Р Е Ш
Е Н И Е
№ 358 30.11.2018г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретаря Минка
Петкова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Янкова административно дело № 291 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка чл. чл.213 и сл. от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.Щ.Х. против мълчалив отказ на Главния
архитект на община Стара Загора по заявление №19-06-165/21.05.2018г за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на
ПУП-План за регулация на с.Ракитница, община Стара Загора, одобрен със Заповед
№1022/14.11.1966г на ОНС Стара Загора в частта му за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв.15
по плана, като общата им вътрешно регулационна линия бъде поставена в
съответствие с кадастралната граница между поземлените имоти, съгласно
представена скица – предложение и техническо задание.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа
поради несъответствието му с материалния закон, като поддържа наличие на
предпоставките на §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Счита че са налице предпоставките
на тази норма за изменение на дворищнорегулационния план посредством поставяне
общата между двата УПИ вътрешна регулационна линия в съответствие със
съществуващата граница: настъпило по силата на закона прекратяване на
отчуждителното действие на влезлия в сила и неприложен в сроковете по §6 ал.2 и
ал.4 от ПР ЗУТ дворищно-регулационен план (а именно: неизпълнение на задължение
на собствениците на засегнатите имоти да уредят облигационните отношения
помежду си чрез заплащане на обезщетение за придадените към имотите им части от
съседния имот); и наличие несъответствие
между границите на имотите по КП и регулационните им линии, спрямо които се
определят възможностите за застрояване и отстоянията на строежите. Отрича
наличието на пречки за допускане на проектирането вкл.непроизнасянето на органа
по предходно искане за провеждане на процедура по §8 от ПР на ЗУТ, тъй като
липсва съдебно решение, което да потвърждава отказ на органа по това искане. Иска
се по тези съображения отмяна на отказа като незаконосъобразен и връщане на
преписката със задължителни указания. Претендира разноски.
Ответникът – Главен архитект на община Стара Загора в
писмен отговор по чл.163 ал.2 от АПК /л.109/ и чрез процесуалния си
представител по делото – юр.С.Н. заема становище за неоснователност на жалбата
и иска отхвърлянето й. Поддържа, че производството е недопустимо по аргумент от
чл.27 ал.1 и ал.2 т.1 АПК, тъй като е постановен от него предходен акт по
искане със същия предмет - Заповед №19-13-260/12.10.2017г по заявление
вх.№19-06-418/28.09.2017г, съдържащо същото искане като това по заявление
№19-06-165/21.05.2018г и на К.Щ.Х.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни —
Х.А.К. и Л.Х.К. /за УПИ V-230, кв.15 в с.Ракитница, редовно и
своевременно призовани не се явяват, нито представляват и не изразяват становище
по основателността на жалбата.
Съдът намира за установено следното:
Производството пред Главния архитект на община Стара
Загора е образувано по заявление №19-06-165/21.05.2018г на К.Щ.Х. с искане за
разрешение за изработване на проект за изменение на влязъл в сила ПУП-План за
регулация на с.Ракитница, одобрен със Заповед №1022/14.11.1966г на ОНС Стара
Загора, в частта му за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв.15 /л.15/. Според техническото
задание целта на проектирането е да се измени плана за регулация в частта за
посочените имоти като се промени регулационната линия между УПИ V-230 и УПИ
VІ-368 така че да съвпада с кадастралната граница между ПИ 230 и ПИ 368,
онагледено на скицата-предложение /л.17-18/. По това заявление няма данни за
произнасяне на административния орган.
По предходно подадено заявление вх.№19-06-418/28.09.2017г
на К.Щ.Х. /л.60/ със същото искане – да се разреши изработване на проект на ПУП
за изменение на ПР на с.Ракитница в частта за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв.15 по
плана като регулационната граница между тези имоти се постави /“мине“/ по
кадастралната граница на ПИ 368 и ПИ 230, е постановен позитивен за
заявителката акт – Заповед № 19-13-260/12.10.2017г на Главния архитект на
община Стара Загора л.58/. Изработен е бил по инициатива на Х. проект за
изменение на ПР, внесен за съгласуване и одобряване от Кмета на община Стара
Загора с подадено от нея заявление вх.№19-11-379/16.10.2017г /л.45/. В хода на
производството по разглеждане на проекта е било подадено възражение от Н.И. К.,
собственик на УПИ V-230, кв.15 с.Ракитница с доводи че регулационната линия не
следва да се изменя, тъй като имотът е закупен в реални граници; от 1975г досега имотът е ползван първо от майка й, а след това
от нея в тези граници, отнемането на 155 кв.м от имота ще я ощети (л.30, л.32-36).
С решение по т.4.1. Протокол №48/22.11.2017г на ЕСУТ при община Стара Загора
производството по искането за изменение на ПР е прекратено по съображения за
подадено срещу него възражение /л.31/. Подадената от К.Х. жалба против мълчалив
отказ на Кмета на община Стара Загора да одобри внесения от нея проект за
изменение на ПР е била оставена без разглеждане поради просрочие с Определение
№87/04.04.2018г на АС Стара Загора по адм.д. №148 / 2018г по описа на съда.
Действащ за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв.15 с.Ракитница е
плана, утвърден със Заповед №1022/14.11.1966г /съгласно скици на л.9, л.19,
л.52, л.119 по делото/. УПИ V-230 е
образуван и с площ от 155 кв.м. от двор 368 (поименнен стопански регистър и
разписен лист л.78 и на л.121 по делото). УПИ VІ-368 /на оспорващата/ е образуван за
имот/двор/ 368 с площ 970 кв.м, от които в УПИ остават 815 кв.м, а за УПИ V-230
се посочват придадени 155 кв.м (разписен лист с.Ракитница л.85). Съгласно скица
№ 1293/23.06.2017г на община Стара Загора ПИ №368 е с площ 970 кв.м, отчуждават
се за УПИ V-230-155 кв.м, квадратурата на УПИ VІ-368 е 815 кв.м /л.52/. Заинтересовани от производството лица с
оглед вещни права в УПИ V-230 са Х.А.К. и Л.Х.К., като наследници на Н.И. К.,
собственик на УПИ V-230, кв.15 /съгласно нот.акт №126/1975г и нот.акт
№185/1994г /л.35-36/, и починала съгласно акт за смърт №156 от 30.01.2018г,
издаден в гр.София, район Красно село /л.85/.
Съгласно писмо с характер на удостоверение изх.№
10-11-11009/08.10.2018г, на Главния архитект на община Стара Загора, в архива
на отдел „Кадастър и регулация“ община Стара Загора няма налични документи,
удостоверяващи уреждане на регулационни отношения между УПИ V-230 и УПИ VІ-368
кв.15 по регулационния план на с.Ракитница, одобрен със заповед №1022
/14.11.1966г на ОНС Стара Загора, съответно извършено плащане на придаваеми по
регулация 155 кв.м към УПИ V-230 /л.118/.
По делото са приложени документите по преписките,
образувани в община Стара Загора по заявление №19-06-165/21.05.2018г, заявление
вх.№19-06-418/28.09.2017г и заявление вх.№19-11-379/16.10.2017г на К.Щ.Х.,
извадка от действащия план за регулация, извлечения от разписния лист към плана, писо изх.№
10-11-11009/08.10.2018г на Главен архитект на община Стара Загора и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на оспорване е отказ на главния архитект да се
произнесе по искането в заявление №19-06-165/21.05.2018г на К.Щ.Х. да й се разреши
изработване на проект за изменение на влязъл в сила план за регулация с посочен
обхват – имоти в с.Ракитница. Мълчаливия отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК
е презумирано по закон отрицателно съдържание на волеизявление на
административния орган по отправено до него искане за издаване на
административен акт с конкретно съдържание. В случая производството е по реда
на чл.135 ал.1 от ЗУТ, според която лицата по чл.131 могат да правят искания за
изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а
в случаите по чл.124а ал.3 и 4 до областния управител или до министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Според ал.3, компетентния орган по
ал.1 в 14 дневен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или
отказва да се изработи проект за изменение на плана. Със заповед
№10-00-241/15.02.2017г Кметът на община Стара Загора е делегирал в полза на
Главния архитект на общината свои правомощия по ЗУТ, вкл.това по чл.135 ал.3 от ЗУТ. Делегирането на правомощието по издаване на разрешение за изработване на
проект на ПУП от страна на Кмета на община Стара Загора по аргумент от §1 ал.3
от ДР на ЗУТ е допустимо, следователно компетентен да се произнесе по заявление
№19-06-165/21.05.2018г на Кр.Х. ***. В срок до
05.06.2018г /когато изтича 14 дневния срок за произнасяне/, вкл.към датата на
приключване на съдебното дирене, не е постановен изричен акт на този орган,
следователно и по аргумент от чл.58 ал.1 от АПК е формиран по искането мълчалив
отказ, който подлежи на съдебно обжалване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, страна в производството и за
която отказа се явява неблагоприятен, подадена е на 15.06.2018г, в срока по
чл.149 ал.2 от АПК, броен от 06.06.2018г. Следователно оспорването е
процесуално допустимо.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
Правната конструкция на
мълчаливия отказ в съчетанието на фикция, че е налице волеизявление и
презумпция - отказ или съгласие /в случая за отказ/ е юридическа гаранция и
улеснява защитата срещу бездействието на администрацията да се произнесе в
предвидените в закона срокове. Обжалването на мълчаливия отказ като
административен акт, поради особеностите му /липсата на форма и материализиране/,
се свързва със срока за издаването му като единствена правно техническа
възможност за защита на правата и интересите на искащия издаването на акта. Тези
особености, обуславят и особености в обхвата на съдебната проверка за
законосъобразност на такъв акт. Поради особеностите на акта, не се следват изводи за спазване изискванията за форма. Главният архитект
на Община Стара Загора, с оглед делегирано правомощието по чл.135 ал.3 от ЗУТ със заповед
№10-00-241/15.02.2017г на Кметът на община Стара Загора, е компетентен да разреши или откаже изработване на проект за изменение на
влязъл в сила план за регулация по заявление №19-06-165/21.05.2018г на Кр.Х.. Съгласно
чл.170 ал.2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административния
акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването
му. В случая, издаването на искания акт
не се следва поради следното: Нормата на
чл.27, ал.2 от АПК императивно регламентира задължението на административният
орган преди да се произнесе по искането за издаване на индивидуален
административен акт, да извърши проверка за наличието на предпоставките за
допустимостта на това искане. Една от законово предвидените предпоставки за
допустимост на искането и съотв. за допустимост на административното
производство, е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни /чл.27, ал.2, т.1 от АПК/. Наличието на влязъл в сила административен
акт между същите страни и със същия предмет, е абсолютна процесуална пречка за
образуването на последващо административно производство, неговото провеждане и
приключване с издаването на административен акт, с който отново да се решава
материалния въпрос, който вече е разрешен с влязъл в сила административен акт.
В случая по подаденото Х. искане да бъде
разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПР с обхват УПИ VІ-369 и
V-230, кв.15 с.Ракитница, вече е
издадено разрешение, обективирано в Заповед № 19-13-260/12.10.2017г на Главния
архитект на община Стара Загора /л.58/. Постановен е позитивен акт относно
проектирането с обхват тези два УПИ и не се следва отново разглеждане и решаване
на този въпрос. Издаването на административен акт със същия предмет и страни,
като този, който се иска с подаденото от Кр.Х. заявление №19-06-165/21.05.2018г е пречка за развитие на производството по
него, с оглед на което се е следвало прекратяването му на основание чл.27 ал.2
т.1 АПК, а не издаването на искания акт.
На следващо място,
неоснователни са доводите на жалбоподателката, че е доказана хипотезата на §8
ал.2 т.3 от ДР на ЗУТ. Параграф 8 от ПР на ЗУТ предвижда автоматично прекратяване,
без провеждане на нарочна процедура на отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени в сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищно—регулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно—регулационни
парцели и за заемане на придадени по регулация поземлени имоти или части от
поземлени имоти. Хипотезата на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ съдържа специално основание
за изменение на заварените от ЗУТ /2001г/ и неприложени в сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР дворищно-регулационни
планове, което включва възможност за изменението им посредством поставяне на
вътрешните регулационни линии на засегнатите имоти/за които са образувани
дворищно—регулационни парцели/ в съответствие с кадастралните им граници по
кадастрален план, респективно по кадастрална карта. От тук може да се заключи,
че изменението по §8 ал.2 т.3, вр.с ал.1 от ПР ЗУТ се следва при следните
материални предпоставки: да е настъпило ex lege установеното с
ал.1 на §8 прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила и
неприложени в сроковете по §6 ал.2 и ал.4 ПР ЗУТ дворищно—регулационни планове
и да е налице несъответствие между
границите на имотите по КП, респ.КК и регулационните им линии, спрямо които се
определят възможностите за застрояване и отстоянията на строежите. Съгласно §6
ал.2 касае се за действащите към момента
на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г/ но неприложени по реда на ЗТСУ/отм/
планове, изменението на които е допустимо в 6 месечен срок от влизане в сила на
ЗУТ, а §6 ал.4 от ПРЗУТ, касае прилагане на досегашния ред спрямо предложенията
за изменения да ДРП като крайния срок за издаване на актове за одобряване на
такива изменения е 31.12.2001г. След изтичане на тези срокове, собствениците на
поземлени имоти, относно които е отпаднало отчуждителното действие на
неприложената дворищна регулация, се поражда правото да реализират някоя от
нормативно установените в §8 ал.2 възможности.
В случая от доказателствата по делото не може да се направи категоричен
извод, че отчуждителното действие на влезлия в сила план за УПИ V-230 и УПИ VІ-368 кв.15 с.Ракитница е прекратено. Действащ за тези
имоти е дворищно-регулационния план, одобрен със Заповед № 1022/14.11.1966г на
ОНС Стара Загора. Според действалата към датата на одобряване на плана
разпоредба на чл.39 ал.3 от ЗПИНМ /отм/, собствеността на придадените по
дворищно-регулациония план недвижими имоти към парцели на други лица се
придобива по силата на самия план. Това означава, че
дворищната регулация има непосредствено вещно отчуждително действие по отношение
на придаваемите по регулация места към парцели на други физически или
юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на
влизане в сила на регулацията, доколкото в закона не е предвидено като условие
за това да бъде заплатено обезщетение на лицата, от които се отнемат
придаваемите към друг имот части. Преценката дали е приложена регулацията в
частта на регулационната линия между УПИ V-230 и УПИ VІ-368 кв.15 по
регулационния план на с.Ракитница се следва спрямо правилата, действали към датата на
установяването й– чл. 41
ЗПИНМ(отм.); и чл. 46 ЗПИНМ(отм.); §72 ал.2 от
ППЗПИНМ, вкл. се следва спрямо двете възможни хипотези: ако до деня на
предложението /нареждането/ за изменението придадения имот е бил зает по законния
ред или дължимото за него обезщетение е
било изцяло или отчасти изплатено. Посочените две хипотези по аргумент и от даденото тълкуване по ТР 3
от 15.07.1993 г. по гр.д. 2/1993 г. на ОСГК на ВКС на сходната уредба по
действалия в последващ период ЗТСУ (отм.) би позволило да се направи извод, че дворищно регулационния
план е
приложен.
Липсата на доказателства в отдел „Кадастър и
регулация“ за уреждане на
регулационни отношения между УПИ V-230 и УПИ VІ-368 кв.15 по регулационния план
на с.Ракитница в случая може да се приеме, че изключва наличието на едната от
алтернативните възможности планът да се счита приложен. Не са налице обаче
категорични доказателства, позволяващи изводи за втората възможна хипотеза, с
каквато се свързва прилагането на регулацията, според §72 ал.2 от ППЗПИНМ
- а именно дали имотът е зает по
законния ред. Налице са в случая доказателства за заемане
от собственика на УПИ V-230 на придаваемото място от 155 кв.м от двор
368 - в нот.акт №126, том VІІ, дело №2647/1975г /л.35/ е описан парцела с площ
1235 кв.м, вкл.придадените 155 кв.м. /л. 35, л.121/, изявление за ползване на имота
в границите му се съдържа в възражение вх.№10-04-571/13.11.2017г /л.32/.
Следователно в случая не може да се направи категоричен извод, че не е
приложена регулацията, съответно че е прекратено отчуждителното действие на влезлия в сила
план за УПИ V-230 и УПИ VІ-368 кв.15 с.Ракитница, одобрен със
Заповед № 1022/14.11.1966г на ОНС Стара Загора. С
оглед на изложеното, съдът намира, че в случая не се доказва една от
предпоставките на §8 ал.2, т.3 от ДР на ЗУТ, а именно планът за регулация на
с.Ракитница с обхват УПИ V-230 и УПИ VІ-368 кв.15 да не е приложен, като
условие за възникване на правото, предвидено в тази разпоредба в полза на
собственика на УПИ VІ-368, съответно и задължението на органа да издаде искания
административен акт.
С оглед на изложеното жалбата на К.Х. против мълчалив
отказ на Главния архитект на община Стара Загора по подадено от нея заявление
№19-06-165/21.05.2018г, е неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Щ.Х. против мълчалив отказ на Главния архитект на
община Стара Загора по заявление №19-06-165/21.05.2018г, подадено от К.Щ.Х. за издаване на разрешение за изработване на
проект за изменение на ПУП-План за регулация на с.Ракитница, община Стара
Загора, одобрен със Заповед №1022/14.11.1966г на ОНС Стара Загора в частта му
за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв.15 по плана, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: