Решение по дело №15753/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260261
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20183110115753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, …..09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15753 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е образувано по предявена искова молба от М.К.Д., ЕГН **********, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 10 297,73 лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, както законната лихва върху тази сума за периода от 22.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1946,98 лв. – договорна лихва, 598,51 лв. – такси за закъснение и 763,72 лв. – разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

     Твърди се в исковата молба следното: През 2008г. дъщерята на ищцата ***и *** сключили договор за потребителски кредит за сумата от 10 000,00 лв. Поради невъзможност кредитът да бъде погасяван, през 2010г. кредитополучателят бил уведомен, че трябва да рефинансира кредита. Ищцата встъпила изцяло в дълга. През 2011г. било образувано заповедно производство, като бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 10 297,73 лв. – главница, 1946,98 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 22.02.2011г., 598,51 лв. – такси закъснение за периода от 03.01.2011г. до 22.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че на 12.03.2015г. ищцата и ответното дружество сключили споразумение, по силата на което страните приели, че към датата на подписване на споразумението остатъчният размер на задълженията на кредитополучателя и поръчителя възлиза на 16 771,63 лв. С уточнителна молба се сочи, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело на 22.11.2013г., тъй като са изтекли две години от последното валидно извършено и предприето изпълнително действие. Излага се, че цесията не е редовно съобщена на ищцата. Сочи се, че към момента на подписване на споразумението с ответното дружеството липсвало качеството на поръчител на ищцата. Освен това се излага, че цялото задължение било погасено от длъжника.

   В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че исковете са недопустими. С влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което и длъжникът няма право да се позовава на тях. Излага се, че погасителната давност не е изтекла, тъй като същата започва да тече едва от 26.06.2015г. Сочи се неоснователност на претенциите.  Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит между *** и ***. Не се спори, че на 16.11.2009г. с допълнително споразумение задължението било обезпечено с поръчителство от М.Д.. На 12.06.2012г. между *** и ответното дружество бил сключен договор за цесия. След датата на прехвърляне на вземането по сметка на „О.Ф.Б.“ ЕАД, чрез съответния съдебен изпълнител са постъпили суми в общ размер на 18 488,80 лв. Излага се, че предвид сключено между страните извънсъдебно споразумение на 12.03.2015г. ищцата признала дълга си на основание и размер, а това признание прекъснало погасителната давност. Към датата на писмения отговор ищцата дължи на ответното дружество сумата от 4909,33 лв.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Безспорно е между страните, а и от представения по делото препис на договор за кредит за текущо потребление се установява, че през м.02.2008г. между *** и ***бил сключен договор за потребителски кредит. Безспорно е между страните, а и от представеното по делото допълнително споразумение се установява, че на 16.11.2009г. М.Д. обезпечила кредита на ***с поръчителство.

          Видно от представения договор за покупко-продажба на вземания (цесия) *** прехвърля на „О.Ф.Б.“ ЕООД вземането си спрямо М.Д. и ***, дължимо по сключен договор за потребителски кредит от 2008г. и договор за поръчителство от 2009г.

          От издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист към нея се установява, че на 24.02.2011г. Районен съд – Варна е осъдил длъжниците  ***и М.К.Д. да заплатят солидарно на *** сума в общ размер от 12843,22 лв., от които 10297,73 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 13.02.2008г., 1946,98 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 22.02.2011г., 598,51 лв. – такса закъснение за периода от 03.01.2011г. до 22.02.2011г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 763,72 лв. – разноски по делото. Заповедното производство е започнало чрез подаване на заявление от *** на 22.02.2011г. Служебно известно е на съда, че частната жалба на ищцата по реда на чл. 423 ГПК не е била разгледана по същество от Окръжен съд – Варна. Определението на съда е било потвърдено от Апелативен съд – Варна.

          Не е спорно между страните, а и от представеното по делото споразумение от 12.03.2015г. се установява, че „О.Ф.Б.“ ЕАД, кредитор, и М.К.Д., поръчител, се договорили, че към 12.03.2015г. остатъчният размер на задълженията към кредитора, за които поръчителят отговаря солидарно са в размер на общо 16 771,63 лв., от които главница в размер на 10 297,73 лв., 2510,49 лв. – договорна лихва и 3963,41 лв. – лихва за забава върху главницата.

          В открито съдебно заседание ответната страна е направила признание, че към 22.10.2019г. погасената сума от ищцата била в размер на 18 488,80 лв., като дължимата е 5047,04 лв.

          От изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Задължението по изпълнителен лист от 24.02.2011г., издаден от ВРС, по който е образувано изпълнително дело 923/2011г. по описа на ЧСИ Данова, прехвърлено на 19.07.2014г. на „О.Ф.Б.“ ЕООД и присъединено към изп. дело с номер 1515/2014г. по описа на ЧСИ ***, дължимо от ***и М.К.Д. е в размер от 10297,73 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 13.02.2008г., 1946,98 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 22.02.2011г., 598,51 лв. – такса закъснение за периода от 03.01.2011г. до 22.02.2011г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 763,72 лв. – разноски по делото. Или общата стойност на дълга се е равнявала на 13 606,94 лв. Към датата на прехвърляне на вземането по договора за цесия общият размер на дълга е 14 861,10 лв. На 19.07.2014г. изп. дело с номер 923/2011г. били прехвърлено на ЧСИ ***, като е приобщено към дело с номер 1515/2014г. Към дата 10.01.2019г. се дължи единствено главница в размер на 4676,79 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2019г. до окончателното плащане. След датата на допълнителното споразумение – 16.11.2009г. е направена само една вноска към *** в размер на 390,60 лв. След 16.11.2009г. няма извършвани плащания. След дата 22.02.2011г. няма извършвани директни плащания към кредиторите, а сумите са били превеждани на ЧСИ. Към 25.10.2011г. общата стойност на дълга се равнява на 13 606,94 лв., към 19.10.2018г. стойността на дълга се равнява на 4388,65 лв. Към датата на изготвяне на експертизата – 20.07.2020г. задължението за незаплатена главница е в размер на 4388,65 лв.

          От представеното по делото за послужване изпълнително дело по описа на ЧСИ *** се установява следната последователност:

-       На 24.10.2011г. е подадена молба от *** за образувано на изпълнително дело срещу ищцата М.Д., въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.02.2011г. от Районен съд – Варна.

-       На 22.11.2011г. ЧСИ Румяна Тодорова е изпратила молба до АВ – Балчик за вписване на възбрана върху недвижим имот на М.Д. за обезпечаване на вземането на „Банка ДСК“.

-       На 06.01.2012г. Димитринка ***е изпратила молба до ЧСИ, в което признава, че е спряла изплащането на кредитните вноски, като заявява готовност да започне да внася редовно вноски от по 450,00 лв.

-       На 27.03.2012г. и 06.08.2012г. по изпълнителното дело са превеждани различни по размер суми.

-       На 22.08.2012г. „О.Ф.Б.“ ЕООД е поискало от ЧСИ да бъде конституирано като взискател в производството, поради сключен договор за цесия с ***.

-       М.Д. е била уведомена за сключената цесия, видно от известието за доставяне, на 02.07.2012г.

-       На 17.06.2014г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало от ЧСИ да бъде наложен запор върху доходите на М.Д., получавани по силата на сключен договор за аренда, както и да бъде наложена възбрана върху ПИ в гр. Балчик.

-       На 04.08.2014г. взискателят е поискал ЧСИ да насрочи дата за опис на недвижим имот;

-       На 02.09.2014г. ЧСИ е отправило молба до АВ – Балчик за вписване на възбрана върху недвижим имот на М.Д.;

-       На 08.01.2015г. е изпратена молба от взискателя до ЧСИ, в която е изложено да не се пристъпва към нови действия, които ще утежнят положението на длъжниците, тъй като предстои постигането на извънсъдебно споразумение;

-       На 17.03.2015г. взискателят е поискал ЧСИ да превежда постъпленията по изпълнителното дело на посочената банкова сметка. *** спряно;

-       На 20.02.2018г. е подадена молба изпълнителното дело да бъде възобновено по искане на взискателя, поради неизпълнение от страна на длъжниците, както и да бъдат наложени обезпечителни мерки – запор и възбрана.

          Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

          По допустимостта:

          Основание за наличие на правен интерес у длъжника в изпълнително производство да оспори чрез иск изпълнението е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. (Определение № 364 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 238 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Доколкото по делото се установи, че има образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ ***, то е налице и правен интерес от завеждане на настоящата претенция, поради което искът е допустим.

          По основателността:

          В чл. 439, ал. 2 ГПК е посочено, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е. в настоящия случай е необходимо да се изследват настъпилите след издаването на изпълнителния лист факти и наведени от ищеца в исковата молба.

          По твърдението за настъпила перемпция и изтичане на погасителната давност:

          Перемпцията е уредена в чл. 433 ГПК. Изложено е, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в период от две години. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебения изпълнител): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

            При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. (Така в Тълкувателно решение  2/2013г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС).

         В конкретния казус от приетата фактическа обстановка се установи, че по изпълнителното дело на 06.08.2012г. е постъпило плащане от страна на длъжниците, а на 22.08.2012г. „О.Ф.Б.“ ЕООД е поискало от ЧСИ да бъде конституирано като взискател в производството, поради сключен договор за цесия с ***. На 17.06.2014г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало от ЧСИ да бъде наложен запор върху доходите на М.Д., получавани по силата на сключен договор за аренда, както и да бъде наложена възбрана върху ПИ в гр. Балчик. Следователно в този случай не е изтекъл срок от две години, в които да не са извършвани изпълнителни действия. Перемпция не е настъпила в нито един момент, поради което това твърдение на ищцата е неоснователно.

         По твърдението, че цесията не е била съобщена на ищцата:

        Установи се от събрания доказателствен материал, че на 22.08.2012г. „О.Ф.Б.“ ЕООД е поискало от ЧСИ да бъде конституирано като взискател в производството, поради сключен договор за цесия с ***. Известен период от време преди това искане, а именно на 02.07.2012г. М.Д. е била уведомена за сключената цесия, видно от известието за доставяне, приложено по изпълнителното дело. С оглед на изложеното и това твърдение на ищцата е неоснователно.

          По твърдението, че задължението по издадения изпълнителен лист от 24.02.2011г. е погасено поради плащане:

          От изложената фактическа обстановка и най – вече от приетото по делото заключение по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че задължението по изпълнителен лист от 24.02.2011г., издаден от ВРС, по който е образувано изпълнително дело 923/2011г. по описа на ЧСИ Данова, прехвърлено на 19.07.2014г. на „О.Ф.Б.“ ЕООД и присъединено към изп. дело с номер 1515/2014г. по описа на ЧСИ ***, дължимо от ***и М.К.Д. е в размер от 10297,73 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 13.02.2008г., 1946,98 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 22.02.2011г., 598,51 лв. – такса закъснение за периода от 03.01.2011г. до 22.02.2011г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 763,72 лв. – разноски по делото. Към 19.10.2018г. – датата на подаване на исковата молба в съда, стойността на дълга се равнява на 4388,65 лв. Към датата на изготвяне на експертизата – 20.07.2020г. задължението за незаплатена главница е в размер на 4388,65 лв. Следователно вземането по издадения в полза на *** изпълнителен лист не е погасено изцяло, поради което и това твърдение на ищцата е неоснователно.

          С оглед на изложеното претенцията на ищцата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.    

             По разноските:

             С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответното дружество сумата от 150,00 лв., представляваща сбор от юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.

 

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

     ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата М.К.Д., ЕГН **********, не дължи на ответното дружество О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 10 297,73 лв., представляваща главница по сключен Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между ***, ЕГН **********, и ***, обезпечена с поръчителството на М.К.Д., ЕГН **********, по сключен договор за поръчителство от 16.11.2009г. между *** и М.К.Д., ЕГН **********, законната лихва върху тази сума за периода от 22.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1946,98 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между ***, ЕГН **********, и ***, 598,51 лв. – такси за закъснение по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между ***, ЕГН **********, и *** и 763,72 лв. – разноски по ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС, като за сумита е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011г. по ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изпълнително дело с номер 2014737041515 по описа на ЧСИ ***, поради неоснователност.

 

     ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 150,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: