РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 във връзка с чл. 631 от ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба на „Типс“ ЕООД, подадена против Решение №
261444 от 29.10.2021 г., постановено по т. д. н. № 427/2021 г., с която СГС, ТО, VI – 21 –ви
състав, е отхвърлил молбата на въззивника за откриване на производството по
несъстоятелност на „Интерстройпроект 90“ ООД.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил
постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За
неправилен страната сочи извода на решаващия състав на СГС относно липсата на
материална легитимация у същия за депозиране на молбата по реда на чл. 625 от ТЗ.
Въззивникът твърди да има изискуемо вземане от насрещната страна по силата на
Споразумение от 30.10.2019 г. за сумата от 69 918, 29 лв. Общият размер на
възнаграждението за извършените от „ТИПС“ ЕООД възлизал на 144 918, 29 лв., от които на
Изпълнителя за извършените СМР били платени 75 000 лв. Страна излага, че съдът
необсъдени от съда са останали събраните доказателства, касаещи финансовото състояние
на длъжника, от които се установявало, че последният има непогасени публични
задължения.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а молбата на въззивника – уважена с произтичащите от това законови последици.
1
Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така
подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията на страната,
намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - molitel, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Производството по т. д. н. № 427/2021 г., с която СГС, ТО, VI – 21 –ви състав, е
образувано по молба на „Типс“ ЕООД, с която молителят е сезирал съда по
несъстоятелността с искане за откриване на производството по несъстоятелност на
„Интерстройпроект 90“ ООД поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.
По делото е представен Договор от 17.08.2017 г., по силата на който
„Интерстройпроект 90“ ООД, в качеството му на Възложител, е възложило на „Типс“
ЕООД, в качеството му на Изпълнител, а последното се е съгласило да извърши описаните
СМР по част ВиК на обект: сграда, находяща се в гр. София, на ъгъла на ул. „***“ и ул.
„***“. В чл. 2 е уговорено предметът на Договора да бъде изпълнен със средствата на
Възложителя на обща стойност 47 620, 15 лв. без ДДС, а стойността да се формира на база
офертни цени от оферта, съгласувана с Възложителя.
Съгласно представеното с молбата Споразумение за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд от 17.08.2017 г., същите са координирани за
Възложителя от служителя му К. А..
Представена е оферта на обща стойност от 57 144.17 лв. без ДДС.
Молителят е представил 5 бр. неподписани фактури с издател „Типс“ ЕООД и
получател „Интерстройпроект 90“ ООД за извършени по процесната сграда СМР на обща
стойност от 75 000 лв.
Представена е количествено – стойностна сметка Акт обр. 19 № 1 за част ВиК на
сградата за сумата от 120 613.66 лв. с ДДС, както и такава с № 2 за сумата от общо 24 304, 63
лв.
Съгласно Споразумение за разсрочване на суми от 30.10.2019 г.,
„Интерстройпроект 90“ ООД, представлявано от К. А., е признало извършените СМР по
ВиК на процесната сграда за сумата от 38 011,38 лв. по Акт обр. 19 № 1 за сумата от 38 011,
38 лв. и засумата в размер на 20 253, 77 лв. по Акт обр. 19 № 2. В чл. 2 страните са
постигнали съгласие „Интерстройпроект 90“ ООД да издължи частично сума от 15 000 лв.
до 01.12.2019 г.. а останалата част - в срок до 5 месеца.
По делото пред съда по несъстоятелността е прието заключението на
изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Т. и
2
изследвала финансовото състояние на въззиваемото дружество за периода от 2015 г. до
30.06.2020 г. Експертът е заключил, че, при проверка на аналитичностите в една от статиите
в счетоводните баланси, е открита грешка при осчетоводяването, а именно „акции и дялове
в асоциирани предприятия“ за сумата от 1,781 хил. лв.. След сторена корекция, вещото лице
излага в табличен вид структурата на активите и пасивите на дружеството по години, като
за 2015 г. активите са на стойност 550 хил. лв., за 2016 г. – 664 хил. лв., за 2017 г. – 2625
хил. лв., за 2017 г. – 2657 хил. лв., за 2019 г. – 2846 хил. лв., а към 30.06.2020 г. – 2909 хил.
лв. През 2015 г. и 2016 г. преобладаващ дял в актива имат ДМА, за 2017 г. – дългосрочните
финансови активи (акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия), за 2018 г. до
30.06.2020 г. – материални запаси (продукция и незавършено производство). За 2015 г.
вещото лице сочи, че задълженията към доставчици съставляват основната част от пасива от
общо 550 хил. лв., като в този период дружеството не е извършвало дейност, за 2016 г. –
получени аванси в размер от 550 хил. лв. от пасив на обща стойност 664 хил. лв., а за
периода след това – собствения капитал както следва 1616 хил. лв. от 2625 за 2017 г., 1843
хил. лв. от 2657 за 2018 г., 2816 хил. лв. от 2846 за 2019 г. и 1767 хил. лв. от 2909 към
30.06.2020 г., което нарастване на пасива се дължи основно на преоценка на процесната
сграда и възникналите към асоциирани предприятия задължения.За периода 2015 г. до 2017
г, краткотрайните активи са значително по- малко от краткосрочните задължения, а в
периода 2018 г. краткотрайните активи надвишават с между 50% и 70% краткосрочните
задължения. Вещото лице е изложило в табличен вид разликата между активите и пасивите
на ответника в хил. лв., като за 2015 г. същите са в еднакъв размер, за 2016 г. са отрицателна
величина - -16,, за 2017 г. – 161, за 1843 , за 2019 г. 1816, а към 30.06.2020 г. – 1769.
Изследвайки приходите и разходите на въззиваемото дружество, експертът сочи, че в
периода 2015 – 2017 г. дружеството е неактивно, регистрирайки приходи единствено през
2016 г. и то не от основната си дейност, изпадайки в свръхзадълженост и с отрицателен
собствен капитал балансова структура. 2018 г. е първата в обследвания период, в който е
отчетена съществена дейност, която се изразява в започване на изграждане на посочената
сграда с цел продажба, което не представлява стопанска дейност, тъй като не носи приходи
на дружеството, а представлява 99% от общия приход. В последващия период се наблюдава
увеличение на приходите от основна дейност, което се явява недостатъчно за покриване на
административните, финансови и други разходи, поради което дружеството е на загуба към
30.06.2020 г. Видно става от така депозираното заключение, че към 30.06.2020 г.дружеството
разполага с краткотрайни активи в общ размер на 2006 хил. лв., от които 1656 материални
запаси, вземания – 332 хил. лв. и 18 хил. лв. „на каса“. Ако бъде прибавено претендираното
от молителя вземане в размер на 69 918, 29 лв., вещото лице заключава, че коефициентът на
обща ликвидност за 2016 г. е бил 0.12, за 2017 г. – 0.15, за 2018 г. – 3.23, за 2019 г. – 2.11, а
към 30.06.2020 г.- 1.95, този на бърза такава – 0.12 за 2016 г., 0.15 за 2017 г., 0.57 за 2018 г.,
0.32 за 2019 г. и 0.34 към 30.06.20202 г., коефициентът на незабавна ликвидност – 0.12 за
2016 г., 0.08 за 2017 г., 0.05 за 2018 г., 0.00 за 2019 г. и 0.02 към 30.06.2020 г. Експертът
достига до извода, че, след сторените корекции, коефициентът на финансова автономност за
2015 г. е отрицателна величина - -0.04, за 2016 г. - -0.02., за 2017 г. – 1.60, за 2018 г. – 2.26, за
3
2019 г. – 1.65, а към 30.06.2020 г. – 1.46 Вещото лице сочи, че не бил могло да се изведе
конкретен извод относно обращаемостта на материалните запаси, тъй като там са заведени
незавършеното производство, представляващо процесната сграда, за която не е ясно кога ще
бъде завършена и реализиран остатъкът от свободните обекти в нея. На вещото лице не са
представени документи, видно от които да става кога падежират задълженията на
въззиваемото дружество.
Между страните няма спор, а и от допълнителното заключение на изслушаната
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на молителя по процесния
Договор е заплатена сумата в размер на общо 75 000 лв., последната от която в размер на
24 000 лв. от „Брайтекс КИА“.
Съгласно приетото по делото пред съда по несъстоятелността заключение на
изслушаната съдебна техническа експертиза, на процесния обект са извършени посочените в
количествено – стойностните сметки СМР, като отчетените при заснемането и по проект
СМР в някои позиции се различават по обем от тези по двете сметки. Вещото лице
заключава, че представените в молбата количествено – стойностни сметки се различава
съществено като обем от представената оферта по Договора, както и че няма двойно
актуване. Съгласно допълнителното заключение на експертизата, на обекта за извършени
посочените в двете сметки СМР, а измерените такива се различават от посочените в
представения акт образец 19 № 1.
Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът намира за
неотносими към правилното решаване на спора.
При така установената фактическа страна и в изпълнение на правомощията си по
чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 625 от ТЗ законодателят изчерпателно е очертал кръга
правни субекти, легитимирани да подадат молба за откриване на производство по
несъстоятелност на търговец, като е посочил, че това могат да бъдат самият длъжник,
съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане,
както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко
една трета от работниците и служителите на търговеца.
В конкретния случай молителят „Типс“ ЕООД твърди да има изискуемо вземане
към „Интерстройпроект 90“ ООД в размер на 69 918, 29 лв., която сума съставлява
разликата между заплатените от длъжника по 5 бр. фактури на обща стойност 75 000 лв. и
цената на договорените и допълнително извършени от въззивника СМР съгласно сключения
между страните Договор за извършване на СМР от 17.08.2017 г.
Съгласно трайно установената практика съдилищата и в правната доктрина се
приема, че процесуалната легитимация на кредитора се обуславя от твърдението за наличие
4
на вземане към длъжника по търговска сделка и допустимостта на молбата му по чл. 625 ТЗ
се определя от твърдяното от молителя качество на кредитор, притежаващ парично вземане,
породено или отнасящо се до търговска сделка. Дали молителят действително притежава
такова качество се установява в хода на процеса чрез събиране на доказателства за
материалноправната легитимация на молителя. Установяването на реалното качество
кредитор с вземане по чл. 625 във вр чл. 608 ТЗ е въпрос на материалноправна легитимация
и на основателност на молбата, по която съдът следва да се произнесе с решение по
същество. В този смисъл са Решение № 56-2014 на II TO на ВКС, Р-70-2014 на I TO на ВКС,
Решение № 45 от 10 март 2017 г. на II ТО на ВКС и др.
За легитимацията на кредитора е достатъчно същият да твърди, че е титуляр на
вземане към длъжника, което произтича или се отнася до търговска сделка, но при
оспорването му молителят следва да установи произхода му пред съда.
В конкретния случай, не могат да бъдат споделени решаващите изводи на СГС
относно липсата на материалноправна легитимация на молителя.
Видно от представеното от молителя Споразумение за разсрочване на суми,
„Интерстройпроект 90“ ООД признава дължимостта на посочените в същото суми, а именно
по акт № 1 – в размер на 38 011,38 лв. и 20 253, 77 лв. по акт № 2, в полза на „Типс“ ЕООД
за извършените по ВиК и санитария СМР на процесната сграда. Както бе посочено по –
горе, със Споразумението, Възложителят се е задължил да заплати частнично сумата от
15 000 лв. до 01.12.2019 г., а останалата част – в срок до 5 месеца.
Съгласно задължителни тълкувания, дадени в т. 1 от Тълкувателно Решение №
1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, процесуалните норми, съдържащи се в
Част Четвърта „Несъстоятелност“ на Търговския закон, в т.ч. чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, са
специални спрямо нормите в Гражданския процесуален кодекс, което следва от
препращането в чл. 621 ТЗ. Поради това, общият ред по чл. 131 - 133 ГПК се прилага,
доколкото специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ не предвиждат нещо различно.
Независимо, че е по-нов закон и че урежда общи процесуални правила, Гражданският
процесуален кодекс не може да отмени мълчаливо специалните процесуални правила за
разглеждане на подадената от кредитор молба за откриване на производство по
несъстоятелност (чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ), съдържащи се в действащия по-стар закон –
Търговския закон. Тази молба поставя началото на особено исково производство, което цели
да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за
откриване на производство по несъстоятелност (неплатежоспособност/ свръхзадълженост на
длъжника), както и за началния им момент, а не правния спор относно вземането на
кредитора, инициирал производството. С оглед спецификата на производството по
несъстоятелност и необходимостта да бъде постигната бързина в развитието му, особено в
неговата първа фаза по установяване на предпоставките за откриването му, законодателят е
определил много кратък срок за разглеждане на молбата – 14 дни от подаването й (чл. 629,
ал. 2 ТЗ) и за решаване на делото – 3-месечен срок от образуването му (чл. 629, ал. 6 ТЗ).
Депозирането на отговор на молбата по чл. 625 ТЗ в предвидения в чл. 131 ГПК
5
едномесечен срок би довело до значително забавяне на производството и би направило
невъзможно спазването на наполовина по-краткия срок по чл. 629, ал. 2 ТЗ за разглеждане
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. При тази колизия приоритет
следва да се даде на разпоредбата на чл. 629, ал. 2 ТЗ. Защитата на длъжника е гарантирана
от предвидената в чл. 629, ал. 4 ТЗ възможност за възражения и представяне на
доказателства, каквото е и предназначението на отговора на исковата молба, съгласно чл.
131 ГПК. Прилагайки специалните процесуални норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, след
преценка за редовност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът
по несъстоятелността следва да изпрати препис от молбата и приложенията към нея на
длъжника и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание в 14-дневен срок.
Срещу подадената молба длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да
поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание,
така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След
приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира.
В конкретния случай, ответникът е получил препис от молбата на по чл. 625 от
ТЗ на 27.05.2020 г., не е депозирал отговор на същата в посочения по – горе срок, както и не
се е явил или изпратил представител на проведеното на 17.06.2020 г. открито съдебно
заседание по делото пред съда по несъстоятелността, а се е противопоставил на действията
на служителя си А., подписала процесното Споразумение, едва с отговора от 13.07.2020 г.,
което налага обоснования извод, че това възражение на въззиваемия е преклудирано и, като
такова, не следва да бъде разглеждано от съда.
С оглед изложеното, налага се обоснованият извод за наличие на вземане на
молителя „Типс“ ЕООД към „Интерстройпроект 90“ ООД в посочения в Споразумението
размер, поради което и на молителя следва да се признае материалноправната легитимация
да сезира съда с искане за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.
Доколкото молителят е сезирал съда с искане за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника както поради неплатежоспособност, така и поради
свръхзадълженост, предвид следва да бъде взето, че двете състояния съставляват
самостоятелни основания за слагане началото на производството.
Съгласно изричаната разпоредба на чл. 607а от ТЗ, свръхзадължеността е
специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото не се
прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества. За останалите
свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите, тъй като, освен от едноличния
търговец или персоналното търговско дружество, кредиторите могат да се удовлетворят и от
личното имущество на физическото лице – търговец или от това на неограничено
отговорните съдружници. Затова при тези длъжници неплатежоспособността е единственото
основание за откриване на производство по несъстоятелност. От друга страна
неплатежоспособността на един длъжник винаги създава заплаха за неговите кредитори,
поради това тя е уредена като общо основание за откриване на несъстоятелността при
всички търговци. Успоредното, самостоятелно уреждане на свръхзадължеността е
6
доказателство, че при нея възниква специфична заплаха за кредиторите. Тази заплаха при
капиталовите търговски дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива
надхвърлят имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще
бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е
платежоспособно. В тази връзка за свръхзадълженото капиталово търговско дружество
следва да се открие производство по несъстоятелност без да се чака момента, в който
неговото имущество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност. По
този начин ще се обезпечи равно третиране на всички кредитори и тяхното съразмерно
удовлетворение от недостатъчното имущество на дружеството. Чрез изтеглянето на
момента на откриване на производство по несъстоятелност се гарантират и по-благоприятни
условия за оздравяване на предприятието на длъжника. Тъй като, ако се открие
производството по несъстоятелност на основание свръхзадълженост, то в този момент
дружеството може все още да разполага с имущество, което ще се съхрани с откриването на
производството по несъстоятелност, а това ще позволи дейността на длъжника да се
продължи и да се направи опит за оздравяване на предприятието. Неплатежоспособността е
състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването
й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската
му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността не е нужно задълженията да са изискуеми.
При преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и неизискуемите
задължения. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност.
Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако
съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава
да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на
предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние
е налице и към момента на постановяване на решението.
От значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не
само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост. Стойностите и промяната в рамките на целия изследван
период на същите следва да се съобразят в аспект на обосноваването или отричането на
възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта
от привлечения за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и
рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното,
реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи спрямо парични
задължения, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с
реалната им, пазарна / а не балансова / стойност, когато е въведен довод или обективно са
налице доказателства за различие на същата от счетоводното й отразяване. Недоказаност на
съществуването и/или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им
7
при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка
наличието на свръхзадълженост.
В конкретния случай, както бе посочено по – горе, финансовото състояние на
ответника е изследвано от вещото лице Т. в рамките на приетата в делото пред СГС съдебна
икономическа експертиза. Същият е посочил в табличен вид (задача 1) структурата на
активите и пасивите на длъжника след извършена корекция на балансите от 2018 г. до 2020
г. в частта за финансов актив поради придобиване на част от капитала на дружеството
асоциираното предприятие „Брайтекс КИА“ ООД от Ю. М.. Предвид извода, че за периода
от 2015 г. до третото тримесечие на 2017 г. се наблюдава ниска активност на ответника,
съчетана с ниска концентрация на актива в дълготрайната му част (87%-100%), водещо до
ниска ликвидност, съчетано с отрицателен собствен капитал, макар и в минимални размери,
означаващо прекомерна задлъжнялост – над 100%, след този период до 30.06.2020 г. се
наблюдава съществено нарастване и преструктуриране на балансовата структура -
изравняване на дълго – и краткотрайните активи, последвано от ръст на краткотрайните,
поради което възможността за посрещане на краткосрочни задължения е станала много по –
добра, настоящият състав намира за недоказано твърдението за наличие на състояние на
свръхзадълженост. В действителност, такова е имало към момента на учредяване и вписване
на търговеца, но това е характерно за всички новоучредени капиталови дружества.
По отношение на твърдяната в условията на кумулативност
неплатежоспособност:
В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е възприето
разрешението, че, за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да
се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на
приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с
притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си
задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка)
на активите. Според решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І Т. О., от
значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към
краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните
активи търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът на обща
ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните
активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и
финансови активи, налични парични средства). Следва да се приеме, че липсва ликвидност
на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за
ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи
могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на
неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието
8
не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри
показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са
единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В Решение №
32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ Т. О., е прието, че, за отразяване на
действителното финансово - икономическо състояние на търговеца, е недостатъчно
простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за
ликвидност, а за целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на актива, на
реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти.
В конкретния случай, както бе посочено по – горе, съгласно основното
заключение на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, през целия обследван период
- 2015 г. – 30.06.2020 г. – дълготрайните активи надвишават между 3.5 и 4.5 обявените като
дългосрочни задължения, а краткотрайните активи надвишават за периода 2018 г. – 2020 г.
краткотрайните задължения с между 50 и 70%. В табличен вид вещото лице е посочило
разликата между сбора между дълго – и краткотрайните активи и такива пасиви, като
разликата за 2015 г. е 0, за 2016 г. – отрицателна величина, а последващите години – 1616
хил. лв, 1843 хил. лв., 1816 хил. лв. и 1769 хил. лв. към 30.06.2020 г. Вещото лице е
стигнало до заключението, че коефициентът на общата ликвидност на въззиваемото
дружество - отношение между всички краткотрайни активи и краткосрочните пасиви и най-
простият начин да се изрази способността на предприятието да посрещне текущите си
задължения - е бил 0.12 през 2016 г., 0,15 през 2017 г., 3,23 през 2018 г., 2,28 през 2019 г. и
2,10 към 30.06.2020 г., при препоръчителна стойност от 1. Съгласно приетото заключение
коефициентът на бърза ликвидност като съотношение между краткотрайни активи и
краткосрочни задължения е както следва – 0.12 за 2016 г., 0.15 за 2017 г., 0.57 за 2018 г., 0.35
за 2019 г. и 0.37 към 30.06.2020 г. при базов норматив от 1, а този на незабавна ликвидност –
0.12 за 2016 г., 0.08 за 2017 г., 0.05 за 2018 г., 0.00 за 2019 г. и 0.02 към 30.06.2020 г.
Макар коефициент на общата ликвидност на за периода след 2017 г. да е бил с
по-висока от приетата за референтна такава от 1, настоящият състав намира за доказано
твърдението за наличие на състояние на неплатежоспособност у въззиваемото дружество.
Причина за това са преобладаващите в структурата на активите активи, а именно акции и
дялове в асоциирани и смесени предприятия, както и материални запаси (продукция и
незавършено производство), съставляващи процесната сграда, за която няма данни на какъв
етап от строителството е, както и реализируемостта и ликвидността на включените в
съдържанието на актива компоненти, доказателствената тежест за което носи длъжникът. В
този смисъл е и Решение № 71 от 30.04.2015 г., постановено по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС,
ТК, I TO. Аргумент в подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице, че доходите
на въззиваемото дружество, макар и с минимална положителна тенденция – нисък брутен
марж от 4 хил. лв. - са недостатъчни за покриване на административните, финансови и
други разходи, поради което дружеството е на загуба.
По отношение началната дата на неплатежоспособността:
9
По въпроса за критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност
на длъжника в производство по несъстоятелност е формирана последователна и
непротиворечива , задължителна практика на ВКС , част от която е и реш.№ 80 по т.д.№
1565/2014 г. на І т.о., обосновало допълнителния селективен критерий / реш.№ 33 по т.д.№
915/ 2009 г. на ІІ т.о., реш.№ 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., решение № 90 по т.д.№ 1152
/ 2011 г. на І т.о., реш.№ 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 64 по т.д.№ 959/2009 г. на
ІІ т.о. , реш.№ 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о. ,реш.№ 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на
ВКС и др. / , според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и
ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ , с наличните си
краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като
проявление, външен белег на неплатежоспособността.Трайно и непротиворечиво се
възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията
към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към
отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване
подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на
краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните
задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат
на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника , вкл. с
оглед оспорване вземането на кредитора.
С оглед горното, доколкото в конкретния случай в предоставените на вещото
лице Т. аналитични ведомости, в частта относно наличните задължения на
„Интерстройпроект 90“ ООД към кредитори не са посочените падежите на същите, както и
няма данни за настъпване изискуемостта на вземанията на други кредитори, за начална дата
на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2015 г.
С оглед изхода на спора, постановено следва да бъде Решение, с което
обжалваното такова да бъде отменено, а молбата на „Типс“ ЕООД – уважена.
С оглед изхода на делото, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на насрещната страна сторени от същата съдебни разноски за производството пред
двете съдебни инстанции, а именно сумата от 1550 лв. за производството пред СГС,
представляваща сбор от заплатената държавна такса в размер на 250 лв. заплатен депозит за
изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза, както и 300 лв. депозит за изготвянето на
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, както и сумата от 125 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство. Без уважение следва
да бъде оставено искането на молителя за присъждане на съдебни разноски под формата на
заплатен адвокатски хонорар. Видно от представените Договор за правна помощ от
14.12.2020 г. и този от 05.04.2022 г., уговореното в полза на процесуалния представител адв.
10
Х. възнаграждение е следвало да стане по банков път по посочена от последната сметка, за
което обаче въззивникът не е ангажирал доказателства. В този смисъл са и задължителни
разяснения на т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261444 от 29.10.2021 г., постановено по т. д. н. № 427/2021
г. на СГС, ТО, VI – 21 –ви състав, поправено с Решение № 260084 от 25.01.2022 г. по т. д. н.
№ 427/2021 г. на СГС, ТО, VI – 21 –ви състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Интерстойпроект 90“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин“ № 31, ет. 4.
ОБЯВЯВА ЗА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Интерстойпроект
90“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин“ №
31, ет. 4.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„Интерстойпроект 90“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Алабин“ № 31, ет. 4..
НАЗНАЧАВА за временен синдик Р. И. А., с адрес: гр. ***, ул. „***“ №23, ет.4,
ап.9, с месечно възнаграждение в размер на 1000 лв., който да пристъпи към изпълнение на
задълженията си считано от деня на вписване на решението в търговския регистър, като
представи декларации по чл. 666, във вр. чл. 655 и 656 ТЗ.
НАСРОЧВАНЕТО на първото събрание на кредиторите на „Интерстойпроект 90“
ООД, ЕИК121877053 и определянето на дневния ред да се осъществи от съда по
несъстоятелността - СГС, ТО, VI –21-ви състав.
ПРЕПИСИ от решението да бъдат изпратени на Агенцията по вписванията за
обявяването му в Търговския регистър и на Софийския градски съд – за вписването му в
книгата по чл. 634в от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
ОСЪЖДА „Интерстройпроект 90“ ООД. ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Алабин“ № 31, ет. 4, да заплати на „ТИПС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Чехов“ № 26, сумата от
1550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева) разноски за производството пред СГС, както и
сумата от 125 лв. (сто двадесет и пет лева), представляваща съдебни разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда на чл. 280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12