Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. П.,07.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното
от районен съдия Харизанова гр.д.№3260 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Св.А.“№19А,
представлявано от управителя К.Н.Н. ищцата Е.И.С. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв.М.И. твърди, че за
периода от 03.12.2009г до 03.09.2019г.,
а и към настоящия момент работи в
ответната болница като е заемала
първоначално длъжност „началник вътрешно отделение“ и „ началник сектор
хематология“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2 500лв., платимо на 30-то число ежемесечно. Твърди се, че на 19.02.2018г
поради придобито право на пенсия , страните са подписали трудов договор на
основание чл.68, ал.1т.4 от КТ по силата на който ищцата е заема длъжността“
началник на вътрешно отделение“ код по НКПД 13427011 с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 600лв. , платимо до 30- то число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда е
постъпила на работа в ответната болница на длъжност . Твърди , че за периода от месец август 2017г до месец май
2019г ответникът не е заплатил полагащите и се нетни трудови
възнаграждения в общ размер от
44.496.71лв., които по месечно са както следва :1/за месец август 2017г в размер на 2613.32лв.,2/ за месец септември 2017г. в размер
на 1679.21лв. , 3/ за месец януари
2018г в размер на 2603.03лв., 4/ за
месец февруари 2018г в размер на 1393.03лв.,
5/за месец март 2018г в размер на 2537.03лв., 6/ за месец април 2018г в размер на 2537.09лв.,7/за месец май 2018г в размер на
2624.78лв., 8/ за месец юни 2018г. в
размер на 2537.06лв., 9/ за месец
юли 2018г в размер на 2537.04лв. 10/
за месец август 2018г в размер на 2537.03лв. , 11/ за месец септември 2018г в размер на 1050лв., 12/ за месец октомври 2018г. в размер
на 2039.65лв., 13/ за месец ноември
2018г в размер на 2551.07лв. , 14/за
месец декември 2018г в размер на 2420.07лв., 15/ за месец януари 2019г в размер на 2567.46лв., 16/ за месец февруари 2019г в размер на
2567.46лв., 17/ за месец март 2019г
в размер на 2567.46лв., 18/ за месец
април 2019г в размер на 2567.46лв. и 19/
за месец май 2019г. в размер на 2567.46лв. Твърди се, че дължимото трудово възнаграждение е следвало да се заплаща според трудовия
договор от 03.12.2009г на 30то число ежемесечно, а според трудовия договор от
19.02.2018г- до 30-то число на месеца следващ, месеца на полагане на труда.
Съгласно чл.245, ал.2 от КТ при забавено плащане на трудовото възнаграждение
работодателят дължи лихва за забава. Когато денят на изпълнение на задължението
е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му.Ето защо твърди, че и
се дължат следните лихви за забава, а именно 1/ върху главницата
2 613.32лв. за месец август 2017г се дължи лихва за забава в размер на
516.85лв. за периода от 31.08.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
2/ върху главницата 1679.21лв. за месец септември 2017г се дължи лихва за
забава в размер на 317.66лв. за периода от 01.10.2017г до датата на подаване на
исковата молба, 3/ върху главницата 2603.03лв. за месец януари 2018г се дължи
лихва за забава в размер на 404.18лв. за периода от 31.01.2018г до датата на
подаване на исковата молба, 4/ върху главницата 1393.03лв. се дължи лихва за забава
в размер на 193.48лв. за периода 31.03.2018г до датата на подаване на исковата
молба, 5/върху главницата 2537.03лв. за
месец март 2018г се дължи лихва за забава в размер на 330.52лв. за периода от
01.05.2018г до датата на подаване на исковата молба, 6/ върху главницата 2 537.09лв. за месец април
2018г се дължи лихва за забава в размер на 309.38 лв. за периода от
31.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба, 7/върху главницата
2624.78лв. за месец май 2018г. се дължи лихва за забава в размер на 297.48лв. за периода 01.07.2018г. до датата на
подаване на исковата молба, 8/върху главницата 2537.06лв.за месец юни 2018г. се
дължи лихва за забава в размер на 266.39лв. за периода от 31.07.2018г. до
датата на подаване на исковата молба, 9/върху главницата 2 537.04лв. за
месец юли 2018г. се дължи лихва за забава в размер на 244.54лв. за периода от
31.08.2018г до датата на подаване на исковата молба, 10/ върху главницата
2 537.03лв.за месец август 2018г се дължи лихва за забава в размер на
222.70лв. за периода от 01.10.2018г до датата на подаване на исковата молба,
11/ върху главницата 1050лв. за месец септември 2018г се дължи лихва за забава
в размер на 83.41лв. за периода от 31.10.2018г до датата на подаване на
исковата молба, 12/ върху главницата 2039.65лв. за месец октомври 2018г се
дължи лихва за забава в размер на 144.47лв. за периода 01.12.2018г до датата на
подаване на исковата молба, 13/ върху главницата 2551.07лв. за месец ноември 2018г се дължи
лихва за забава в размер на 159.44лв. за периода 31.12.2018г до датата на
подаване на исковата молба, 14/ върху главницата 2420.07лв. за месец декември 2018г. се дължи
лихва за забава в размер на 130.42лв. за периода 31.01.2019г до датата на подаване на исковата
молба, 15/ върху главницата 2567.46лв. за месец януари 2019г се дължи лихва за
забава в размер на 117.68лв. за периода от 01.03.2019г до датата на подаване на
исковата молба, 16/върху главницата 2567.46лв. за месец февруари 2019г се дължи
лихва за забава в размер на 96.28лв. за периода 31.03.2019г до датата на
подаване на исковата молба, 17/ върху главницата 2567.46лв. за месец март 2019г
се дължи лихва за забава в размер на 74.17лв. за периода 01.05.2019г до датата
на подаване на исковата молба, 18/върху главницата 2567.46лв. за месец април
2019г се дължи лихва за забава в размер на 52.78лв. за периода 31.05.2019г до
датата на подаване на исковата молба и 19/ върху главницата 2567.46лв. за месец
май 2019г се дължи лихва за забава в размер на 30.67лв. за периода 01.07.2019г
до датата на подаване на исковата молба .
Ищцата твърди, че и се дължи
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 6354.40лв. , както и обезщетение за
неползвал платен годишен отпуск за 2016,
2017 и 2018г в размер на 6354.48лв.
Моли се съда да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата горните суми, ведно със законната лихва върху
неплатените трудови възнаграждения и обезщетения, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който исковете се
оспорват по основание и по размер. С
писмения отговор ответникът е предявил
инцидентен установителен иск за обявяване недействителност на трудовото
правоотношение между страните като е развил подробни съображения в тази
насока. С определение №3143 от 28.10.2019г.
съдът е прекратил производството по
делото в частта, с която е бил приет за съвместно разглеждане предявения
инцидентен установителен иск. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Във връзка с
оспорването на исковете по основание ответникът навежда възражение, че ищцата
не е изпълнявала трудовите си възнаграждения през исковия период и не е
престирала работната си сила. Във връзка с оспорването на исковете по размер цитира
се решение №166 от 25.02.2010г. по
гр.д.№220/2009г на ВКС, според което
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък
и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна практика прави възражение, че
работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово
възнаграждение, представляваща дължими от него данък върху общия доход и
осигурителни вноски.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
От представените два броя
трудови договори се установява, че за
периода от 03.12.2009г до 19.02.2018г. ищцата е работила при ответника като по
силата на трудов договор от 03.12.2009г е заемала длъжността „началник вътрешно
отделение и началник сектор хематология“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2500лв., платимо на 30- то число на съответния месец
при пълно работно време -8 часов работен ден, с платен годишен отпуск 20
работни дни. С трудов договор №5 от 19.02.2018г ищцата е назначена на
длъжност „началник вътрешно отделение“ в
ответната болница на основание чл.68, ал.1т.4 от КТ, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 600лв., платимо до 30то число на месеца,
следващ месеца на полагане на труд, при пълно работно време 8 часов работен ден
и 20 работни дни платен годишен отпуск.
Видно от представеното
разпореждане №**********/ 12.02.2018г. от ТД на НОИ-П. ищцата е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато е работила при ответника.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице заключава, че дължимото нетно трудово възнаграждение
за процесните месеци е в общ размер от
43 735.31лв., а именно :1/за месец август 2017г в
размер на 2613.32лв.,2/ за месец
септември 2017г. в размер на 1679.21лв. , 3/
за месец януари 2018г в размер на 2603.03лв., 4/ за месец февруари 2018г в размер на 1018.36лв, 5/за месец март 2018г в размер на
2537.03лв., 6/ за месец април 2018г
в размер на 2537.09лв.,7/за месец
май 2018г в размер на 2624.78лв., 8/
за месец юни 2018г. в размер на 2537.06лв., 9/ за месец юли 2018г в размер на 2537.04лв. 10/ за месец август 2018г в размер на 2537.03лв. , 11/
за месец октомври 2018г. в размер на 2039.65лв., 12/ за месец ноември 2018г в размер на 2551.07лв. , 13/за месец декември 2018г в размер на
2420.07лв., 14/ за месец януари
2019г в размер на 2567.46лв., 15/ за
месец февруари 2019г в размер на 2567.46лв., 16/ за месец март 2019г в размер на 2567.46лв., 17/ за месец април 2019г в размер на
2567.46лв. и 18/ за месец май 2019г.
в размер на 2567.46лв. Вещото лице обобщава, че лихвата за забава върху
главницата от 43 735.31лв. е в размер на 3 885.67лв. за периода от
31.08.2017г до датата на подаване на исковата молба 12.08.2019г е в размер на
3 885.67лв.Според вещото лице дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
е в размер на 6354.40лв. Експертизата заключава, че дължимото на ищцата обезщетение за 44 дни
неползван платен годишен отпуск / от които 18 дни за 2016г, 23 дин за 2017г и 3
дни за 2018г/ е в общ размер на 6 354.48лв.
От ангажираните от ищцата гласни доказателства,чрез разпита на свидетеля А.М.
и писмени доказателства / справка за брой преминали пациенти през 2017,2018г и
2019г по клинична пътека „Диагностика и лечение на хеморагични диатези, анемии“
се установи, че само ищцата е работела по посочената клинична пътека, по която
през исковия период са преминали голям брой пациенти месечно като за някои от месеците месечната заработка
на ищцата е надвишавала тази на цели други оперативни отделения. Често се е
случвало по данни на свидетеля ищцата да компенсира недостига на средства за
лекарства с лични средства. Установи се, че ищцата стриктно е изпълнявала
служебните си задължения, била е лоялна към работодателя и не е била дисциплинарно наказвана.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ ,във вр.с чл.245 от КТ , по чл.224 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ и чл.245 от КТ за неизплатени нетни трудови
възнаграждения за исковия период – месец август 2017г месец май 2019г. съдът
намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период. Установи се от обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е.
полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да
бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал
добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в
трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито
доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е
отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по
смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си
по трудовото правоотношение. Поради това
за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да
заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че на ищцата се дължи сумата от 43 735.31лв.
представляваща сбора от нетните трудови възнаграждения както следва:
1/за месец
август 2017г в размер на 2613.32лв.,2/
за месец септември 2017г. в размер на 1679.21лв. , 3/ за месец януари 2018г в размер на 2603.03лв., 4/ за месец февруари 2018г в размер на
1018.36лв, 5/за месец март 2018г в
размер на 2537.03лв., 6/ за месец
април 2018г в размер на 2537.09лв.,7/за
месец май 2018г в размер на 2624.78лв.,
8/ за месец юни 2018г. в размер на 2537.06лв., 9/ за месец юли 2018г в размер на 2537.04лв. 10/ за месец август 2018г в размер на 2537.03лв. , 11/
за месец октомври 2018г. в размер на 2039.65лв., 12/ за месец ноември 2018г в размер на 2551.07лв. , 13/за месец декември 2018г в размер на
2420.07лв., 14/ за месец януари
2019г в размер на 2567.46лв., 15/ за
месец февруари 2019г в размер на 2567.46лв., 16/ за месец март 2019г в размер на 2567.46лв., 17/ за месец април 2019г в размер на
2567.46лв. и 18/ за месец май 2019г.
в размер на 2567.46лв. Ответникът,
носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства за плащане на
процесните суми, представляващи трудови възнаграждения за исковия период.
Тук е момента да се обсъди
основното възражение на ответника, което е
фокусът спора по делото.По силата на чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника или служителя данъци
и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласие
на работника или служителя, поради което е прието задължението му към последния
да е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Работникът или
служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски.
Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй
като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания / чл.162
ал.2, т.2 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги
присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания съгласно
чл.458 от ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. Установената съдебна практика, намерила отражение в
решение №166 от 25.02.2010г по гр.д.№220/2009г на ВКС , докладчик съдия Жива
Декова, постановено по реда на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл.128т.2 от КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение ,
дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в
изпълнителното производство. В цитираното съдебна практика изрично е посочено,
че в съдебното решение следва да е ясно и недвусмислено да е посочено какво точно се присъжда – брутно трудово
възнаграждение или чиста сума за получаване.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 43 735.31лв.
представляваща сбора от нетните трудови възнаграждения както следва:
1/за месец
август 2017г в размер на 2613.32лв.,2/
за месец септември 2017г. в размер на 1679.21лв. , 3/ за месец януари 2018г в размер на 2603.03лв., 4/ за месец февруари 2018г в размер на
1018.36лв, 5/за месец март 2018г в
размер на 2537.03лв., 6/ за месец
април 2018г в размер на 2537.09лв.,7/за
месец май 2018г в размер на 2624.78лв.,
8/ за месец юни 2018г. в размер на 2537.06лв., 9/ за месец юли 2018г в размер на 2537.04лв. 10/ за месец август 2018г в размер на 2537.03лв. , 11/
за месец октомври 2018г. в размер на 2039.65лв., 12/ за месец ноември 2018г в размер на 2551.07лв. , 13/за месец декември 2018г в размер на
2420.07лв., 14/ за месец януари
2019г в размер на 2567.46лв., 15/ за
месец февруари 2019г в размер на 2567.46лв., 16/ за месец март 2019г в размер на 2567.46лв., 17/ за месец април 2019г в размер на
2567.46лв. и 18/ за месец май 2019г.
в размер на 2567.46лв. ведно със
законната лихва върху главницата от 43 735.31лв. считано от датата на
подаване на исковата молба -12.08.2019г до окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 43 735.31лв. до претендираните 44 496.71лв. исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени.
По
акцесорните претенции по чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД:
Основателността
на главните искове обуславя и основателността на акцесорните претенции за мораторни лихви
върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при
което длъжникът изпада в забава и се
дължи обезщетение за забавено изпълнение , равно на законната лихва. Следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва за всяко забавено плащане, както лихвата се дължи от момента на изискуемостта на всяко отделно трудово
възнаграждение. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи,
че изискуемостта неизплатените трудови
възнаграждения за месеците август и септември 2017г е настъпила на 30- то число на съответния месец и работодателят е в забава от първо число на следващия месец. Изискуемостта
на останалите неизплатени трудови възнаграждения за периода месец януари 2018г
до месец май 2019г е настъпила на 30-то число на месеца, следващ месеца на
полагането на труда и работодателят е в забава на първо число на следващия
месец. От неоспореното заключение на вещото лице се установи, че върху главницата
от 43 735.31лв. се дължи обезщетение за забава в размер на 3 885.67лв. считано от 01.10.2017г до
датата на подаване на исковата молба-12.08.2019г.
Ето
защо следва да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за забава в размер на 3 885.67лв. за периода от 01.10.2017г до
датата на подаване на исковата молба 12.08.2019г като за разликата от
3 885.67лв. до претендираните 3 992.50лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл.222, ал.3 от Кт постановява при прекратяване на трудовото правоотношение
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от два месеца, а ако е работил при същият работодател през последните 10
години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за 6 месеца като обезщетението се изплаща само веднъж.От
редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за
работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл.222, ал.3 от КТ
включва два позитивни елемента- прекратяване на трудовото правоотношение и
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен –
плащането се дължи само веднъж, тоест работникът или служителят преди това да
не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е
обусловено от един допълнителен критерий- работникът или служителят да е
придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател , преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличието на
предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на
съдебен контрол. От посочените елементи, формиращи фактическият състав на
плащане по чл.222, ал.3 от КТ съществено значение има предпоставката
еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж при настъпване на
посочените в правната норма условия- прекратяване на трудовото правоотношение
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само
веднъж , съответно обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ може да се получи само
веднъж- при възникване право на пенсия. Плащането по чл.222, ал.3 от КТ се
дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото
първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Ако в
последствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали
се е пенсионирал, при следващо прекратяване на трудовото правоотношение, той
няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото
правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този
работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия
ред, стига да не е погасена по давност.
В
контекста на гореизложеното безспорно се установи, като този факт не бе спорен
между страните, че през времетраенето на първия трудов договор, сключен на
03.12.2009г ищцата е придобила право на пенсия са осигурителен стаж и възраст, като безспорни данни в тази
насока се черпят от разпореждането на ТП на НОИ от 12.02.2018г. На това
основание е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата./ факт, който
също се оказа безспорен/. Към този момент ищцата е работила 8 години в
ответната болница. Ето защо същата има право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни работни заплати, които според кредитираното
заключение на вещото лице възлизат на сумата от 6354.40лв./ който размер е в
рамките на заявената искова претенция.
Предвид
изложеното искът по чл.222, ал.3 от КТ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 6
354.40лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
12.08.2019г до окончателното изплащане на сумата.
По
иска по чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Ищцата
претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск за календарните 2016г., 2017г. и за 2018г като за 2018г до 14.02.2018г -датата на прекратяване на трудовото и правоотношение по първия
трудов договор, сключен на 03.12.2009г.От кредитиранато заключение на вещото
лице се установи, че неползвания платен годишен отпуск за 2016г е 18 работни дни, за 2017г е 23
работни дни и за 2018г – 3 работни дни или общо 44 работни дни, като дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 6354.48лв./ която сума е в рамките на
заявената искова претенция/. Не е спорен факта, че това обезщетение не е било
изплатено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ по първия
трудов договор/Ето защо съдът счита, че и тази искова претенция е доказан както по основание така и по размер и следва да бъде уважена като следва
да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 6 354.48лв,
представляваща обезщетение за 44 работни дни
неползван платен годишен отпуск/ от които 18 работни дни за 2016г, 23 работни дни за 2017г и 3 работни
дни за 2018г./ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-12.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 2413.70лв.
разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от
исковете.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 2413.12лв. и сумата от 160 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Св. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.128, т.2 от КТ във вр. с
чл.242 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ сумата от 43 735.31лв. /
четиридесет и три хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 31 стотинки/,представляваща сбора от нетните трудови
възнаграждения както следва: 1/за месец август 2017г в
размер на 2613.32лв.,2/ за месец
септември 2017г. в размер на 1679.21лв. , 3/
за месец януари 2018г в размер на 2603.03лв., 4/ за месец февруари 2018г в размер на 1018.36лв, 5/за месец март 2018г в размер на
2537.03лв., 6/ за месец април 2018г
в размер на 2537.09лв.,7/за месец
май 2018г в размер на 2624.78лв., 8/
за месец юни 2018г. в размер на 2537.06лв., 9/ за месец юли 2018г в размер на 2537.04лв. 10/ за месец август 2018г в размер на 2537.03лв. , 11/
за месец октомври 2018г. в размер на 2039.65лв., 12/ за месец ноември 2018г в размер на 2551.07лв. , 13/за месец декември 2018г в размер на
2420.07лв., 14/ за месец януари
2019г в размер на 2567.46лв., 15/ за
месец февруари 2019г в размер на 2567.46лв., 16/ за месец март 2019г в размер на 2567.46лв., 17/ за месец април 2019г в размер на
2567.46лв. и 18/ за месец май 2019г.
в размер на 2567.46лв. ведно със
законната лихва върху главницата от 43 735.31лв., считано от датата на
подаване на исковата молба -12.08.2019г до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава в размер на
3 885.67лв. за
периода от 01.10.2017г до датата на подаване на исковата молба 12.08.2019г, като
за разликата от 43 735.31лв. до претендираната главница 44 496.71лв. и за разликата от 3 885.67лв.
до претендираното обезщетение за забава 3992.50лв.
отхвърля исковете.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Св. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** *** сумата
от 6354.40лв., представляваща обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2019г до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Св. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 6 354.48лв.,
представляваща обезщетение за 44 дни неползван платен годишен отпуск/ 18 дни за
2016г, 23 дни за 2017г и 3 дни за 2018г./, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-12.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Св. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 2413.70лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Св. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати в полза на Районен съд-П. държавна
такса в размер на 2 413.12лв. и сумата
от 160 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: