ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 474
28.02.2023 г., гр. Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. Бургас, осемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Николова адм. дело № 104 по описа за 2023 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от С.П.С., понастоящем в Затвора гр.Бургас против ГД „ИН“ към
Министерство на правосъдието с искане да бъде предписано на затворническата
администрация да преустанови всички пропуски и нарушения във връзка с
информацията за диетите на ищеца и нежеланието да му се предадат епикризи. В
исковата молба се съдържа и искане за освобождаване от заплащане на държавна
такса и искане за предоставяне на правно помощ под формата на процесуално
представителство в лицето на адвокат Р. Ш. – БАК.
Искова молба на С.П.С. е изпратена по подсъдност на
Административен съд - Бургас с Определение № 122/06.01.2023 год. по гражданско
дело № 73/2023 год. по описа на РС-Бургас. С Определение № 175 от 26.01.2023
год. по настоящото дело производството е разделено и е продължило само по
посочената по-горе част от исковата молба.
След запознаване с искането на С.П.С., съдът е
намерил, че същото не е достатъчно прецизно и не е ясно формулирано, като не
отговаря на изискванията на чл.276 от ЗИНЗС, поради което с Разпореждане № 419
от 26.01.2023 год. съдът е оставил искането без движение, като на С. е предоставен
7-дневен срок за отстраняване на нередовността, както следва: На първо място,
прилагане на документ за платена по сметка на Административен съд – Бургас
държавна такса в размер на 10 лева, като
предвид направеното в исковата молба искане за освобождаване от държавна
такса, му е указано да посочи конкретни данни, необходими на съда за извършване
на преценка, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, за поисканото освобождаване - чл.83 ГПК, както и на осн. чл.23, ал.3 от Закона
за правната помощ, е указано на ищецът да изложи данни какво налага
назначаването на процесуален представител и какви интереси на правосъдието го
изискват.
На второ място, на С.П.С. е указано, че следва
изрично да посочи прекратяването на кои действия и/или бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС иска, като посочи какви са действията и/или
бездействията, на кои длъжностни лица.
Със
Същото Разпореждане е задължен началника на затвора Бургас, в 7-дневен срок да
представи по делото справка за получаваните от С.П.С. парични преводи и доходи по време на престоя му в Затвора за
периода от януари 2022 год. до декември 2022 год., както и от началника на
затвора Бургас е изискана служебно писмена информация относно
искането, относно неговата основателност, както и копие от досието на л. св. С.П.С., ведно с писмени доказателства за здравословното му
състояние, диетите, които следва да спазва и епикризите, които не са му
връчени.
С Декларация вх. №
1148/03.02.2023 год. С.П.С. е посочил данните,
необходими на съда за извършване на преценка, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, за
поисканото освобождаване - чл.83 ГПК, а впоследствие е представил и вносна
бележка за заплатена държавна такса, но не по сметка на Административен съд-
Бургас в Кей Би Си Банк България ЕАД.
С Молба вх. №
1268/07.02.2023 год.
л.св. С. е извършил коментар на документи, който
според него са с невярно съдържание, за което е посочил, че е сезирал окръжната
прокуратура.
С Молба вх. №
1270/07.02.2023 год. л.св. С. е посочил документите, които не са му били
предоставени, както следва:
1.
Документи по дело № 665/2022 год. на ОС-Бургас.
2.
Епикриза на УМБАЛ, касаеща престоя му от 21.11.2022 год. до
27.11.2022 год., ведно с изследванията и препоръките на лекарите, като
едновременно с това е посочил, че са му били дадени след 1,5 месеца, след
многократни писмени и устни молби.
Като т.3 С. е посочил, че не са му осигурени прегледи. Т.4 не
са му осигурени лекарства, като отново в следващите точки е посочил конкретни
прегледи и лекарства, дадени му на 23.01.2023 год. Приложил е и три листа
резюме на извършените му прегледи и искания за такива. Приложена е и Молба,
адресирана до Медицински център при ОЗ
Бургас с дата 12.01.2023 год.
С писмо вх. №
1384/09.02.2023 год. от Затвора – Бургас е изпратена Медицинска справка и
Епикриза на л.св. С..
С писмо вх. №
1475/13.02.2023 год. от Затвора – Бургас е изпратена справка за получаваните от
л.св. доходи, както и са представени множество медицински документи.
Съдът, след запознаване с гореизложеното, е
намерил, че Разпореждане № 419 от 26.01.2023 год. на съда не е изпълнено в
пълен обем от С., с оглед на което, с Разпореждане № 677/13.02.2023 год. съдът
отново е оставил искането на С.П.С. без движение, като му е предоставил нов
7-дн.срок, в който: да заплати по смета на Административен съд – Бургас
дължимата държавна такса, като представи документа за това или да посочи, че
желае освобождаване от същата; да изложи данни какво налага назначаването на
процесуален представител и какви интереси на правосъдието го изискват; да
посочи прекратяването на кои действия и/или бездействия на орган по изпълнение
на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл.3 от ЗИНЗС иска, като посочи какви са действията и/или бездействията, на кои
длъжностни лица; да конкретизира посоченото от него „нежелание да му се
предадат епикризи“, като посочи органът и конкретната епикриза, които не са му
предадени.
Едновременно с горното, съдът е задължил началника
на затвора Бургас да представи по делото информация дали има епикризи, които не
са връчени на С.П.С. и да посочи има ли документи, които не са му предадени във
връзка с дело № 665/2022 год. на ОС-Бургас.
Във връзка с така даденото разпореждане, по делото
са постъпили следните молби от С.П.С.:
С уточняваща молба вх. № 1889/22.02.2023 год., С. е
посочил, че има право да бъде представляван от юрист, който да застане срещу
юриста на ответната страна, за да бъде гарантирана защитата не неговия интерес.
Посочил е, че получава пари по 100 лева месечно от майка си, тъй като неговите
пари са на привършване. Моли за процесуален представител в настоящото
производство да му бъде определена адвокат Р. К. Ш.
С уточняваща молба вх. № 1890/22.02.2023 год. С. е
описал всички медицински прегледи на които е бил и е посочил какви документи е
получил и какви е поискал, както е поискал съдът да се произнесе в смисъл да се
преустановят следните пропуски и бездействия: 1.Контролните прегледи да се
извършват своевременно; 2. Изписаните лекарства да се осигуряват своевременно; 3.При необходимост да получава нужните
му епикризи или заключения на специалист и да ги получава своевременно;4. Когато
е налице необходимост от смяна на диета, да получава информация.
С молба вх. № 1991/24.02.2023 год. С. е представил
доказателство за заплатената държавна такса в размер на 10 лева.
С молба вх. № 1992/24.02.2023 год. е посочил
лицето, което неглижирало молбите му –
фелдшер Росанка Попова от медицински център при ОЗ Бургас.
Със справка вх. № 1983/24.02.2023 год. от старши
комисар Началник на Затвора Бургас е посочено, че на 20.02.2023 год. подс. С.П.С. е получил
копие на епикризи, които не са му били връчени до момента, както следва: 1.
Получил е копие на становище от мед. фелдшер Р. П. - служител на мед.център към
Затвора Бургас, съобразно
молба с рег.№ 747/16.02.2023 год., с която С. е настоял да му бъдат дадени
отговори на въпроси, свързани със здравословното му състояние. 2. Получил е
копие на амбулаторен лист № 22356201АР34/22.12.2022 г. 3. Получил е копие на
амбулаторен лист с № 223563018531/22.12.2022 г. 4. Получил е копие на резултат
от рентгенологично изследване от 22.12.2023 год. На съда е предоставено и копие
на разпореждането на съда от 13.02.2023
год., върху което е направено отбелязване във вид на разписка, съдържаща подпис
на С., че на 20.02.2023 год. същият е получил копие на всички искани от него
епикризи и заключения. Като в писмото на началника и оформеното връчване във
вид на разписка от 20.02.2023 год. изрично е отбелязано, че магнитния носител –
диск от рентгенологичното изследване не може да бъде предоставен.
На съда е
служебно известно, че с Разпореждане № 4787/09.12.2022г. по адм. дело № 1796/2022 година по описа на
Административен съд- Бургас е задължен Началникът на Затвора-Бургас, незабавно
да предприеме необходимите действия относно спазване на предписаната на ищеца С.П.С.
Диета № 5 по Певзнер до евентуално отпадане на необходимостта, само
след указание на съответен специалист, т.е. незабавно след получаване на
настоящото разпореждане.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът е сезиран с искане от страна на С.П.С. за връчване на описани в искането му документи от
медицински изследвания, като всички тези документи понастоящем са получени от
него, което е видно от изпратената до съда разписка с дата 20.02.2023 год., поставена върху Разпореждане на
съда от 13.02.2023 год.
В последната подадена по делото молба, касаеща
отправените до съда искания, се съдържа следния петитум: Съдът да се произнесе в смисъл да се преустановят
следните пропуски и бездействия: 1.Контролните прегледи да се извършват
своевременно; 2. Изписаните лекарства да се осигуряват своевременно; 3.При необходимост да получава
нужните му епикризи или заключения на специалист и да ги получава своевременно;
4. Когато е налице необходимост от смяна на диета, да получава информация.
При така установените факти, съдът намира жалбата
за процесуално недопустима, поради следното:
Член 276,
ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по част шеста от ЗИНЗС, регламентирайки, че всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл.
3; 2. извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в
ал. 2 е пояснено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
С оглед
изложеното, следва обоснования извод, че искането на С.П.С., макар и да е
свързано с неговото най-общо казано медицинско обслужване, не касае конкретни
действия и бездействия на длъжностни лица при администрацията на Затвора -
Бургас, вкл. такива на мед. фелдшер Росанка Попова, а хипотетично възникващи в бъдеща такива. Както е
посочено в самото искане в бъдеще се иска контролните прегледи да се извършват
своевременно; изписаните лекарства да се осигуряват своевременно; при необходимост да получава
своевременно нужните му епикризи или заключения на специалист и при
необходимост от смяна на диета, да получава информация. Следователно, искането
на С.П.С. не касае конкретни действия или бездествия, свързани със засягане на
негови права в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС понастоящем, а
евентуално възникващи такива в един бъдещ, неопределен момент.
За
пълнота, съдът намира за необходимо да коментира и защитата срещу неоснователни
действия на административен орган, уредена в нормата на чл.250 от АПК,
приложима субсидиарно по аргумент от чл.283 от ЗИНЗС, като производството също е
исково. Разпоредбата на чл.250 от АПК дава бързо средство за защита на всеки,
на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически
действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице
на администрацията на административния орган. За целите на съдебното
производство по чл.250 – чл.254 от АПК законодателят е дефинирал съдържанието
на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на
административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата
чл.250 от АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е.
защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по
закон правомощия на органа и които не са преустановени към момента на подаване
на искането за защита. В случая, както вече се посочи по-горе, искането на С.П.С.
не касае конкретни действия на длъжностни лица при администрацията на Затвора -
Бургас, а хипотетично възникваща нужда от извършването на конкретни действия в
бъдеще.
Предвид на
тези обстоятелства, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.159,
т.4 от АПК, като за лицето липсва правен интерес от оспорване, което е
абсолютна задължителна процесуална предпоставка за допустимост на всяко
предявено до съда искане. Правният интерес следва да бъде пряк, личен и
непосредствен, т.е. трябва да е свързан с непосредствено засягане или реално
съществуваща опасност от засягане на негови права.
По отношение направеното искане за предоставяне на правна
помощ, съдът намира, че същото е неоснователно:
Въпреки липсата на
средства за ангажиране на процесуален представител по делото предоставянето на
правна помощ не е безусловно. Този извод следва от приложимите норми на Закона
за правната помощ, а именно хипотезите, при които такава помощ не се
предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП. Нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП сочи, че
правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП/ процесуално представителство/, каквото в
случаят се иска, не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо
за правна помощ“, а съгласно чл.24, т. 2 от ЗПП правна помощ не се предоставя,
когато „претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“. В
случаят, заявлението съдържа искания, които са недопустими, както с оглед
характера на търсената защита, така и предвид естеството на действията.
Освен това, в заявлението за предоставяне на правна помощ се
иска съдът да се съобрази с личният избор на адвокат, като е посочен конкретен
процесуален представител, а именно адвокат Райна Кънчева Шангова. Според
разпоредбата на чл.18, т.3 от ЗПП, адвокатските съвети организират
предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като: съгласно
чл.25, ал.5 и 6 определят адвокат от колегията, вписан в Националния регистър
за правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като съобразяват
професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и
правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента
на неговата ангажираност. При тези факти, в случая исканата правна помощ не се
предоставя, защото в хипотезата на чл.21, т.3 ЗПП макар решението за
предоставяне на правна помощ да се взема от органа, който ръководи
процесуалните действия, същият не е компетентен да определи конкретния адвокат,
който да осъществи правата помощ в искания обхват, по аргумент от чл.18, т. 3 ЗПП, поради което претенцията за предоставяне на правна помощ следва да се
отхвърли и като недопустима, по смисъла на чл.24, т.2 ЗПП. В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на ВАС на РБ, например Определение № 10997 от
02.11.2021г. по адм. дело № 8943 от 2021г. на ВАС на РБ.
По изложените съображения, искането на оспорващия за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в настоящото производство от
страна на адвокат Райна Кънчева Шангова, следва да се отхвърли, а
подадената искова молба, следва да се остави без разглеждане, респективно да се
прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл.159, т. 4 от АПК.
Ето защо и на осн. чл.159, т.4 от АПК, Административен съд -
Бургас, XVIII състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на правна
помощ на С.П.С., понастоящем в Затвора гр.Бургас, изразяваща се в процесуално
представителство в настоящото производство от страна на адвокат Р. К. Ш., на
основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба от С.П.С., понастоящем в Затвора гр.Бургас против ГД „ИН“ към
Министерство на правосъдието с отправени до съда искания, както следва: Съдът
да се произнесе в смисъл да се преустановят следните пропуски и бездействия:
1.Контролните прегледи да се извършват своевременно; 2. Изписаните лекарства да
се осигуряват своевременно; 3.При
необходимост да получава нужните му епикризи или заключения на специалист и да
ги получава своевременно; 4. Когато е налице необходимост от смяна на диета, да
получава информация.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 104/2023 г. по описа на Административен съд -
Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: