Решение по дело №370/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 205
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20233000500370
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на КПКОНПИ – София срещу решение №
260009/19.06.2023 г. по гр.д.№ 1966/2017 г. на Окръжен съд – Варна, с което
са отхвърлени исковете по чл.151 вр. чл.142, ал.2, т.3 и т.5, вр. чл.141 и
чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ срещу Ш. А. Н. и Е. С. Х.. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване
на исковете.
В подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК С. Х. М., Ш. А.
Н. и Е. С. Х. оспорват въззивната жалба.
Подадена е частна жалба от Ш. А. Н., Е. С. Х. и С. Х. М. срещу
определение № 260123/21.07.2023 г. по гр. д. № 1966/2017 г. на Окръжен съд
– Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата им по чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона и необоснованост, с молба за
отмяна и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от надлежни
страни и е процесуално допустими.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
1
Предявени са искове от КПКОНПИ с правно основание чл.153, ал.1 от
ЗПКОНПИ срещу С. Х. М., Ш. А. Н. и Е. С. Х., чрез неговата майка и законен
представител Ш. А. Н., за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 487 993.82 лева.
Ищецът твърди, че въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура
– Търговище за образувано досъдебно производство № 1/2012 г. по описа на
ОСлО при ОП – Търговище срещу С. Х. М. за престъпление по чл.255, ал.3,
вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК, попадащо
в обхвата на чл.108 ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ е образувано производство за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, а с
Присъда № 23/05.11.2015 г. по НОХД № 177/2014 г. на ТОС той е признат за
виновен. При проверката за периода от 25.07.2004 г. до 25.07.2014 г., са
събрани доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че
имуществото на проверяваното лице е незаконно придобито, по смисъла на
чл.107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Оспорвайки исковете, ответникът С. Х. М. твърди, че претендираните за
отнемане движими и недвижими вещи са придобити със средства от законен
източник.
Ответницата Ш. А. Н. оспорва исковете, като твърди, че периода на
фактическо съжителство между нея и ответника М. е от 2008 г. до 2011 г., а
претендираните за отнемане движими и недвижими вещи са придобити със
средства от законен източник.
Ответникът Е. С. Х., чрез неговата майка и законен представител Ш. А.
Н., оспорва исковете.
Предявените искове са процесуално допустими. Пар.5, ал.2 от
ЗПКОНПИ предвижда неприключилите проверки и производства пред съда
по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество да се довършват по реда на новия закон.
Безспорно е доказана по делото първата предпоставка за уважаване на
исковете, предвид факта, че спрямо С. Х. М. е образувано досъдебно
производство № 1/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – Търговище за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр.
с чл.26, ал. 1 от НК, попада в обхвата на чл. 108 ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ и е
влязла в сила Присъда № 23/05.11.2015 г. по НОХД № 177/2014 г. на ТОС.
Според ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието получените от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, ако не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; не
подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на
получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за
2
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не
е установено преобразуването им в друго имущество.
Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат
не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от
техния размер. Законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Да
се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични
парични средства, преминали през патримониума му, респ. през банковите му
сметки, за които средства не е установено да са трансформирани в друго
имущество, да се намират в свързани лица /чл.143, чл.144 и чл.145
ЗПКОНПИ, съответно чл.64, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ - отм./ или да са
укрити /чл.146 ЗПКОНПИ, респективно чл.67 ЗОПДНПИ - отм./, означава да
се постановява конфискация на разходи, а законът не предвижда такава
възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е
установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на
проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие”
по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Не могат да бъдат предмет на
отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на
лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на
предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ
/отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед горното, неоснователни са исковете за отнемане:
от С. Х. М., ЕГН ********** на:
- сумата в размер на 18 267 лв., представляваща погасителни вноски по
усвоен кредит по разплащателна сметка IBAN BG 56 FINV *, разкрита в „П."
АД с титуляр С. Х. М., ЕГН **********;
- сумата в размер на 3 000 лв., представляваща вноски от трети лица по
Разплащателна сметка IBAN BG * * * * */ BG * * *, разкрита в „П." АД с
титуляр С. Х. М., ЕГН **********;
- сумата в размер на 3 000 лв., представляваща вноски то трети лица по
Сметка в лева IBAN BG * * *, разкрита в „У. Б." АД с титуляр С. Х. М., ЕГН
**********;
- сумата в размер на 9 191,11 лв., представляваща касови вноски по
картова сметка в лева IBAN BG * * *, разкрита в „Р. Б." ЕАД, с титуляр С. Х.
М., ЕГН **********;
- сумата в размер на 24 772,78 лв., представляваща погасителни вноски
по кредит, направени по разплащателна сметка в лева IBAN BG * * * в „Р. Б."
ЕАД, с титуляр С. Х. М., ЕГН **********;
- сумата в размер на 13 106 лв., представляваща вноски от трети лица по
разплащателна сметка в лева IBAN BG * * * в „ Ц. " АД, с титуляр С. Х. М.,
ЕГН **********;
- сумата в размер на 17 185,74 лв., представляваща погасителни вноски
по кредит, направени по разплащателна сметка № * в „Б. Д. " ЕАД, открита на
16.04.2008 г., закрита на 23.04.2009 г., с титуляр С. Х. М., ЕГН **********;
3
- сумата в размер на 580 лв., представляваща левова равностойност на
296,24 евро - вноски от трети лица по картова сметка в евро IBAN BG * * *,
разкрита в „Т. б. Д" АД с титуляр С. Х. М., ЕГН **********;
- сумата в размер на 3 706,29 лв., представляваща касови вноски по
сметка в евро № *, открита в „О." АД с титуляр С. Х. М., ЕГН **********.
- Сумата в размер на 5 000 лв., получена от продажбата на 100
дружествени дяла от капитала на „Е. т. г. " ЕООД ЕИК *;
- Сумата в размер на 400 лв., получена от продажбата на лек автомобил,
марка „Алфа Ромео", модел „33", рег.№ *, рама № *, двигател без №, дата на
първа регистрация 01.03.1994 г., придобит съгл. Договор от 05.05.2007 г.
от Ш. А. Н., ЕГН ********** на:
- сумата в размер на 24 797,90 лв., представляваща погасителни вноски
по кредит по разплащателна сметка IBAN BG * * *, разкрита в „П." АД с
титуляр Ш. Н., ЕГН **********;
- сумата в размер на 7 970 лв., представляваща касови вноски по сметка
в лева IBAN BG * * *, разкрита в „У. Б." АД с титуляр Ш. А. Н., ЕГН
**********;
- сумата в размер на 11 126,19 лв., представляваща касови вноски по
сметка в лева IBAN BG * * *, разкрита в „У. Б." АД, с титуляр Ш. А. Н., ЕГН
**********;
- сумата в размер на 22 672,67 лв., представляваща погасителни вноски
по кредит, направени по разплащателна сметка в лева IBAN BG * * * в " Ц. "
АД с титуляр Ш. А. Н., ЕГН **********;
- сумата в размер на 1 730 лв., представляваща касови вноски по
разплащателна сметка № * в „Б. Д. " ЕАД, открита на 22.12.2006 г., активна, с
титуляр Ш. А. Н., ЕГН **********;
- Сумата в размер на 1 253,99 лв., представляваща касови вноски в
срочен депозит в евро № * в „Б. Д." ЕАД, открит на 29.04.2009 г., закрит на
26.02.2010 г., с титуляр Ш. А. Н., ЕГН **********;
- Сумата в размер на 20 000 лв., представляваща касови вноски в срочен
депозит в лева № * в „Б. Д." ЕАД, открит на 16.10.2012 г., закрит на
24.10.2012 г., с титуляр Ш. А. Н., ЕГН **********;
- Сумата в размер на 4 200 лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка „Нисан", модел „Прейри", per. № *, рама № *, двигател без
№ , дата на първа регистрация 03.03.1994 г.;
- Сумата в размер на 11 380 лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка „Ауди", модел „А6", рег.№ *, рама № *, двигател № *, дата
на първа регистрация 14.01.1999 г.;
- Сумата в размер на 6 200 лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка „Рено", модел „Меган", рег.№ *, рама № *, двигател № *,
дата на първа регистрация 09.06.1999 г.;
- Сумата в размер на 2 940 лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка „Опел", модел „Астра", рег.№ *, рама № *, двигател № *,
дата на първа регистрация 26.06.1998 г.;
4
- сумата в размер на 2 360 лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка „Хюндай", модел „Акцент", рег.№ *, рама № *, двигател №
*, дата на първа регистрация 24.11.1997 г.;
- сумата в размер на 7 840 лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка „Шевролет", модел „Каптива", рег.№ Т *, рама № *,
двигател № *, дата на първа регистрация 02.01.2008 г.;
- сумата в размер на 4 300 лв., представляваща пазарна стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Пежо", модел „307", рег.
№ *, рама № *, двигател № *, дата на първа регистрация 17.09.2002 г.;
- Сумата в размер на 26 417 лв., представляваща получена сума по договор за цесия
от 10.05.2010 г.
Посочените по-горе суми не представляват налично имущество и не е
налице законова възможност за отнемането им.
Налично имущество към настоящия момент:
1. Ш. А. Н. е собственик на жилище № 3 със ЗП от 67.91 кв.м. с
идентификатор № 73626.508.28.5.3, в сграда с идентификатор №
73626.508.28.5, построена в ПИ с идентификатор № 73626.508.28 по КК на
гр.Търговище, ведно с избено помещение № 3 и таван № 3, ведно с 1,99%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж по н.а.№ 162, том V,
рег.№ 3987, дело № 380 от 02.04.2008 г.
Цената на придобиване на недвижимия имот, съгласно представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба, е в размер на 66 000 лв.;
пазарната стойност на имота е 60 000лв.
2.Ш. А. Н. е собственик имот, представляващ УПИ № VII, с
кадастрален № 128 по плана на с.К., общ.П., заедно с построените в него
жилищна сграда, второстепенна сграда и навес без оградни стени по н.а. №
85, том III, рег.№ 4227, дело № 485 от 26.05.2008 г.
Цената на придобиване на недвижимия имот е в размер на 7 200 лв. Към
настоящия момент, пазарната стойност на имота е посочената в исковата
молба стойност от 8 000лв.
3.Е. С. Х. е собственик на апартамент с сграда с идентификатор
10135.4505.52.4.16 в гр.Варна, ж.к.„* *", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том II, рег.№ 6486, дело № 261
от 02.11.2012 г.
Цената на придобиване на недвижимия имот по нотариален акт за
покупко-продажба, е в размер на 20 000 лв. Съгласно изготвената по делото
СТЕ, пазарната стойност на посочения имот към датата на придобиването му
е 73 000лв. Не се оспорва от страните, че към настоящия момент пазарната
стойност на имота е посочената в исковата молба стойност от 96 000лв.
Въз основа на посочените и неоспорени единични стойности на
конкретното имущество от патримониума на ответниците, съдът намира, че
общата стойност на имуществото на ответниците в края на проверявания
период е в общ размер на 164 000лв.
Въз основа на събраните доказателства и частично - на заключението на
СИЕ относно събраните данни, за периода на проверката – от 25.07.2004 г.,
5
до 25.07.2014 г., по делото са установени:
Доходи на ответниците:
1/ доходи на С. Х. М. от трудови правоотношения - 7 001.37лв.
2/ доходи на Ш. А. Н. от трудови правоотношения - 8 966.68лв.
3/ обезщетение от ЗАД Б. В. И. Г. в размер на 172.10 лв.
4/ получени социални помощи - 18 179.88лв.
5/ доходи от продадени през проверявания период недвижими имоти,
придобити преди проверявания период – 14 081.98лв.
С нотариален акт за покупо-продажба на недвижим имот № 34, том
VIII, рег.№ 8811, дело № 1434 от 24.11.2006 г. ( Акт № 80, том XVI, дело №
3281 от 24.11.2006г. на СВ - П.) С. М. продава на Ш. А. Н. поземлен имот с
кадастрален № 26, с площ от 500 кв.м., представляващ УПИ XV-26, в кв.2 по
плана на с. К., общ. П., заедно с построената в него жилищна сграда, за
сумата от 14 000 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том III,
рег.№ 4186, дело № 451 от 20.08.2010 г. ( Акт № 190, том X, дело № 1998 от
20.08.2010 г. на СВ - П.) Ш. А. Н. продава на А. С. С. гореописания недвижим
имот за сумата от 7 200 евро или 14 081,98 лв.
Доколкото се прави единен анализ на доходите, разходите и
имуществата на всички ответници, то прехвърлянето на един недвижим имот
от един ответник на друг представлява едновременно приход за единия и
разход за другия ответник, поради което не се включва нито като приход,
нито като разход за общия счетоводен баланс на ответниците. Поради тази
причина като приход се взема само дохода, който са получили ответниците от
продажбата на имота извън тяхната общност, т.е. на трето лице, а именно
сумата от 14 081,98 лв. по договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 59, том III, рег.№ 4186, дело № 451 от 20.08.2010 г.
6/ получени суми по договори за прехвърляне на вземания - 26 417лв.
7/ получени кредити - 220 749.75лв.
8/ получените по банкови сметки суми от трети лица - 18 885.39лв.
9/ получени от сватбата – 7050лв.
Не е доказано твърдението на ответниците за получена на сватбата им
сума в размер на 50 000 лв. Показанията на свид.Ф. С. С. - И. не
кореспондират с приобщения видеозапис от събитието, установяващ
получаване на сума от 7050 лв.
Не са доказани и твърденията на ответницата, че е продала подареното
на сватбата й злато за сумата от 10 000 лв. и че е получила от С. при развода
по силата на предбрачен мюсюлмански договор сумата от 6 000 лв.
12/ спестени от чужбина от Ш. – 10 000 евро или 19558.30 лв.,
установени от показанията на свид.Бр. И. Ив..
Общия размер на приходите е 341 062.45 лв.
Разходи на ответниците:
1/ Обичайни разходи за издръжка, съобразно представените данни в
НСИ според броя на членовете на домакинството - 74 079лв.
6
2/ публично-държавни задължения - 2 590.26лв.
3/ платени глоби - 190лв.
4/ платени суми по договори за прехвърляне на вземания - 22 000 лева
5/ платените наеми – 320лв.
6/ разходи за придобиване на дружествени дялове - 6 660 лв.
7/ вноските за погасяване на банкови кредити - 212 084.81лв.
Показанията на свид.Г. Ив. Г. установяват, че целта на задграничните
пътувания на ответниците е „да спестят разходи“. В Б. и в Т. в повечето
случаи отсядали при близки, познати или роднини, но никога – на хотел.
Когато били на гости при негови познати, не плащали за нощувка и храна.
Пестели, като се хранели в по-евтини български заведения; придвижвали се с
автобус или с комбиниран превоз. С оглед на това, следва извод, че за
задграничните си пътувания ответниците не са имали разходи за квартира, а
разходите за транспорт и храна са били минимални. Няма данни те да са били
командировани в чужбина от работодател, поради което няма как да бъдат
включени в анализа разходи за командировка, изчислени въз основа на
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
По отношение на придобитите и в последствие отчуждени МПС през
проверявания период, съдът намира, че сделките, извършвани с тези МПС
представляват за ответниците съответно разходи /при придобиването им/ и
приходи /при отчуждаването им/. В тази връзка следва да се кредитира
изготвената по делото САТЕ относно стойностите им към датата на
покупката и към датата на продажбата им:
От обобщения анализ на разходите на ответниците /за придобиването на
леките автомобили/ и приходите на ответниците /при отчуждаване на същите/
става ясно, че общият разход е в размер на 38 450лв., а общият приход е в
размер на 32 790лв. или балансът е в размер на 5660лв. разходи.
Общия размер на разходите е 323 584.07лв.
От извършения анализ на доказателствата по делото се установява, че в
края на проверявания период ответниците имат в патримониума си
имущество в размер на 164 000лв. Нетният приход на същите е в размер на 17
478.38лв. /341062,45лв. - 323584,07лв./. В този случай се получава
несъответствие в размер на 146 521.62лв. или не е налице изискуемото от
закона несъответствие в размер над 150 000лв.
Поради липсата на значително несъответствие, не може да се направи
обосновано предположението, че имуществото на ответниците е незаконно
придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в
ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата. Предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени., а обжалваното решение –
потвърдено.
При този изход на спора и с оглед представените договори за правна
защита, установяващи представителство на ответниците пред настоящата
инстанция от адв.Ч. и от адв.К. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, съобразно
представените списъци на разноските, въззивникът следва да заплати на всеки
7
от пълномощниците сума от по 12 000 лв. Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати и държавна такса в размер на 9 759.88 лв.
Частната жалба срещу определение № 260123/21.07.2023 г. е
неоснователна. Предвид липсата на доказателства за извършени плащания по
приложените договори за правна защита, правилно съдът е приел, че молбата
по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/19.06.2023 г. по гр.д.№ 1966/2017
г. на Окръжен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260123/21.07.2023 г. по гр.д.№
1966/2017 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. С., пл. „* *” № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата
към бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Варна,
сумата от 9 759.88 лв. /девет хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 88
ст./, на осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. С., пл. „* *” № *, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т. Ч. от АК-Б.,
като пълномощник на Ш. А. Н. и на адв.С. К. К., като пълномощник на С. Х.
М., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на по 12 000
/дванадесет хиляди/ лв. за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8