Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 426
20.11.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 409 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 31,
представлявано от управителя И.Г.Н., против Решение № 167/ 22.05.2019г.,
издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С.,
оправомощена със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на
НАП, с което е оставена без уважение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД –
в несъстоятелност срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/
18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело № *********/ 2018г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на
потвърденото с него Разпореждане с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. на
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по
съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че сумата по присъединеното вземане
не е изчислена правилно и че не съответства на действителната дължима от
дружеството сума. Твърди, че в правомощията на данъчният орган е да прецизира
дали с конкретен разход следва да се увеличи данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за съответната година. Направено е искане за отмяна на
Решение № 167/ 22.05.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив и на
потвърденото с решението Разпореждане с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г.
Ответникът по жалбата -
Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, за което излага
подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
До жалбоподателя в настоящото
производство - „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № С180024-048-0213576/ 29.10.2018г. /л. 21 по делото/. В
съобщението се сочи образувано в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора
изпълнително дело № *********/ 2018г., за неплатени от дружеството публични вземания. Посочените в съобщението
задължения, за принудителното събиране на които е образувано изпълнителното
производство, са за ДОО, за Здравно осигуряване, за Универсален пенсионен фонд,
за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за
Данък върху добавената стойност от сделки в страната, по подадени от
„АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД декларации /Декларации образец 6 и Декларация по
ЗДДС/. Посоченият размер на задълженията
е 10 992.41лв. /главници/ и 46.19лв. /лихви/ или общ размер на
задълженията 11 038.60 лева.
С
последващи разпореждания за присъединяване, в производството по събиране на
публични вземания по изпълнителното дело, е допуснато присъединяване на
публичен взискател – НАП, за вземания към „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
С Разпореждане за присъединяване с
изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по
изпълнително дело № *********/ 2018г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
вземания на НАП за корпоративен данък от нефинансови предприятия за данъчен
период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по Данъчна декларация по ЗПКО №
2400И0323040/ 24.03.2019г., при посочен размер на задълженията – 2162969.45
лева /главница/ и 10 214.84 лева /лихва/ или общ размер на задълженията
2173184.29 лева.
С
подадена от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност жалба до
Директора на ТД на НАП – Пловдив, Разпореждане за присъединяване с изх. №
С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред. Изложените
в жалбата съображения за твърдяната неправилност и незаконосъобразност на
Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., се
свързват единствено с неправилно изчисляване на дължимата от дружеството сума
за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 167/ 22.05.2019г., издадено от Заместник директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., оправомощена със Заповед №
ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.267,
ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД – в несъстоятелност срещу Разпореждане за присъединяване с изх. №
С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително
дело № *********/ 2018г. Въз основа на представените доказателства по
преписката в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият административен
орган е приел, че Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/
18.04.2019г. е постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията
на чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Разгледани и обсъдени са възраженията на жалбоподателя досежно
размера на присъединеното вземане, като по съображения, основани на
разпоредбата на чл.266, ал.3 от ДОПК и на обстоятелството, че това вземане е по
подадена от дружеството Годишна данъчна декларация по ЗПКО за 2018г.,
представляваща изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, е обоснован
извод, че тези възражения са неоснователни, а оспореното Разпореждане за
присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., е законосъобразно.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспореното решение, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268,
ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално
и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във
вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, като е подписано при условията на заместване от
Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., надлежно оправомощена
със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП да изпълнява
правомощията на Директор на ТД на НАП – Пловдив при негово отсъствие. Решението
е постановено в предвидената от закона форма, като съдът не констатира
допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на
производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при издаването на обжалваното
решение. Не представлява такова нарушение „неприсъединяването” към
административната преписка на изпълнителното дело, по което е присъединено с
Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г.
публичното вземане за корпоративен данък.
Съгласно
разпоредбата на чл.217, ал.1 от ДОПК в производствата по принудително
изпълнение по ДОПК могат да се присъединяват публични взискатели, както и
кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както
и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с
разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на
събраните суми /чл.217, ал.2 от ДОПК/.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е образувано
изпълнително дело № *********/ 2018г., за неплатени от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД – в несъстоятелност публични
вземания за данъци и ЗОВ. За образуваното изпълнително дело задълженото
дружество е надлежно уведомено със Съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл.221 от ДОПК с изх. № С180024-048-0213576/ 29.10.2018г.
Задължението за корпоративен
данък представлява публично държавно вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9
от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл.162,
ал.2, т. 1 - 8. Съответно нормата на 209, ал.2, т.2 от ДОПК регламентира като
изпълнително основание декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от
него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Следователно подадената от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в
несъстоятелност Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО вх. № 2400И0323040/
24.03.2019г. за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г., при посочен размер на задължението за
годишен корпоративен данък и сума за внасяне – 2162969.45 лева,
представлява надлежно основание за предприемане на изпълнението по см. на
чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК. Без съмнение НАП
притежава качество на публичен взискател и като такъв може да бъде присъединен
към вече образувано изпълнително производство по реда на ДОПК. Ето защо в
съответствие със законовите изисквания с Разпореждане за
присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК по изпълнително дело № *********/
2018г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното
производство за вземания на НАП за корпоративен данък от нефинансови предприятия
за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по Годишна данъчна декларация по
ЗПКО № 2400И0323040/ 24.03.2019г., в размер на 2162969.45 лева /главница/ и
10 214.84 лева /лихва/ или общ размер на задълженията 2173184.29 лева. Съответно
правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност срещу
Разпореждане с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., е оставена без
уважение, като неоснователна.
Както е посочено в обжалваното
Решение № 167/ 22.05.2019г. на Заместник директора на Териториална дирекция на
НАП – Пловдив, определеният
размер на публичното задължение не подлежи на обжалване в производството по
реда на чл.266 и сл. от ДОПК. В този смисъл недопустимо е обжалването на актовете на
публичния изпълнител да се основава на оспорване на размера на публичното
вземане. Ето защо правилно и обосновано възраженията на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност за неправилно изчисляване
на размера на присъединеното вземане, като несъответстващо на „действително
дължимата от дружеството сума“, са приети за неоснователни. Ако жалбоподателят
счита, че в подадената Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО №
2400И0323040/ 24.03.2019г. за данъчния финансов резултат и дължимия от „АВТОКОМЕРСИАЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност годишен корпоративен данък за 2018г.,
неправилно /погрешно/ е декларирана данъчната основа за облагане респ. размера
на дължимия корпоративен данък, то очевидно процесуалният ред за защита не е
чрез обжалване на акта на публичния изпълнител /чл.266, ал.3 от ДОПК/. Още
по-малко това може да бъде установявано със съдебно-счетоводна експертиза в
съдебното производство по чл.268 от ДОПК. Не намира каквото и да е било
нормативно основание соченото от оспорващото дружество „че в правомощията на
данъчният орган е да прецизира дали с конкретен разход следва да се увеличи
данъчната основа за облагане с корпоративен данък за съответната година, което
може да извърши единствено и само в изпълнение на изричните законови норми и по
реда, предвиден в тях, на основата на надлежно събрани доказателства,
удостоверяващи твърдените от органът по приходите законови предпоставки“.
Абсолютно
несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя „за незаконосъобразност на
годишната данъчна декларация” поради нейното ненадлежно подписване и подаване в
НАП. От доказателствата по делото се установява, че Годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗПКО № 2400И0323040/ 24.03.2019г., от името на „АВТОКОМЕРСИАЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД е подадена по електронен път с КЕП въз основа на Заявление за
ползване на документи по електронен път и ползване на електронни
административни услуги вх. № 2215И0090038/ 09.07.2018г. Жалбоподателят не
твърди, че посоченото заявление е било подадено без надлежно упълномощаване,
нито оспорва КЕП, с който е била подписана подадената по електронен път
декларация, поради което очевидно не се явява недоказано надлежното подписване
и подаване на декларацията. А и не производството по чл.266 от ДОПК е надлежния
процесуален ред за защита, ако задълженото лице счита, че е налице злоупотреба
с права при подписването и подаването на данъчната декларация.
С оглед
на гореизложеното жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност срещу
Решение № 167/ 22.05.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД – в несъстоятелност следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 31, против Решение № 167/ 22.05.2019г., издадено
от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., оправомощена
със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е
оставена без уважение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в
несъстоятелност срещу Разпореждане за присъединяване с изх. №
С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително
дело № *********/ 2018г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 31, ЕИК *********, да заплати на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: