Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
19.10.2021 |
Град |
Кърджали |
|
|||||||||||||
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
|
|
||||||||||||||||||
|
Кърджалийският районен |
съд |
VIII |
състав |
|
|||||||||||||||
|
На |
;деветнадесети октомври |
Година |
Две хиляди двадесет и първа |
|
|||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|
||||||||||||||||||
|
Председател |
Грета Денчева |
|
|||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Суркова |
|
|
||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|
||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
Гражданско |
дело номер |
243 |
По описа за |
2021 |
година |
|
|||||||||||||
|
и за да се произнесе,взе предвид следното : |
|
||||||||||||||||||
Производството
е образувано по искова молба на "Герис консулт" ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, в която се твърди, че ответникът Д.М.П. работел от м.юни 2019г. на трудов договор в ищцовото дружество на
длъжност „електротехник“, като последния с молба вх. №126/18.11.2019г. поискал
да бъде прекратено трудовото му правоотношение без предизвестие по взаимно
съгласие на страните по реда на чл.325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът твърди, че
приел отправеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие на страните, като прекратил трудовото правоотношение със
Заповед №70/18.11.2019г., за което на осн. чл.65,ал.2 от КТ уведомол
Националната агенция по приходите с уведомление вх.№
16388193176121/25.11.2019г. Сочи, че въпреки прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника, считано от 18.11.2019г., в периода м. декември
2019г. до м. юли 2020г. включително последният получил трудово възнаграждение в
общ размер на 3 389,04лв., както следва: м. декември 2019г.-352,70лв.,
м.януари 2020г. – 523,78лв., м.февруари
2020г. – 526,63лв., м.март 2020г. – 526,93лв., м.април 2020г. – 263,47лв.,
м.май 2020г. - 474,93лв., м.юни 2020г. - 230,37лв. и м.юли 2020г. - 490,23лв.
Сочи, че получените от ответника парични суми като трудови възнаграждения за
периода след прекратяване на трудовото му правоотношение на 19.11.2019г. са
получени без основание, при начална липса на основание, поради липса на валидно
правоотношение между страните, поради което следва да бъдат върнати. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесната сума в
общ размер на 3389,04лв., получена без основание в периода м.декември 2019г. до
м.юли 2020г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 20.10.2020г. до окончателното изплащате на главницата. Претендира разноски.
Ответникът
Д.М.П. в отговора по чл.131 от ГПК оспорва иска като
неоснователен, като не оспорва, че с молба от 18.11.2019г. е поискал трудовото
правоотношение с ищеца да бъде прекратено на осн. чл.325, ал.1 т.1 от КТ- по
взаимно съгласие на страните. Сочи, че в законоустановения 7-дневен срок от получаване на молбата, ищцецът като работодател не взел отношение по
направеното от ответника предложение за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие по взаимно съгласие на страните и не го е уведомил надлежно,
което се установявало от приложената към исковата молба заповед за прекратяване
№126/19.11.2019г., неподписана от ответника, поради невръчването ѝ.
Твърди, че едва на 28.10.2020г. след няколкократните проверки и предписания от
страна на Д „ИТ" - гр.Кърджали чрез ускорената поща „Еконт" ищецът
изпратил прекратителната заповед, а на 29.10.2020г. ответникът я получил, ведно
с извадки от разчетно-платежни ведомости за периода от м.06.2019г. до
м.08.2020г. Поради изложеното счита, че заповед за прекратяване на ТПО не е
произвела предвидените в нея правни последици и
не е довела до прекратяване на съществуващото между страните трудово
правоотношение именно, поради неиздаването ѝ в предвидения в закона срок,
както и поради издаването ѝ в нарушение на процесуалноправни и
материалноправни разпоредби на КТ. Изложеното обосновавало извод, че
предложението на ответника за прекратяване на трудовия договор не било прието от ищеца-работодател, поради което
работникът продължил да изпълнява трудовите си задължения. Ищецът, от своя
страна, не изпълнил задължението си да
заплаща дължимото трудово възнаграждение, поради което ответникът депозирал
нова молба с вх.№97/24.08.2020г. за прекратяване на трудовите правоотношения,
но на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 25.08.2020г. С покана с
изх.№345/25.08.2020г. ищецът поискал от
него обяснение за неявяването му на работа от 25.08.2020г., каквото ответникът
надлежно депозирал, а ищецът – получил, с пощенска пратка на 01.09.2020г.,
ведно с искане от страна на ответника за извлечение на основание чл.128, т.3 КТ
от ведомостта за неизплатените му трудови възнаграждения и обезщетения. Поради
неполучаване на дължимите трудови възнаграждения и заповед за прекратяване на
трудовия договор, ответникът депозирал жалба за нарушаване на трудовото
законодателство до Д „ИТ"-гр.Кърджали с вх.№20081043/ 31.08.2020г., по
който повод била извършена проверка при ищеца и за резултатите от която ответникът
бил информиран с писмо с изх.№20071376/08.10.2020г. Била извършена и повторна
такава, видно от писмо с изх.№ 20078901/24.11.2020г. до ответника, като
ищецът получил предписание от Д
„ИТ" - гр.Кърджали да върне трудовата книжка на ответника и същата била
изпратена по куриер, но неоформена. Твърди, че видно от Регистъра на
уведомленията за трудови договори в НАП и от направените от него извлечения,
такива уведомления многократно били подавани от ищеца и след 25.11.2019 г. С
оглед изложеното счита, че претендираните
трудови възнаграждение за процесния период и размер са получени от ответника на
законно правно основание - съществуващо между страните трудово правоотношение,
непрекратено по надлежния ред от страна на ищеца на посочената в исковата молба
дата. Претендира
разноски.
В хода на
проведените по делото съдебни заседания, страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат изразените становища. В първото по делото открито
съдебно заседание, ищецът е уточнил исковата си претенция, като съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка, като е прието, че погрешно процесната
заповед е изписана №70/18.11.2019г., като се касае за заповед №126/19.11.2019г., както и че трудовото правоотношение е
прекратено от дата 19.11.2019 г.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото
са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, че е възникнало валидно трудово
правоотношение за изпълнение на длъжността „електротехник“ при дружеството
ищец, като на дата 18.11.2019г. ответникът с молба с вх.№ 126/18.11.2019г.
поискал трудовото правоотношение да бъде прекратено на осн. чл.325,ал.1 т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено.
От
заключението на приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че на ответника за
периода м.декември 2019 г. – м.юли 2020 г. са изплатени трудови възнаграждения от
„Герис консулт“ ЕООД по банков път, както следва: за м.декември 2019г. -нетно
възнаграждение-352,70лв., изплатени суми: аванс - 08.01.2020г. - 200,00 лв. и заплата
- 28.01.2020г. - 152,70 лв.; за м.януари 2020г.-нетно възнаграждеине-523,78 лв.,
изплатени суми: аванс - 12.02.2020г. - 150,00 лв. и заплата - 28.02.2020г. -373,78
лв.; за м.февруари 2020г.-нетно възнаграждение - 526,93 лв., изплатени суми: аванс
- 12.03.2020г. - 150,00 лв. и заплата - 30.03.2020г. -376,93 лв.; за м.март
2020г. - нетно възнаграждение - 526,93 лв., изплатени суми: аванс -
15.04.2020г. - 150,00 лв. и заплата - 04.05.2020г. - 376,93 лв.; за м.април
2020г. -нетно възнаграждение- 263,4 7 лв., изплатени суми: аванс - 14.05.2020г.
- 150,00 лв. и заплата - 29.05.2020г. - 113,47 лв.; за м.май 2020г. - нетно
възнаграждение - 474,93 лв., изплатени суми: аванс - 10.06.2020г. - 150,00 лв.
и заплата - 26.06.2020г. - 324,93 лв.; за м.юни 2020г.-нетно възнаграждение -
230,37лв., изплатени суми: аванс -16.10.2020г. - 200,00 лв. и заплата
-14.10.2020г. - 30,3 7 лв., за м.юли 2020г.-нетно възнаграждние - 490,23, изплатени суми: заплата - 14.10.2020г. -490,23
лв.
Съгласно
заключението на ССчЕ, от Дирекция инспекция по
труда- гр.Кърджали, с писмо
изх.№21015212/24.03.2021г., по делото са представени, разчетно - платежни ведомости на „Герис Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, които са подписани и
подпечатани с печат на „Герис Консулт“ ЕООД, за следните месеци: месец май
2020г., месец юни 2020г. и месец юли
2020г. ; фиш за заплати на „Герис
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, които са подписани
и подпечатани с печат на „Герис Консулт“ ЕООД за служител Д.П.М., за
следните месеци: месец април 2020г., месец май 2020г., месец юни 2020г. и месец
юли 2020г., както и Списъци с изплатени
възнаграждения по банков път на „Герис Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, които
са подписани и подпечатани с печат на
„Герис Консулт“ ЕООД, за следните месеци: месец май 2020г. - Д.П.М.
фигурира на ред 121, ред 122, като за месец юни 2020г. и Месец юли 2020г. - Д.П.М.
не фигурира.
От
приетата по делото СТЕ се установява, че има осъществена мобилна комуникация от
приложение viber (вайбър) между тел.номер ++359********* и ++359*********, като
вещото лице, собственоръчно е извлякъл проведения чат от приложение вайбър от
телефонния апарат на ответника Д.П. със СИМ карта с тел.номер ++359*********.
Вещото лице сочи, че от представена справка от "А1 България"
ЕАД, се установява, че телефонен номер ********** е предоставен на "Герис
Консулт" ЕООД. Вещото лице потвърждава, че приложения на хартия по делото
чат от стр.15 до стр.36, съответства на визуализирания от него при изготвяне на
заключението.
От приетия
по делото като доказателство Протокол за извършена проверка изх.№ПР
2025107/08.10.2020 г. от Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Кърджали,
се установява, че са дедени предписания на
"Герис Консулт" ЕООД да изплати начисленото за м.юни 2020 г., трудово
възнаграждение на Д.П..
От приетия по делото като
доказателство протокол за извършена проверка
изх. №ПР 2032889/19.11.2020 г. от Дирекция "Инспекция по
труда"-гр.Кърджали, се установява, че при извършена проверка на дата
06.11.2020 г. е констатирано, че ищеца,
в качеството му на работодател не е изпълнил дадените му указания с предишни
предписания от дата 08.10.2020 г., а именно да издаде заповед или друг
документ, с които да удостовери прекратяването на трудовото правоотношение с Д.П.,
считано от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора,
а именно:24.08.2020 г. Дадените предписания за издаване на заповед са със срок
за изпълнение -13.10.2020 г.
От приетата
по делото преписка изх. №21015212/24.03.2021 г., на Дирекция "Инспекция по
труда", се установява, че ищецът е издал Заповед № 70/19.11.2019 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника /приложена
като доказателство към преписката на лист 85 от делото/. Видно от
представената заповед, в нея е вписано Заповед
№ 70/19.11.2019 г. за прекратяване на трудов договор №2430/12.06.2019 г. С преписката е представен трудов договор №77/12.06.2019 г.,
сключен между ищеца, в качеството му на работодател и ответника, в качеството
му на работник за длъжност "електротехник". Т.е. в Заповед № 70/19.11.2019 г. е изписан различен номер на
трудов договор от представения по делото трудов
договор №77/12.06.2019 г. Доколкото предмет
на спора е Заповед №126/19.11.2019г., съдът намира за неотносимо обсъждането на Заповед №
70/19.11.2019 г.
От постъпилата със същата преписка справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, се установява, че с Уведомление
изх. №16388193174026/20.11.2019 г. по чл.62, ал.5 от КТ е заверено уведомление
за прекратяван на трудовото правоотношение с Д.М.П., като с уведомление изх.
№16388193176121/25.11.2019 г. по чл.62, ал.5 от КТ е отбелязано заличаване на
заверени уведомления за прекратяван на трудовото правоотношение с ответника.
В писмо изх.
№21014904/23.03.2021 г. от Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Кърджали,
се сочи, че направените справки са от Информационната система на ИА "ГИТ", като от представените
справки се вижда, че датата на прекратяване на трудовия договор с ответника е
18.11.2019 г., записа е създаден на 20.11.2019 г., код за извършена операция
–ново и изпратен към НАП на 22.11.2019 г., като при друга справка –датата на
прекратяване на договора е 18.11.2019 г., записа е създаден на 20.11.2019 г.,
код на извършена операция-заличаване и изпратен към НАП на 26.11.2019 г., т.е.
прекратяването на договора е заличено на 26.11.2019 г.
От разпита на
св. К.С.-главен инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда"-гр.Кърджали, се установява, че свидетелката за
първи път е видяла Заповед №126/19.11.2019 г. на 29.10.2020 г., когато
ответникът Д.П. е отишъл с неразопакована куриерска пратка при нея във връзка с
извършена преди това проверка и в изпълнение на предписание на Инспекцията по
труда на ответника да се връчи заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и да получи изплащане на трудовите възнаграждения за м.юни и
м.юли 2020 г. Свидетелката сочи, че на 29.10.2020 г., ответникът е отишъл при
нея и на място е разопаковал куриерската пратка, като за нейно учудване вътре е
била Заповед №126/19.11.2019 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение
при условие, че при предишна проверка в трудовото му досие е била приложена
заповед №70/19.11.2019 г. за прекратяване на същото.
По делото е
разпитана и св. Н.Л.– служителка в „Герис Консулт“ ЕООД. В показанията си
св. Л.сочи, че познава ответника, тъй като е работил във фирмата, като са се
запознали в края на м. август 2019 г., като ответника е напуснал м.ноември 2019
г. Свидетелката заявява, че води ненормените служители, поради което е
уведомявана от личен състав за служителите, които се назначават и напускат.
Свидетелката заявява, че е съобщила лично на Д.П., че молбата му е приета, но
не си спомня на коя точно дата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предявен е
осъдителен иск с пр.осн. чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД.
Съгласно Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е
също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
Съгласно разпределената по
делото доказателствена тежест, ищецът следваше да установи възникването на предпоставките за
валидно прекратяване на ТПО по чл.325,ал.1 т.1 от КТ, а именно, уведомяване на работника за съгласието си за приемане на
предложението за прекратяване на договора в законния седмодневен срок, изтичащ
на 25.11.2019г., или, предприемане на действия, необходими за узнаването, както
и че претендираните трудови възнаграждения на ответника за процесния период са
получени без наличие на валидно правоотношение, като основание за разместване
на имуществени блага, в хипотезата на начална липса на основание.
В тежест на ответника, бе
възложено да установи фактите и обстоятелствата,
в резултат на които действието на трудовия договор се счита за продължено.
Между страните не се спори,
а това се установява и от събраните доказателства, че между ищеца и ответника е
съществувало безсрочно валидно трудово правоотношение, като ответникът с молба с вх.№ 126/18.11.2019г. е поискал
ТПО да бъде прекратено на осн. чл.325,ал.1 т.1 от КТ.
По делото не
бе установено в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, същия
да е прекратил валидно ТПО по чл.325,ал.1 т.1 от КТ, както и да е уведомил ответника за съгласието си за приемане на
предложението за прекратяване на договора в законния седмодневен срок, изтичащ
на 25.11.2019г.
Съгласно
чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието.
Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението,
дадено в Решение №186 от 15.02.2005г. по гр.д.№3502/2002г. на ВКС, ІІІг.о., че
уволнението по взаимно съгласие по чл.325, т.1 КТ означава, че и двете страни
по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при наличие на
ясно изразена воля. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните,
както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и
приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Всяка от страните
трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно,
категорично и безусловно.
Съгласно
Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о., ГК: "когато
трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е
достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за
пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора.
Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност; подписването
на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за
прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване
поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на
работника."
По делото не се събраха
доказателствата процесната Заповед
№126/19.11.2019 г. да е
връчена в законовия 7-дневен срок на ответника. От показанията на св.К.С. се установява, че ответника е узнал за Заповед
№126/19.11.2019 г. едва на дата 29.10.2020 г., когато Д.П. е отишъл при
нея лично с неразопакована куриерска пратка от ищеца, която е разопаковал пред
нея и вътре е била процесната заповед. Съдът кредитира показанията на св. С.
като логични, последователни и кореспондиращи си с другите приети по делото
писмени доказателства.
Съдът не
кредитира показанията на св. Л., тъй като свидетелката и към настоящия момент е
служителка в дружеството-ищец и съдът отчита евентуалната нейна
заинтересованост и пристрасност от изхода на делото. Отделно от това
показанията на свидетелката противоречат на другите приети по делото
доказателства, доказващи по несъмнен начин, че трудовото правоотношение
между страните за процесния период е съществувало валидно и ответникът е
изпълнявал трудови функции по него. Независимо от това, следва да се отбележи,
че свидетелката не посочва точна дата, на която да е уведомила ответника за
прекратяване на трудовото правоотношение, респективно за даденото съгласие от
работодателя. Тук е важно да се отбележи, че по делото не са събрани
доказателства за периода от първото подадено уведомление до НАП до последващото
такова, с което прекратяването се заличава, ответникът Д.П. да е уведомен за
даденото съгласие от работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че самото наличие
на две различни заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, води до нищожността им, поради което няма валиден правен акт за
прекратяване на същото. Ако трудовото правоотношение е прекратено с връчването
на една заповед, връчването на последващи заповеди е правно ирелевантно, тъй
като правната промяна, прекратяване на трудово правоотношение е настъпила, а
последващо упражняване на същото потестативно право не може да настъпят нови
промени. В случая не се събраха доказателства да е връчена надлежно в
законовия 7-дневен срок заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника. Нещо повече от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/
се установи по категоричен начин, че ищеца е заплащал трудови възнаграждения за
процесния период, което още веднъж потвърждава с конклудентни действия
наличието на валидна трудовоправна връзка между страните по делото. От
заключението на ССчЕ се установява, че са налице разчетно - платежни ведомости, фишове и
списъци с изплатени възнаграждения на ответника по банков път от „Герис
Консулт“ ЕООД, като същите са подписани и подпечатани с печат на дружеството. По делото се установи, че е подадено
уведмление по чл.65, ал.2 от КТ до ТД на НАП, като в първото подадено уведомление е отбелязано прекратяване на
трудовото правоотношение с Д.М.П., като с последващо уведомление изх.
№16388193176121/25.11.2019 г. по чл.62, ал.5 от КТ е отбелязано заличаване на
заверени уведомления за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
По делото
не се събраха доказателства за периода от първото подадено уведомление по чл.65,
ал.2 от КТ до последващото такова, с което прекратяването е заличено, ответникът да е уведомен за даденото
съгласие на работодателя да се прекрати трудвото му правоотношение, респективно
да му е надлежно връчена заповед за това, за да настъпи и прекратителния ефект
на същата. Както бе посочено и по-горе, двете насрещни волеизявления на страните,
както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и
приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Всяка от страните
трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно,
категорично и безусловно. Както се посочи волята за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие трябва да бъде изразена в писмена форма ясно и
категорично, а заповедта следва да е връчена на работника в законовия срок.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 774.90 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 5лв.-държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, 100 лв.-възнаграждение за ССчЕ, 154.90 лв.
–възнаграждение за ВЛ по СТЕ и 15 лв.-държавна такса за призоване на свидетел.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Герис
консулт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, район "Централен", ул. „Леонардо Да Винчи“ №51, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя Г.С.С., против Д.М.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, иск за заплащане на сума в размер на 3389,04лв., получена
без основание, за заплатени трудови възнаграждения от "Герис консулт" ЕООД, в периода м.декември 2019г. до м.юли 2020г., както следва: м.декември
2019г.-352,70лв., м.януари 2020г. – 523,78лв.,
м.февруари 2020г. – 526,63лв., м.март 2020г. – 526,93лв., м.април 2020г.
– 263,47лв., м.май 2020г. - 474,93лв., м.юни 2020г. - 230,37лв. и м.юли 2020г.
- 490,23лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 20.10.2020г. до окончателното изплащате на главницата.
ОСЪЖДА "Герис консулт"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
"Централен", ул. „Леонардо Да Винчи“ №51, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя Г.С.С., да заплати на Д.М.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, сума в размер на 774.90 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: