Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

град Габрово, 31.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на десети август .................................................... през две хиляди и двадесета година ................................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ДЕНЕВ

           

при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА ..................... и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 699 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя А.Е.С. ***, ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление № 76, издадено на 04.05.2020 година от Директор на ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 209, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. По съображения, подробно посочени в жалбата и изложени при съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите А.М. и П.Д. са служители на ОД на МВР Габрово. На 25.04.2020 година те заедно с друг техен колега – Р.И., са изпълнявали задължения в състав на полицейски екип.

Около 09,30 часа на посочената дата, докато се придвижвали с полицейския автомобил по улицата, край която бил разположен парк „Мечето” в централната градска част на град Габрово, полицейските служители забелязали две лица с куче, които се движели без поставени предпазни маски из него. След като спрели автомобила и извършили проверка на тяхната самоличност, те установили, че едното от тези лица бил жалбоподателя А.Е.С. ***, ЕГН **********. На същият е бил съставен акт от св. А.М., който приел, че след като на посочената дата се е разхождал в парка без да е поставил защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, при съществуването на обявено на територията на страната извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на НС на Република България, въведено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и допълнена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г., жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Въз основа на този акт е издадено и обжалваното наказателното постановление. Чрез него жалбоподателя е санкциониран за нарушение със същата квалификация, обстоятелствата от състава на което са били допълнени и с една нова заповед - № РД-01-197/11.04.2020 г., посочена като основание за въвеждане на това положение, която не е била упомената в съставения акт.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 От данните, които се съдържат в екземпляра от обжалваното НП на л. 6 от делото, се установява, че то е било връчено на жалбоподателя на 22.06.2020 година. Жалбата против него (съобразно данните за отразените в нея входящ номер и дата) е постъпила пред наказващия орган на 29.06.2020 година, или на последния ден от предвидения с чл. 59 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че се явява подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.

В съответствие с обявеното решение от 13.03.2020 година на НС на Република България, чрез Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена въз основа на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ от Министъра на здравеопазването, на територията на страната бяха въведени конкретни противоепидемични мерки, подробно описани в нея, със срок на действие до 29.03.2020 г. Те не са включвали задължение за носене на маска или друго защитно средство, покриващо устатата и носа, на обществено място. Това задължение е било въведено чрез Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 година на същия министър. С нея (чрез създадена нова т. 9) той е допълнил своята Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., която на свой ред преди датата за издаване на въпросната втора заповед, е била изменяна и допълвана чрез множество други заповеди (№ РД-01-131/17.03.2020 г., № РД-01-139 от 19.03.2020 г., № РД-01-144/22.03.2020 г., № РД-01-154/26.03.2020 г., № РД-01-168 от 30.03.2020 г., № РД-01-169/31.03.2020 г., № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и № РД-01-195/10.04.2020 г.), също издадени от него.  От изложеното по-горе е видно, че възпроизведеното в акта описание на обстоятелствата, при които нарушението е било осъществено, не е пълно и точно. Освен че е такова, то не съдържа никакви констатации във връзка с цитираната Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г., а такива по отношение на друга Заповед - № РД-01-236 от 24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, която не е въвела изискване за носене на предпазни средства, а само е удължила срока на предходно установено задължение за носене на такива средства на закрити и открити обществени места до 13.05.2020 г. включително. При това положение следва да се обобщи, че отразеното в акта описание не съдържа необходимите данни за поведение, което да се явява в разрез с цитираните в него заповеди, както и че основанията за това (предвид добавянето на Заповед  № РД-01-197 от 11.04.2020 г. в текстовата част, описваща нарушението) са били създадени в резултат на недопустими действия, извършени от страна на административно-наказващия орган. Последният не е имал право да включва различни обстоятелства от тези, които са отразени в съставения акт, и след като го е сторил, то очевидно е санкционирал жалбоподателя за нарушение, което не е било установено преди това според предвидения в ЗАНН ред. Изложеното сочи за причина, която води до определяне на обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и обосновава основателността на отправеното искане за неговата отмяна като такова по същество. С оглед на нея съдът намира, че не следва да обсъжда останалите въведени в жалбата съображения за това, тъй като нарушенията във връзка с неприложения чл. 28, б. „А” от ЗАНН биха могли да се обсъждат преди всичко ако нарушението е било установено по съответния законов ред, а настоящия случай не е такъв. Следва обаче да се има предвид, че посочената в жалбата Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. не е създала изменения в нормативната уредба относно задължението за носене на предпазни средства, които да се явяват по-благоприятни за нарушителя в конкретния казус от аспект на предвиденото с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, за да се отчитат като безспорни основания за отмяна на наказателното постановление. И това е така, защото според създадената т. 9а от тази заповед лицата, които се намират на открити обществени места (в т.ч. паркове, улици, автобусни спирки), са задължени да спазват изискването за социална дистанция и всички противоепидемични мерки, като при необходимост от контакт с други лица, да носят предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата. В случая контакта с такова друго лице е съществувал, тъй като жалбоподателя се е разхождал в парка с Илия Борисов Българов от град Габрово, разпитан в качеството на свидетел.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.Е.С. стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 200 лева, които (според приложения на л. 16 договор за правна защита и съдействие) той действително е направил за упълномощаване на процесуален представител в рамките на настоящото дело.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 76, издадено на 04.05.2020 година от Директор на ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на А.Е.С. ***, с ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 209, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Габрово, с адрес град Габрово, улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................