РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Търговище, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. А.ИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Търговско дело №
20243500900065 по описа за 2024 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. С. Г.,
ЕГН: **********, с адрес в с. Давидово, ул. „Христо Ботев“ № 27; Р. М. С.,
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на М. С. Г., ЕГН:
********** и А. М. С., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на
М. С. Г., ЕГН: **********, всички действащи чрез пълномощника си адвокат
Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр. София, пл. „********“ №
***, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж № ****, гр. ******, п. к.*****, с
която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 250 000 лв.
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК: *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к. 1000.
Претендират се обезщетения от ответника, в качеството му на застраховател
на причинителя на ПТП, случило се на 11.07.2024 година.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2024г., около 12:50 часа, на път
ПП-14, км. 184 + 350, настъпва ПТП между л.а. марка „Мерцедес“, модел
„ГПЕ - 3500 4 матик“ с per. № СВ 2901 XT, управляван от Д. П. А., и л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № Т 8094 АМ, управляван от И.
О. И., който се движи с прикрепено ремарке марка „Таурус“, модел „Х2“, с
peг. № Т 2050 ЕВ. Лекият автомобил „Мерцедес“, модел „ГПЕ - 3500 4 матик“
с peг. № СВ 2901 XT, управляван от Д. П. А., се е движил с несъобразена
скорост, напуснал лентата си за движение и навлязъл в лентата за насрещно
движение, удря челно движещия се там л.а. марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с per. № Т 8094 АМ. В този автомобил е пътувал С. Р. Й., който в
1
следствие на удара е получил множество и тежки телесни увреждания,
несъвместими с живота. Пострадалият е починал от уврежданията си на
18.07.2024 г. Първата ищцата е фактическа съпруга на починалия, а другите
двама са негови деца. Твърдят, че изключително тежко преживява смъртта на
техния съпруг и баща. Връзката им е била изключително силна, изпълнена с
обич, уважение и взаимна привързаност. С. и М. са имали спокоен живот,
обсипвани с любов от семейството си. След смъртта на С., М. поела всички
грижи за общите им деца, като до този момент тя получавала изключителна
подкрепа от съпруга си. След смъртта на С., М. се променила, сринала се
психически, загубила апетит, получавала периодични депресивни епизоди,
изпадала в меланхолични настроения. Трудно се адаптирала към новия си
начин на живот без най-голямата опора. Чувствала се несигурна в бъдещето,
загубила интерес за общуване, трудно се концентрирала, станала сприхава и
избухлива.
Р. и А. губят своя баща, с когото са имали много силна връзка. Той бил
човека на когото разчитали, който полагал големи и ежедневни грижи. Баща
им бил спокоен, добронамерен и грижовен. Инцидента ги лишил от
възможността да имат здраво и пълноценно семейство, на което са се радвали
до този момент.
Твърди се, че водачът причинил ПТП е бил застрахован при ответника,
поради което е предявен пряк иск против застрахователя, в това му качество. С
писмена претенция, заявена на 25.07.2024 година тримата са е отправили
искане до застрахователя да им заплати обезщетение, но такова не е
изплатено. По изложените основания, ищците молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение
за причинените им неимуществи вреди от загубата на техния съпруг и баща, в
размер на по 250 000 лв., като се претендира и лихви за забава, от датата на
депозиране на претенцията пред застрахователя.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача Д.А., с твърдението, че се касае за случайно събитие. Отклонението от
траекторията на движение е причинено от непредвидимо за водача и
непредотвратимо от него обстоятелство. Оспорва се и механизма на
настъпване на пътно- транспортното произшествие, причинно следствената
връзка, която се твърди, между уврежданията, получени от пострадалия и
настъпилата смърт. В условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка се твърди, че е
пътувал без поставен предпазен колан.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищците, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания.
В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия. Непоставен предпазен колан сам по себе си не е
2
съпричиняващ фактор, т.е. не е достатъчно само да бъде констатирано
нарушение от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
По искане на ответника е конституирано трето лице помагач
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД. Изразеното становище
е, че вината за настъпилото ПТП е именно на водача на лекия автомобил Д.А.,
а произшествието е настъпило по описания в исковата молба механизъм.
Поддържа се възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия, както и възраженията относно размера на претендираните
обезщетения.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Предявените
от ищците искове са за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на
техен близък, пострадал при ПТП. Депозирали пред застрахователя претенция
по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за тях е
налице правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на уведомяването.
Фактите по делото са следните:
На 11.07.2024 година около 12.55 часа на път ПП I-4, километър 184+350
Варна-София, в близост до разклона за с. Ястребино, общ. Антоново е
настъпило ПТП, при което е пострадал С. Р. Й.. Твърденията са, че ищцата е
негова фактическа съпруга, а другите двама са негови деца.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 73/11.07.2024 г., издаден от РУ - Търговище. Съгласно
разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато
местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
3
опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение
№ 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена
автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:
На 11.07.2024 година около 12.55 часа на път ПП I-4, километър 184+350
Варна-София, в близост до разклона за с. Ястребино, общ. Антоново е
настъпило ПТП. Лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, с рег. № СВ
2901 ХТ, управляван от Д. П. А. се движи посока София-Варна, със скорост
около 105.8 км/ч. В същото време в обратна посока се движи лек автомобил
марка „Мерцедес Спринтер“, с рег. № Т 8094 АМ, управляван от И. О. И., със
скорост около 95.94 км/ч. В този автомобил е пътувал С. Й.. Лекият автомобил
„Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ се е движил в зона с прав участък, непосредствено
преди лек десен завой. Автомобилът навлиза в лентата за насрещно движение
с около 0.4-0.5 метра от разделителната линия за движение. В този момент
другият автомобил „Мерцедес Спринтер“, се е намирал на около 13-14 метра
от мястото на удара. В резултат на това навлизане е настъпил челен кос удар в
лявата за водача на автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ лента за движение, т.е. в
насрещната лента. В следствие на удара автомобил „Мерцедес Спринтер“, се
преобръщана на дясно и продължава движението сина дясната страна, при
линейно преместване напред и леко на ляво. Водачът на този автомобил не е
имал техническа възможност да избегне удара, тъй като автомобил „Мерцедес
ГЛЕ 350 Д“ е навлязъл в неговата опасна зона за спиране. Техническата
причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил „Мерцедес
ГЛЕ 350 Д“, в насрещната лента за движение, в която се е движил другият
автомобил. Пътното платно на мястото на удара е двупосочно, състои се от
сух едрозърнест асфалт, като няма неравности или запрашавания, като от
техническа гледна точка произшествието не е настъпило в следствие на
неравности и увреждания на пътното платно. Максимално разрешената
скорост в участъка и за двете посоки е 90 км/ч. При скоростта, с която се е
движил лекият автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“- 105-106 км/ч, водачът е
имал техническа възможност, при правилно боравене с органите за
управление /волан/, да запази движението в собствената лента, без да навлиза
в насрещната и да предотврати удара. Водачът на лекият автомобил
„Мерцедес Спринтер“, не е имал техническа възможност да предотврати
удара, и е бил поставен в ситуация на безизходно положение на неизбежен
удар.
В автомобил „Мерцедес Спринтер“ е пътувал С. Й.. При това
произшествие е получил множество увреждания, които в последствие са
довели до неговата смърт. Уврежданията получени от пострадалия, се
установяват от вещото лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само
вида на уврежданията, но и механизма на настъпването им. Съгласно
разясненията на вещото лице, пострадалият при удара е получил тежка
черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и гръбначния стълб, травма
4
на крайниците и повърхностни охлузни рани. Причината за смъртта на
пострадалия е съчетаните мозъчни и белодробни травми, довели до масивна
двустранна гнойна контузионна бронхопневмония и остра сърдено-съдова и
дихателна недостатъчност. Причините за смъртта са в пряко следствие от
ПТП. След постъпване в лечебното заведение, на пострадалия е оказана
високоспециализирана медицинска помощ, съответстваща на правилата на
добрата клинична практика. При установените повреди по автомобилите и
начинът на осъществяването им, както и факта, че пострадалият е пътувал в
предната част на автомобила, травмите ще настъпят и при правилно поставен
предпазен колан.
Ищците основават претенцията си с твърдението, че първата от тях е
живяла на семейни начала с пострадалия, като от това съжителство са родени
децата им Р. и А.- другите двама ищци. За установяване на тези отношения,
бяха събрани гласни доказателства, доколкото писмени доказателства
удостоверяващ отношенията на родство, няма. От приложените преписи от
актовете за раждане на децата Р. С. и А. С. е видно, че техния баща е
неизвестен. Събраните в тази насока доказателства са преди всичко
показанията на свидетелите М. К., С. П., С. А. и С. А.. Съдът кредитира
изцяло показанията им, независимо от това, че последните трима- П., А. и А.
са близки роднини на ищците. Показанията им са последователни и относно
личните отношения между ищците и пострадалия могат да бъдат съпоставени
само с показанията незаинтересования свидетел М. К., а неговите показания
напълно подкрепят тези, на заинтересованите свидетели. От друга страна,
показанията на тези свидетели, относно преживените психически страдания
от ищците напълно кореспондират със заключението на психологическата
експертиза. Свидетелите излагат свои лични наблюдения и впечатления
относно отношенията в семейството, а не пресъздават разказ на пострадалите,
при което съдът не намира основания да ги изключи като доказателства по
делото. Показанията на свидетелите установяват, че ищцата М. Г. и
пострадалия С. Й. са установили съпружески отношение когато били
непълнолетни и това била причината да не сключат граждански брак. Въпреки
това живеели заедно, заедно се грижили за семейството си, за прехраната си.
Били неразделни и работели двамата. Двамата заминали в чужбина, за да
осигуряват доходи за семейството си, заедно си купили жилище. По време на
съвместния им живот им се родили три деца, две от които са Р. и А.. С. ги
възприемал като негови деца, обичал ги и полагал изключителни грижи, както
за тях, така и за жената, с която живеел- М.. Родителите се стараели децата да
получават всичко, което им е необходимо, полагали усилия да получат добро
възпитание и добро образование. Баща им се отнасял изключително отговорно
към това и с личния си пример създавал добри навици у децата, възпитавал ги
да бъдат добри и отговорни. Децата също го обичали и знаели, че той е техен
баща. Отношенията в семейството били много добри, между бащата и децата
съществувала силна обич и привързаност.
Поради всичко изложено, смъртта му причинила сериозни сътресения в
5
емоционалното и психическо състояние и на тримата. Трудно приели новината
за смъртта му, защото имали силна вяра, че въпреки уврежданият, той ще се
оправи и ще се върне при тях. След смъртта на С., М. се затворила в себе си,
мъката била голяма, защото във всичко разчитала на него и получавала
неговата подкрепа. Децата също тъгували, не се събирали с приятели, нямали
желание за това, нямали желание да се забавляват и споделяли, че баща им им
липсва, липсвала им неговата подкрепа.
Травмите от смъртта на съпруга и баща по отношение на ищците са
установени от приетата по делото психологична експертиза. Съгласно
заключението, след смъртта на С., М. се променя коренно-
психоемоционалното състояние е белязано от хронична тревожност с
изразен травматичен стрес и трайно усещане за несигурносот. Социалното
функциониране е частично запазено, поради грижите за децата, но е с
повишена тревожност и нестабилност. Изживява скръбта интензивно, със
симптоми на дезорганизация, обърканост, намалена адаптивност, висока
степен на депресивност, тревожност и хроничен стрес. Тези състояния са
съпроводени от загуба на апетит, нарушения в съня, панически преживявания.
Имала е силна привързаност към загубения партньор, в резултат на което е
станала силно тревожна, след загубата му. Към момента на изследването все
още страда от остра стресова реакция, с продължително и сложно протичане,
нужна е подкрепа, за да преодолее това състояние. Съществуват нарушения
в ежедневната дейност, изразяващи се в апатия, липса на апетит, намалена
социална активност, които са тясно свързани с травматичното преживяване.
Процесът на адаптация след загубата, при нея протича бавно и с колебания.
Състоянието на синът Р. не се характеризира със симптоми на
депресия и тревожносот, но това е следствие от възрастта, в която се намира.
При него не се наблюдава афективен срив, плач, тревожност или
дезориентация, но това не означава, че не преживява трудно смъртта, а това
поведение е средство за справяне с нея. Чрез емоционално дистанциране и
липсата на изразяване на дълбоката скръб се опитва да се запази и да се
защити. Загубата на бащата е осъзната, но той я преживява по сдържан и
рационален начин. Реагира чрез емоционално дистанциране, апатия,
изключителен отказ от ангажиране в социални и други дейности. Отдръпнал
се е емоционално от семейството си, капсулира мъката си, което също е
защитна реакция и последица от преживяната травма.
Емоционалното състоянието на А., след травмата е лабилно, с ясно
изразена тревожност, нарушения на съня. Избягва да говори за травмата.
Възрастта, в която се намира, е свързана с интензивна зависимост от
родителската фигура, поради това загубата на баща му е силно травматично
събитие. Изпитва силна тревожност при раздяла и се е „прилепил“ към майка
си.
В заключение и тримата преживяват травмата. Скръбта в семейството не
е довела до психическо разстройство и е естествен и нормален реактивен
6
процес, протичащ по различен начин при всеки, поради което ще бъде
преодоляна по-трудно.
Това са фактите установени, по предявените искове.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобил, с който е осъществено ПТП марка „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, с рег. №
СВ 2901 ХТ,. В резултат на ПТП са причинени неимуществени вреди, които са
в пряка причинна връзка и в резултат на виновното поведение на
застрахования водач. Ответникът оспорва наличието на един от елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно виновно
поведение на застрахования водач, с твърдението, че ПТП е „случайно
събитие“, дължащо се на удар от друго МПС, засичане от друго МПС,
неравности и увреждания на пътното платно. Фактори стоящи извън волята на
водача на лекия автомобил, станал причина за настъпване на ПТП. Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника за това, че в настоящия
случай се касае за „случайно събитие“ по см. на чл.15 от НК. Случайното
събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо по
своя характер, какъвто не е настоящия случай. Безспорно е установено по
делото, че процесното ПТП е можело да бъде избегнато, ако водачът на
застрахования при ответника автомобил, е боравил правилно с органите за
управление /волан/ и е запазил движението в собствената си лента за
движение, без да навлиза в насрещната /заключението на вещото лице по
приетата САТЕ/. Пътната настилка е била суха, не е имало неравности или
запрашавания, а от техническа гледна точка произшествието не е настъпило в
следствие на неравности и увреждания на пътното платно. При тези
конкретните обстоятелства не се установяват изключващи вината на водача
7
обстоятелства.
Освен изложеното, за да се ангажира отговорността на застрахователя да
покрие претърпените вреди- имуществени и неимуществени, следва да се
установи и какви са били отношенията между ищците и пострадалия и
попадат ли в кръга на лицата, имащи право на такова обезщетение.
Съгласно ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961
г. и ППВС №5/24.11.1969 г. (деца, съпруг, родители, отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащия го, лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия без да е бил сключен брак) и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Безспорно се
установи по делото, че ищците въпреки липсата на граждански брак и
припознаване на децата, са живели с пострадалия в едно домакинство, създали
са трайни семейни отношения, такива каквито съществуват между съпруг и
съпруга, между баща и неговите синове. Връзки, които са били дълбоко
емоционални и въпреки липсата на посочените граждански регистрации
привързаността между починалия и ищците е станала изключително силна.
Поради горното те следва да получат обезщетение за търпените от смъртта на
пострадалия неимуществени вреди.
Такова обезщетение имат право да получат от застрахователя при
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- чл.
493а, ал. 1, изр.1 от КЗ, когато увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е отправило към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. И тримата са депозирали
искане до застрахователя на 25.07.2024 година, за изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите, настъпили то смъртта на
пострадалия при ПТП, случило се на 11.07.2024 година- С. Р. Й..
Ето защо следва да бъде определено обезщетение за търпените от всеки
един вреди, по правилото на чл. 52 ЗЗД, което да бъде съобразено и с
наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Докато имуществените вреди се присъждат до размера, който е установен, то
обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, се определя от съда по справедливост. За да се определи справедливо
обезщетение, то в хода на производството следва да бъдат установени редица
факти и обстоятелства, които да бъдат съобразени и които да обусловят
размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само въз основа на
твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и страдание, да се
определи размера на справедливото обезщетение. Следва да се прецени
8
характера и последиците от създаденото неприятно преживяване на
пострадалия, начина по който е преживял, е възприел тези неудобства,
изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда
на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по отношение на вредите,
които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
С оглед установеното по делото относно психическите сътресения на
ищцата М. Г., предизвикани от смъртта на нейния фактически съпруг
критериите при определяне на размера на дължимото за нея обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобразява и отношенията между двамата.
Живели са като семейство от ранна възраст. Били са на 16 години и още като
деца са се сблъскали със проблеми, характерни за възрастни хора, свързани с
общо домакинство, финансиране на семейството и по-късно с отглеждането
на децата им. Минавали са заедно през трудностите, което ги е сплотило и
сближило. Били са неразделни. М. е била силно привързана и зависима от С.,
поради това травмата от смъртта е предизвикала негативна промяна в
психологическото състояние. Трудно се справя с мъката, трудно се адаптира
към новата ситуация и трудно се справя с издръжката на семейството си.
9
Душевното равновесие е силно разклатено, поради това, че двамата са си
били взаимна опора в трудни моменти, през които са преминавали, било то във
финансов аспект, било то в личен. Стреса от случилото се довел до
нарушения в концентрацията, проблеми с паметта, липса на апетит. Трудно
преработвала травматичното събитие, съответно трудно го преживявала.
Перспективата пред нея не е добра и има нужда от силна подкрепа на близките
си. Установеното по делото предполага, че връзката на ищцата с починалия
спътник в живота С. е била изключително силна. В обобщение - съвкупната
преценка на доказателствата и на приетите за установени въз основа на тях
факти, налагат извода, че М. Г. търпи близо една година след травматичното
събитие, тежки емоционални травми, с които трудно се справя и чиито
интензитет не намалява. Поради горното, съдът намира, че справедливо по
смисъла на закона обезщетение за търпените неимуществени вреди от нея е в
размер на 200 000 лв., което следва да се присъди от 25.07.2024 година- датата
на депозиране на претенцията пред застрахователя. Претенцията до пълния
размер от 250 000 лв., съдът намира за неоснователна.
По отношение на вредите, търпени от децата на пострадалия, Р. и А.,
съдът намира, че те също са тежки и протичат интензивно, независимо, че при
Р. нямат такава външна изява, както при А.. Безспорно е, че са имали много
близки отношения с техния баща. Той е осигурявал издръжката на
семейството си, но е бил и силна опора на децата си, можели са да разчитат на
него във всяко едно отношение. Опора, която завинаги са загубили, загубили
са личния пример. Смъртта на баща им е била неочаквана, настъпила
трагично, което допълнително засилва травматичните усещания, особено на
по-малкия А.. До момента на инцидента всички са живеели като семейство,
усещайки подкрепата на своя баща, която са загубили внезапно. Тази загуба е
безвъзвратна, което също засилва болка, а тя ще ги съпътства и занапред.
Несъмнено е, че липсата на бащата и на неговата родителска подкрепа и грижа
променя коренно в негативен план живота на децата както за момента, така и
за целия им живот, както в емоционален и битов, така и във всеки друг аспект
на живота им, и ще носи на децата винаги болка, неудобства и терзания.
Съобразявайки всичко, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД и за двете деца обезщетение, е в размер на по 250 000 лв., за всяко от тях.
При определяне размера на всяко едно от претендираните обезщетения,
следва да бъде съобразена и конкретната икономическа обстановка в страната,
като към момента застрахователното събитие, средният доход на лице от
домакинство е 2 688 лв. и нараства с 20.9% спрямо същото тримесечие на
2022 г., както и лимита на отговорността на застрахователя по застраховка ГО
от 10 000 000 лв.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
10
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване
липсата на поставен предпазен колан по време на пътуването от страна на
пострадалия. Приносът на пострадалия освен, че следва да бъде релевиран от
застрахователя, то следва да бъде и доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при
ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е
достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на
увреждането. В този смисъл е и практиката на ВКС- решение № 206 от
12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г.
по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. №
1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II
т.о.; решение № 144 от 27.12.2016 г., по т.д. № 1000/2015 г. на II т.о на ВКС. В
случая е установено, че вредите за пострадалия са щели да настъпят дори и
при наличие на поставен предпазен колан, при което не може да се приеме, че
той е съпричинил вредите, непоставяйки такъв. Възражението на
застрахователя за съпричиняване е неоснователно и не следва да доведе до
намаляване на обезщетението на това основание.
Относно разноските: Ищците са били освободени от заплащане на
дължимата по делото държавна такса и от следващите разноски за вещи лица.
Поради горното, тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Същия следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета държавна
такса върху уважената част от претенцията, в размер на 28 000 лв., както и
разноски за психологическа експертиза, в размер на 600 лв.
На ищците е била оказана безплатна правна помощ по делото, при
11
условията на чл. 38, ал.2 от ЗА. На адвокат Н. Н. Д., осъществил правната
помощ следва да бъде определено възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1/2014- „ при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8 650
лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“ Следва да му бъде определено
възнаграждение за всеки от тримата ищци. При това положение следва да се
определи адвокатско възнаграждение, в размер на 12 650 лв., без ДДС, а с
ДДС в размер на 15 180 лв., за оказаната правна помощ на М. Г.. За оказаната
правна помощ на Р. С., следва да бъде определено възнаграждение, в размер
на 14 650 лв., без ДДС, а с ДДС в размер на 17 580 лв. Същото
възнаграждение следва да бъде определено и по третия предявен от А. С. иск.
Общо възнаграждението, което следва да се присъди на адв. Н. Д. по трите
иска, предявени при условията на субективно съединяване на искове, е в
размер на 50 340 лв.
Сторените от ответника разноски са в размер на 600 лв., за изготвените
съдебнотехническа и съдебномедицинска експертизи. Отговорност за тези
разноски следва да поеме ищцата М. Г., съразмерно отхвърлената част от
предявения от нея иск. Разноски на ответника се дължат съразмерно, поради
което такива следва да му бъдат присъдени, в размер на 120 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, представлявано от юрк.Б. Д. да заплати на М. С. Г., ЕГН: **********, с
адрес в с. *********, ул. „*********“ № ****, представлявана от адвокат Н.
Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр.********, пл. „********“ №
****, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж № ****, гр. ********, п.
к.*****, ел.адрес за връчване *********@gmail.com, сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени от
смъртта на С. Р. Й., при ПТП на 11.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.07.2024 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от 200 000 лв.,
до пълният му размер от 250 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, представлявано от юрк.Б. Д. да заплати на Р. М. С., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на М. С. Г., ЕГН: **********, представляван
от адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр. ********, пл.
„********“ № ****, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж № ****, гр.
*********, п. к.*****, ел.адрес за връчване *********@gmail.com, сумата от
250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
12
причинени от смъртта на С. Р. Й., при ПТП на 11.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2024 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, представлявано от юрк.Б. Д. да заплати на А. М. С., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на М. С. Г., ЕГН: **********, представляван
от адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр. ********, пл.
„********“ № ****, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж № ****, гр.
*********, п. к.******, ел.адрес за връчване **********@gmail.com, сумата
от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
причинени от смъртта на С. Р. Й., при ПТП на 11.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2024 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН: **********, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, разноски по делото, в размер на 120 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ********* да заплати да заплати на адв. Н. Н. Д. - ШАК,
с адрес гр. ********, пл. „********”, № ****, сграда „Перформ Бизнес
Център“, етаж ****, п. к.******* възнаграждение за оказаната на М. С. Г., Р.
М. С. и А. М. С. правна помощ, в размер на 50 340 лв., с ДДС, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд –
Търговище, държавна такса в размер на 28 000 лв., както и разноски за вещо
лице, в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЕНОТО решение има установително действие в
отношенията между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67
А и М. С. Г., ЕГН: **********, Р. М. С., ЕГН: ********** и А. М. С., ЕГН:
**********, а мотивите са задължителни в отношенията между
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* и
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
13
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
14