О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
260103
гр. Пловдив. 22.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 83/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345
вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпил
протест от Окръжна Прокуратура – Стара Загора против определение от 01.02.2021г., постановено по ЧНД № 29/2021г. по описа на ОС – Стара
Загора, с което е постановено условно предсрочно
освобождаване на Ю.А.К.от изтърпяване на остатъка /две години пет месеца и седемнадесет
дни/ от наложеното му наказание осем години лишаване от свобода, наложено с
Присъда №5240 от 16.11.2015г. постановена по НОХД № 189/2015г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград. Определен е изпитателен срок в същия размер / равен
на остатъка от наказанието/, като е постановено К. да търпи и ПРОБАЦИОННА МЯРКА
във времето на изпитателния срок, а именно „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от две години, която мярка да се изпълнява по
настоящ адрес на К. – гр.Г.Д., ж.к.„Д.“ №*, вх.*, ап.*.
В
протеста се излагат доводи, че съдът неоправдано е дал вяра на формално демонстрираното
от осъдения добро поведение, което не сочи на неговото поправяне и
превъзпитание. Изразява се несъгласие с подценяването от страна на съда на
тежестта на извършеното престъпление, резултата от него, общественият отзвук от
извършването му и липсата на проявена инициатива за възстановяване на
причинените от престъплението щети. Поради това се счита, че целите на
наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с предсрочното условно
освобождаване на К. и се прави искане атакуваното определение да се отмени, а
предложението на затворническата администрация, направено по реда на чл.440 от НПК - да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в
протеста оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Протестът
на ОП – Стара Загора е подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМ, а
разгледан по същество – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно
е установено по делото, че лишеният от свобода К. към момента търпи наказание
лишаване от свобода, наложено му с посочената по-горе присъда, с която е
признат за виновен в извършване на престъпления по чл.203 ал.1 и по чл.309 ал.1
от НК, с наложеното общо най – тежко наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
при първоначален Строг режим.
Началото на изтърпяване на наказанието е 31.01.2017г.,
когато осъденият е постъпил в затвора. Той е бил предварително задържан, според
официалната справка от Затвора - 5м. и 12д., полагал е и обществено – полезен
труд, с което е намалил наложеното му наказание с 1г. и 23д. Към датата на
произнасянето на окръжния съд остатъка от наказанието е 2г. 5м. 17д.
При тези
обективни данни не може да има спор, че е налице първата законова предпоставка
за предсрочно условно освобождаване на К. по смисъла на чл.70 от НК и даденото
в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от
6.VII.1987г. тълкуване / т.2, б.“б“/, тъй като е изтърпяно фактически повече от
половината от наложеното наказание. Според даденото в постановлението тълкуване,
за "фактически"
изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за
изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане
и времето, прекарано в домашен отпуск. И това фактически изтърпяно наказание
възлиза на 4г. 5м. и 20д.
Окръжният съд е приел, че и втората,
кумулативно предвидена предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения
К. също е налице. Този извод се споделя от настоящия въззивен състав.
Без съмнение Началникът на Затвора, ИСДВР и
инспекторът – психолог са лица от затворническата администрация, натоварени със
задачата да извършват корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да
проследяват резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и поправителни
дейности, да правят оценка на риска от рецидив, както и оценка на степента на
постигнатото положително развитие в личността на осъдения. Спрямо К.
становището, дадено от затворническата администрация за предсрочното му условно
освобождаване, е положително, като се счита, че проведеният спрямо този осъден
корекционен процес е дал своите добри резултати. Принципно съдът не може да игнорира
становището на затворническата администрация, но то не следва да е произволно и
формално, без значение дали е положително/отрицателно за осъденото лице, а
следва да намира опора и в доказателствата по делото. В случая тези
доказателства, относими към дължимата се от съда оценъчната дейност, са
анализирани обстойно, коректно и подробно от окръжния съд и този анализ се
споделя.
В досието
на лишения от свобода К. са приложени всички негови оценки и характеристики,
давани по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като
впечатление прави, че и към момента на постъпването му в затвора, и към
настоящия момент само положителни за К. данни в тях се съдържат. Адаптиран
добре към новата за него затворническа среда, с която за първи път се среща, К.
е постъпил с оценка на риска от рецидив – 48т., който бързо е снижен, първо на
43т., а понастоящем и на 28т. Рискът от вреди винаги е бил в ниската скала на
оценка, като общата оценка за криминогенните способности и нагласи на К. към
януари 2021г. е само 5т. В първоначално фиксираните като проблеми зони, към
датата на последните му оценки, е констатирано значително снижаване и вече К.
осъзнава, признава и се отнася критично към правонарушението, показва
положителен растеж в уменията си за мислене и начин на живот. Многократно К. е
награждаван, като доброто му поведение в затвора е намерило своето отражение в
определянето му за отговорник на групата лишени от свобода, още и за водещ на
образователна програма „С.п.“, в придобиване на допълнителна квалификация „Е.“.
К. членува и „Д.к.“ с активно участие във мероприятията на тази група. Въпреки
утежненото си здравословно състояние / инвалидност 71%/ К. е демонстрирал
желание да полага обществено – полезен труд и такъв е полагал, при което се е
доказал като отговорна, дисциплинирана и изпълняваща прецизно поставените
трудови задачи личност. Не без значение е и семейното му положение и подкрепата, която членовете на семейството
му дават, образователните му квалификации и способности, които в комплекс дават
добра перспектива за ресоциализацията на К. в обществото.
Вярно е
казаното от прокурора, че доброто поведение в затвора е задължение на всеки
лишен от свобода по смисъла на чл. 96 ЗИНЗС, както вярно е и че в един кратък
период от време криза в поведението К. е демонстрирал в затвора и февруари 2019г. две дисциплинарни
наказания са му били наложени. Но, освен
заличени понастоящем, видно е от досието, че много бързо след това К. желание
за поправяне е демонстрирал, а посочените по-горе прояви, като израз на това
желание и намерение, надхвърлят минимума от прояви на „добро поведение“ и с тях
К. е демонстрирал, че е поел трайно, ясно и необратимо по пътя на поправянето
си и обосновано се очаква, че ще продължи по него.
Правилно и съобразено със закона
и практиката по приложение на института на предсрочното условно освобождаване,
окръжният съд е заявил, че отчитаните при постановяване на присъдата
смекчаващи/отегчаващи отговорността на К., които са предпоставили отмерване на
наказателната санкция за извършените престъпления, не могат да се обсъждат и
нямат място в анализа на предпоставките за приложението на чл.70 от НК. Още
по-малко място в този анализ имат обстоятелствата относно обществената опасност
и конкретните последици от престъпната деятелност и общественият отзвук от
извършването й, на които в протеста се набляга, тъй като значимостта и
валидността на тези аргументи не намират правна опора в разписаното в закона.
Законосъобразно е определен от окръжния съд изпитателния срок, който е
идентичен с остатъка от наказанието, правилно, законосъобразно и мотивирано е и
приложението на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок, почти напълно покриващ изпитателния срок.
Водим
от горните съображения, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 01.02.2021г., постановено
по ЧНД № 29/2021г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: