Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Нови пазар, 31.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина
Николова
СЕКРЕТАР: Нела Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1143
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и следв от ГПК.
С ВЗС на 13.11.2019 г. решение съдът е допуснал извършването
на делба между съделителите Б.Ф.Р. *** и С.Ф.Р. ***, на следния недвижим имот: недвижим имот, находящ се в с. З., общ. К.,
обл. Ш. и представляващ дворно място, съставляващо *** от кв. 10 по плана на с.
З., с площ от 1660кв.м., при граници: изток – улица, север ***, запад – ***и юг
***, ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенни постройки, при равни квоти: за Б.Ф.Р. - 1/2 ид.ч.и
за С.Ф.Р. - 1/2 ид.ч.
В първото по делото съдебно заседание ищецът и ответницата
са направили претенции по сметки, по чл. 346 от ГПК, а от ответницата и по чл.
349, ал. 2 от ГПК за възлагане на недвижимия имот, представляващ дворно място съставляващо *** от кв. 10
по плана на с. З., с площ от 1660кв.м., при граници: изток – улица, север ***,
запад – ***и юг ***, ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенни
постройки, поради това, че тя не притежава друго жилище, живяла е преди и при
откриване на наследството в имота, полагала е грижи за наследодателите и е
направила значителни подобрения в имота, които са довели до увеличаването на
неговата стойност.
Претенцията на ищеца по чл. 346 от ГПК е на основание
чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 1875,67лв., за това,
че ответницата е ползвала имота лично за себе си, за времето от завеждане на
исковата молба до 22.01.2020 г.
Претенцията на ответницата по чл. 346 от ГПК е на
основание чл.30, ал.3 ЗС, за
извършени в имота подобрения, извършени със знанието и без противопоставянето
на ищеца. Претендираният размер на подобренията е 1803,05лв., ведно със
законната лихва от 20.01.2020 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства във
втората фаза на съдебната делба, съдът установи следното:
С решение ВЗС на 13.11.2019 г., съдът е допуснал
извършването на делба между съделителите Б.Ф.Р. *** и С.Ф.Р. ***, на следния недвижим имот: недвижим
имот, находящ се в с. З., общ. К., обл. Ш. и представляващ дворно място,
съставляващо *** от кв. 10 по плана на с. З., с площ от 1660кв.м., при граници:
изток – улица, север ***, запад – ***и юг ***, ведно с построените в него
жилищна сграда и второстепенни постройки, при
равни квоти: за Б.Ф.Р. - 1/2 ид.ч.и за С.Ф.Р. - 1/2 ид.ч.
Относно поделяемостта на допуснатия до делба имот,
съобразно квотите на страните е назначена експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че имота
е неделим и не може да се обособят два самостоятелни парцела от него, в т.ч.
жилищната сграда и второстепенните постройки също не подлежат на делба, което
означава, че съсобствеността не може да се приключи със съставянето на
разделителен протокол, съгл. чл. 347 от ГПК.
Пазарната стойност на имота, според вещото лице Б. е
23 800лв. Съдът приема заключението по тази експертиза и посочената в нея стойност
на имота за меродавна, доколкото както се установи вещото лице инж. П. не е
посетило имота отвътре и не е извършило оглед на вътрешното състояние на
постройките в него. За разлика от първата експертиза, вещото лице Б. е посетил
лично имота, в т.ч. и построените в него жилищна сграда и второстепенни
постройки, извършил е оглед на състоянието им и е определили пазарната стойност
на имота. По тези съображения, съдът приема за меродавна пазарната стойност на
имота, определена в размер на 23 800лв.
Стойността на всеки от дяловете на страните по делото
е половината от определената пазарната стойност или по 11 900лв.
От това, че имотът е неделим и не може да се обособят
самостоятелни дялове за всеки от съделителите, съдът намира, че за да се вземе
окончателното решение за наина на извършване на делбата на имота и по арг. на
чл. 348 от ГПК, следва да се обсъдят направените от страните искания за
възлагане на имота.
Относно
възлагателните претенции по чл. 349 от ГПК.
Ответницата е предявила искане за възлагане на имота,
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, т.к при откриване на наследството е живяла
в имота и не притежава друго жилище. Доказателствената тежест на
обстоятелствата обуславящи претенцията за възлагане са в тежест на страната, която
претендира възлагането.
Наследодателят на страните, Ф.Р. е починал на
24.08.2002 г., като съпругата му е починала преди него – на 15.11.1989 г. от
представеното по делото удостоверение за адресна регистрация на ответницата се
установява, че същата има настоящ адрес ***, който съвпада с административния
адрес на имота, предмет на делото. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи по безспорен начин, че ответницата е живяла в имота,
както докато е била жива нейната майка, за която се е грижела, така и след
това, до смъртта на баща си. Свидетелката С.Р. сочи, че ответницата е живяла в
имота през цялото време и се е грижела за родителите си, а след това останала
да живее в имота. Свидетелката сочи, че ищецът по делото живеел в гр. Ш., но от
много години живее и работи в чужбина, в Х., като през лятото си идва и
посещава имота „уж да види сестра си“. Самата ответница, докато бил жив баща й
работела във фурната в селото и се установила трайно в с. З., оставайки в
бащината къща и така се грижела постоянно и за своите родители. От 2011 г.
ответницата била назначена за приемен родител и отглеждала деца. Свидетелят К.,
който е от с. З., сочи, че познава само ответницата, която живее в процесния
имот и не познава брат й, ищецът по делото.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
ответницата е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството,
оставено от родителите й, грижила се е за майка си, а след това и за баща си.
Майка й била на болна, на легло и грижи за нея полагала единствено ответницата.
Ответницата полагала грижи и за баща си, докато бил жив, а след неговата смърт
е продължила да живее в имота. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ищеца, че направената адресна регистрация на ответницата била от 2010 г. и
следователно не била живяла в имота. Наличието на адресна регистрация за
настоящ или постоянен адрес е свързано с административното обслужване на
населението и неговото задължение при промяна на обстоятелствата, налагащи
промяна в местоживеенето да регистрира съгласно Закона за гражданската
регистрация актуалния си адрес на местоживеенето. Законът, обаче не борави с
категорията адресна регистрация, а изисква лицето фактически да е живяло в
имота, към момента на откриване на наследството, доказателства за което се
събраха по делото.
От представената по делото справка от Агенцията по
вписванията се установява, че на името на ответницата се води само посоченото в
приложения констативен нотариален акт № 179, том V, дело № ***г. за притежавана
1/2ид.ч. от наследствения имот. Други жилищни имоти, ответницата не притежава.
В този смисъл, съдът намира, че е доказано твърдението
на ответницата, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството,
както и че не притежава други жилищни имоти.
Доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК, право на възлагане на неподеляем имот има всеки от съделителите, който 1/
при откриване на наследството е живял в него и 2/ не притежава друго жилище,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че възлагателната претенция
на ответницата е основателна и доказана и следва да се уважи, като й се възложи
недвижимия имот, находящ се в с. З., общ. К., обл. Ш. и представляващ дворно
място, съставляващо *** от кв. 10 по плана на с. З., с площ от 1660кв.м., при
граници: изток – улица, север ***, запад – ***и юг ***, ведно с построените в
него жилищна сграда и второстепенни постройки.
Пазарната стойност на този имот, според заключението
на вещото лице е 23 800лв. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК,
съделителят, на когото се възлага неподеляемия имот, трябва да уравни дяловете
на останалите съделители с друг имот или с пари. Липсата на други имоти,
подлежащи на делба обосновава уравняването да се извърши в пари.
Съгласно експертизата, изготвена от вещото лице,
равностойността на дела на ответника е половината от пазарната стойност на
имота или в размер на по 11 900лв. Това е и стойността, с която
ответницата трябва да обезщети ищеца. На ищеца следва да се укаже правото по
чл. 349, ал.3 от ГПК, че за присъденото уравнение в пари може да впише законна
ипотека.
На ответницата С.Ф.Р., от друга страна следва да се
укаже, че на основание чл. 349, ал.5 и ал. 6 от ГПК присъденото парично
уравнение, заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от
влизането в сила на решението за възлагане, като тя като съделител, в чийто дял
е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5
определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан.
Относно
претенциите по сметки по реда на чл. 346 от ГПК.
По
претенцията на ищеца по чл. 31, ал.2 от ЗС.
Ищецът е предявил претенция по сметка за заплащане на
основание чл. 31, ал.2 от ЗС на
обезщетение в размер на 1875,67лв., за това, че ответницата е ползвала имота
лично за себе си, за времето от завеждане на исковата молба до 22.01.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС
се явява частен случай на общата забрана за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, като в случая, източник на вземането е фактическото положение – реалното
ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между
правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки
е титуляр на правото на собственост в определен обем. В този смисъл е ТР № 7 от
2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК.
Ищецът не представя
доказателства преди завеждането на делото да е изявявал желание или да е правил
искане за ползване на имота, доколкото за претенцията по сметки, основана на чл.
31, ал.2 от ЗС е важно неговото желание, респ. изявление към ползващия, а не
простия факт на ползването на имота от единия от двамата съсобственици. Не се
твърди и не се установява по делото, ответницата от своя страна, да е пречила
на ползването на имота от брат й, съгласно неговите права.
Искане за обезщетение по чл.
31, ал.2 от ЗС се съдържа в първоначалната искова молба, поради което съдът
намира, че искането е допустимо, считано от датата на получаване на исковата
молба от ответницата, т.к това е датата, на която ищецът е заявил желанието си
пред ответницата да ползва имота или да бъде обезщетен за неговото лично
ползване от ответницата. Ответницата е получила препис от исковата молба на
13.09.2019 г. и към датата на изготвяне на съдебното решение (до края на
обявеното извънредно положение, съгласно Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г., до края на което всички процесуални
срокове спират да текат и след тази дата ще се извършва обявяването на
съдебните актове и тяхното връчване на страните) са изминали 7 месеца (до 13.04.2020 г.). Съгласно приетата по делото
експертиза, се установява, че дължимия наем за ползването на целия имот е
67,44лв. на месец, а за частта на ищеца това е 33,72лв./мес.
Съдът намира, че претенцията
на ищеца е основателна и следва да се уважи само до установения от съда размер
на сумата от 33,72лв./мес., считано от 13.09.2019
г. до 13.04.2020г. за 7 месеца или общо 236,04лв. Касае е се за
периодично плащане (месечно обезщетение, наем) за определено време (с посочен
начален и краен момент) за 7 месеца, което се оценява съгласно чл. 69, ал.1, т.
6 от ГПК, като сбор на всички платежи.
Други претенции по сметки ищецът не е предявявал.
По
претенцията на ищеца по чл. 30, ал.3 от ЗС.
Относно претенцията по сметки за извършените от ответницата подобрения, предявена по реда на чл. 346 от ГПК вр.чл. ГПК вр.чл. 30, ал.3 от ЗС, съдът намира, че следва да се отхвърли, поради уважаване на претенцията за възлагане на имота, подобренията, направени от ответницата остават за нея. Независимо от това обстоятелство следва да се посочи, че описаните от ответницата С.Ф.Р. подобрения, са остойностени от изготвената по делото експертиза и те са на стойност в общ размер на 3 606,09лв., а стойността, с която те повишават общата стойност на имота е 3 258,93лв. Претенцията на ответницата, съгласно посоченото от нея в молбата й е по чл. 74, ал. 2 от ЗС вр. чл. 72, ал.1 от ЗС, т.к подобренията които тя е направила, сочи, че са били известни на брат й и той не и се е противопоставил. Произнасяне на съда по тази претенция обаче, би имало само ако не бе уважена претенцията за възлагане на имота. Претенцията на ищцата би била основателна до размера на половината от размера на увеличената стойност на имота, т.е в размер на 1630лв. В стойността на тези подобрения не е включен ремонта на покрива, за който вещото лице сочи, че е на стойност от 3751,34лв. и повишава стойността на имота с 3 637,12лв. Относно ремонта на покрива, следва да се посочи, че ищецът няма претенция по сметки. Ответницата също не е заявила претенции за извършените от нея разходи за ремонт на покрива. От събраните по делото доказателства – справка от АВп и свидетелски показания се установи, че покривът е правен от двамата, като след продажбата на наследствени ниви, ищецът е купил цигли втора употреба за подмяна на съществуващите на покрива. Въпреки това, според вещото лице, покривът отново имал пролуки, през които при дъжд или сняг тече вода. Поради липсата на претенции относно ремонта на покрива от която и да е от страните по делото, то самостоятелно произнасяне по този въпрос не се дължи от съда.
С оглед направените от страните възражения за
прихващане между дължимите от всеки един на другия суми по претенциите за
сметки и във вр. чл. 298, ал. 4 от ГПК, съдът намира за установено следното:
Всяка от страните по делото е направила възражение за
прихващане на дължимото на насрещната страна с вземането, което тя има спрямо
възразилата страна, което е обусловено от взаимните претенции по сметки.
В настоящето дело се установи, че във връзка с
претенцията за възлагане на имота, ищецът има спрямо ответника вземане за сумата
от 11 900лв., която сума следва да се плати от ответницата в 6 месечен
срок от влизане в сила на решението по делото.
Освен това, ответницата дължи на ищеца сумата от 236,04лв., като обезщетение за
ползването на имота лично.
Претенцията на ответницата
по сметки за направените от нея подобрения се отхвърля, поради възлагането на
имота на нея.
Следователно, няма насрещни
изискуеми и ликвидни вземания по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, които да бъдат
прихванати взаимно до размера на по – малкото от тях, съгл. чл. 104 от ЗЗД, т.к
има единствено вземания на едната страна спрямо другата. Това са вземанията на ищеца
спрямо ответницата и поради това не може да се извърши прихващане, в смисъла, в
който се иска от страните.
С оглед на процесуалната съпоставимост на двете
претенции на ответницата, тази за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2
от ГПК и тази по сметки за направените подобрения по чл. 346 от ГПК вр. чл. 30,
ал.3 от ЗС, като на главен и евентуален иск, то съдът намира, че произнасяне по
искането за сметки за подобрения в диспозитива на съдебното решение не се
дължи, поради несбъдване на условието при което той е предявен, а именно евентуалното
неуважаване на главния иск за възлагането на имота.
Относно
разноските по чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК.
Относно
разноските по самата делба на съсобствените имоти.
Съгласно т.4 от Инструкция № 18 от 14 октомври 1992
година относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието, държавната
такса за възложения имот се заплаща от съделителят, който получава имота, а не
от всеки един съделител според стойността на дела му. Така ответницата С.Ф.Р. ***,
следва да заплати ДТ в размер на 4% върху пазарната стойност на имота, съгл.
чл. 8 от Тарифата за ДТССГПК, или сумата
от 952лв.
По иска на ищеца за заплащане на обезщетение за
ползването на имота, изключително от ответницата, ДТ се дължи от ответницата, доколкото
по този иск първоначално не се заплащат ДТ, а те се изплащат от осъденото лице
съгл. разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК. По размер дължимата ДТ е съгл. чл. 1
от ТДТССГПК, а именно в размер на 4%, но не по – малко от 50лв. По иска по
сметки на ищеца срещу ответницата за сумата от 236,04лв., ответницата дължи ДТ в размер на 50лв.
Общо ответницата дължи за държавни такси 1 002лв.
Относно
разноските на страните по чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Страните нямат претенции един към друг за направените по делото разноски. Страните не са представили и списък на разноските си, поради което и на основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК страните нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание чл.349, ал.2 от ГПК и
чл. 353 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ВЪЗЛАГА на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на С.Ф.Р.
с ЕГН ********** ***, следния недвижим
имот, находящ се в с. З., общ. К., обл. Ш. и представляващ дворно място,
съставляващо *** от кв. 10 по плана на с. З., с площ от 1660кв.м.(хиляда
шестстотин и шестдесет квадратни метра), при граници: изток – улица, север ***,
запад – ***и юг ***, ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенни
постройки.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, С.Ф.Р. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ф.Р. с ЕГН **********
***, СУМАТА от 11 900лв. (единадесет хиляди и деветстотин лева), за
уравняване на дела му.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, Б.Ф.Р.
с ЕГН ********** ***, че за
вземането си за уравнение на дела му за сумата от 11 900лв. (единадесет
хиляди и деветстотин лева), спрямо С.Ф.Р. с ЕГН **********о***, може да впише
законна ипотека.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, на
С.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, че ако уравнението на дела на Б.Ф.Р. с ЕГН **********
***, не бъде изплатено в 6 (шест) месечния срок, решението се обезсилва по право
и имота се изнася на публична продан, поради което следва ответницата С.Ф.Р. да
представи доказателства по делото за изплатеното парично уравняване на дела на
другия съделител Б.Ф.Р..
Осъжда на
основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал.2 от ЗС, С.Ф.Р. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Ф.Р. с ЕГН **********
***, СУМАТА ОТ 236,04лв.(двеста
тридесет и шест лева и четири стотинки), като обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в с. З., общ.
К., обл. Ш. и представляващ дворно място, съставляващо *** от кв. 10 по плана
на с. З., с площ от 1660кв.м., за времето от 13.03.2020 г., до края 13.04.2020 г, по 33,72лв./мес., като отхвърля
иска за разликата над присъдената сума до размера на предявения иск от 1875,67лв.(хиляда
осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем ст.)
Осъжда на
основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК, С.Ф.Р. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на
Районен съд Нови пазар в размер на
1002лв. (хиляда и два лева).
На основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК страните нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия : .......................................
Галина Николова