Решение по дело №47101/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3243
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110147101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3243
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110147101 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „Б..” е предявил срещу ответника ЗК „Л..” АД
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата от 7 446.48 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 09.02.2018 г. в района
на ГКПП „Капитан Петко Войвода“, гр. Свиленград пътно-транспортно
произшествие (ПТП) по вина на водача на товарен автомобил - влекач
„ДАФ“ с рег.№.., е изплатил на Агенция „Митници“ във връзка със сключена
застраховка „Електронно оборудване” №3303170200R00237, сумата от
74 464.80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на мобилна рентгенова система .., застрахован по
имуществената застраховка при ЗАД „Б..”.
Поддържа, че ответникът е обезпечил гражданската отговорност (ГО)
на виновния за ПТП-то водач, управлявал товарен автомобил - влекач
„ДАФ“ с рег.№... Ищецът твърди, че след извършеното плащане по
имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и
претендира сумата от 7 446.48 лв., представляваща дължимо от ответника
застрахователно обезщетение.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗК „Л..” АД
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по размер.
Заявява, че е изплатил на ищеца по процесната щета извънсъдебно, преди
образуване на производството по настоящето дело сумата от 67 018.32 лв.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
Не са спорни между страните по делото следните обстоятелствата, че
водачът, управлявал товарен автомобил - влекач „ДАФ“ с рег.№.., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по
мобилна рентгенова система .., собственост на Агенция „Митници“,
настъпили във връзка с реализирано на 09.02.2018 г. ПТП, ищецът е заплатил
сума в размер на 74 464.80 лв., а ответникът е заплатил на ищеца по
процесната щета сумата от 67 018.32 лв.
Спорният по делото въпрос е само за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по мобилна
рентгенова система .., собственост на Агенция „Митници“ са в причинно
следствена връзка с процесното ПТП, както и че стойността на щетата по
пазарни цени е в размер на 74 464.80 лв. По отношение на спорния между
2
страните въпрос за обема на причинените на ищеца имуществени вреди за
размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер. Имайки
предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се
установи, че имуществените вреди причинени на мобилна рентгенова система
.., собственост на Агенция „Митници“ в следствие на процесното ПТП по
пазарни цени са в размер на 74 464.80 лв., и с оглед обстоятелството, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
74 464.80 лв., а ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата от
67 018.32 лв., което обстоятелство не е спорно между страните, то искът е
основателен и доказан за пълния предявен от 7 446.48 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 15.07.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 498.93 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса
и депозит за вещо лице. Дължимите по заповедното производство разноски са
3
в размер на 991.71 лв.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЗК „Л..”
АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .. дължи на ЗАД
„Б..”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., сумата от
7 446.48 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при ЗАД „Б..” по щета №
**********/07-18, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 26.07.2022 г. по ч. гр.д. № 38361/2022 г. на СРС, ІІ ГО,
76 с-в.
ОСЪЖДА ЗК „Л..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., да заплати на ЗАД „Б..”, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., сумата от 498.93 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 991.71 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4