№ 1458
гр. С., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207472 по описа за 2021
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЙЙ.“ ЕООД, ЕИК: *****, представлявано от
управителя Р.И.А., чрез адв. Зл. Д., срещу Наказателно постановление (НП)
№ 22-007402 от 10.05.2021 г., издадено от инж. Д.Г.И. на длъжност директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ - С., с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 ( две хиляди) лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че НП не е мотивирано, както и че
дадените предписания с протокол № ПР2022753/12.03.2021 г. са надлежно
изпълнени. Твърди се още, че към датата на издаване на НП трудовите
възнаграждения за м. 12.2020 г. на поименно посочените в предписанието
лица са изцяло заплатени от работодателя. Сочи се, че нарушението е
квалифицирано неправилно, както и че неправилно АНО не е квалифицирал
нарушението като маловажен случай по чл. 415в от КТ. Моли се за отмяна на
процесното НП или за намаляване на наложената санкция до
законоустановения минимум от 1500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Д., която поддържа жалбата. В писмени бележки излага
доводи за допуснати в хода на административно наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1
1, т. 5 от ЗАНН, както и поддържа изложените в жалбата доводи за
неправилност на НП и наличие на маловажен случай, поради което иска
отмяна на НП, а в условията на евентуалност – намаляване на наложената
санкция до 1500 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения представител – юрк. П. който оспорва жалбата и моли
процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
доколкото процесното предписание не е било обжалвано, влязло е в сила и е
подлежало на изпълнение, като не са представени документи за цялостното
му изпълнение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
В периода 28.01.2021 г. - 12.03.2021 г. е извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство от свид. ЕЛ. Б. Б. – ст. инспектор, свид. Ш. Ш.
Х. – главен инспектор и инж. Ж.Г. Ц. – старши инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ – С., на „ЙЙ.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Акад. Йордан Трифонов“ № 8,
представлявано и управлявано от Р.И.А. - управител. В хода на проверката на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени общо 3 предписания. В това
число било издадено и предписание № 2, а именно: „Работодателят да
изплати дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2020 г. на Т.Д.М.,
И.Н.К. и други поименно посочени във ведомостта, съгласно чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда“. Срокът за изпълнение на това предписание бил до
29.03.2021 г. Протоколът за извършената проверка и дадени предписания бил
връчен на управителя А. на датата на издаването му – 12.03.2021 г.
Предписанията не били обжалвани и влезли в законна сила.
Извършена е последваща проверка на 13.04.2021 г. за изпълнение на
дадените предписанията. Контролните органи констатирали, че
предписанието под № 2 от предходната проверка, не било изпълнено.
Констатирано е нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
На същата дата 13.04.2021 г. в гр. С. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 22-007402 от свид. Б.. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели по съставянето на АУАН. Препис от АУАН
е връчен на В.С. на същата дата 13.04.2021 г., легитимирала се с нотариално
заверено пълномощно от управителя Р. А., с което е упълномощена да го
представлява пред органите на инспекцията по труда с право да подава,
подписва и получава всякакви документи, в т. ч. да предоставя информация
във връзка с извършване на проверки.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения от
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 22-007402 от 10.05.2021 г., издадено от инж. Д.Г.И. на
длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - С., с което на
2
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 ( две
хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Б. (актосъставител) и Х., разпитани в хода на
съдебното производство, както и въз основа на надлежно приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 22-
007402/13.04.2021г., НП № 22-007402 от 10.05.2021 г.; заверени копия на:
заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ;
протокол за извършена проверка с № ПР2022753/12.03.2021 г.; протокол за
извършена последваща проверка с № ПР20110689/13.04.2021 г.; пълномощно
от Р.И.А., заповед № ЧР 472/28.01.2014 г. на инж. Р.М., с което е изменено
служебното правоотношение на Г.М.Й. ведно с длъжностна характеристика;
заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. ведно с длъжностна характеристика; заповед
№ ЧР-993/06.03.2019 г. ведно с длъжностна характеристика и останалите
приобщени писмени доказателства – ведомости, присъствена форма, справка,
представени от жалбоподателя в хода на проверките.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите Б. и Х., и прецени, че показанията им са пълни, последователни
и логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят и
свидетелят по съставяне на акта излагат своите преки и непосредствени
възприятия относно извършването на проверката, констатираното
неизпълнение на предписанието и съставянето на АУАН за нарушението, т. е.
показанията на същите се явяват източник на пряка доказателствена
информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
3
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа
(АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. Б. - компетентно
длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед №
ЧР-993/06.03.2019 г., която е била на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - град С., а НП е издадено от директора на дирекцията,
който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява „оправомощено от ръководителя”
на съответния контролен орган (изпълнителен директор на ИА „ГИТ”)
длъжностно лице.
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да - извършено ли е от
посоченото в акта лице, и извършено ли е виновно, които предпоставки са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно наказателно производство.
Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и
законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания
административно наказателен орган със съответния административно
наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася
твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от
определен вид.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай развилото се
срещу „ЙЙ.“ ЕООД, ЕИК: *****, административно-наказателното
производство, е образувано в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който
изисква актът за установяване на административното нарушение да бъде
съставен в присъствието на нарушителя. Разпоредбата на ал. 2 от чл. 40 от
ЗАНН, регламентира, че когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. В конкретния случай нарушението, предмет на настоящото
наказателно производство, е било констатирано на 13.04.2021 г. при
приключване на последващата проверка. При констатацията му нарушителят
е бил безспорно известен - „ЙЙ.“ ЕООД, като адресат на неизпълнено в срок
предписание. Фактът, че при приключване на проверката е участвал
пълномощник на дружеството, не освобождава актосъставителят от
задължението му да призове нарушителя конкретно за съставяне на АУАН,
още повече, че в пълномощното липсва изрично упълномощаване за
подписване и получаване на АУАН. Видно от текста на пълномощното, С. е
4
била упълномощена да подписва, подава и получава документи, и да
предоставя информация във връзка с извършвани проверки. Такова
призоваване очевидно не е извършено, доколкото АУАН е съставен на същата
дата, като пълномощникът е присъствал като представител на дружеството.
Няма каквито и да било данни, от които да се установи представляващия
„ЙЙ.“ ЕООД – управителя Р.И.А., въобще бил ли е уведомен лично за
извършената проверка, узнал ли е, че ще бъде образувано административно-
наказателно производство и съставеният акт за нарушение доведен ли е до
неговото знание. По този начин АУАН е съставен без въобще нарушителят да
е бил известен за това, без да е дадена възможност за преценка кое лице да се
яви за участие в АНП при съставянето му, и без екземпляр от него да бъде
връчен на легитимен представител.
Въз основа на изложеното съдът намира, че в конкретния случай,
игнорирайки задълженията си по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и пренебрегвайки
императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актосъставителят е
допуснал до участие в административно наказателната процедура лице без
активна процесуална легитимация в нарушение на процесуалните правила и е
съставил АУАН в отсъствие на нарушителя, без същия да е търсен, но да не е
намерен или да е призован за съставяне на АУАН, но да не се е явил.
Освен изложеното, съдът се солидаризира с изложеното в писмените
бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, че са допуснати и
нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Даденото предписание
е общо, не е конкретизирано каква част от дължимите трудови
възнаграждения и на кои работници/служители не е изплатил работодателя,
поради което АУАН, респ. оспореното НП, възпроизвеждащи фактическите
констатации на протокола от 12.03.2021 г., не отговорят на императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди да е
било извършено. Това всъщност е прието частично и от АНО, доколкото с
протокола от последващата проверка от 13.04.2021 г. са дадени идентични
предписания, отнасящи се до други лица – работници/служители, които
безспорно са били включени във ведомостта, посочена в обжалваното НП.
По същество на спора следва да се отбележи, че работодателят не е бил
изплатил в цялост трудовото възнаграждение за м. декември 2020 г. на Т.Д.М.
и И.Н.К.. Налични са писмени доказателства за платени по 900 лв., като
разликата от 68,54 лв. до пълното трудово възнаграждение и на двете
служителки няма данни да им е била изплатена. По отношение на „други,
поименно посочени във ведомостта“ не са представени писмени
доказателства за плащане. Следва да се отбележи, че не става ясно в коя
ведомост за посочените другите (лица), поради което е невъзможно да бъдат
безспорно индивидуализирани.
Ето защо оспореното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че искането на процесуалния
5
представител на жалбоподателят за присъждане на разноски се явява
основателно, като с оглед наличния по делото договор за правна защита и
съдействие, е видно, че жалбоподателят е сторил разноски в размер на 370.00
лв. за платено адвокатско възнаграждение. Ето защо тази сума следва да бъде
присъдена в негова полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-007402 от 10.05.2021
г., издадено от инж. Д.Г.И. на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - С., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на
„ЙЙ.“ ЕООД, ЕИК: ***** е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 ( две хиляди) лева за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - С. да заплати на „ЙЙ.“
ЕООД, ЕИК: *****, сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща
направени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – С. град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6