№ 404
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело
№ 20221800500418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 31 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 816 / 2021 г. Ихтиманският
районен съд е осъдил А. „П.И.“ да заплати на ЗАД „А.Б.“ на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 1355,87 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0300-17-727-508374, ведно със
законната лихва от 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 644,12 лв. разноски в производството.
Със същото решение, което е постановено при участието на „И.“ ЕООД
като трето лице – помагач на ответника А. „П.И.“, първоинстанционният съд
е отхвърлил обратния иск, предявен от ответника против помагача, за
заплащане на сумата от 1355,87 лв.
Решението е обжалвано изцяло от ответника А. „П.И.“ със съображения
за неправилност (необоснованост).
Въззиваемата страна и третото лице като ответник по обратния иск не
са подали отговори по реда на чл.263, ал.1 ГПК.
1
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно решение на първоинстанционен съд.
Решението e неправилно по главния иск.
В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на собственика на МПС, което е било
увредено при ПТП, настъпило при движение на автомобила на заледен и
неопесъчен участък на пътното платно. Позовава се на Протокол за ПТП №
1532633 от 05.12.2017 г.
В протокола за ПТП, съставен в 18,30 ч. на 05.12.2017 г. от пътен
полицай при РУ – Ихтиман, са отразени обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП: невзети своевременни мерки за почистването на
пътя (силно заледена и заснежена пътна настилка), вследствие на което
водачът при навлизане в завой наляво се поднася, излиза от пътното платно,
блъска се в еластична ограда (мантинела) и се преобръща. В протокола е
посочено, че произшествието е настъпило в 13,55 ч.
Други обстоятелства обаче се установяват с показанията на водача,
управлявал увреденото превозно средство. В показанията си пред районния
съд, дадени на 27.10.2021 г., свидетелят М.Я. твърди, че е изгубил контрол
върху автомобила, след като е бил засечен от друг автомобил. Този друг
автомобил е навлязъл в платното, в което се е движел свидетелят, и това го е
принудило да завие надясно, за да избегне удара. Произшествието е станало
през деня. Било е светло. По пътното платно е имало малко сняг. Свидетелят
се е обадил на телефон 112. На място са дошли полицаи, които са изготвили
протокол за ПТП. Пред тях свидетелят е заявил, че е бил засечен от друга
кола. Когато увреденият автомобил е бил издърпан от „Пътна помощ“, вече е
било много късно и тъмно.
Показанията на свидетеля Я., дадени непосредствено пред съда, оборват
удостоверените в констативния протокол обстоятелства за механизма на
ПТП. Свидетелят е категоричен, че причината за катастрофата е виновното
противоправно поведение на водача на друг автомобил. В нито един момент
свидетелят не обвързва произшествието с пътната обстановка. Той твърди, че
по пътното платно е имало малко сняг. Не твърди да е попаднал в заледен
участък.
2
Показанията на свидетеля са хронологично и логически издържани.
Дори четири години след произшествието, той си спомня ясно фактите и
тяхната последователност. Показанията му кореспондират с протокола за
ПТП относно часа на ПТП и времето на пристигане на екипите на КАТ и на
„Пътна помощ“.
Съставеният протокол за ПТП представлява официален
удостоверителен документ. Той обаче има обвързваща материална
доказателствена сила само относно фактите, осъществени в присъствието на
съответното длъжностно лице. В настоящия случай обвързващата материална
доказателствена сила на протокола липсва по отношение механизма, тъй като
произшествието не се е осъществило в присъствието на пътните полицаи. Не
е ясно защо в протокола са били отразени обстоятелства, различни от
заявените от свидетеля Я. пред съда и въпреки твърденията на водача, че е
посочил пред полицаите причината за настъпилото ПТП – засичане от друг
автомобил. Тази причина не е била отразена в протокола. Както вече стана
дума, в протокола е посочено, че произшествието е настъпило в резултат на
движение по силно заледена и заснежена пътна настилка. Напълно е
възможно към 18,30 ч. на 05.12.2017 г., когато той е бил съставен (тоест
четири часа и половина след произшествието), пътният участък вече да е бил
заледен. Към 13,55 ч. обаче по пътното платно е имало малко сняг и не снегът
е причината за настъпилото ПТП.
Ищецът, в чиято тежест беше да докаже иска си главно и пълно, не е
положил никакви усилия да изясни с предвидените в ГПК способи
противоречието между показанията на свидетеля и протокола за ПТП. Така
поради липса на други доказателства съдът следва да кредитира единствено
показанията на свидетеля Я. относно механизма на ПТП.
Свидетелските показания не се оборват и с приетата автотехническа
експертиза. Вещото лице е имало за задача да даде заключение дали щетите
по МПС могат да бъдат причинени от ПТП, отразено в протокола от
05.12.2017 г. Заключението е, че повредите „могат да настъпят по начина,
описан в протокол за ПТП № 1532633“. Поради липса на искане от страна на
ищеца с цел оборване на показанията, въпросът дали щетите могат да
настъпят и по начина, посочен от свидетеля Я. в съдебно заседание, не е бил
изследван.
3
Извънпроцесуалните писмени изявленията на свидетеля в декларация
от 05.12.2017 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като те имат характер на
свидетелски показания.
Изводът е, че по делото не се установява виновно противоправно
поведение на ответника, което да е довело до настъпване на процесното ПТП.
Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено в частта по
главния иск. Въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с
което искът с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ да бъде отхвърлен.
При този решаващ извод останалите доводи на жалбоподателя,
включително доводите за недоказан покрит риск по застрахователното
правоотношение предвид непредставянето на общите условия към
застрахователната полица, не следва да бъдат обсъждани.
В частта по обратния иск решението подлежи на обезсилване поради
несбъдване на условието за разглеждането му – уважаване на първоначалния
иск.
С оглед крайния изход по делото, в тежест на въззиваемия следва да
бъдат възложени направените от въззивника разноски за двете съдебни
инстанции в общ размер на 281,34 лв., от които 81,34 лв. за държавни такси и
200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 и чл.270, ал.3
ГПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 816 / 2021 г. на
Ихтиманския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които съдът е осъдил А. „П.И.“ да
заплати на ЗАД „А.Б.“ на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 1355,87 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-17-
727-508374, ведно със законната лихва от 14.05.2021 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 644,12 лв.
разноски в производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А.Б.“ – гр. С., ЕИК *********, срещу
А. „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ *********, осъдителен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на сумата от 1355,87 лв., представляваща
4
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-
17-727-508374, ведно със законната лихва от 14.05.2021 г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 31 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 816 / 2021 г. на
Ихтиманския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил обратния
иск на А. „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ *********, срещу „И.“ ЕООД – гр. В.,
ЕИК *********, за заплащане на сумата от 1355,87 лв., и ПРЕКРАТЯВА
производството по обратния иск.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ – гр. С., ЕИК *********, да заплати на А. „П.И.“
– гр. С., БУЛСТАТ *********, направените по делото разноски в общ размер
на 281,34 лв. за двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на „И.“ ЕООД – гр. В., ЕИК
*********, като трето лице – помагач на страната на жалбоподателя А. „П.И.“
– гр. С., БУЛСТАТ *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5