От Районна прокуратура Пловдив е внесено
мотивирано постановление с предложение обвиняемият Т.Н.К. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за
това, че на 03.10.2017 година, в град Пловдив, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Тойота Рав 4”, с
рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал.1 ЗДвП, чл. 37, ал.1 изр. първо ЗДвП и чл. 37, ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на В.К.К., изразяваща
се в открито счупване на двете пищялни кости в горна
трета, в областта на коляното, довело до трайно затруднение на десния долен
крайник – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“, предл.
второ, вр. чл. 342 ал.1 НК.
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение. Посочва, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, обуславящи извод за извършено престъпление от обвиняемия. Излага
съображения, че са налице предпоставките по чл. 78а ал.1 НК, като предлага при
индивидуализация на наказанието, същото да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 1500 лева
и шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Моли съдът да възложи
разноските на обвиняемия, сторени в производството.
Защитникът на обвиняемия –
адв. П., пледира за постановяване на решение, с което обвиняемият да бъде
оправдан. Посочва, че от събрания по делото доказателствен
материал не се установява същият да е извършил престъпление. Досежно вменените
нарушения на ЗДвП излага съображения, че мотористът се е движил с висока
скорост и ударът е настъпил след като обвиняемият е направил маневрата, а не в момента
на нейното предпиемане. Посочва, че според
допълнителната САТЕ, обвиняемият е можел да възприеме моториста, но само ако
същият е имал видимост, а такава не е била налице предвид обстоятелството, че
мотористът е изскочил зад автобус с висока скорост. Възразява се, че мястото на
удара е различно от това, посочено в постановлението на Районна прокуратура
Пловдив. Излагат се доводи, че обвиняемият няма нарушения на правилата за
движение по пътищата, за разлика от пострадалия. Последният се движил с
превишена скорост и без извършен годишен технически преглед на МПС. Поради
изложеното пледира обвиняемият К. да бъде оправдан.
Адв. П., защитник на
обвиняемия К., също поддържа съдът да постанови решение, с което да оправдае
нейния подзащитен. Възразява, че от страна на държавното обвинение не е взето
предвид ограничението на скоростта в участъка, по който се е движил мотористът,
от 30 км/ч. Според защитата единственото поведение, довело до настъпване на
процесното ПТП, е на пострадалия. Възразява се, че обвиняемият не е нарушил
нито една от вменените му норми, регламентиращи правилата за движение по
пътищата. Поради изложеното моли обвиняемият да бъде признат за невинен.
Обвиняемият К. поддържа
изложеното от неговите защитници. В предоставената му последна дума моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият
Т.Н.К. е роден на *** ***. Същият е ***, с българско гражданство. Завършил е
средно-специално образование, не е женен, работи. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл. 78а НК. Обвиняемият е правоспособен водач, като притежава валидно СУМПС.
На 03.10.2017 г. около 18:00
часа в сухо време обвиняемият Т.К. управлявал лек автомобил марка и модел
„Тойота Рав 4”, с рег. № ***, като се движил по ул.
„Елин Пелин” в гр. Пловдив, посока север – юг. На предна дясна седалка, до
водача, се возила свидетелката Е.Г.. Обвиняемият К. спрял управлявания от него
автомобил и подал сигнал за завой на ляво.
През това време по ул. „Елин
Пелин” в гр. Пловдив, в посока юг – север се движил със скорост от 62 км/ч.
свидетелят В. К. с мотоциклет „Сузуки GSXR 1000”. Свидетелят К. не притежавал СУМПС от
категория А за управление на МПС, като и управлявания от него мотоциклет не бил
преминал годишен технически преглед.
Обвиняемият Т. К. предприел
маневра – завой на ляво, като се движил със скорост от 12 км/ч и навлязнал в съседната пътна летна.
В този момент свидетелят В. К. възприел управлявания от обвиняемия лека
автомобил, поради което задействал спирачната система /само задната спирачка/,
но въпреки това между двамата настъпил удар, който бил неизбежен. Ударът
настъпил в дясната страна на лекия автомобил. От удара мотоциклетът паднал на
земята, като свидетелят К. изхвърчал и паднал в непосредствена близост до
мотоциклета. Звукът от удара достигнал до свидетелката С.Р., която се обадила
на тел. 112. В близост до мястото на удара се намирали и свидетелите П. Т. и Х.Т.,
като последната също се обадила на тел. 112, за да съобщи за произшествието.
На място пристигнал екип на
спешна медицинска помощ, в който се включвала и свидетелката К.Т.. Последната
извършила преглед на свидетеля К., от който установила фрактура на дясното
коляно и дясната подбедрица. Кракът на свидетеля К.
бил обездвижен и му била поставена превръзка. След това същият бил откаран в УМБАЛ
Св. Г. ЕАД.
По същото време на мястото на
инцидента пристигнали полицейски служители, между които и свидетелят К.И.Ц.,
който запазил местопроизшествието и впоследствие съставил констативен протокол
за ПТП. Свидетелят установил впоследствие и че свидетелят К. е неправоспособен
водач за категория за мотоциклет. Поради тази причина по отношение на същия бил
съставен АУАН бл. № 17-1030-006387/03.10.2017 г. за нарушения по чл. 150, чл.
100 ал.1 и ал.2 ЗДвП, а въз основа на съставения АУАН било издадено и
Наказателно постановление № 17-1030-006387/09.10.2017 г., с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на свидетеля
К..
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, като според заключението
на вещото лице, при станалото ПТО на 03.10.2017 г., на В.К.К.
е било причинено открито счупване на двете десни голяма и малка пищялни кости в горна трета, в областта на коляното;
контузия на главата и тялото; оток на лява гривнена
става. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и е възможно по начин и време да се получат при ПТП, станало на
03.10.2017 г., в което пострадалият е участвал като водач на мотоциклет.
Травмата на долния крайник, представена с открито счупване на двете пищялни кости в горната трета, в областта на коляното, е
довела до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. Контузията
на главата и тялото и отокът на лявата гръвнена
става, поотделно и съвкупност са довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето.
По делото са изготвени съдебноавтотехническа експертиза и допълнителна съдебноавтотехническа експертиза. От заключението по
допуснатата съдебноавтотехническа експертиза се
установява, че скоростта на лекия автомобил „Тойота Рав
4” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 12
км/ч, а на мотоциклета „Сузуки GSXR 1000” – 62 км/ч. Водачът на мотоциклета е нямал
техническа възможност да установи лекия автомобил преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Същият би имал
техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако
в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 60 км/ч.
Водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4” е имал
техническата възможност да избегне произшествието като отложи потеглянето си и
предприетата маневра – завой наляво. Най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на настъпване на ПТП: водачът Т.К. е управлявал лек
автомобил „Тойота Рав 4” по платното за движение на
ул. „Елин Пелин” в посока от север на юг, като е спрял на платното за движение,
след което е потеглил и е предприел маневра – завой наляво. През това време
водачът В. К. е управлявал мотоциклет „Сузуки GSXP 1000” по платното за движение на същия път посока от юг на север срещу лекия автомобил
„Тойота Рав 4”. След като лекия автомобил „Тойота Рав 4” потеглил, водачът на мотоциклета „Сузуки GSXP 1000”
реагирал, като задействал спирачната система /само задната спирачка/, но
въпреки това след около 2.9 s, е настъпил
удар, който е бил неизбежен. Ударът настъпил в дясната страна на лек автомобил
„Тойота Рав 4”. Основните причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са: водачът на лека втомобил
„Тойота Рав 4” – Т.К., е предприел маневра – завой на
ляво, по начин и в момент, когато не е било безопасно, т.е. преди да пропусне
насрещно движещия се мотоциклет „Сузуки GSXP 1000”, както и че водачът на „Сузуки GSXP 1000” – В. К.,
се е движил със скорост от 62 км/ч, поради което е нямал техническа възможност
да избегне удара, тъй като при движение със скорост от 60 км/ч или по-малка, и
при употреба на двете спирачки, той би имал възможност да спре преди мястото на
удара.
Съобразно заключението по
допълнителната автотехническа експертиза, дължината
на пълния спирачен път /опасната зона/ при движение на мотоциклет „Сузуки GSXP 1000” в
конкретната пътно-климатична обстановка със скорост от 62 км/ч е била 46,59 м.
Времето, необходимо на мотоциклет „Сузуки GSXP 1000” да измине дължината на спирачния път
/опасна зона/ е 4,17 сек. При прав, хоризонтален път, водачът на лек автомобил
„Тойота Рав 4” е имал техническата възможност да
забележи мотоциклет „Сузуки GSXP 1000” на разстояние 74-75 м. и да избегне произшествието като отложи
потеглянето си, за да пропусне мотоциклет „Сузуки GSXP 1000”.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място това са отчасти обясненията
на самия обвиняемия – Т.К. /л.24-25/. На следващо място фактическата обстановка
се установява от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.К.
/л.45-46/, С.Р. – както предоставени в хода на съдебното следствие /л.46-47/,
така и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 НПК /л.27 от ДП/, К.Т. - както предоставени в хода на съдебното
следствие /л.47-48/, така и приобщени от досъдебното производство по реда на
чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК /л.116 от ДП/, П.Т. - както предоставени в
хода на съдебното следствие /л.48-49/, така и приобщени от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК /л.167 от ДП/, Х.Т.
/л.49/, Е.Г. - както предоставени в хода на съдебното следствие / л.60-61/,
така и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 НПК /л.21 от ДП/, К.Ц. - както предоставени в хода на съдебното
следствие /л.62/, така и приобщени от досъдебното производство по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК /л.117 от ДП/, приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства – свидетелство за съдимост на Т.Н.К. /л.15/, АУАН бл. № 17-1030-006387/03.10.2017 г. /л.70/, Наказателно
постановление № 17-1030-006387/09.10.2017 г. /л.68/, Констативен протокол за
ПТП с пострадали лице № 675/03.10.2017 г. /л.8 от ДП/, Протокол за оглед на
местопроизшествие и албум към него /л.9-20 от ДП/, медицинска документация за
здравословното състояние на В. К. /л.36-40/, и изготвените в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
282 НПК експертизи – съдебномедицинска експертза /л.29-31 от ДП/,съдебноавтотехническа
експертиза /л.42-60 от ДП/ и допълнителна съдебноавтотехническа
експертиза /л.124-128/.
Съдът следва да
посочи, че в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на изложената в обстоятелствената
част на мотивираното постановление, внесено от Районна прокуратура Пловдив. Изключение
правят единствено отчасти обясненията на обвиняемия и показанията на
свидетелката Е.Г., намираща се в съпружеско фактическо съжителство с обвиняемия.
Досежно
обясненията на обвиняемия, съдът кредитира същите единствено доколкото същите
намират опора в останалия събран по делото доказателствен
материал. Това е обстоятелството, че по време и място, посочените от
обвинението е управлявал лекия автомобил, че между него и пострадалия моторист
е настъпил удар, както и че непосредствено след удара е спрял лекия автомобил и
излязъл от него, за да установи състоянието на моториста. В останалата част, за
наличието на автобус, ограничаващ видимостта, за механизма на настъпване на
ПТП-то и за наличието на лица, разместващи частите на мотоциклета от
местопроизшествието, съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, като намира,
че същите представляват реализиране на неговото право на защита, не и доказателствен източник, установяващ факти и обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Обясненията на обвиняемия в тази част се
подкрепят единствено от показанията на свидетелката Е.Г. – негова фактическа
съжителка. Изложеното от обвиняемия и свидетелката противоречи на първо място
на показанията на свидетеля К.. Действително, същият се явява пострадал от
реализираното ПТП, но само по себе си посоченото обстоятелство не може да
игнорира показанията на свидетеля, а същите следва да бъдат подложени на
по-внимателен анализ. Показанията на свидетеля К. се подкрепят на първо място
от приобщените гласни доказателства – показанията на свидетелката С.Р., която е
категорична, че преди моториста не е възприела други МПС, както и че
разположението на превозните средства е така, както е показано на албума към
огледа на местопроизшествието /който бе предявен на свидетелката в открито
съдебно заседание/. В насока изложеното от свидетелите К. и Р. досежно
местонахождението на двете МПС към момента на изготвяне на протокола за оглед,
са и показанията на свидетелите П.Т. и Х.Т.. Поради изложеното, съдът намира за
несъмнено установено, че двете МПС – лек автомобил „Тойота Рав
4“ и мотор „Сузуки“ са били разположени по начина,
описан в протокола за оглед на местопроизшествие и албума към него, респ.
същите не са били премествани от лица, които са познавали пострадалия К.. В
тази връзка гласните доказателства се подкрепят именно от писмените – протокола
за оглед на местопроизшествие и албума към него. В тази част обясненията на
обвиняемия и показанията на свидетелката Г., се явяват изолирани. Следва да се
отбележи досежно обясненията на обвиняемия, че същите освен доказателствено
средство, представляват и основно средство за защита. Досежно посочените
обстоятелства обясненията на обвиняемия според съдебния състав представляват
именно средство за защита, доколкото не се подкрепят от останалите по делото
приобщени доказателства. Единствено в насока обясненията на обвиняемия са
показанията на свидетелката Г., но същата се явява в съпружеско фактическо
съжителство с обвиняемия, поради което нейните показания следва да бъдат преценяни през призмата за евентуалната й заинтересованост
от изхода на спора. Само по себе си обстоятелството, че същата е в близки
отношения с обвиняемия не би могло да обоснове заинтересованост, но според съда
същата се извлича от обстоятелството, че всички останали гласни и писмени
доказателствени източни са в противоречие с изложеното от свидетелката в тази.
Поради изложеното съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемия К. в тази
част и на показанията на свидетелката Г..
В останалата
част в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Описаните
травматични увреждания на свидетеля В.К.К. се
установяват от приобщената медицинска документация и изготвената и неоспорена
от страните СМЕ. Вещото лице е категорично, че травмата на десния долен крайник
е довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник.
Съдът кредитира
и изготвените в хода на досъдебното производство САТЕ и допълнителна САТЕ,
които по детайлен начин описват механизма на настъпване на ПТП и причините за
това. В тази връзка не се споделят направените оспорвания от защитата за обоснователността на двете изготвени заключения. Вещото
лице подробно в откритото съдебно заседание, при извършения разпит, описа по
каква формула е достигнало до извода, че скорост загубена деформация на
автомобила и мотоциклета е 11 m/s. Обстоятелството, че процесният участък е означен
с пътен знак, постановяващ ограничение в размер на 30 км/ч не влияе върху
правилността на заключението на вещото лице, доколкото същото е определило
скоростта, с която се е движил моториста в размер на 62 км/ч. Дали ограничението
е било 50 км/ч или 30 км/ч не променя извода на вещото лице за скоростта на
движение на моториста, като и в двата случая същата е над разрешената.
Обстоятелството колко е била разрешената скорост и по какъв начин посоченото
влияе върху изпълнително деяние е правна преценка и е от компетенциите
единствено на съдебния състав.
Поради всичко
изложено съдът намира и трите заключения на вещите лица – САТЕ, допълнителна
САТЕ и СМЕ, за компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и
обосновани. Същите съответстват на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, като съвкупно всички приобщени доказателства формират извод за
фактическата обстановка, приета от съдебния състав.
Останалите обстоятелства, приети в описаната
фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските показания,
обясненията на обвиняемия, експертизите и писмените доказателства. Досежно същите не се
констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни
на обвиняемия, съдът направи въз основа на приложените по делото справка
съдимост и
характеристична справка.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по -отношение на обвиняемия са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 03.10.2017 година, в
град Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Тойота Рав 4”, с рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал.1 ЗДвП, чл. 37, ал.1 изр. първо ЗДвП
и чл. 37, ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.К.К., изразяваща се в открито счупване на двете пищялни кости в горна трета, в областта на коляното, довело
до трайно затруднение на десния долен крайник.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността
на деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в
специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на
правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с причинения съставомерен резултат /така Решение №289/18.01.2017 г. по н.д. № 1237/2016 г., 1 НО/.
От
приетата по делото автотехническа експерта се
установи, че причините за настъпване на процесното ПТП, е че водачът
на лек автомобил „Тойота Рав 4“ е предприел маневра –
завой на ляво по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да
пропусне насрещно движения се мотоциклет „Сузуки“, а
водачът на мотоциклета се е движил със скорост от 62 км/ч, поради което е нямал
техническата възможност да избегне удара. От допълнителната автотехническа
експертиза се установява, че водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“ е имал техническата възможност да забележи
мотоциклета „Сузуки“ на разстояние 74-75 м. и да
избегне произшествието, като отложи потеглянето и пропусне мотоциклета.
Доколкото се касае за предпиета маневра, именно завой
наляво, без да пропусне движещия се насрещно, с предимство, мотоциклет, то
съдът намери, че нарушението на правилата по ЗДвП са по чл. 25, ал.1 ЗДвП, чл.
37, ал.1, изр. първо и чл. 37, ал.2 ЗДвП. Поради тази причина именно посочените
норми са в пряка причинно-следствена връзка с причинения съставомерен
резултат.
Нанесеното увреждане на
пострадалия, вследствие на настъпилото ПТП – открито счупване на двете пищялни
кости в горна трета, в областта на коляното, следва да се квалифицира като
средната телесна повреда по чл. 129 ал.2 НК, а именно: трайно затруднение на
движението на крайниците. Този извод следва от обстоятелствата, че причиненото
увреждане е ограничило възможността на долен десен крайник да извършва
движенията си в пълен обем. Същото е трайно, доколкото е продължило повече от
тридесет дни, в която насока са и разясненията, дадени в ППВС 3/1979 г.
От
субективна страна престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма
на психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва
нарушение на ЗДвП. Към съставомерния резултат, обаче,
деецът се отнася непредпазливо – той е предвиждал неговото настъпване, но не го
е искал и не го е допускал. В настоящия случай предвиждането на настъпването на
съставомерните последици е изводимо от качеството му
на правоспособен водач на МПС и възможността обективно да възприема факторите,
с които следва да съобрази начина си на движение. Поради изложеното съдът
намира, че обвиняемият К. е проявил форма на непредпазлива вина – самонадеяност.
В
тази връзка не се споделя възражението на защитника на обвиняемия, че се касае
за случайно деяние. За да е налице случайно деяние по чл. 15 НК следва водачът
да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и да не
е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици /така т.5 от Тълкувателно
решение № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК
на ВС/. В настоящия случай, както беше посочено, причината за настъпването
на ПТП е неправилно предприетата маневра от страна на обв.
К.. Последният не само е бил длъжен да възприеме насрещно движещия се
мотоциклет, но е могъл да го възприеме реално, както и да отложи маневрата,
докато същия премине. Следователно обвиняемият Ангелов не е изпълнил
предписанията на ЗДвП, което изключва приложимостта на чл. 15 НК.
Поради всичко изложено, настоящият
съдебен състав намери, че обвиняемият Т.К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ предл.
второ, вр. чл. 342 ал.1 НК, и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК го призна за
виновен.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия Т.К. деяние, съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до три години или пробация.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че обвиняемият К. не е
осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
При индивидуализиране на административното наказание
на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост /,
степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете и че освен основното
увреждане на пострадалия, което се явява съставомерно
за вмененото на обвиняемия деяние, а именно причинената средна телесна повреда,
на същия е причинено и друго увреждане, което обаче се явява несъставомерно и има характеристика на лека телесна
повреда. Следва да се съобрази и личността на обвиняемия, същият е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид, че се касае за инцидентна проява. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете степента на участие на
пострадалия в ПТП, а именно, че същият е неправоспособен водач за съответната
категория МПС, движил се е без същото да е преминало годишен технически преглед
и с превишена скорост. Вещото лице в допълните САТЕ е категорично, че ако
пострадалия се е движил със скорост под 60 км/ч, същият е могъл да избегне
настъпването на ПТП. Поради изложеното, според настоящия съдебен състав,
несъмнено пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП, респ. налице е съпричиняване на вредоносния резултат, което не изключва
престъпния характер на деянието на обвиняемия, но представлява смекчаващо
неговата отговорност обстоятелство.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
намира, че на обвиняемия следва да се
наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия,
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
Доколкото, както беше посочено, се касае за
инцидентна проява и предвид големия процент съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, съдът намери, че не следва на основание
чл. 78а ал.4 НК да постановява лишаване от право да управлява МПС.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че обвиняемият
Т.К. следва да бъде осъден да заплати сумата от 637,22 лева по сметка на ОД на
МВР – Пловдив, представляващи разноски по досъдебното производство, както и
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в съдебна фаза.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС