Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Троян, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като
разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД № 13 по описа на Троянски районен съд за
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0359-001211
от 30.12.2019 г., издадено от М.И. Б. – Началник сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян, на Й.И.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени три административни наказания, както
следва: „Глоба” в размер на 500.00 лева
и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/; „Глоба” в размер на 50.00 лева за нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение по чл.70,
ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от Й.И.Й., като с
жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление единствено в частта на наложеното наказание за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на другите
две нарушения жалбоподателят е посочил в допълнителното си изложение, че не
оспорва същите.
По
отношение на обжалваното нарушение са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, с
които е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Основният довод на
пълномощника на жалбоподателя- адв.С.Н. от Пловдивска АК е, че АНО не е съобразил допустимата грешка на
техническото средство, с което е бил изпробван Й. при извършената проверка и по
този начин не е доказана съставомерна концентрация алкохол.
Жалбоподателят Й.И.Й. не се явява в съдебно
заседание и не представлява се от пълномощника си - адв.Н. от Пловдивска АК,
който е представил писмено подробни мотиви по жалбата, в които по същество на
делото е изложил аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП в
частта на нарушението по т.1 от НП.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
За Районна прокуратура гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител.
Не е взето становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Л.Е.З. и И.П.И., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 18.12.2019 г. около 09.20 часа в **************
свидетелите Л.Е.З. и И.П.И. - полицейски
служители от РУ-Троян, работели съвместно като автопатрул и спрели за проверка
водача на лек автомобил
*******************, управляван от жалбоподателя Й.. Същият не бил поставил
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и не бил включил фаровете
на същия. В хода на проверката той лъхнал на алкохол, поради което свид.З. го изпробвал за употреба на
алкохол с техническо средство «Алкотест Дрегер“ 7510 с № АRDN
0029, коeто отчело 0.51
на хиляда.
Свид. Л.З. съставил на Й.И.Й.
АУАН серия GA № 116251 за три нарушения - по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП.
При
съставянето на акта Й. обяснил на проверяващите, че предишната вечер е
употребил алкохол. Свид.З. издал талон за медицинско изследване на Й., в който
той отразил, че приема показанията на техническото средство и не дал кръв за анализ.
Актосъставителят Л.З. към датата на съставяне
на АУАН заемал длъжността „Младши автоконтрольор” в РУ-Троян. В акта е
отразено, че свидетел е И.П.И.. АУАН е съставен и предявен за запознаване със
съдържанието му на Й.Й., в
качеството му на нарушител, който подписал
акта, като не отразил възражения, само посочил, че „пих снощи“. Препис от акта
му бил връчен срещу подпис.
В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН Й. не е представил писмени възражения срещу съставения му АУАН.
На 30.12.2019 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ РУ - гр.Троян М.И.
Б. е издал атакуваното наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото
при производството от
административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;
съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя
и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и
при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и
във връзка със същата заповед, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен
орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, както и че в
производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до незаконосъобразност на същото и
съответно - да са основание за отмяна на НП.
По приложението на материалния административен закон:
Жалбоподателят Й.И.Й. е санкциониран за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, на водача на
моторно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол.
Настоящият
състав намира, че нарушението, за които е санкциониран жалб. Й., не е осъществено
от него и извършването му не е доказано от събраните доказателства.
В
хода на производството е изискан протокол от преминаване на последваща проверка
на техническото средство«Алкотест Дрегер“ 7510
с № АRDN 0029, от което е видно, че към
момента на проверката то е било в метрологична годност. В обжалваното НП
обаче не е посочено дали е отчетена
допустима грешка на техническото средство, съобразно чл. 774 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
От обективна страна жалб.Й. не е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, макар
и съдът да приема за доказано, че в посоченото по-горе време и място той е
управлявал лек
автомобил, но установената концентрация от 0.51 на
хиляда алкохол при извършената проверка с техническо средство, не е
действителната и съставомерна концентрация. Предвид приетото писмо от ГДНП-МВР
/ л.58/ и разпоредбата на чл.774 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, при установената
концентрация от 0.51 на хиляда, съобразно максимално допустимите грешки
в показанията на анализаторите на алкохол в дъха тип Алкотест 7510,
действителната концентрация на алкохол на Й. в конкретния случай е била 0.4854
промила.
В чл. 774 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологична проверка, е посочено, че максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва да са:
1. ± 0,020 mg/l - за масова концентрация, по-малка от
0,400 mg/l;
2. ± 5 % от измерваната концентрация - за масова
концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l;
3. ± 20 % от измерваната концентрация - за масова
концентрация над 2,000 mg/l.
Предвид законоустановената допустима грешка на
техническото средство, съобразно чл. 774 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
съдът приема, че концентрацията на
алкохола в кръвта на жалб.Й. е била под инкриминирания в чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП праг - над 0, 5 промила, а именно-0.4854 промила.
При тези съображения жалбата се явява основателна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено
в частта на нарушението по т.1, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
адвокат С.Н. за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него
разноски по делото, ще следва на основание
чл.
63, ал. 3 от ЗАНН на Й.И.Й. да се присъди
сумата 500.00 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0359-001211 от 30.12.2019 г., издадено от Милен И. Бочев
– Началник сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян, на Й.И.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В ЧАСТТА на наложеното наказание „Глоба” в размер на 500.00 лева и 6 месеца
лишаване от право да управлява МПС за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/; като неправилно и незаконосъбразно.
ОСЪЖДА РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч
да заплати на Й.И.Й., ЕГН **********, с адрес: *** , сумата 500.00 / петстотин
/ лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от
АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: