РЕШЕНИЕ

 

 

                                  Номер………/…………              

 

                        Година 2020                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На осми септември                                              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2568 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "Е.с." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано   от  управителя С.Н.Ф., ЕГН **********, депозирана чрез адв. Н.Н.С. *** против Наказателно постановление 03-011099/02.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата се сочи, че при издаването и връчването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото Наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:На първо място, административнонаказващия орган не е изпълнил задълженията си, произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката. На второ място, административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Сочи се , че липсва индивидуализация на административното нарушение, доколкото в НП не са посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението. Твърди се, че дружеството е сключило  с лицето В.Т.В., граждански договор за полагане на 50 кв.м. мозайка в подземния паркинг на жилищната сграда за обща сума от 400.00лв. и срок на изпълнение 10 дни от датата на сключване на договора. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В условията на евентуалност се моли за изменение на НП в посока налагане на наказание имуществена санкция в предвидения в чл. 415в от КТ размер от 100.00лв. до 300.00лв., доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника или служителя.

       В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,  се представлява от адв.С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. Допълнително навежда и други основания за отмяна на НП. Моли за присъждане на разноски.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

    На 17.04.2019 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.Е.Н.,  извършили проверка на строителен обект „жилищна сграда", находящ се в гр. Варна, ул. „Овчо поле" № 27. Строежът бил изпълняван от „Е.С." ЕООД. Проверяващите установили, че в обекта има работници на дружеството. В подземните гаражи били установени две лице,  които полагали замазка на земята. Те били облечени с работни дрехи, без конкретни обозначения по тях.  По време на проверката в обекта присъствал техническия ръководител на строежа- св.Б.С.. В хода на проверката на едно от лицата, установено да полага труд- В.Т.В. с ЕГН **********, била представена за попълване декларация по чл.399 от КТ. Тъй като лицето било с изцапани от работата ръце, декларацията била попълнена под неговата диктовка от св.С.. В декларацията било посочено, че В. има договор с възз.дружество за извършване на определена работа-полагане на циментова мазилка, за срок от 16.04 до 21.04. Че работното му време е от 09.00ч. до 16.00ч., с възнаграждение 50 лева на ден.

     След попълване на декларацията, на представител на възз. дружество била представена призовка за явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установените в обекта лица. Впоследствие от възз. дружество не бил представен трудов договор за В.В.. Била представена книга за провеждане на начален инструктаж, в която било вписано, че на 15.04.2019г. на В., работещ на длъжност „общ работник“ е проведен начален инструктаж.  

       В хода на проверката бил представен граждански договор сключен на 16.04.2019г. между възз. дружество и лицето В.В., според който той се задължавал да положи 50 кв.м. мозайка, при цена на изработката 8 кв.м. в подземен паркинг на жилищна сграда с адрес гр.Варна, ул.“Овчо поле“ №27, в срок от 10 дни –от 16.04.2019г. до 25.04.2019г.. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР1912823/25.04.2019г.  

      С оглед горните констатации, на 25.04.2019г. един от проверяващите –св.Н. на длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставил против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че възз. дружество като работодател е допуснало до работа лицето В. да изпълнява функциите на общ работник, в строителен обект -  жилищна сграда с адрес гр.Варна, ул.“Овчо поле“ №27, с определено работно време от 09.00ч. до 16.00ч., с уговорено трудово възнаграждение- 50 лв. на ден, без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Актосъстовителят приел, че нарушението е извършено на 17.04.2019г. в строителен обект -  жилищна сграда с адрес гр.Варна, ул.“Овчо поле“ №27, където е установено лицето да престира труд за възз.. АУАН бил съставен в присъствието на  управляващия ЕООД, бил му предявен и връчен, като той го подписал без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.

     АНО като цяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил на „Е.с." ЕООД, ЕИК ********* административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. Е.Н., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

     В с.з бе разпитан като свидетел и техническият ръководител в проверения строителен обект- св.Б.С.. Съдът отчете подразбиращото се съмнение относно безпристрастността на този свидетел, като работник на въззивника, но  кредитира неговите показания като кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

    Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

    Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Н., дадени в с.з. и от тези на св.С., АУАН, копие на граждански договор, идентификационна карта, декларация, копие от книгата за начален инструктаж, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна.  

     Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Прочие доказателства за връчване на НП изобщо не са представени до приключване на съдебното заседание по делото. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

      Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Н., който към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е бил компетентен да издава АУАН.

     АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и  излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.

   Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице и изразяващи се според защитата в обстоятелството, че в НП е записано, че нарушението е извършено на 17.04.2019г, когато е установено лицето С.И. да престира труд за възз. дружество. Действително по този въпрос е налице непрецизност в НП, като на едно място в НП е посочено името на др.лице,  но съдът намира, че това нарушение не е съществено и водещо до безусловна отмяна на НП. Фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено посочени в НП, касае се до допускане до работа на лицето В.Т.В. без сключен трудов договор между него и възз. дружество, като по този въпрос не се налага никакво съмнение, предвид посочените в НП доказателства, на които се позовава АНО, а именно- декларация от лицето В.В.. От съществено значение обаче е обстоятелството, че работното място на което е бил допуснат да престира труд В. е бил именно строителния обект, вписан в АУАН и НП, изпълняван от възз., на който безспорно от показанията на актосъставителя е видно, че е установено още едно лице без сключен трудов договор. Ето защо съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на наказаното лице.

     Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор, така, че съдът не възприе възраженията на защитата в тази посока.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

    От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка  не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

    Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „Е.С." ЕООД и лицето В.В., тъй като на 17.04.2019 г. последният е престирал работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от него декларация същото той е правел от 16.04.2019г., с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. Нещо повече видно от показанията на техническия ръководител на строителния обект-св.С., В. е работел с материали на въззивното дружество /според неговите показания всички материали са осигурявани от дружеството/, като полагането на подовата замазка-тип мозайка е ставало само в работното време на строителния обект, за който отговарял С.. Нещо повече, действително както посочи и процесуалния представител на Д“ИТ“, от представената в хода на проверката книга за проведен начален инструктаж е видно, че на В.  е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве за работа в строителния обект още на 15.04., като от вписаното в книгата е видно, че инструктирането му е било извършено в качеството му на общ работник. От изложеното съдът намира, че от една страна гр.договор е създаден за нуждите на конкретното АНП, а от друга страна не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и В.В., а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор. След като работещият е бил подчинен на техническия ръководител в обекта, в това число и инструктиран от него, след като е бил зависим от работодателя досежно набавянето на материали за изпълнение на възложената работа и е следвало да спазва определено работно време /работил в рамките на работното време на строителния обект, според показанията на тех.ръководител С./, както и  трудовата дисциплина в обекта, то безспорно отношенията е следвало да се уредят посредством трудов договор.

     От всички събрани по делото доказателства е видно, че „Е.С." ЕООД не се е използвало възможността да сключи с лицето  по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 17.04.2019г. е допуснало В.Т.В. да престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

     Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

     Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ, каквото искане се съдържа в жалбата.

     Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1912823/25.04.2019., които навеждат на извод, че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство. 

      За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1912823/25.04.2019., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

   С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

   В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени три съдебни заседания, в които е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева. 

       Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 14 договор за правна защита и съдействие от 22.05.2019 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Н.С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева  и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.   От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева е съобразен с горепосочената разпоредба /в редакцията и към момента на последното съдебно заседание по делото/ и предвид факта, че по делото липсва възражение за прекомерност, съдът не би могъл да обсъжда този въпрос. Затова съразмерно с размера изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени  съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет / лева. 

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-011099/02.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на  "Е.с." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано   от  управителя С.Н.Ф. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 /пет хиляди/лева  на 1 500/ хиляда и петстотин / лева. 

 

       ОСЪЖДА "Е.с." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано   от  управителя С.Н.Ф. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 30,00 /тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2568/2020г. по описа на ВРС.

 

     ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на  "Е.с." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано   от  управителя С.Н.Ф. сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет / лева, представляваща съдебни разноски по АНД №2568/2020г. по описа на ВРС.

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: