Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 3345 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 518458 от 29.10.2018г. по гр.д. № 23570/2018г. Софийски
районен съд, 145 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, срещу К.С.С., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че
К.С.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
сумата 712.26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода м. 08.2014г.
- м. 04.2015г., ведно със законната от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017г., до окончателното плащане;
сумата 145.65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2015г. до 18.08.2017г.; сумата 5.71 лв., представляваща неплатена такса
за дялово разпределение за периода м. 08.2014г. - м. 04.2015г., ведно със
законната от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017г., до окончателното плащане, които
вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, ********, аб. № 230743, и за които суми по
ч.гр.д. № 64698/2017г. на СРС, 145 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като отхвърлил иска за стойност на неплатена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 712.26 лв. до пълния предявен
размер от 1 256.58 лв.; иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2014г. до 18.08.2017г. за разликата над уважения размер от 145.65 лв. до
пълния предявен размер от 307.55 лв.; иска за заплащане на такса за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 5.71 лв. до пълния предявен
размер от 6.73 лв., както и иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2014г. до 18.08.2017г. за сумата от 1.57 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 31 лв. - разноски в
производството по ч.гр.д. № 64698/2017г. на СРС, 145 състав, и сумата 336.63
лв. - разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 135.23 лв. - разноски за исковото производство съразмерно
с отхвърлената част. Решението е постановено при участието на „ПМУ-инженеринг“
ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от главните страни.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, с които исковете за главница
за топлинна енергия и за лихви за забава върху тази главница са отхвърлени –
съответно за разликата над 712.26 лв. до 1 256.58 лв., и за разликата на
145.65 лв. до 307.55 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон. Неправилно СРС приел, че са погасени по давност всички
дължими суми по фактури за периода м. 05.2013г. – м. 07.2014г. Видно от
доказателствата по делото било, че става дума за вземания за процесния период,
обективирани в обща фактура № **********/31.07.2014г., издадена със срок за
плащане 15.09.2014г., от който момент започвала да тече и давността.
Заявлението било депозирано на 14.09.2017г., преди изтичане на тригодишния
давностен срок. В чл. 32, ал. 1 от ОУ било предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат дължимите суми по издадените фактури за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Районният съд
обаче не съобразил обстоятелството, че сумите по фактури за м. 07.2014г. стават
изискуеми едва през м. 09.2014г., поради което не били погасени по давност. Поради
това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните от него
части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да
уважи изцяло исковете. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за неплащане, евентуално за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът К.С.С.
обжалва решението в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно първостепенният съд приел, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Същият бил собственик на 1/2
идеална част от имота, но последният се ползвал от брат му Георги С., който бил
и титуляр на партидата. С последния ищецът имал сключен договор, а между ищеца
и ответника нямало валиден договор за предоставяне на услуги за апартамент № 60.
Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноските по
делото.
Отговори по жалбите не са депозирани.
Третото лице помагач „П.И.“ ООД не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
По подадено на 14.09.2017г. от „Т.С.“ ЕАД заявление, по гр.д. № 64698/2017г.
на СРС, 145 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено:
Длъжникът К.С.С. да заплати на кредитора сумата
1 256.58 лв. – главница за доставена топлинна енергия в периода м.
05.2013г. – м. 04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до плащането; мораторна лихва в размер на 307.54 лв. за периода 15.09.2014г. –
18.08.2017г.; главница за дялово разпределение в размер на 6.72 лв. за периода
м. 05.2013г. – м. 04.2015г.; мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.56 лв. за периода 15.09.2014г. – 18.08.2017г.,
както и разноски по делото в размер на 56.45 лв.; Длъжникът Г.С.И.да заплати на
кредитора сумата 1 256.58 лв. – главница за доставена топлинна енергия в
периода м. 05.2013г. – м. 04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до плащането; мораторна лихва в размер на 307.54 лв. за периода
15.09.2014г. – 18.08.2017г.; главница за дялово разпределение в размер на 6.72
лв. за периода м. 05.2013г. – м. 04.2015г.; мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1.56 лв. за периода 15.09.2014г. –
18.08.2017г., както и разноски по делото в размер на 56.45 лв. Вземанията са
дължими за ползвана топлинна енергия в имот на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, ********, аб. № 230743.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът К.С.С. е
депозирал възражение срещу заповедта. На кредитора са дадени указания по реда
на чл. 415 ГПК, и в законовия срок същият е предявил искове срещу подалия
възражение длъжник. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 23570/2018г.
на Софийски районен съд, 145 състав, решението по което се обжалва. С исковата
молба съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 256.58 лв. – главница,
представляваща 1/2 от дължимата цена на доставена топлинна енергия в периода м.
05.2013г. – м. 04.2015г. в топлоснабден имот на адрес гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, ********, аб. № 230743;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
307.54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2014г. – 18.08.2017г.;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
6.72 лв. – главница, представляваща 1/2
от цената на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013г. – м.
04.2015г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
1.56 лв., представляваща лихва забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2014г. – 18.08.2017г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до плащането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с възражения, сред които и поддържаното в жалбата
за липса на облигационно правоотношение между него и ищеца за процесния имот
при твърдения, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и титуляр
на партидата за целия имот е брат му – другият длъжник по заповедта Георги С.
Иванов. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваните части. Настоящият
въззивен състав го намира обаче за частично неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимите му за спора
редакции, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според общата легалната
дефиниция на „битов клиент” в § 1, т. 2а ДР ЗЕ (обн. ДВ бр. 54/2012г., в сила
от 17.07.2012г.), такъв е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 150,
ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Същевременно клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
В случая по делото не е било спорно, че ответникът К.С. е
собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по наследствено правоприемство
от неговата майка Траяна Стоянова Стоянова, починала на 18.01.2002г. Установява
се обаче също (от протокола от ОС на ЕС от 2007г., документи за главен отчет и
изравнителни сметки), че собствената на К.С.С. 1/2
част от имота се ползва от другия съсобственик – длъжникът Георги С. Иванов, което
ползване при липса на други твърдения следва да се приеме, че е въз основа на
договор за заем за послужване. Съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССЕ обуславя извод, че след смъртта
на общия наследодател, Г.С.И.е подал до ищеца заявление-декларация, с което е
поискал откриване на партида за имота на негово име. Ищецът е приел предложението
му, като е открил партида за целия имот на името на Г.С.И.и впоследствие е
издавал фактури за цялата стойност на доставената топлинна енергия само на името
на титуляра на партидата. Налице е следователно соченото от тълкувателното
решение изключение – по съгласие с другия съсобственик Г.С.И.ползва и
собствената на ответника К.С.С. 1/2 идеална част от
имота, като същевременно Иванов е сключил договор за доставка на топлинна
енергия относно целия имот директно с топлопреносното предприятие.
При тези данни настоящият състав приема, че облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот е възникнало само между ищцовото дружество и Георги С.
Иванов. Между ищеца и ответника не е налице облигационно правоотношение относно
процесния апартамент № 60, поради което предявените искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Предвид частичното несъвпадение в крайните изводи на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
атакуваните от ответника части, вкл. в частта, с която е осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното и за исковото производство, и вместо това
постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. При този извод, съдът
не следва да обсъжда доводите на въззивника-ищец във връзка с евентуалното
възражение за погасяване по давност на част от вземанията. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
първата инстанция в размер на още 164.77 лв.
Съобразно изхода на спора, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззивника-ответник. Доказано направените такива са в размер на 50 лв. – внесена
държавна такса по жалбата. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. не следва да се присъжда, тъй като в представения договор за правна
защита и съдействие не е удостоверено плащане на уговореното възнаграждение в
брой, нито са представени доказателства за плащането му по банков път.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 518458 от 29.10.2018г., постановено по гр.д. № 23570/2018г. Софийски
районен съд, 145 състав в обжалваните части,
с които по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че К.С.С., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 712.26 лв., представляваща неплатена
топлинна енергия за периода м. 08.2014г. - м. 04.2015г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017г., до окончателното плащане;
сумата 145.65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2015г. до 18.08.2017г.; сумата 5.71 лв., представляваща неплатена такса
за дялово разпределение за периода м. 08.2014г. - м. 04.2015 г., ведно със
законната от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017г., до окончателното плащане, както и в частта, с която на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК К.С.С., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 31 лв. - разноски в производството
по ч.гр.д. № 64698/2017г. на СРС, 145 състав, и сумата 336.63 лв. - разноски в
исковото производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу К.С.С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата 712.26 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода м. 08.2014г. - м. 04.2015г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ********, аб. № 230743, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 145.65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. - 18.08.2017г., и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.71 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 08.2014г. -
м. 04.2015 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 518458 от 29.10.2018г., постановено по гр.д. № 23570/2018г. Софийски
районен съд, 145 състав в обжалваните части,
с които предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу К.С.С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
е отхвърлен за разликата над 712.26 лв. до пълния предявен размер от 1 256.58
лв., и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 145.65 лв. до пълния предявен размер от 307.55 лв., вкл. в частта, с която „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
е осъдено да заплати на К.С.С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 135.23 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.С.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата от още 164.77 лв. (сто шестдесет и четири лева и 77 ст.),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 50.00 лв. (петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 23570/2018г. Софийски
районен съд, 145 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „П.И.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.