Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 431 10.02.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11116 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ГПК.
Ищецът „Енерго- Про продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от членовете на УС П. С. и Г. К., чрез п. ю. В. М., е предявил против „Планета Мода“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райно Попович” № 10, вх. А, ет. 6, иск за признаване на установено, че дължи присъдените по частно гр. дело № 7133/ 2019 г. на ПРС, VI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3761/ 09.05.2019 г., суми, както следва: сумата от 580, 40 лeвa- главница за консумирана електрическа енергия, доставена за периода от 27.01.2019 г. до 26.02.2019 г., доставена по партида с клиентски номер ***, отнасяща се до обект на потребление ***, сумата от 4, 68 лева- лихва за периода от 20.03.2019 г. до 18.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил клиент на ищеца под номер *** и бил заведен като негов абонат под номер ***, за обект- магазин, находящ се в ***. Отношенията между страните се регулирали от ОУ, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ потребителят се задължавал да заплаща стойността на ползваната ел. енергия в съответните срокове, без да е необходимо да бъде уведомяван за размера на задължението си или канен да изпълни- 26 ал. 6 от ОУ. При забава в плащанията, се дължала и мораторна лихва. Според действащите ОУ на ищеца, клиентът следвало да заплаща стойността на фактурираната ел. енергия в определените срокове, като неполучаването на фактура не освобождавало клиента от задълженията му да плаща. За събиране на дължимите суми, се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело такава била издадена, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. Прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
пълномощника си е депозирал писмен отговор. Оспорва се обстоятелството, че
ответникът бил абонат на услугите на ищеца или негов клиент, като дружеството
нямало задължения към ищеца. Ответникът бил наемател на търговски обект,
находящ се в *** -
магазин и през време на наемното правоотношение 2004 г.- 2006 г. той заплащал
задълженията си за ток, като дори и партидата била прехвърлена. След
прекратяване на договора за наем през м. януари 2006 г. обаче обектът бил
освободен, а трудовите договори с п.- прекратени. Била уведомена местната ТД на
НАП- В. Търново, че фискалното устройство вече не се използвало там. Мястото
било наето от друг- „***“ ООД, като една от п. на ответника сключила нов трудов
договор с последващия наемател и работела там до 16.08.2017 г. В тази връзка се
моли за отхвърляне на иска, поради липса на реално ползване на обекта от
ответника. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 3761/ 09.05.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 7133/ 2019 г. на
ПРС, VI гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 580, 40 лeвa-
главница за консумирана
електрическа енергия, доставена за периода от 27.01.2019 г. до 26.02.2019 г., доставена по партида с клиентски
номер ***, отнасяща се до обект на потребление *** - магазин, сумата от 4, 68 лева- лихва за периода от
20.03.2019 г. до 18.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по
заповедното производство в общ размер на 75 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника, в която връзка съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предявен в преклузивния
едномесечен срок.
Видно от извлечение от сметка на ищца, по
партида на ответника е заведено задължение за клиент № ***, с обект на
потребление:***, за сумата от 580, 40 лева- главница с период на консумация
27.01.2019 г.- 26.02.2019 г. и лихва към 18.04.2019 г. в размер на 4, 68 лева,
за което е издадена и фактура № **********/ 28.02.2019 г. Приложена е и справка
за задълженията на абоната за периода 13.02.2017 г.- 07.06.2019 г.
Представени са и общите условия на договорите
за продажба на ел. енергия на ищеца, ведно с решението на ДКЕВР за одобряването
им, както и доказателство за публикуването им в печата.
Видно от договор за наем от 19.11.2018 г.,
наемател на обект на потребление с адрес- ***, е трето за спора лице- „Брава Груп“
ЕООД, ЕИК: *********. Към договора е приложен и протокол- опис на обекта-
магазин за промишлени стоки.
Ответникът е представил трудови договори за
служители на дружеството (п.) от 2004 г., както и заповеди за прекратяване на
правоотношенията им от 2006 г., ведно със справка за доходите им. Представил е
още и уведомление до ТД на НАП- Пловдив за фискално устройство.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна
експертиза, според което вещото лице е установило задълженията на абоната за
процесния период, които възлизат на търсената от ищеца сума, но изрично е
посочено, че не е правена справка на кой абонат е заведена партидата, както и
дали е била сменена, ако има нов абонат.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според чл. 4 ал. 1 от ОУ на ищеца потребител
на ел. енергия е собственикът или ползвателят на имот, присъединен към мрежата
на оператора, който ползва ел. енергия и я закупува от ищеца. Самият ищец
представя писмени доказателства, видно от които за процесния период, за който
се претендира заплащане на ел. енергия (27.01.2019 г.- 26.02.2019 г.), наемател
на обекта на консумация не е ответникът, а трето за спора лице- „Брава Груп“
ЕООД, считано от 19.11.2018 г. При това положение ответникът е загубил
качеството на потребител спрямо ищеца преди периода, за който се претендира
заплащането на ел. енергия, поради което той не може да бъде отговорен за
консумацията на друг абонат след като вече самият той е престанал да бъде такъв
и обвързаността му с оператора е преустановена. Без никакво значение за делото
е дали партидата е била сменена, както и кой (предходният или настоящият)
абонат е имал това задължение да го направи, тъй като основанието, от което
произтича вземането на ищеца, е свързано само с качеството потребител на
абоната, какъвто обаче за процесния период не е ответникът, защото вече е
престанал да бъде наемател на въпросният магазин, присъединен към мрежата на
оператора. В тази връзка не е необходимо да се излагат каквито и да е повече
съображения по съществото на спора или пък да се обсъждат останалите събрани по
делото доказателства, доколкото независимо от всичко, след като ответникът не е
потребител на услугите на оператора за съответния период, той не може да носи
отговорност за консумацията на ел. енергия за обекта на потребление. Само това
обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на иска, без да се прави анализ на
експертното заключение или пък да се изследва въпросът правилно или не са били
начислени дължимите суми за консумирана ел. енергия, доколкото липсата на
пасивна материално правна легитимация на ответника представлява достатъчно
основание за отхвърляне на иска и без обсъждане на въпроси, които принципно
биха имали значение само, ако е налице хипотезата на „потребител” по смисъла на
ОУ на оператора. В заключение, от горното следва, че по делото не се установи
по безспорен и категоричен начин съществуването на парично вземане за главница
в полза на ищеца спрямо ответника в съответните размери, присъдени със
заповедта за изпълнение по заповедното производството. Доколкото претенцията за
мораторна лихва представлява акцесорно вземане спрямо главното, за което съдът
приема, че не съществува и този иск за обезщетение за забавено плащане също
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Такива се
претендират, като за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, в който е
посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. По
делото обаче не са представени доказателства за заплащане на такъв хонорар,
като въобще липсва документ, от който да е видно какъв е размерът на
договореното и платено възнаграждение за адвоката на ищеца. Налично е само
пълномощно (лист 55), но в същото не е отразено плащане на сума на
пълномощника, поради което няма как да се присъдят разноски, дори и те да са
дължими, без да е ясно в какъв размер са били направени, за да се възложат на
другата страна. При това положение не се дължи произнасяне и по направеното от
ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
на ищеца. Сторените пък от ищеца разноски за заплатени държавна такса, депозит
за вещо лице и възнаграждение на пълномощника му си остават за негова сметка и
в негова тежест.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго- Про продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от членовете на УС П. С. и Г. К., чрез п. ю. В. М., против „Планета Мода“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райно Попович” № 10, вх. А, ет. 6, иск за признаване на установено, че дължи присъдените по частно гр. дело № 7133/ 2019 г. на ПРС, VI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3761/ 09.05.2019 г., суми, както следва: сумата от 580, 40 лeвa- главница за консумирана електрическа енергия, доставена за периода от 27.01.2019 г. до 26.02.2019 г., доставена по партида с клиентски номер **********, отнасяща се до обект на потребление ***- магазин, сумата от 4, 68 лева- лихва за периода от 20.03.2019 г. до 18.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ВГ