РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Пловдив, 26.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330113112 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Б. срещу „Файненшъл
България“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с трето лице, в който било
уговорено, че следва да бъде осигурено обезпечение от 2 физически лица, банкова
гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с
дружество - гарант. В тази връзка подписал договор за предоставяне на поръчителство
с ответника, по който се задължил да плати възнаграждение в размер на 530.25 лева.
Излага съображения за недействителност на договора за заем и нищожност на договора
за предоставяне на поръчителство, както и на клаузата за възнаграждение. Твърди да е
погасил задълженията си по договора за заем и счита, че не дължи възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. Ответното дружество обаче претендирало
плащане на сумата от 530.25 лева по сключения договор, като за целта служители на
ответника се свързали с ищеца по телефона. Иска да бъде установено, че не дължи на
„Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска, като твърди, че сключеният договор е за услуга, предоставена на ищеца, по която
е било уговорено и се дължи плащането на възнаграждение. Иска се отхвърляне на
иска. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
1
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и
разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права, а съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. В случая, предвид изложеното в исковата молба и отговора е безспорно, че
ответникът претендира плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, са, че не дължи
на ответника посочената сума. Предвид горното се налага изводът, че между
страните е налице правен спор за дължимостта на сумата, който подлежи на
разрешаване от съда, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на
иска. В този смисъл е и определение № 1035 от 03.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 977/2017г.
на ПОС.
На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
процесния договор, както и на договора за заем. Липсата на подпис за ищеца в неговия
екземпляр от документите не променя извода, защото сключването на договорите се
признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.
Предвид становищата на страните и представените писмени доказателства, по
делото се установява, че на 04.03.2020 г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем, по който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева.
Годишният лихвен процент е 40.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 47.56
%. В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен
договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД,
с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема, като
сключи с „Изи асет менидмънт“ АД договор за поръчителство, срещу възнаграждение
от 530.25 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът влиза в сила при непредставяне на
някое от другите обезпечения по договора за заем.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
2
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено
за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на
заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. В договора за заем
изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с одобрено от „Изи асет мениджмънт“ АД дружество
поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключел
договор за предоставяне на поръчителство с ответника. Договорите са сключени чрез
едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени
са под един номер и е предоставен един погасителен план. Освен това заемодателят
„Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат
качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил
наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на
сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително плащане
се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент,
размерът на възнаграждението и срока на заема- около 5 месеца. Ето защо посоченият
в договора за заем годишен процент на разходите от 47.56% не е действителният.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
3
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят
възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД договор
за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения
възникнали по договора за заем, както и за последици от неизпълнението. Този
договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за
заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид
недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на
договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не
могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се
изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство.
Ето защо този договор е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
Поради нищожността на договора за предоставяне на поръчителство,
постигнатото съгласие за плащане на възнаграждение в размер на 530.25 лева не е
породило действие. Ето защо ищецът не дължи процесната сума и предявеният иск
следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат Б. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. В. Б.,
ЕГН ********** не дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
4
от 530.25 лева- уговорена като възнаграждение по сключен договор за предоставяне на
поръчителство № ***** от 04.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Б. В.
Б., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв.
Д. Г. Б., АК-Пловдив, със служебен адрес – *****, сумата от 400.00 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ Б. В. Б. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5