РЕШЕНИЕ
№ ............
гр. София, 14.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Алексиева в. гр. дело № 1315 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 193006 от 08.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5200/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, С.о., БУЛСТАТ ******е осъдена на
основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
да заплати на Д.В.И. с ЕГН **********, гр. София, сумите от 15 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на инцидента - 27.02.2018г. до плащането, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от счупване на ръката, настъпили на 27.02.2018г.
в гр. София, като е отхвърлен иска за
сумата над 15 000
лева до предявения размер от 20000 лева.
С
решението е осъдена С.о., БУЛСТАТ ******да заплати на адв. М.Д. от САК с ЕГН **********
сумата 980 лева – адвокатско възнаграждение, както и С.о. е осъдена да заплати
на Д.В.И. сумата 1 400 лева –
разноски по делото.
Ответникът
обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения от Д.В.И. иск
относно обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 15 000 лева. Необосновано
първоинстанционният съд приел, че процесната шахта е собственост на С.о..
Твърди, че по делото не е доказано противоправно действие или бездействие на
служител на Общината в резултат на което да е настъпил инцидента с ищцата.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че е доказан фактическия състав на
деликта по чл. 49 ЗЗД. Счита, че в настоящия случай са причинени вреди от
състоянието на дупка, а не от от лице, на което е възложена работата – т.е. позовава
се на неправилна определена квалификация по чл. 49 вместо чл. 50 ЗЗД. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като от свидетелските показания на Иванов в
първа инстанция, ставало ясно, че дупката се вижда, следователно същата не била
проявила необходимото внимание, което било основание за намаляване на размера
на обезщетението. Счита, че неправилно
бил приложен чл. 52 ЗЗД, като обезщетението следвало да бъде намалено, като в
СМЕ е установено, че лечението е преминало нормално и не са настъпвали каквито
и да е усложнения. Отправя искане да бъде отменено първоинстанционното решение
в частта, с която е уважен подадения иск по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Д.В.И..
Оспорва въззивната жалба по изложени в същия съображения. Отправя искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна следното:
В
хода на първоинстанционното са събрани писмени доказателства: болнични и
амбулаторни листове от ищцата, които не са оспорени от ответника. Приложени са по
делото експертни решения от 04.10.2018 г.,
от 22.11.2018 г. , от 19.02.2019
г. на ТЕЛК за II МБАЛ – I състав за временна неработоспособност на ищцата с
водеща диагноза: световъртеж от централен произход. По делото са представени и
медицински документи за престой и лечение на ищцата в „Аджибадем Сити Клиник
МБАЛ Токуда“ и МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ ЕАД. Представената
от ищцата медицинска документация не е оспорена от ответника по делото.
От
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Р.Д.– ортопед травматолог УМБАЛСМ
„Пирогов“ от 07.10.2019 г. се установява, че ищцата вследствие на настъпилото
събитие на 27.02.2018 г. е получила следното телесно увреждане: счупване на
долния край на дясна лъчева кост – на типично място и стилоидния улнарен израстък
в дясно - десен горен крайник – закрито. Полученото телесно увреждане
кореспондира с механизма на настъпване на процесното събитие – стъпване на
тротоара върху необезопасена, несигнализирана дупка, падане и травмиране на
дясна гривнена става. Приложено е консервативно лечение в амбулаторно-домашни
условия. По спешност, ищцата е посетила СО – ВМА- МБАЛ София. Извършени са
преглед от травматолог, назначена рентгенографии на дясна гривнена става,
диагностицирана – счупване на долния край на дясна лъчева кост на типично място
и стилоидния улнарен израстък в дясно. Извършена мануална репозиция под локална
анестезия и поставена гипсова лонгета. Назначени контролни прегледи на 7 - ми и
30 - ти ден от инцидента. Продължителността на лечението била 44 дни – временна
нетрудоспособност. Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено
след травмата, след наместването и поставянето на гипсова имобилизация в
първите 7-8 дни в началото на раздвижването. За в бъдеще при натоварване,
промени във времето ищцата може да се оплаква от болка, дискомфорт в мястото на
увредата. Периодът на възстановяване е бил 44 дни временна нетрудоспособност,
като пострадалата е изпитвала болки в областта на увредата, нуждаела се е от
чужда помощ през първия месец за битово и хигиенно обслужване. По делото няма
представена документация за остатъчни явления по отношение на счупването в
областта на дясна гривнена става.
От
съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Г.О., специалист по
нервни болести от 04.11.2019 г. се установява, че след процесния инцидент през
м. 02.2018 г., неврологичното и отоневрологичното състояние на ищцата са
многократно описвани, наблюдавани и лекувани. Ищцата страда от световъртеж при
хронична вертебро-базиларна недостатъчност/ХВБН/, захарен диабет и
дислипидемия, както и тревожно- деспресивен синдром със соматизация. Актуалното
неврологично състояние на ищцата се изразява в оплакванията, свързни с
хроничните ѝ заболявания, като изтръпване на крайниците, сетовъртеж,
главоболие и нарушено равновесиие. Засилването на тези оплаквания след
инцидента е свързано с реакция на стреса от падането и травмата, която е
изживяла ищцата. Именно този стрес е основната причина и за страха ѝ да
излиза сама. Налице е т.н. соматизационно разстройство, т.е. преработване на
психически стрес в телесни симптоми, включително невъзможност да се придвижва
самостоятелно, без за това да има неврологична причина. Потвърдена диагноза от
психиатър е – депресия със соматизация. Вещото лице заключава, че липсват
документи за неврологичното състояние на ищцата преди инцидента, но по
отношение на депресивната симптоматика със соматизация е твърде възможно да е
отключена от стреса, свързан с падането. Липсва актуална неврологична причина
ищцата да не може да ходи самостоятелно. Несигурността и страха на ищцата да
излиза навън сама са част от клиничната симптоматика на изразения
тревожно-депресивен синдром и склонността към соматизация на оплакванията.
Съдебните
експертизи са изготвени в рамките на професионалните знания на вещите лица и са
приети по делото като неоспорени от страните и се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради
което при преценката им по чл. 202 ГПК същите следва да бъдат кредитирани като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвени.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на съпруга на ищцата се
установява, че инцидентът се е случил към края на м. февруари 2018 г.
Свидетелят и пострадалата, вървели привечер по тротоара на ул. „Деде Агач“ към ул. „Нишава“ и на ъгъла на ул. „Траянови
Врата“, тя стъпила в дупка, паднала напред и си ударила ръката в китката.
Дупката представлявала необозначена шахта без капак, която пострадалата не
забелязала. Пострадалата имала страхотни болки, завели я до Медицинска академия
до Военна болница, защото била най-близо, направили снимка и се установило, че
ръката й е счупена в китката, наместили я и я гипсирали. След това станали
неприятни неща. Жената била един месец с гипса, след това 45 дни имала
възстановителен период, след това се получил някакъв стрес, който според
свидетеля се задълбочавал. След инцидента, свидетелят се грижил за
пострадалата, защото тя не можела да се самообслужва, помагал й при къпането.
Постепенно започнала да губи ходенето, толкова се влошило се положението, че
лежала в болница. Свидетелят повече от година бил до нея. Като работела малко и
чувствала болки, преумора. Лекарите казвали, че сигурно този стрес го е
получила от падането и счупването на китката. Преди това не е имала оплаквания,
била нормална жена. Сега в момента, ако свидетелят не бил до нея, получавала
паника и падала. Преди два-три месеца се опитала да ходи сама и паднала. Преди
инцидента тя работела и като се влошило състоянието й, ходили на доста места и
я пенсионирали за една година, трудоустроили я и в момента не ходела на работа.
Свидетелят вършел всичко в къщи, грижел се за цялата къща, бил постоянно до
нея. Сега леко започвала да се оправя, но въпреки това до тоалетна да отидела,
свидетелят бил до нея, не била стабилна.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно
чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието
на противоречие с императивните правни норми, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав намира постановеното от СРС, 32-ри състав, решение,
за валидно и допустимо.
Същото
е и правилно, като настоящия въззивен състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
доводите в жалбата намира следното:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД
е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва
да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Правната
квалификация на иска е такава по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и е точно определена
от първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника
за квалификация по чл. 50 ЗЗД, която касае отговорност за вреди, произлезли от
вещи, какъвто не е случая, доколкото се касае за необезопасена шахта.
Релевираните
във въззивната жалба възражения относно необоснованите изводи на
първоинстанционния съд, че процесната шахта е собственост на С.о. са неоснователни.
По делото е установено от свидетелските показания на съпруга на ищцата, че същата
е стъпила в необозначена шахта без капак, докато вървяла привечер по тротоара
на ул. „Деде Агач“ към ул. „Нишава“ и на ъгъла на ул. „Траянови Врата“, паднала напред и си
счупила ръката в областта на китката. В хипотезата на
свидетел заинтересовано лице, съдът е задължен да прецени достоверността им,
чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Преценени по реда
на чл. 172 ГПК, настоящият състав намира, че свидетелските показания на съпруга
на ищцата следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като свидетелят е пряк
очевидец както на инцидента, така и на последващия период, същите са вътрешно
логични и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съгласно
чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е
задължение на общината. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.
"б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането
на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се
организира от съответната община. Цитираните нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура.
Тази дейност съгласно дефиницията в § 1, т. 14 от ДР на ЗП касае осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар – в случая допускането на технически неизправен елемент,
представляващ необезопасена шахта, е бездействие, което обуславя ангажиране на
отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано
увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието
на ответника. Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни
служители и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са
причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело,
презумцията не е оборена.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че бездействието
на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, доколкото наличието на необезопасена шахта е причината,
без която инцидентът не би настъпил, поради което следва да носи деликтната
отговорност. СМЕ, изготвена от вещ лице - ортопед травматолог установява, че полученото
телесно увреждане кореспондира с механизма на настъпване на процесното събитие,
а съгласно СМЕ, изг. от вещо лице невролог се установява, че засилването на оплакванията,
свързани
с хроничните заболявания на ищцата, като изтръпване на крайниците, световъртеж,
главоболие и нарушено равновесие, както и страха на ищцата да излиза сама е
реакция на стреса от падането и травмата, която е изживяла. Този извод еднозначно
следва и от писмените и гласните доказателства по делото. Следователно
неоснователно е възражението на въззивника, че по делото не била доказана
причинно-следствената връзка.
Във
връзка с направеното възражение за съпричиняване, релевираното от въззивника за
първи път във въззивната жалба, въззивният съд намира следното. Възражението за
съпричиняване е от категорията възражения, които се преклудират с изтичането на
срока за отговор по чл. 131 ГПК/ в този смисъл Решение № 17 от 6.03.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV ГО /, а такова не е въведено от ответника в
отговора на исковата молба по делото. Освен това, по приложението на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена
константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №
198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла
на които принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането. По делото не се установява поведение от страна на ищцата, с което
да е допринесла за настъпване на вредите. От свидетелските
показания се установява, че ищцата не е забелязала необезопасената шахта,
следователно същата не е предприела действия или бездействия, които са
инициирали, допринесли или улеснили механизма на настъпване на инцидента,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настоящият състав приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като
съобразно разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр.
Съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни такива, и
заключенията на приетите СМЕ сочат, че определената от първоинстанционния съд
сума от 15 000 лв. се явява адекватна на установените увреждания: претърпяното
от ищеца увреждане – счупване на долния край на дясна лъчева
кост-на типично място и стилоидния улнарен израстък в дясно – десен горен
крайник, причинило на пострадалата трайно затруднено движение на десен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, извършена мануална репозиция, извършена под локална
анестезия, наместване на счупването и поставена гипсова лонгета, периода на
възстановяване – 44 дни временна нетрудоспособност, като пострадалата се
нуждаела от чужда помощ през първия месец за битово и хигиенно обслужване, както
и интензитета на търпените болки - болките и страдания от увреждането били
най-интензивни непосредствено след травмата, след наместване на счупването и поставянето
на гипсова имобилизация , в първите 7-8 дни в началото на раздвижването, както
и отражението на инцидента върху психиката на пострадалата, състоящи се в
засилване на оплаквания (изтръпване на крайниците, световъртеж, главоболие и
нарушено равновесие) от хроничните ѝ заболявания, свързани с реакцията от
стреса от падането и травмата, които е изживяла ищцата, както и страха да
излиза сама, като реакция на стреса от падането, които обстоятелства са
установени по делото от приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
ортопед - травматолог и невролог, писмени доказателства и показанията на свидетеля.
Всичко установено по-горе, в това число и възрастта на ищеца води до извода, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания и увреждания,
с оглед и трайността им, е в размер на сумата от 15 000 лв. Приблизително
такива суми са присъдени с Определение № 220 от 10.03.2016г. по т.д. №
1936/2015 г. , ВКС, Определение № 227/29.04.2015 г. по т.д. № 2553/2014 г.,
ВКС, II
т.о., Определение № 403/09.06.2020 г. по т.д. № 2743/2019 г., ВКС, II
т.о. За определяне на този размер въззивният съд съобрази освен гореизложеното,
така и практиката на съдилищата по сходни случаи, като намира и че наред с
указаните в ППВС № 4/68 г. критерии следва да бъде взета предвид и икономическа
конюнктура в страната към релевантния за спора момент - увреждането на дата
27.02.2018 г. Предвид горното и поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, решението в частта, в която искът е уважен за сумата от 15 000
лева следва да бъде потвърдено.
По
разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна.
В полза на процесуалния представител на последния следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 980 лева с оглед отправено искане на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, изчислен в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 193006 от 08.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5200/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 32 състав В
ЧАСТТА, с която С.о., БУЛСТАТ ******, гр. София, ул. ******е осъдена на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на Д.В.И. с ЕГН **********,
гр. София, сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
инцидента - 27.02.2018г. до плащането,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на долния край на
дясна лъчева кост и стилоидния улнарен израстък в дясно – десен горен крайник в
резултат от стъпване на 27.02.2018 г. в необезопасена шахта без капак на
тротоара на ул. „Деде Агач“ към ул.
„Нишава“ и на ъгъла на ул. „Траянови
Врата“ в гр. София.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА С.о., БУЛСТАТ ******, гр. София, ул. ******да заплати на адв. М.Д.
от САК с ЕГН ********** сумата 980 лв. – адвокатско възнаграждение пред СГС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.