Р Е Ш Е Н И Е
№89 16.05.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети март две хиляди и осемнадесети година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 891 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на В.К.С., гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на РБългария: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.Извън Регулация 1, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ж.И. ***/ против В.И.А. с ЕГН **********,***. В
исковата молба се сочи, че на 16.08.2015г. между страните бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ *****.
Ищецът твърди, че съгласно т.1.1 от предварителния договор, на 16.08.2015г.
заплатил в брой на ответницата в качеството й на продавач част от продажната цена на автомобила в размер на
3700 /три хиляди и
седемстотин/ лева, за което
последната му дала разписка. Остатъкът в размер на 100 /сто/ лева, ищецът се задължил да заплати при сключване на
окончателен договор, като в договора не бил указан срок за сключване на
окончателния договор. Сочи се, че съгласно договора, ответницата предоставила
на ищеца пълномощно за управление и разпореждане с гореописаното МПС с
нотариална заверка на подписа, ведно с Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и
Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД. Съгласно пълномощното, ищецът имал право да
продаде автомобила сам на себе си. До края на 2015г., ищецът твърди, че не могъл да предприеме прехвърляне на МПС
сам на себе си, тъй като заминал за Руската Федерация, а
през 2016 и 2017г. не могъл да направи това, тъй като ответницата не му
предоставила Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД, предвид обстоятелството, че издадените такива през 2015г. не важали.
Ищецът твърди, че през изминалите две години от сключване на договора, извършил
основен ремонт на процесното МПС, тъй като се оказало, че същото имало
множество повреди и не било годно за обичайната му употреба. Сочи, че поел
изцяло всички текущи разходи, свързани с експлоатацията на автомобила, като
данъци, винетни стикери и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. На
20.09.2017г., ищецът установил, че МПС го няма пред дома му в гр.Несебър и
помислил, че е откраднато, поради което заявил писмено това в РУ-Несебър.
Същият ден, местонахождението на автомобила било установено и служители на
РУ-Несебър го прибрали за съхранение, а по случая било образувано досъдебно
произвдство. Установено било, че МПС било взето от ответницата А., без същата
да уведоми ищеца за това. Гореизложеното, е мотивирало ищеца да предяви
настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да обяви за
окончателен сключения на 16.08.2015г. между В.И.А., в качеството й на продавач
и В.К.С., в качеството му на купувач предварителен договор за покупко-продажба
на МПС, представляващо: ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Мерцедес”, модел „А-140” с рег.№ *****,
с идентификационен № ***************, двигател № ************, цвят – тъмно
син, брой места 4+1, срещу продажната цена от 3800 лева, от която сума на
16.08.2015г. купувачът е заплатил на продавача сумата в размер на 3700 /три хиляди и седемстотин/ лева, а остатъка от 100 /сто/ лева, заявява, че ще заплати в указан от съда срок. В
случай на уважаване на ищцовата претенция, ищецът прави възражение за
прихващане на вземането му към ответницата в размер на 152 /сто петдесет и два/ лева, представляваща заплатената от него
държавна такса за образуване на делото с вземането на ответницата спрямо ищеца
в размер на 100 /сто/
лева, представляваща остатъка
от продажната цена на процесното МПС до размера на по-малкото от тях. Представя
писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата
В.И.А. е депозирала писмен отговор на исковата молба, подаден чрез процесуалния
й представител, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. В тази
връзка сочи, че процесният договор не съдържа абсолютно задължителни реквизити,
като уговорен срок и адрес на купувача, които го правели порочен и като такъв
договора не можел да породи правни последици. Независимо от това ответницата
сочи, че ищецът бил неизправна страна по договора, тъй като не бил изпълнил
задълженията си за заплащане на пътния данък за автомобила за 2016г. и 2017г.,
не бил изпълнил задълженията си за заплащане на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, не бил изпълнил задължението си да сключи окончателен
договор по силата на предоставеното му пълномощно и всички декларации към него
в срока до края на месец декември 2015г., не бил изпълнил задължението си да
сключи окончателен договор до настоящия момент, въпреки многократно отправените
покани до него. В тази връзка твърдят, че ищецът е неизправна страна по
договора, поради което няма право да води иск по чл.19 от ЗЗД. Ответницата А.
твърди, че още на 16.09.2015г. е била в готовност да извърши нотариално
оформяне на сделката с купувача, но поради отказ на купувача и по негово
предложение ответницата му е издала пълномощно и декларации по чл.264, ал.2 от ДОПК и чл.25, ал.8 от ЗННД, нотариално заверени, с които дала на ищеца право да
продаде процесния автомобил на когото намери за добре, вкл. и сам на себе си.
Сочи се, че тогава купувачът уверил продавача, че ще извърши прехвърлянето на
автомобила сам на себе си в най-кратък срок, но не го изпълнил. Наред с
горното, ответницата отрича твърденията на ищеца, че не му е представила
декларации по чл.264, ал.2 от ДОПК и чл.25, ал.8 от ЗННД през 2016г. и 2017г.
Твърди, че ищецът никога не е искал тези документи. Наред с това твърди, че
неколкократно е настоявала да се оформи окончателния договор за продажба на
процесното МПС, но при всички проведени телефонни разговори с ищеца, последният
отказвал. Ответницата отрича също ищецът да е извършвал основен ремонт на
автомобила, както и че е поел текущи разходи, свързани с експлоатацията на
автомобила, като данъци, задължителна застраховка „ГО” и други. Сочи, че на
09.08.2017г., поради смяна на личните документи на ответницата и преместването
й в гр.Несебър се наложило същата да регистрира и аавтомобила в гр.Несебър,
респ. да смени номерата на автомобила, за което същата имала 14-дневен срок.
Твърди, че е уведомила за това ищеца отново по телефона, тъй като не
разполагала с негов адрес, но купувачът отново не предприел
никакви действия. Независимо от горното, ответницата счита сключения с ищеца
предварителен договор за нищожен, поради противоречие със закона. В тази връзка
твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД - договорът не съдържал срок и адрес на
купувача. Твърди, че бил нарушен чл.1, т.2 от Наредба № І-181 от 03.12.2002г.
за регистрация и отчета на МПС, собственост на чуждестранни физически и
юридически лица, тъй като към момента на сключване на договора ищецът бил
гражданин на Руската Федерация и като такъв не можел да придобива лек автомобил
в България. Сочи се, че от 01.06.2017г., същият бил с разрешение за пребиваване
в РБългария, но дори и след тази дата, купувачът отказвал да оформят сделката
окончателно. Предвид гореизложеното, ответницата моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, като й присъди направените по делото разноски. Представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, с оглед установяване на факта какви действия е
предприела ответницата за да се сключи окончателен договор. Прави искане за
задължаване на ищеца да представи копие от задграничния си паспорт, от който да
е видно, напускал ли е България и кога, за периода август 2015г. до август
2017г.
Ищецът С. не се явява в съдебно
заседание. Вместо него се явява процесуалният му представител, който поддържа
исковата молба от името на доверителя си и оспорва представения отговор на
същата. Представя писмени доказателства.
Ответницата А. също не се явява в
съдебно заседание. Процесуалният представител на същата поддържа подадения
писмен отговор на исковата молба. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално
допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на ищците, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно установено по делото е,
че на 16.08.2015г. между страните е сключен валиден предварителен договор за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „А140” с рег.№
*****, рама № *****, ДВИГАТЕЛ № ************, цвят – тъмно син. Съобразно
клаузите в договора, ответницата А. е предала владението на автомобила на
ищеца, като се е задължила да прехвърли собствеността върху него след изплащане
на дължимите вноски за цената му.
По отношение на
плащането на цената, не се спори, че при подписване на договора са били платени
3700 лева /три хиляди и седемстотин лева/, а остатъкът до пълната цена от 3800 лева
/три хиляди и осемстотин лева/ следвало да се плати при окончателното
прехвърляне на собствеността по съответния нотариален ред. Съгласно договора,
купувачът С. се задължил да покрива всички текущи разходи, свързани с
нормалното експлоатиране на автомобила /заплащане на пътни и др. данъци,
винетни стикери, задължителна застраховка „ГО”, глоби по АУАН и др./ от момента
на подписване на договора до момента на окончателното прехвърляне на
собствеността по съответния нотариален ред. Наред с предаване владението върху
автомобила на ищеца С., ответницата А. е предоставила на същия нотариално
заверено пълномощно с рег.№ 12212 от 16.09.2015г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК
с район на действие – Районен съд-Несебър, както и нотариално заверени
Декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД и Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК, с които
документи, ответницата е дала възможност на ищеца да прехвърли собствеността
върху процесния автомобил на купувач, когото намери за добре, при цена и
условия, каквито договори, включително и на себе си /л.10, 12-15 вкл./. Видно
от показанията на свид.Д.Б., присъствал при сключването на предварителния
договор, като преводач, уговорката между страните по договора била ищецът да
прехвърли на свое име автомобила до края на 2015г. През април 2016г.,
ответницата А. *** да си плаща годишните данъци и установила, че автомобилът
все още се води на нейно име, както и че дължи данък за него за 2016г. Свид.Б.
заявява пред съда, че няколко пъти се свързал по телефона с ищеца и го помолил
да прехвърли автомобила на свое име. Тогава ищецът поискал бележката за
платения данък за да може да прехвърли автомобила. Свид.Б. заявява пред съда,
че лично предал на ищеца тази бележка в района на магазин „Младост” в КК
Сблънчев бряг. След това, свид.Б. сочи, че многократно провеждал разговори по
телефона с ищеца за прехвърляне на автомобила, при които последният все
отговарял че ще търси вариант и всичко ще бъде наред, но изпълнение на
последвало. От показанията на свид.Б. се установява, че през 2017г. ответницата
отново платила пътния данък на колата, както и че отново били проведени няколко
разговора по телефона с ищеца и съпругата му за прехвърляне на процесния
автомобил. Тогава съпругата на ищеца отново поискала квитанцията за платения
данък на автомобила за 2017г., но свид.Б. и отговорил, че ще занесе бележката
на Нотариуса при прехвърлянето на колата. През август 2017г., ответницата и
свид.Б. видяли автомобила с инвалидни стикери в района на магазин „Младост” в
КК Слънчев бряг, при което свид.Б. за пореден път дал на ищеца две седмици срок
за прехвърляне на автомобила, като го предупредил, че в противен случай,
ответницата ще я прибере. Съпругата на ищеца отговорила на свид.Б., че не мога
да прехвърлят колата, затова ще си вземат обратно парите. На ищеца било
обяснено, че ответницата възнамерява да си сменя регистрацията на постоянния
адрес, което налага и пререгистрация на процесния автомобил. Свид.Б. сочи, че
посетили Нотариус Стоян Ангелов с молба да изпрати нотариална покана до ищеца
за прехвърляне на автомобила, но нотариусът отказал, тъй като в договора нямало
посочен адрес на ищеца в България. Ответницата направила и втори опит да
изпрати нотариална покана до ищеца за прехвърляне на колата, но и там получила
отказ, тъй като нямало как да се връчи поканата на ищеца. Тогава Нотариус
Ангелов посъветвал ответницата да направи отказ от предоставеното на ищеца
пълномощно, който отказ бил изпратен чрез Еконт офис до Автогара Слънчев бряг,
с посочен телефон и име на ищеца до поискване.
За да се произнесе, съдът
съобрази:
За да бъде успешно проведена претенцията по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място е необходимо предварителният договор да
е сключен в писмена форма. Това произтича от нормата на чл.19, ал.1 от ЗЗД. На
второ място следва ищецът да докаже, че продавачът
е собственик на имота към момента на постановяване на решението. По делото не се спори по отношение обстоятелството,
че ответницата е
собственик на процесния автомобил.
Това се потвърждава и от представеното по делото копие на свидетелство за регистрация на
автомобила – част І /л.17/. На
следващо място е необходимо предварителният договор да съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор. В случая тази предпоставка също е
налице, а именно МПС е индивидуализирао с номер на рама и двигател и е посочена цената, която е заплатена почти в цялост от купувача на продавача. Неплащането на
цената обаче, не е основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. В
този смисъл – Решение № 224 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2012 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева. На
последно място е необходимо ищецът да е изправна
страна, т.е. да е изпълнил всички поети с договора задължения. От показанията на свид.Б. се
установява, че още при сключване на предварителния договор, ответницата А. е
предоставила на ответника необходимите документи за прехвърляне на
собствеността на процесния автомобил. Въпреки първоначалната уговорка между
страните, автомобилът не бил прехвърлен до края на 2015г. Същият не бил
прехвърлен и през 2016г., и 2017г., въпреки многократното приканване на ищеца
от ответницата да сторят това. От представените от ответницата квитанции за
платен пътен данък за 2016г. и 2017г. се установява, че ищецът не е изпълнил
поетото по предварителния договор задължение да заплаща всички текущи разходи,
свързани с нормалното експлоатиране на автомобила, включая и пътен данък. Недоказани останаха по делото твърденията на процесуалния представител на
ищеца,че са дали 300 /триста/ лева на ответницата А. за плащане на данъците по
автомобила. Изводът който се налага е, че ищецът С. не е изправна страна по
предварителния договор, поради което претенцията му за обявяване на договора за
окончателен следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед на този резултат, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата А. следва да се присъдят
заплатените по делото разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.С., гражданин на Руската Федерация, с
адрес на територията на РБългария: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.Извън Регулация
1, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ж.И.
***/ против В.И.А. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД, за обявяване на окончателен на сключения между страните по делото предварителен
договор от 16.08.2015г. за покупко-продажба на МПС, представляващо: ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Мерцедес”,
модел „А-140” с рег.№ *****, с идентификационен № ***************, двигател № ************,
цвят – тъмно син, брой места 4+1, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.К.С., гражданин на Руската Федерация, с
адрес на територията на РБългария: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.Извън Регулация
1, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ж.И.
***/ да заплати на В.И.А. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляващи заплатени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: