№ 313
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20241001000970 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №89423/14.08.2024 година от С. С.
и въззивна жалба вх. №91693/21.08.2024 година от И. Б., лично и в качеството
на пълномощник на адв.Д. К. срещу решение №909/26.06.2024 година,
постановено по т.д.1035 по описа за 2021 година на Софийски градски съд,
ТО, VI-17-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Д. В. К., С. А. С. и
И. Б. Б. искове срещу Адвокатско дружество „К. и партнъори“ за
прекратяване на Адвокатско дружество „К. и партнъори“ , на осн. чл.155, т.1
ТЗ .
Твърди се в жалбите, че постановеното решение е неправилно, тъй като
за да се определи дали причините са важни, трябва да се изхожда от
интересите на дружеството,като се отчитат и особеностите на адвокатското
дружество, което има специален предмет на дейност, който се осъществява по
закон само със засилено персонално участие на неговите съдружници.
Дружеството не е извършвало дейност, считано от 15.04.2022 година. След
първото лишаване от права на адв.К. е проведено извънредно събрание с взето
решение за прекратяване дейността на дружеството. Решенията, с които К. е
1
лишен от правото да упражнява адвокатска професия са довели до
прекратяване на участието му в дружеството, като възстановяването на
членството не може да стане ex lege. Следователно, считано от 15.04.2022
година К. не е управител и съдружник. Адвокатското дружество не може да
продължава своето съществуване, тъй като са налице непреодолими пречки за
осъществяване на предмета му на дейност.Претендира се отмяна на
решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по
съществото на спора, с което искът да бъде уважен, като се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна Адвокатско дружество „К. и партнъори“ е
депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното
решение, като се присъдят направените разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ.
В исковата молба от 10.06.2021 година ищците Д. В. К., С. А. С. и И. Б.
Б. твърдят, че в качеството си на адвокати заедно с ад.Л. К. са учредили
адвокатско дружество, в което притежават 50% от същото, а адв.Л. К.
притежава останалите 50% от дружеството, като е избран да го управлява и
представлява. Дружеството е собственик на недвижим имот с адрес: гр.София,
район „Красно село“, ж.к. „Бели брези“, ул.“Кюстендил“, 23, ет.2, офис 4,
който служи за адвокатска кантора, в която осъществяват адвокатската си
дейност. На този адрес е служебния адрес на всеки един от четиримата
адвокати, обявен в САК, на който получават съдебни книжа и документи,
както и работните им места, съхранява се служебната документация, делата,
по които се работи и архивите на завършените дела. В помещенията на
кантората на дружеството се намират и служебните компютри на адв.К. и
адв.Б., в които се съхранява информация по делата, по които работят,
включително договори и кореспонденция с клиенти на всеки от тях, както и на
клиенти на дружеството. През последните 10 месеца нямат връзка с
управляващия съдружник, който не дава информация на съдружниците
относно дейността и финансовите въпроси, не дава никакъв отчет за
дейността си, не предоставя информация на останалите съдружници за
двиЖ.ето на парични средства по банкови сметки на адвокатското дружество,
включително и за разпореждането със средства по специалните клиентски
2
сметки, не свиква редовни годишни общи събрания на съдружниците, не дава
никакъв отчет за дейността на дружеството, не са приемани годишни
финансови отчети за 2018,2019 и 2020 година и не са предоставяни
счетоводни документи за посочените години. В средата на м.09, 2020 година
управителят своеволно и еднолично е сменил ключа на вратата на кантората
на адвокатското дружество като ключ е имал само секретаря, а от 17.05.2021 г.
този достъп вече е напълно невъзможен поради липсата на предоставени
ключове за имота както на съдружниците, така и на секретаря. От тази дата
нямат достъп до съдебните дела, по които са работили, както и до личните си
вещи и до информацията в компютрите в кантората. Изземването и
предаването на други лица на служебната адвокатска документация,
включително делата и договорите на клиентите е грубо нарушение на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и нарушава адвокатската тайна на
информацията между адвокат и клиент. Тъй като документите са били на
разполоЖ.е на неизвестни лица не знаят дали същите не са били копирани и
дали не е неправомерно предоставена информация на недобросъвестни лица, с
което може да бъде извършена злоупотреба. С тези действия са нарушени
както Закона за адвокатурата така и Закона за защита на личните данни.
Тези факти правят продължаването на дейността на адвокатското
дружество невъзможно и следва да се квалифицират като важни причини за
неговото прекратяване. Ето защо молят съдът на основание чл. 155, т. 1 ТЗ да
постанови решение, с което да прекрати Адвокатско дружество „К. и
партньори”.
Ответникът по иска - Адвокатско дружество „К. и партньори” оспорва
иска. Твърди, че същият е недопустим, тъй като не е допустимо прилагането
на чл.155, ал.1 ТЗ по аналогия. Адвокатското дружество е такова със
специална цел, не е търговско дружество и по отношение на това дружество
се прилагат единствено правилата на Закона за адвокатурата. Ищците не
доказват твърденията си, тъй като самите те са можели да поискат свикване на
общо събрание. Всеки един съдружник може да напусне адвокатското
дружество след като явно не желаят да участват в дейността на дружеството.
Твърди, че адвокатското дружество е действащо и не е спирало да упражнява
дейността си, като към момента защитава интересите на свои клиенти по над
50 висящи дела. Посочва, че ищците не желаят да участват и работят в него,
което не представлява важни причини, които да са основание за прекратяване
3
на адвокатското дружество. Те следва да упражнят правото си да го напуснат,
да получат стойността на дружествения дял и да продължат да упражняват
адвокатска дейност самостоятелно. Ответникът твърди, че ищците са
престанали да се интересуват от дейността на дружеството от месец март 2020
г. и не са искали никаква информация и отчет от него.
Твърди, че посоченият адрес е служебен на дружеството, но не и на
ищците, които се намират на други адреси, както и, че по делото няма данни
да се е възпрепятствала адвокатската дейност на ищците. Заявява, че имотът, в
който е била кантората на адвокатското дружество, е отдаден под наем на
трето лице, поради което и защото ищците не са изнесли служебните си
документи от него, въпреки че са били поканени да направят това, тези
документи са предадени за пазене на лице, което също упражнява адвокатска
професия. Поради изложеното моли предявеният иск да се отхвърли.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и
техните възраЖ.я, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема
следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за
която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.
Безспорно е, че Адвокатско дружество „К. и партньори” към датата на
подаване на исковата молба и до приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция е вписано в регистъра на адвокатските дружества, воден
от СГС, като съдружници в дружеството са вписани тримата ищци, като
общият размер на паричните вноски, които те са направили в адвокатското
дружество е 1 000 лв., паричните вноски на всички съдружници възлизат на 2
4
000 лв. като четвъртият съдружник е адв.К., който е внесъл вноски в размер на
1000 лева. Същият е вписан като управител на дружеството. Налице са
решение от 15.04.2022 година, постановено по дисциплинарно дело № 3 от
2022 година на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет,
както и решение от 16.02.2024 година, с което са налоЖ. дисциплинарни
наказания на адв.Л. К. – лишаване от право да упражнява адвокатска
професия за срок от 12 месеца за периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2023 г. ,
както и лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 6
месеца за периода 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ.
По допустимостта на производството:
С определение от 22.02.2022 г., постановено по т.д. № 2005/ 2021 г. по
описа на ВКС, I т.о., са дадени задължителни указания както относно това, че
предявеният в процеса иск е допустим, но също така и относно правната му
квалификация, която е по чл. 155, т. 1 ТЗ, която норма е счетена за приложима
и по отношение на адвокатските дружества, какъвто правен субект е този,
срещу който е насочен искът, като съдът приема, че с това определение е
разрешен и въпросът дали този иск е допустим, при наличието на
разпоредбата за прекратяване на адвокатското дружество по чл. 73, ал. 1, т. 1
ЗАдв.
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ
е упражняване на уреденото в закона потестативно право да се поиска от съда
прекратяване на едно дружество, което право съгласно указанията на ВКС
може да се упражни и по отношение на адвокатско дружество, което се
учредява по реда на Закона за адвокатурата /ЗАдв/ и не е търговец. В чл. 155,
т. 1 ТЗ е посочено изрично в полза на кои лица възниква това потестативно
право и съответно кои лица могат да го упражнят пред съда чрез предявяване
на иск за постановяване на предвидената в закона правна промяна, като това
са само съдружник или съдружници, които притежават общо 1/5 от капитала
на дружеството. При прилагане на тази норма съответно за адвокатското
дружество трябва да се приеме, че този иск може да се упражни от съдружник,
съответно съдружници в него, които са внесли 1/5 от всички вноски в
дружеството, направени от съдружниците. Искът, за разглеждане на който е
образувано настоящото производство, е предявен от лицата Д. В. К., С. А. С. и
5
И. Б. Б.. От представените по делото удостоверения за актуално съС.ие на
Адвокатско дружество „К. и партньори” се установява, че към момента на
сезиране на съда и към настоящия в регистъра на адвокатските дружества,
воден от СГС, като съдружници в дружеството са вписани и тримата ищци,
като общият размер на паричните вноски, които те са направили в
адвокатското дружество е 1 000 лв., а паричните вноски на всички
съдружници възлизат на 2 000 лв. Размерът на вноските на ищците в
Адвокатско дружество „К. и партньори” е по-голям от 1/5 от всички вноски на
съдружниците в това дружество, което означава, че за тези три физически лица
е възникнало потестативното право да поискат от съда прекратяване на
ответното адвокатско дружество в хипотезата на чл. 155, т. 1 ТЗ. Това прави
предявеният иск допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност.
С Решение № 159 от 15.12.2009 год. по т.д. № 389/2009 год. на ВКС,
ТК, състав на І т.о. се е произнесъл относно това, какви могат да бъдат
важните причини за прекратяването на дружеството на основание чл.155 т.1
ТЗ.
Съобразно приетото с него, при преценката дали са налице важни
причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите
на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би
следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване
на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен
период от време през което дружеството да не е осъществявало търговската
дейност, за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло
да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността
му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло
да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата
квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно
поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на
останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, натрупване
на задълЖ.я, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. Горното обуславя
извода, че наличието на влошени отношения между съдружниците сами по
себе си не съставляват важни причини, а следва същите да са довели до
6
трайна невъзможност дружеството да извършва дейността, за която е
регистрирано.
Съгласно формираната от състави на Върховен касационен съд съдебна
практика по прилоЖ.ето на чл. 155, т. 1 ТЗ, "важни причини" за прекратяване
на дружество с ограничена отговорност, по смисъла на разпоредбата, могат да
бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което
наличието им се преценява конкретно, във всеки отделен случай, но в рамките
на следните общи параметри: 1/ преценката следва да изхожда винаги от
интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник и 2/
причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване
дейността на дружеството. Индиция за "важна причина", по смисъла на чл.
155, т. 1 ТЗ може да е продължителен период на неосъществяване на
търговската дейност, за която дружеството е регистрирано, в който случай,
обаче, са от значение причините за това бездействие – липса на воля или
тенденциозно поведение на мнозинството /или блокиращата квота/
съдружници, в този смисъл съставляващо непреодолимо нелоялно поведение.
Трайната нерентабилност и тенденцията към натрупване на задълЖ.я,
погасяването на които би създало сериозни затруднения за функционирането
на дружеството и опасност за интересите на кредиторите, са само външни
белези на разстройство в дейността на дружеството /така реш. № 159 по т. д.
№ 389/2009 г. на І т. о. на ВКС/, но сами по себе си не обуславят непреодолим
характер, тъй като не свидетелстват за причината за това. В реш. № 21 по т. д.
№ 471/2009 г. на І т. о. на ВКС, за да отрече наличието на предпоставки за
прекратяване на дружеството, на основание чл. 155, т. 1 ТЗ, съдът е преценил,
че влошеното му финансово съС.ие не е резултат от бездействието на
съдружниците, дезинтересирането им или липса на перспектива. Наличието
на съдружник с блокираща квота, респ. съществуваща възможност същият да
предопределя решенията на ОС на дружеството, не се извежда самостоятелно
като "важна причина" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, а тази опасност се
съобразява на фона на доказано влошени отношения между съдружниците, на
" сериозен разрив в отношенията помежду им " /така в реш. № 226 по т. д. №
1012/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС/. При това се акцентира на причината за
"влошените отношения" и доколко същите са се формирали при и по повод
осъществяването на търговската дейност, свързани са с непреодолимо
разногласие относно начина и средствата за осъществяването й, а не са
7
резултат на паралелни взаимоотношения между съдружниците /така в реш. №
120 по гр. д. № 932/2001 г./. В същото решение е анализирано съдържанието
на взаимоотношенията между съдружниците, като предпоставка за
накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на
дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Съдържанието на
отношенията между съдружниците, като последица от нарушаване
задълЖ.ето за лоялност на един от тях и предприета от него конкурентна на
дружеството дейност, е възприето като " важна причина" в решение № 663 по
т. д. № 2270/2006 г. на І т. о. на ВКС, но не самия факт на разпореждане с
имуществото на дружеството в полза на друго – свързано лице, извън начина
по който е рефлектирал върху тези отношения. Влошените отношения сами по
себе си не са достатъчно основание, ако не са довели до фактическа
невъзможност за функциониране органите на управление на дружеството
/така в реш. № 30 по т. д. № 320/2009 г. и реш. № 662 по т. д. № 86/2006 г. на ІІ
т. о. на ВКС/. Нежеланието на някой от съдружниците за участие в стопанския
живот чрез дружеството, не е законово основание за прекратяването му, както
е прието в реш. № 532 по т. д. № 258/2008 г. на І т. о. на ВКС. Точно поради
това, само бездействието на съдружник, при недоказано поведение на същия,
обективно препятстващо активността на останалите и възможността им да
организират дейността на дружеството, не би обусловило "важна причина" за
прекратяването му.
За да поискат прекратяването на Адвокатско дружество „К. и
партньори” на основание чл. 155, т. 1 ТЗ, ищците се позовават на следните
обстоятелства: - на това, че от м. 09.2020 г. съдружниците в адвокатското
дружество Д. В. К., С. А. С. и И. Б. Б. нямат връзка с управляващия съдружник
Л. К.; - на това, че съдружникът Л. К. не свиква редовни годишни общи
събрания на съдружниците, не дава отчет на останалите съдружници за
дейността си, както и не им предоставя информация за двиЖ.ето на парични
средства по банкови сметки на адвокатското дружество, включително и за
разпореждането със средства по специалните клиентски сметки; - на това, че
съдружникът Л. К. е сменил ключа на вратата на кантората на адвокатското
дружество, с което затруднява достъпа на останалите съдружници до нея,
както и до съхраняваните в нея документи по водените от съдружниците дела;
- на това, че съдружникът Л. К. е предал документи по водените от
адвокатското дружество дела на трето лице; - на това, че на съдружника Л. К. е
8
наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява
адвокатска професия за срок от 12 месеца“.
Безспорно е по делото, че с решение от 15.04.2022 година,
постановено по дисциплинарно дело № 3 от 2022 година на Висшия
дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет, както и с решение от
16.02.2024 година са налоЖ. дисциплинарни наказания на адв.Л. К. –
лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 12 месеца за
периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2023 г. , както и лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за срок от 6 месеца за периода 16.02.2024 г. до
16.08.2024 г.
На осн. чл.235, ал.3 ГПК, съдът е длъжен да зачете всички
новонастъпили факти до приключване на устните състезания и тъй като
срокът на наказанието е изтекъл лишеният от адвокатски права съдружник е
възстановил качеството си адвокат, съдружник и управител, като по този
въпрос съдът намира, че срочният характер на наказанието сочи, че лицето не
губи своето право, правото да се упражнява адв.професия не е загубено, а е
преклудирано за срока на наказанието. Горното е изрично посочено в
практиката на ВКС /решение №214/06.08.2012 по гр.д.350/2012 година III гр.о.
ГК; решение №357/30.01.2014 година по гр.д.4861/2013 година, III гр.о. ГК;
определение №179/24.03.2015 година на ВКС по ч.гр.д.856/2015 година, III
гр.о. ГК/.
Видно от представеното решение от 15.04.2022 година, постановено по
дисциплинарно дело № 3 от 2022 година на Висшия дисциплинарен съд при
Висшия адвокатски съвет делото е образувано по жалби срещу решение от
01.02.2022 година, постановено от Дисциплинарния съд при САК, 2 състав по
дисциплинарно дело №220 по описа на ДС при САК за 2021 година, с което
адвокат Л. К. е признат за виновен в това, че като представляващ адвокатско
дружество „К. и партньори”, без знанието и съгласието на съдружниците си в
адвокатското дружество – адв. К., адв. С. и адв. И. Б. от 17.05.2021 година е
препятствал достъпа на последните до общата им кантора на адрес: гр.София,
ул.“Кюстендил“, №23, ет.2, офис 4, както и е предал личните и служебните им
вещи на съхранение от трето лице, без да вземе тяхното съгласие за това, с
което виновно е нарушил стандарта в необходимостта да се прояви
колегиалност, етика и морал спрямо съдружноцоте си – нарушение на чл.132,
9
т.9 ЗА, вр. с чл.25, ал.1 ЕКА. На основание чл.133, ал.1, т.2 е наложено
наказание глоба. В решението си, Висшия дисциплинарен съд посочва, че
крайните изводи на ДС при САК, че с поведението си адв.К. е осъществил
дисциплинарно нарушение са правилни и обосновани и приема, че са
безспорно установени фактите, че на 17.05.2021 година е препятстван достъпа
на съдружниците до общата им кантора на адрес: гр.София, ул.“Кюстендил“,
№23, ет.2, офис 4, както и са предадени личните и служебните им вещи на
съхранение от трето лице, без да се вземе тяхното съгласие за това, както и, че
по делото не е установено къде се намират вещите им, тъй като адвоката,
който е посочен от адв.К. като лице, на когото са занесени вещите отрича това.
Горното е създало неудобства и притеснения, тъй като информацията е могла
да стане доС.ие на неизвестен кръг лица, а последиците от загубата на текущи
досиета и файлове се преодоляват с много усилия.Прието е за установено, че
общият им офис е предоставен под наем еднолично и с това е нарушена
колегиалността и професионалната етика и морал. Прието е, че тези деяния са
извършени виновно, поради което решението е потвърдено, в частта, с която
К. е признат за виновен за описаните в решението действия, а е изменено
решението, в частта за наложеното наказание.
Безспорно в правната теория и съдебна практика се приема, че
дейността по налагане на административно наказание представлява
правораздавателна дейност, която се осъществява от особени
административни юрисдикции като издаваните от тях актове се определят
като правораздавателни като се допуска и административните наказания да
бъдат налагани с индивидуален административен акт.
Съдът намира, че Висшият дисциплинарен съд е особена юрисдикция,
натоварена изрично с решаването на определени в Закона за адвокатурата
спорове във връзка с дисциплинарното наказване на адвокатите.
Налага се извод, че Дисциплинарния съд и ВДС са "съд" по смисъла на
чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Хартата; същите са създадени със закон
като са им придадени съдебни функции, осъществяването, на които е
съобразно нарочно и предварително определени от законодателя правила. По
въпроса дали Дисциплинарния съд и ВДС имат характеристика на "съд" по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС е налице произнасяне на
ВКС с решения № 60124/02.08.2021 г. по н. д. № 460/2021 г. на НК, Второ НО
10
на ВКС, решение № 60195 от 06.12.2021 г. по н. д. № 613/2021 г. на НК, Трето
НО на ВКС, решение № 50151 от 10.07.2023 г. по н. д. № 594/2022 г. на НК,
Трето НО на ВКС и др., в които е посочено, че ЕСПЧ в решенията си по чл. 6,
т. 1 от Европейската конвенция заключава, че „съд“ се явяват и особените
юрисдикции, създадени в съответствие със закона, които са независими,
безпристрастни, поС.но действащи, осигуряват публично гледане на делото и
завършват с правораздавателен акт. Съдът взема предвид още и
съществуването на гаранции в националното законодателство срещу външен
натиск и дали органът като цяло създава впечатлението за независимост. От
тази гледна точка дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии и
Висшият дисциплинарен съд са „съд“ по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПОС, чл.
19 и чл. 267 ДФЕС и чл. 47 от Хартата, доколкото притежават някои
фундаментални характеристики на съд в същинския смисъл, а именно
създадени са и функционират съгласно закона, завършват с правораздавателен
акт и притежават независимост и безпристрастност. На този извод следва да се
настои, защото дисциплинарните съдилища и Висшия дисциплинарен съд по
Закона за адвокатурата са независими от изпълнителната и всяка друга власт, а
и от страните. Никой не може да въздейства върху независимостта им, така че
да я засегне. Начинът на избиране на персоналния състав на всеки от тези
органи е по предварително оповестени правила, измежду членовете на
адвокатските колективи, с мандат, няма и режим на освобождаване на
членовете на дисциплинарните съдилища по инициатива на адвокатския
съвет. Наред с това, на производството пред дисциплинарните съдилища и
Висшия дисциплинарен съд са присъщи всички основни принципи на
публичния състезателен процес – възможност за упражняване на адвокатска
защита, за ангажиране на доказателства, за публично огласяване на решението
и неговото мотивиране, за обжалване на решението пред по-горна инстанция,
която е независима в същия смисъл. Безпристрастността на членовете на
дисциплинарните състави се презюмира освен ако не съществуват
доказателства в обратния смисъл и е гарантирана чрез възможността за отвод
и самоотвод.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че извършените нарушения, за
които е наложено дисциплинарното наказание са установени и не подлежат на
оспорване, още повече от лицето, участвало в дисциплинарното производство
и тъй като същите са идентични с тези, за които К. е признат за виновен,
11
намира, че в настоящето производство извършването им е доказано.
Както е разяснено в практиката на ВКС при изследването на „важни
причини“ по смисъла на закона следва да се изхожда от спесификата на
дружеството, чиято дейност се иска да бъде прекратена.
Адвокатското дружество е организационна форма, в която наред с
финансовите отношения, от съществено значение са и личните отношения,
тъй като доверието при осъществяване на адвокатската дейност е conditio sine
qua non, с оглед наличието на поверителна информация за клиентите,
навлизане в личния им живот, опасността от разкриване на важни за
клиентите търговски или лични тайни.
Извършването на действия, които са в ущърб на дружествените цели –
подронване престижа на дружеството и интересите на останалите съдружници
водят до извод за невъзможност да бъде възстановено доверието между
съдружниците, поради което и до невъзможност същото да упражнява
дейността, за която е учредено. Дейността на дружеството е била затруднена и
с оглед наличието на дисциплинарни наказания на управителя.
Към настоящия момент паритетното участие на съдружника К. и
останалата група съдружници, с оглед изтичането на срока на
дисциплинарното наказание на К. обосновава невъзможност за вземане на
общи решения, като дейността на дружеството е блокирана, тъй като и
общият им офис се ползва от трето лице, а съдружниците нямат достъп до
него. Гореизложеното обуславя извода, че са налице предпоставките за
основателност на иска.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него
постановено друго, с което искът бъде уважен.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №909/26.06.2024 година, постановено по т.д.1035
по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-17-ти състав, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
12
ПРЕКРАТЯВА Адвокатско дружество „К. и партньори”, на осн. чл.155,
т.1 ТЗ.
След влизане в сила на решението препис да се изпрати на СГС по
Регистъра за адвокатските дружества за назначаване на ликвидатор.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13