какво е добро децата и то не, за да им
угоди и да ги предразположи към себе си, което е изключително важно за изграждането на
К. и Н. като личности, особено в пубертета, където основните проблеми са психологически,
а не физиологически. Мнението на бащата, че ще е по-добрият за децата родител, почива на
определените в обществото стереотипи, че момчетата следва да се възпитават от бащата,
както и на заключението на вещото лице – психолог, че е по-уравновесен и с по-голям
самоконтрол върху действията си. Първият постулат е определено остарял и не може да се
определя кой трябва да отглежда децата само по полов признак. Децата имат нужда и от
двамата си родители и развитието им трябва да се извършва при грижата, подкрепата и
авторитета на двамата. Всеки един от тях в името на благополучието на детето следва да
съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда. Съдът в
никакъв случай не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на
бащата да прояви всеотдайността и Л.овта си към децата, да поддържа връзка с тях, но
всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде
съдебният акт, доколкото той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз
основа на него бащата ще формира поведението си. Още повече, че вещото лице изрично
подчертават, че и двете деца обичат своя баща и са привързани към него. В тази връзка по-
уравновесеният характер на бащата не може да бъде преимуществото, което да мотивира
съдът да му предостави упражняването на родителските права по отношение на децата.
Също така следва да бъде отчетена и сериозната опасност промяната на местоживеенето да
се отрази негативно на емоционалното състояние на децата, които вече са поставени в
стресова ситуация от раздялата на родителите им, както и от борбата помежду кой да
упражнява родителските права и къде да живеят, и това безспорно се отразява на
емоционалното и психическото им състояние, което следва да бъде стабилизирано.
Влошените отношения между родителите, които са се съсредоточили върху себе си и
използват децата като разменна монета, безспорно водят до тревожност, страх и негативни
емоции у децата, респективно до лабилното им емоционално и психическо състояние, което
не бива да се влошава. По останалите признаци, с които се определя най-добрият интерес на
детето, родители са напълно равнопоставени. Родителите обаче следва да приложат усилия,
за да подобрят комуникацията си с децата, а майката от своя страна да потърси
психологическа помощ за справяне с невротичността си.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересите на
децата К. и Н. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на майката, като съответно и местоживеенето на децата бъде определено на
адреса на местоживеене на родителя, комуто е предоставено упражняването на
родителските права.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на
районния, то решението в тези му части следва да бъде потвърдено.
7
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права, възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение
спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и
да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Съдът счита, че определените с първоинстанционното решение режими на лични
отношения между К. и Н. и техния баща отговарят на потребностите на децата и на
родителите, поради което и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
По издръжките
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
8
К. е почти на осем години, не страда от хронични или други заболявания, които
изискват специфични потребности и допълнително средства. С оглед на това и обществено–
икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо
увеличение на нуждите, съдът намира за адекватен за нуждите на К. да определи общ размер
на издръжката от 350 лева. Доколкото майката полага и ще предстои да полага
непосредствените ежедневни грижи за К., от общия определен размер бащата ще следва да
поеме сумата от 200 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с
възможностите му с оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
Нуждите на детето Н., което е почти на четири години, могат да бъдат задоволени с
месечна издръжка от 270 лева, тъй като и при него не са установени специфични
потребности. Като се вземе предвид, че майката ще упражнява родителските права, то
издръжката от нейна страна следва да бъде в по-малък размер. Следователно предявеният
иск срещу бащата Л.Л. следва да бъде уважен до размер от 162,50 лева, който размер е
минималният съобразно разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК.
Изложените мотиви водят до извод за потвърждаване на решението в частта му
досежно издръжката на детето К. за бъдеще време, а относно детето Н. месечната
издръжка за бъдеще време следва да бъде коригирана съобразно изложеното по-горе.
Няма спор по делото, че през от раздялата между страните децата живеят постоянно
със своята майка, която основно е полагала грижи за тях, като по делото не се събраха
доказателства другият родител да е участвал финансово в издръжката на децата, нито се
твърди такова обстоятелство. С оглед на изложеното предявените искове за заплащане на
издръжка в минало време следва да бъдат уважени, следователно решението на ВРС в
частта по исковете с правно основание член 149 от СК следва да бъде потвърдено.
По семейното жилище
Член 56, алинея 1 от СК визира, че при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното
жилище. В § 1 от допълнителните разпоредби на СК се съдържа легално определение на
"семейно жилище" и това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Доколкото няма спор между страните, че до момента на
раздялата им заедно с двете деца са живели в ***, то това е семейното жилище на страните.
Това жилище е придобито от Л.Л. и В. Х. на 14.07.2017 г., тоест преди сключването на
брака, при равни квоти от двамата, което обуславя приложението на разпоредбата на член
56, алинея 5 от СК. Критериите, които подлежат на преценка при предоставяне на
семейното жилище след развода, са посочени в член 56 от СК – интересите на
непълнолетните деца, здравословното състояние, вината и други обстоятелства, като тези
критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни, а мястото на критерия в
реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост.
В настоящият случай бракът между страните е прекратен без произнасяне по вината, а
упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката.
Това обуславя и извод за предоставяне ползването на семейното жилище на майката.
По разноските
9
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260482 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 137 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е отхвърлен
иска на В.Й. Х. против Л.. Ж. Л. за заплащане в полза на детето Н. Л. Л. месечна издръжка
за разликата над 160 лева до размер от 162,50 лева, считано от постановяване на съдебното
решение ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или прекратяване, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение № 260482 от 01.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 137 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, дължима от Л.. Ж. Л. ЕГН ********** от *** в полза на Н. Л. Л. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител В.Й. Х. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА
от 160 лева на 162,50 /сто шестдесет и два 0,50/ лева, считано от постановяване на
съдебното решение ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260482 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 137 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в останалите обжалвани
части.
Решението в частта му досежно издръжките и в частта му относно предоставяне
ползването на семейното жилище не подлежи на обжалване на основание член 280,
алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част може да
бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и
следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11