№ 14145
гр. София, 20.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110131955 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ДЗ“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“, валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него щета, в
размер на 4176.02 лева, за причинени вреди на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ,
поради настъпило ПТП на 13.08.2018 г. в гр.Пловдив, като е преведена на автосервиз
/4131.02 лева/ за възстановяване на причинените от ПТП-то вреди на автомобила и на пътна
помощ /45 лева/ за транспортирането. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то, според
Двустранен константивен протокола за ПТП има водачът на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№
РВ 8627 СМ и за който е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение на застрахования е встъпил в неговите
права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата, но е платил сумата от 3158.87 лева.
Претендира сумата 500 лева, представляваща част от разликата, между платеното и
дължимото застрахователно обезщетение, включващ и ликвидационни разноски от 15 лева,
заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.06.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата 116.68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2019
г. до 04.06.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът „Далл Богг:Живот и Здраве“ АД е получил препис на исковата молба и в
срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че водача на автомобил
„Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ не е нарушил правилата за движение, т.е. поведението му
не е противоправно. Оспорва механизма на ПТП-то, както и верността на представения
Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.08.2018 г. Твърди, че е налице
съпричиняване от водача на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ. Поддържа, че
преведената от него на ищеца сума от 3158.87 лева е реално дължимата сума за
възстановяване на причинените вреди. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между
страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие има валидна
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048
1
СМ и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ, изплащането на сумата от 3158.87 лева от
ответника на ищеца.
Установява се по делото от Двустранния констативен протокол за ПТП от 13.09.2018
г., че на 13.09.2018 г. в гр.Пловдив, автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ, управляван
от А. Г. Ч. се движи по ул.“Братя Бъкстон“ и при достигане кръстовището с ул.“Скопие“ не
пропуска движещия се с предимство автомобил/дясностоящ/ „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048
СМ, управляван от И. Николаев Д., на който са причинени щети: калник, подкалник, фар,
броня, маска, халоген, врата, капак двигател.
От Искане за оценка на вреди от 13.08.2018 г. и Описи-заключения за вреди на МПС8
от 24.08.2018 г., 30.10.2018 г. и 06.11.2018 г./ се установява по делото, че при ищеца като
застраховател, с когото собственикът на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ е имал
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, е
образувана застрахователна преписка по щета № *********/13.08.2018 г., относно
увредения от процесното ПТП автомобил.
Съгласно Ликвидационен акт 862272/11.12.2016 г.; Фактура № **********/13.08.2018
г. и Преводно нареждане № 963В1О018346MENK/12.12.2018 г. сумата от 4131.02 лева е
преведена на антосервиз „София Франс Ауто-Пловдив“ ООД, извършил ремонта на
увреденото МПС- „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото
и съдът възприема за достоверно се установява, че от техническа гледна точка щетите на
автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ са в причинно-следствена връзка при така
описания механизъм на ПТП-то, а именно: водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ
8627 СМ отнема предимството на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ, който се
движи по път с предимство/ул.“Скопие“/ и по този начин реализира ПТП. Според
заключението именно тези вреди са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
като размерът на същите по средни пазарни цени към деня на застрахователното събитие е
4195.98 лева.
На ответника е изпратено Писмо(изх.№*********/14.01.2019 г.) и Регресна покана,
получена от последния на 16.01.2019 г.
По делото са разпитани свидетелите А. Г. Ч.-водач на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№
РВ 8627 СМ и И. Николаев Д.- водач на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ.
Свидетелят Ч. заяви, че на въпросното кръстовище на ул.“Братя Бъкстон“ и ул.“Скопие“ не
е спрял на знак „Стоп“, като е отнел предимство на правоимащото МПС е и реализирал
ПТП-то. Свидетелят Д. потвърждава казаното от свидетеля Ч..
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени
следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения;
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по
правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към настъпването на ПТП-то.
По делото е прието за безспорно, че при настъпването на процесното ПТП между
ищеца и увредения – собственик Николай Д. Д. на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048
СМ е съществувало действително застрахователно правоотношение по аргумент от чл. 399
от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал. 1 от
КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило
застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил
2
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер 4176.02 лева.
Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ
8627 СМ, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ
3048 СМ. Деянието на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ е
противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата
за движение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП. По делото се доказа от протокола за ПТП, описи на
щети и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че
вредите на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ по опис-заключения – увреждане в
задна лява част на автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил
„Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ. Виновното причиняване на посочените вреди от предната
страна на автомобила, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се
опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно
действията на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ представляват
граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз
основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието (видно от
справка от Гаранционен фонд) на действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента – водача на автомобил
„Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал.
1 от К покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт е признат за безспорен.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя
по „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на
платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования.
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 от КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 400, ал. 3 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 400, ал. 1
от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е.
пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24 от 2006 година не дерогира
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл Решение №
52/08.07.2010 г. по търговско дело № 652/2009 г. на І ТО при ВКС.
Действителната стойност в случая на причинените вреди на автомобил „Пежо 207“, с
рег.№ РВ 3048 СМ към деня на настъпване на релевантното застрахователно събитие – на
13.08.2018 г. е 4195.98 лева, установена от кредитираното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза и в рамките на която би отговарял делинквентът. Ищецът е
заплатил по процесното застрахователно правоотношение по имуществената застраховка
застрахователно обезщетение в размер на 4176.02 лева. След получаването от ответника на
регресната покана /16.01.2019 г./, последния е платил на ищеца сумата от 3158.87 лева.
В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан за цялостния размер от
3
500 лева, представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, с
включени 15 лева ликвидационни разходи.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по
търговско дело № 677/2008 г. на ВКС, І ТО). Следователно, предвид установения в чл. 412,
ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното
регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената
му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на
посочения законов срок. Поканата по писмо на ищеца до ответника за заплащане на сумата
по процесната щета е връчена на последния на 16.01.2019 г., поради което той е изпаднал в
забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от
16.02.2019 г. Предвид на диспозитивното начало и според електронния калкулатор от
интернет, съобразно чл.162 ГПК, дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане
на задължението от 500 лева за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. е в размер на 116.68
лева, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 116.68
лева и за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид
направеното от ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 480 лева, представляваща направените от ищеца разноски по
производството за държавна такса от 100 лева, депозит за вещо лице от 250 лева, депозит за
свидетел от 30 лева и юресконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Доктор Г.М.Димитров“ №1, да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.„Княз Дондуков“ №68, на основание чл. 411 от КЗ,
сумата 500 лева, представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, с
включени 15 лева ликвидационни разходи по образувана при ищеца застрахователна
преписка по щета № *********/13.08.2018 г., за настъпило на 13.08.2018 г. в гр.Пловдив, на
кръстовището на ул.“Братя Бъкстон“ и ул.“Скопие“ пътнотранспортно произшествие; на
основание чл.86 ЗЗД, сумата 116.68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 480 лева,
представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
4
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5