Решение по дело №2585/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2198
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20187040702585
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     2198                                26.11.2018 година                            гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на пети ноември                                     две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2585 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186 ал.4 ЗДДС.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.Г.Д. в качеството си на управител на „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД, ЕИК-***, гр.Бургас, ул.“Александровска“ №98, ет.1, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“, № 81, ет.1 против Заповед № ФК-627-0263969/17.08.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – снек –бар „***“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Атанасовска коса“, част I и забрана за достъп до него за срок от 15 дни.

            Оспорващата страна „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като твърди че визираното в нея нарушение не е извършено, не е посочено изрично основанието за издаване на заповедта, както и че съставянето на акт за нарушение и издаването на наказателното постановление е обуславящо издаването на ПАМ, липсват фактически основания за издаването на заповедта и с настоящата мярка не се постигат целите в чл.22 от ЗАНН. Иска се отмяна на заповедта, като немотивирана и необоснована.

            В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.

            За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил принудителната административна мярка се явява юк. Е., който иска съдът да постанови решение, с което да потвърди издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

            По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2018г., е извършена проверка на търговски обект – снек –бар „***“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Атанасовска коса“, част I, стопанисван от „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД, при която са извършени контролни покупки: в 00,28ч. е извършена покупка на 1 брой узо, 2 броя минерална вода, 1 брой „Амарула“ на стойност 15лв. , извършено е плащане от Х. К. К.на длъжност инспектор по приходите с една банкнота от 20лв., парите са приети от С. Х. Д. в качеството си на сервитьор и не е издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство; в 00,38ч. е извършена покупка на 1 брой узо, 1 брой минерална вода, 1 брой „Амарула“ на стойност 12лв., извършено е плащане от Х. К. К.на длъжност инспектор по приходите с една банкнота от 20лв., парите са приети от С. Х. Д. в качеството си на сервитьор и не е издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство; в 01,00ч. е извършена покупка на 2 броя минерална вода, 1 брой „Ред бул“ и 1 брой „Амарула“ на стойност 16лв. , извършено е плащане от Х. К. К.на длъжност инспектор по приходите с една банкнота от 20лв., парите са приети от С. Х. Д. в качеството си на сервитьор и не е издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. В хода на проверката е констатирано, че в обекта има 2 броя монтирани и работещи фискални устройства.  

Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – снек –бар „***“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Атанасовска коса“, част I и забрана за достъп до него за срок от 15 дни.

            Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 19.08.2018г.

По делото е представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане принудителна административна мярка №ФК-627-0263969/17.08.2018г., и протокол за извършена проверка № 0263969/12.08.2018г., от който се установява, че на същата дата инспекторите по приходите към ЦУ на НАП Бургас Г. А. и М. А. извършили проверка на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект и при извършените контролни покупки,подробно описани по-горе, не били издадени фискални касови бонове. Наред с това инспекторът констатирал фактическа наличност от 1645лв. и 1080лв. и разчетена касова наличност от фискалните устройства 1643,40лв. и 1070,80лв., което е установено след представен опис на паричните средства и дневни финансови отчети/л.33/.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред нЕ.ата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 19.08.2018г., а жалбата е подадена на 31.08.2018г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС- чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Жалбоподателят оспорва констатираното нарушение на данъчното законодателство, поради което в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на тази разпоредба, както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите. В разпоредбата на чл. 25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. допълнително е посочено, че  лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

По делото е приложен КЛЕН от двете фискални устройства с № DY 302859 и DY 345404 /л.34/, като от фискално устройство DY 302859, последният фискален бон- копие е с час 00.00ч., а от другото фискално устройство представеното копие е нечетливо, поради което не може да бъде посочен часа на издаване на последния фискален бон. Независимо от последното жалбоподателят още във възражение вх. № ИТ-008056 е отбелязал, че при отпечатване на КЛЕН от фискално устройство DY 302859 е възникнал технически проблем и КЛЕН е отпечатан до 00,00ч. В подкрепа на твърдението на жалбоподателя е представения КЛЕН от административния орган, който е с час на последния фискален бон 00,00ч.. По делото е представен Протокол за сервиз №290 от 13.08.2018г., от който също е видно, че фискалното устройство е прието за ремонт с описание на повредата „четене на КЛЕН“, след което е съставен констативен протокол от 13.08.2018г. от сервизен специалист С. Д., от който се установява, че е извършено разчитане на КЛЕН, посредством сервизна програма „Daisy и е предоставен на клиента. В съдебно заседание жалбоподателят представи посочената разпечатка на КЛЕН /л.63-67/ след 00,00ч. до номер на касова бележка 003739, която е вписана като последна в дневен финансов отчет, разпечатан в момента на проверката в 01,24ч. от контролния орган.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е неиздаването на касова бележка. Релевантният за приложението на  по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия казус не е установен основният релевантен за спора факт- неиздаването на касова бележка. За да направи този извод Съдът взе предвид, представения КЛЕН от жалбоподателя, от който е видно в 00,29ч. е издаден фискален бон за сумата от 14,60лв. за на 1 брой узо, 2 броя минерална вода, 1 брой „Амарула“; в 00,39ч. е извършена покупка на 1 брой узо, 1 брой „Амарула“ на стойност 10,80лв.; в 01,00ч. е извършена покупка на 2 броя минерална вода, 1 брой „Ред бул“ и 1 брой „Амарула“ на стойност 15,70лв. Издадените фискални бонове съответстват на описаните артикули от контролния орган, с изключение на 1 минерална вода от втората поръчка, което съдът приема за техническа грешка. При така събраните доказателства съдът счита, че не се установи по несъмнен начин извършеното нарушение, тъй като контролният орган е направил разпечатка на КЛЕН на фискално устройство DY 302859 до 00,00ч. покупките са извършени след този час и от допълнително представения КЛЕН от същото фискално устройство се установява, че фискални бонове за покупките са издадени.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена при противоречие с материалния закон, при липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Законосъобразността на мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че не е налице визираното в правната норма административно нарушение, което води до нейната незаконосъобразност.

По посочените съображения жалбата против оспорения административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Отделно от изложеното по направеното от оспорващия възражение за връзката между настоящото производство и административно-наказателното съдът намира за необходимо да отбележи, че административно-наказателната отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за извършено нарушение, а другия съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. Следователно общото между двете процедури е фактът на нарушението, но като производства те протичат независимо едно от друго. Съдът не споделя становището на оспорващата страна, че издаването на наказателното постановление е предпоставка за издаване на принудителна административна мярка по посочените по-горе съображения.

При този изход на делото и при липса на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса-50лв. и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие, а именно 200лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-627-0263969/17.08.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД, ЕИК-***, направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат общо в размер на 250,00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: