Р E Ш Е Н И Е
№ 382
гр.Плевен, 30.06. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 351 описа на
Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 11 от
22.03.2021 г., постановено по анд № 20211430200023/2021 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0285-000887 от 1.01.2021 г., издадено от Началник
Районно управление – Кнежа към ОД на МВР – Плевен, с което на К.Д.К. ***, с ЕГН
**********, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100 ал. 1т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП, за
това, че на 14.12.2020 г. в 9,20 часа в гр.Кнежа на ул. „Димитър Бутански“ №
132 управлява лек автомобил Тойота Рав 4, негова собственост, с рег.№ ******,
като при извършената полицейска проверка не представя свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, свидетелство за регистрация на
МПС част 2, полица за застраховка „Гражданска отговорност“ и знак за годишен
технически преглед.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Д.К., който счита същото
за незаконосъобразно. Сочи, че пред РС е направил искания за допускане на
доказателства, които не са били уважени. Счита за неправилен извода на
въззивния съд, че АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един
свидетел. Оспорва компетентността на актосъставителя и АНО да състав акт за
нарушение, съответно да издава НП, като счита, че приложените по делото
доказателства, удостоверяващи компетентността на съответните длъжностни лица,
са неотносими като издадени за друг, по-късен период, респ. относно други лица.
В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с
адвокат М.К.от Адвокатска колегия – Враца, който поддържа жалбата, счита
решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го
отмени. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Касаторът К.
оспорва компетентността на актосъставителя да съставя АУАН.
В съдебно заседание ответникът Районно управление –
Кнежа към ОД на МВР – Плевен не изпраща представител. Депозирал е подробно
писмено становище по делото за неоснователност на подадената касационна жалба.
Счита решението за законосъобразно, правилно и добре мотивирано, като при
постановяването му не са допуснати съществени процедурни нарушения. Претендира
разноски. Прави възражение срещу искането за разноски на касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 14.12.2020г. в 09,20 часа в гр.Кнежа на ул.“Димитър
Бутански“ № 132, К., като водач на лек автомобил - ТОЙОТА РАВ 4, с per. № ******, бил спрян от св. С. С.а
С.- служител в РУ -Кнежа на длъжност „инспектор пътен контрол“ със „стоп“
палка. К.Д.К. спрял автомобила си и след като свидетелите му поискали документи
- лични и на автомобила, той заявил, че не носи такива. К. бил предупреден, че
ще направят справка дали е правоспособен водач и ще му бъде съставен АУАН за
неносене на документи. Свидетеля Х.Д.Р.- служител в РУ-Кнежа, на длъжност „ПИ“
съставил АУАН, в който описал, че водачът при поискване не представил неговите
документи и тези на автомобила, а именно: СУМПС, контролен талон, свидетелство
за регистрация на МПС, застраховка гражданска отговорност на МПС и документ,
отразяващ датата на извършване на следващия периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на МПС-то, което управлява. К., след като се запознал е
акта, заявил, че няма да го подпише. Това наложило да бъде извикан колега на
свидетелите, който на място, след като се запознал с констатациите, с подписа
си удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта. К. получил препис от
АУАН-а, след което продължил пътуването си. К. записал своите възражения в
съставения акт. Въз основа на този акт на Началник РУ към ОДМВР гр.Плевен, РУ
Кнежа е издал обжалваното Наказателно постановление № 20-0285-000887 от
1.01.2021 г.
От приобщените по делото писмени
и гласни доказателства, които съдът кредитирал с доверие съдът установил, че К.
не е представил при проверката изисканите му документи. Позовал се на
разпоредбата на чл.100, която в съответните точки вменява в задължение на
водачите да носят съответните документи, между които СУМПС и контролен талон
към него, СРМПС, документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
управляваното МПС и документ, удостоверяващ датата на извършване на периодичен
преглед за проверка техническата изправност
на МПС. Съдът направил извод, че в случая К. не е изпълнил вмененото му задължение, като
водач на МПС да носи със себе си документите, изброени в чл.100, ал.1, т.1,
т.2, т.З и т.6 от ЗДвП.
Съдът приел за неоснователно
направеното възражение за допуснато нарушение
на правната норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН, като посочил, че в АУАН фигурира един
свидетел, а съгласно тази разпоредба актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него. Съдът изложил мотиви, че АУАН и НП
съдържат изискуемите от закона реквизити , а АУАН и НП приел за издадени от
компетентни длъжностни лица. На тези
основания съдът потвърдил оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
неправилно поради следните съображения:
Касаторът на всеки един етап от производството пред
съда е поддържал направеното оплакване , че АУАН е съставен, а НП-издадено от
некомпетентни органи. Поддържа това оплакване и пред касационната инстанция.
Видно е от АУАН №951985/14.12.2020 год., че същият е
съставен от Х.Д.Р. на длъжност полицейски инспектор в Районно управление –Кнежа.
Съобразно чл. 37,
ал.1, б.б от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни
актове. От своя страна, разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват
нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно
от т. 1.4 от Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година на министъра на
вътрешните работи, приложена за удостоверяване компетентността на актосъставителя
да съставя актове по реда на ЗДвП, определени да осъществяват контролна дейност
по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, са полицейските органи от звената „Териториална полиция“ /полицейски и
младши полицейски инспектори/ в структурите на „Охранителна полиция“ при
СДВР/ОДМВР и районните управления /РУ/ в състава им. Единственото относимо към датата на съставяне на акта за
нарушение доказателство относно заеманата от актосъставителя длъжност , е
самото вписване в съставения акт за нарушение обстоятелство, че Х.Д.Р. е
полицейски инспектор в РУ –Кнежа. Няма представени по делото доказателства, че
той е бил полицейски инспектор от звено
„Териториална полиция“ в структурата на „Охранителна полиция“ в РУ-Кнежа,
каквото е изискването на т.1.4 от оправомощителната заповед на министъра на
вътрешните работи. Действително по делото са представени два броя заповеди:
Заповед №316з-500/5.02.2021 год. на директор ОДМВР Плевен, с която Р. е едно от
поименно определените длъжностни лица от звено „Охранителна полиция“, което да
съставя актове по реда на ЗДвП, но тази заповед е издадена на дата 5.02.2021
год., почти два месеца след съставяне на АУАН от 14.12.2020 год. и не доказва,
че Р. към последната дата също е работил в звено „Охранителна полиция“; Заповед
316з-4146/22.12.2020 год., в която също е посочено, че Р. е ПИ в ОП, но и тази
заповед е издадена след датата на съставяне на акта за нарушение. А приложената
по делото длъжността характеристика за длъжността „полицейски инспектор „ в
група/сектор „Охранителна полиция“ към РУ не е ясно за кой времеви период е
относима, няма данни да е персонално връчената на Р. към определен период и
изобщо не се доказва, че е относима към заеманата от Р. длъжност в процесния
период. Ето защо ответникът не е доказал, че актосъставителят Р. се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП.
Дори да се приеме, че компетентността на актосъставителя произтича от т.1.3 от Заповед
рег. № 8121з-515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи, по делото
няма представени доказателства, че по принцип актосъставителят има функционални
задължения по контрол на пътното
движение, предвид неяснотата относно периода на относимост на приложената
длъжностна характеристика.
На това основание оспореното решение и потвърденото с
него НП следва да се отменят.
При този изход на делото се явява основателно искането
на касатора за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
представлявал касатора пред касационната инстанция. Видно от приложеното по
делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, е
договорено и изцяло платено в брой адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 300 лева, което е минимално предвиденото по чл.18, ал.2
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год., поради което възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно искането за заплащане на
сумата от 50,01 лв. по представения фискален бон на л.19 от делото, представляващи
пътни разноски за явяването му пред касационната инстанция. Размерът на пътните
пари при ползване на лично моторно превозно средство, се равнява на
равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от
производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на
движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното
моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и
разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се
установяват пътните пари. Касаторът не е
представил доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният
разход се явява недоказан.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 22.03.2021 г., постановено по анд №
20211430200023/2021 г. на Районен съд – Кнежа и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0285-000887
от 1.01.2021 г., издадено от
Началник Районно управление – Кнежа към ОД на МВР – Плевен, с което на К.Д.К. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал. 1т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на К.Д.К.
***, с ЕГН ********** разноски за възнаграждение за един адвокат, представлявал
касатора пред касационната инстанция, в размер на 300 /триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Д.К. ***,
с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 50,01лева/петдесет лева и една
стотинка/, представляващи пътни разноски за явяването пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/