Решение по дело №434/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на М. Г. В. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество М. [населено място], срещу отказ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София в качеството му на администратор на лични данни да му предостави копия на всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и др.), обективиран в Уведомление от 11.04.2025 г. – получен по електронен път отговор от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София на искането на А. Г. В. от 07.02.2025 г., изпратено по електронен път на 07.02.2025 г. чрез упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество М. [населено място] с управител адв. М. М. съобразно приложено пълномощно, коригирано с пълномощно, изпратено по електронен път на 11.03.2025 г. в изпълнение на електронно съобщение от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София, получено на 07.03.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че на 07.02.2025 г., чрез пълномощника си – адв. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество М. [населено място], е изпратил по електронен път искане до „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета да му бъде предоставена информация относно личните му данни, обработвани от дружеството за периода 07.02.2019 г. – 07.02.2025 г., както и да му бъдат предоставени копия на всички носители на личните му данни – договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и др., за да бъде извършена проверка на обработваните данни, доколкото наличието на същите и подписването им в частност са основанията, въз основа на които се обработват личните му данни от администратора. На 07.03.2025 г. получил по електронен път от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София съобщение, че описаните правомощия в приложеното към искането му от 07.02.2025 г. правомощия не включвали представителство пред дружеството за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679, и на 11.03.2025 г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София било изпратено oново изрично пълномощно съобразно указанията им. На 11.04.2025 г. получил по електронен път отговор от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София, ведно с Удостоверение от 10.03.2025 г. и Приложение № 1 към Удостоверение от 11.04.2025 г., съдържащо информация за личните му данни, обработвани от дружеството, както и извлечение от един договор за заем, сключен между тях, макар помежду им да имало сключен повече от един договор съгласно справка от Централен регистър към Българска народна банка (ЦР на БНБ), като изрично се посочвало, че приложените извлечения от документи съдържат само онези лични данни, които към момента се обработват от дружеството. С получения отговор обаче на жалбоподателя не били предоставени изрично поисканите от него копия на всички носители на личните му данни, т. е. бил налице отказ за предоставянето им. Поддържа, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София е администратор на лични данни и е задължен по смисъла на чл. 12 от Регламента да предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация, която се отнася до обработването, на субекта на данните, в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, поради което на основание чл. 15 от Регламента той (жалбоподателят) имал право да получи от администратора потвърждение дали се обработват личните му данни и ако това е така, да получи достъп до тях и информация за целите на обработването им, съответните категории лични данни и получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, както и да получи копие от личните данни, които са в процес на обработване. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 20 от Регламента субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. С оглед на това смята, че без да му бъдат предоставени всички носители на личните данни, не би могъл да разбере дали личните му данни се обработват легитимно при положение, че не знае дали изобщо има основание за обработването им. Предвид изложеното иска от съда да отмени обжалвания отказ и да задължи „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да му предостави копия на носителите на личните му данни, обработвани от дружеството – договори и др. Претендира за направените по делото разноски. В съдебно заседание е направено и искане на пълномощника на жалбоподателя да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в минимален размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане, а ако бъде разгледана по същество – отхвърлена. Твърди, че не е налице изричен отказ на отправеното му от жалбоподателя искане и че последното излиза извън обхвата на правото на достъп до данни по чл. 15 от ОРЗД, поради което жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Смята, че с отговора си на отправеното му от жалбоподателя искане е предоставил на същия дължимата му информация, ведно с копие на личните му данни, в обем и по начин, определени от ОРЗД, в т. ч. и относимите извадки от единствените документи – носители на личните му данни, както и че с искането си да му бъдат предоставени копия на носителите на личните му данни жалбоподателят не търси защита на права, предоставени му по силата на цитирания регламент, а използва правото на достъп по чл. 15 от регламента като средство за решаване на спор по договор, което е недопустимо отклонение от предназначението на този правен институт. В тази връзка сочи, че жалбоподателят е получил екземпляри от поисканите договори при сключването им и на практика разполага с тях, а поисканите от него стандартни европейски формуляри и погасителни планове не съдържат лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от ОРЗД и не попадат в обхвата на правото на достъп. С оглед на това поддържа, че отправеното му от жалбоподателя искане е напълно неотносимо и несъразмерно за упражняване на правото на достъп до лични данни, както и че обемът на предоставените на жалбоподателя данни е еднакъв за всички сключени с него договори, поради което броят им е ирелевантен. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като смята, че не са налице и доказателства нито за оказана безплатна правна помощ, нито за заплатено адвокатско възнаграждение и неговия размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2025 г. жалбоподателят А. Г. В., чрез адв. М. М. – управител на Еднолично адвокатско дружество М., подал по електронен път до ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София в качеството му на администратор на лични данни искане с дата 07.02.2005 г., подписано с КЕП (л. 5 и 42 и л. 6-гръб и 33-гръб), с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО – Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД), поискал да му бъде предоставена информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 06.02.2019 г. до 06.02.2025 г. Изрично поискал също да му бъдат предоставени и всички носители на личните му данни – договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни, и др., за да извърши проверка на обработваните данни. Посочил, че иска информацията и документите да му бъдат предоставени на имейл адрес: [електронна поща]. Към искането е било приложено пълномощно за подалия го адвокат като управител на упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество. На 07.03.2025 г. получил по електронен път от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София съобщение, че описаните правомощия в приложеното към искането му от 07.02.2025 г. правомощия не включвали представителство пред дружеството за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679, и на 11.03.2025 г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София било изпратено ново изрично пълномощно съобразно указанията им (л. 6, 33-гръб и 34). На 11.04.2025 г. получил по електронен път Уведомление от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София (л. 8 – 15 и л. 34-гръб – 41), ведно с Удостоверение от 10.03.2025 г. и Приложение № 1 към Удостоверение от 11.04.2025 г., съдържащо информация за личните му данни, обработвани от дружеството, както и извлечения от Договор за паричен заем, сключен между тях на 30.08.2023 г., Декларация за произход на средства от 30.08.2023 г., Предложение за сключване на договор за паричен заем от 30.08.2023 г., Приложение към декларация: информационни права на субектите на лични данни – кредитоискатели, лична карта и Досие на клиент (11.04.2025 г.). С отговора (Уведомление от 11.04.2025 г.), освен гореизброените извлечения от документи, не са предоставени, а и не са посочени други договори или други носители на информация, въз основа на които се обработват личните данни на жалбоподателя. Изрично е посочено обаче на стр. 11 от Уведомлението, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие на личните данни, но не и копия на съдържащите ги документи в тяхната цялост, с позоваване на Решението на СЕС по дело С-487/21, както и че част от документи, свързани с представеното извлечение от договор – например Стандартен европейски формуляр или Общи условия, не съдържат лични данни, поради което не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679 и не подлежат на предоставяне.

Жалбата е подадена в съда, ведно с приложенията й, на 22.04.2025 г. (л. 1 и сл.).

По делото са приети като писмени доказателства искането на жалбоподателя и отговора на ответника, цитирани по-горе, ведно с електронната кореспонденция между тях, както и:

Удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с изх. № ППН-01-60#1 от 09.05.2025 г. (л. 30), според което пред комисията не е налице висящо или приключило производство с предмет и страни, идентични с тези по настоящото съдебно производство;

Справка от БНБ – Централен кредитен регистър № 646-152888 от 03.12.2024 г., според която за периода 30.04.2021 г. – 30.07.2024 г., в който е бил сключен предоставеното с отговора на ответника извлечение от Договор за паричен заем от 30.08.2023 г. и попадащ в обхвата на посочения в искането на жалбоподателя период (06.02.2019 г. – 06.02.2025 г.), между жалбоподателя и ответника са били сключени общо три договора за кредит – № 4072158, № 4771757 и № 5889704.

При тези фактически установявания, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и взе предвид относимата нормативна уредба, съдът приема от правна страна следното:

ЗЗЛД урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД – сезиране на КЗЛД (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми, в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД – да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото е установено, видно от представеното удостверение на КЗЛД, че пред комисията няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично от гл. т. на предмет и страни с настоящото съдебноадминистративно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

Установи се в случая, че между жалбоподателя и ответника са налице облигационни отношения – сключени три договора за паричен заем, като извлечение от единия от тях е предоставен с отговора на ответника, в който е посочено е, че във връзка с него ответникът, като кредитор, обработва лични данни на длъжника – жалбоподателя (останалите два договора не са посочени в отговора на ответника и съответно не са предоставени с него, в т. ч. и като извлечение на частта им, съдържаща лични данни). Следователно жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от ответното дружество, и като такъв има право на достъп до обработваните му от него лични данни съгласно чл. 15 от Регламент ОРЗД, като това си право той е реализирал чрез отправено по електронен път искане по чл. 37б от ЗЗЛД – на 07.02.2025 г., до администратора на личните му данни, какъвто ответникът не оспорва, че е, а и безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от ОРЗД. Съответно за ответника – администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление, като съгласно разпоредбата на чл. 12, § 3 от ОРЗД това е следвало да стане без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като при необходимост предвид сложността и броя на исканията този срок може да бъде удължен с още два месеца, което той е и направил (след получено на 11.03.2025 г. пълномощно за подалия искането адвокат съобразно дадените за това указания от 07.03.2025 г.) с изпратения му по електронен път писмен отговор – Уведомление от 11.04.2025 г., който е предмет на оспорване. Същият, от гл. т. на неговото съдържание, в т. ч. и приложенията му, очевидно обективира отказ на искането на жалбоподателя да му бъдат предоставени копия от всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството, тъй като за изрично посочения в искането на жалбоподателя период между него и ответника е имало сключени общо три договора за паричен заем, но на субекта на данни (жалбоподателя) е било предоставено само извлечение от единия от тях, а копия на останалите два договора не само не са му били предоставени, в т. ч. и като извлечения от частта им с лични данни, но същите дори не са били и цитирани от администратора на данни (ответника) като основание за извършваната от него обработка на лични данни, а това обуслява правния интерес на жалбоподателя от оспорването на този отказ.

Обжалваният отказ съдържа указание за обжалването му по съдебен ред в 14-дневен срок пред съответния административен съд или пред КЗЛД, в който и срок е подадена жалбата – на 11-ия ден от получаването на отговора.

Следователно възраженията на ответника за недопустимост на жалбата, поради липса на предмет и на правен интерес, са неоснователни, съответно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, в законустановения срок и при липса на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Подаденото от жалбоподателя искане до ответника е във връзка с упражняване на правата му по чл. 15 от ОРЗД, а съгласно § 3 на цитираната разпоредба администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

Тълкувайки чл. 15, § 3, изречение първо от ОРЗД във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, § 1 от регламента, СЕС приема в решението си от 04.05.2023 г. по дело С-487/21 (на което се позовава не само жалбоподателят, но и ответникът – както в оспорвания отказ, така и в писмената си защита), че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни (което ответникът е сторил, видно от отговора му), но и че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица (в случая ответникът е предоставил извлечение с лични данни само от един договор при сключени общо три такива със субекта на данни, без дори да сочи последните като основание за извършваната от него обработка).

С оглед на изложеното, доколкото в чл. 6, § 1, б. „б“ от ОРЗД е регламентирано, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай, а в чл. 17, ал. 1, § 1, б. „г“ от ОРЗД е предвидено, че субектът на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, ако те са били обработвани незаконосъобразно, и доколкото жалбоподателят изрично е поискал да му бъдат предоставени копия от всички носители на личните му данни, за да извърши проверка на обработваните данни, съдът приема, че предоставянето на последните и в частност на непредоставените с отговора от 11.04.2025 г. е било задължително, за да може жалбоподателят ефективно да упражни предоставено му с регламента право.

Вярно е, че доколкото е страна по сключените с ответника договори за паричен заем, жалбоподателят би следвало да разполага с екземпляри от всички тях, но този факт – дали заявителят (жалбоподателят) съхранява или не своите екземпляри от договорите, не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно ОРЗД и ЗЗЛД да предостави копия на ностителите на личните данни, когато те са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. Не са налице и предпоставките за отказ от предоставянето им – конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Неоснователен е доводът на ответника, че обемът на предоставените на жалбоподателя данни е еднакъв за всички сключени с него договори, броят на предоставените му извлечения от тях е ирелевантен, а възражението на ответника, че с искането си да му бъдат предоставени копия на всички носителите на личните му данни жалбоподателят преследва други цели – търси защита на права по гражданскоправен спор, е недоказано и изцяло почиващо на предположения. Сам по себе си фактът, че с отговора на ответника не са само не са били предоставени, но и не са били индивидуализирани всички договори, във връзка с които се сочи, че се обработват лични данни на жалбоподателя, обосновава правния интерес на последния да иска да му се предоставят копия от тях, за да може най-малкото да извърши проверка на обработваните данни и основанието за обработването им.

В горепосочения смисъл са Решение № 7229 от 27.06.25 г. по адм. дело № 2556/2025 г. на ВАС, V о., Решение № 4856 от 12.05.25 г. по адм. дело № 1911/2025 г. на ВАС, V о., Решение № 1159 от 11.02.25 г. по адм. дело № 9474/2024 г. на ВАС, V о., Решение № 7101 от 28.06.23 г. по адм. дело № 1825/2023 г. на ВАС, V о., и др.

По тези съображения жалбата се явява основателна и оспореният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде изпратена на ответника като администратор на лични данни за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за предоставяне на копия от всички носители на личните му данни в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона

С оглед на изхода от делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса, а на пълномощника му – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно която разпоредба, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, като възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице с оглед на представения договор за правна защита и съдействие – л. 56, в който изрично е отразено, че на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ предвид обстоятелството, че е материално затруднено лице. Ето защо, имайки предвид:

минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 900 лева;

решение на СЕС по дело № С-438/22;

сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание;

обема и вида на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя правна помощ – изготвяне на мотивирана жалба от 5 страници и осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание, в т. ч. ангажиране на допълнителни доказателства;

представената справка за регистрация по ЗДДС на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М. – л. 57;

съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М., сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (600 лева) с ДДС (120 лева).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. В., [ЕГН], отказа на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави копия на всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството – договори и др., обективиран в Уведомление от 11.04.2025 г. – получен по електронен път отговор от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на искането на А. Г. В. от 07.02.2025 г., изпратено по електронен път на 07.02.2025 г. чрез упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество М. [населено място] с управител адв. М. М. съобразно приложено пълномощно (коригирано с пълномощно, изпратено по електронен път на 11.03.2025 г. в изпълнение на електронно съобщение от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, получено на 07.03.2025 г.), като незаконосъобразен.

 

ИЗПРАЩА преписката на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, за ново произнасяне по искането на М. Г. В., [ЕГН], изпратено по електронен път на 07.02.2025 г. чрез упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество М. [населено място] с управител адв. М. М., да му бъдат предоставени копия на всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството – договори и др., при съобразяване с дадените в мотивите към настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОПРЕДЕЛЯ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, 7-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

 

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46, да заплати на М. Г. В., [ЕГН], от [населено място], [жк], сумата от 10 (десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от адв. М. В. М., сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ведно с ДДС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.