РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Ловеч, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20224300900041 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.432 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от В. Н. В. и П. С. Г., двамата с адрес:
***********, чрез адв. Р. М., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с посочено правно
основание чл.432 от КЗ и цена на иска 400 000 лв.
В нея твърдят, че на 08.11.2021 г., около 21:10 часа, на път „I-3", при
144 км. + 450 м., водачът на лек автомобил марка и модел „Опел Астра",
с peг. № ** **** ** Д.В.Б., при маневра неправилно изпреварване, навлиза в
лентата за насрещно движение и се удря в товарен автомобил марка и
модел „Ман ТГА 01", с peг. № *******, с което реализира ПТП. При
инцидента е причинена смъртта на М. В. В. - пътник в лекия автомобил, като
е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. №
66/08.11.2021 г. Посочват, че е образувано и ДП № 259/2021 г. по описа на РУ
на МВР – Луковит. Изтъкват, че починалият при ПТП М. В. В. е техен син и
двамата изключително трудно приемат неговата загуба. Живели са заедно с
1
него и останалите им деца, като били сплотено и задружно семейство, силно
привързани един към друг. Ищците отгледали и възпитали своя син в
атмосфера на любов, разбирателство и взаимно уважение, общували
ежедневно с него и се стараели нищо да не му липсва. Изтъкват, че имали
здрава и дълбока връзка със своя син, който също бил силно привързан към
родителите си, които сърдечно почитал и уважавал. Излагат, че се гордеели с
М., който бил добро и жизнерадостно дете, а на 15 години животът бил пред
него. Излагат, че в пътния инцидент загубили най-скъпия за тях човек -
тяхното дете и никой не може да запълни празнотата, която усещат към
настоящия момент от голямата загуба. Твърди се, че ищцата П. Г.
непрестанно мисли за инцидента, разстройва се бързо, станала неспокойна,
плаче често и не може да свикне с мисълта, че е загубила детето си. След
загубата на сина си, ищецът В. В. е ограничил социалните си контакти, станал
мрачен и мълчалив, лесно се разстройва и плаче. Ищците изтъкват, че
изпитват силна мъка, като смъртта на М. е повлияла на психиката им
изключително отрицателно. Емоционалните им страдания са засилени и от
факта, че в деня на злополучното произшествие е починала и майката на В. В.
- М. В.а, и двамата са били ангажирани с приготовленията за нейното
погребение през целия ден.
Твърдят, че виновният водач е управлявал лек автомобил марка и
модел „Опел Астра", с peг. № ** **** КТ, който е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗД „БУЛ ИНС" АД, с полица № BG/02/*********132, валидна
от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г. Посочват, че на 04.01.2022 г. са отправили
молба - претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника
ЗД „БУЛ ИНС" АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение. Твърдят, че към настоящия момент, въпреки че
е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Молят съда да постанови решение, с което осъди ЗД „БУЛ ИНС" АД,
с ЕИК: *******, да заплати на ищците, както следва: на В. Н. В., с ЕГН:
**********, обезщетение в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева) за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговия син - М. В. В., с ЕГН:
**********, починал в резултат на ПТП от 08.11.2021г., както и законната
2
лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на
застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие с
извънсъдебната молба -претенция - 04.01.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, заедно с направените по делото съдебни и
деловодни разноски и на П. С. Г., с ЕГН: **********, обезщетение в размер
на 200 000 лв. (двеста хиляди лева) за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод
смъртта на нейния син - М. В. В., с ЕГН: **********, починал в резултат на
ПТП от 08.11.2021г., както и законната лихва върху претендираната
главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за
настъпилото произшествието с извънсъдебната молба -претенция - 04.01.2022
г., до окончателното изплащане на обезщетението, заедно с направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество ЗД "Бул Инс" АД, чрез пълномощника адв. А. И.,в
който оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва причиняването на
деликта от страна на водача на л.а. „Опел" с peг. № ** **** КТ Д.Б., като и че
същият е действал противоправно и виновно, в резултат на което е настъпило
процесното ПТП. Изтъква, че до настоящия момент няма влязла в сила
присъда, която да е задължителна по реда на чл. 300 ГПК. Твърди, че
предоставеният констативен протокол няма доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Счита, че
претендираните от ищците суми за обезщетяване на процесиите
неимуществени вреди са прекомерно завишена, не отговорят на закона,
ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на
деликта и практика на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Излага правни
съображения в тази насока, като цитира съдебна практика. На следващо място
оспорва и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя,
тъй като не е съобразена с чл. 497 КЗ. Твърди, че застрахователят не е могъл
да се произнесе по претенцията на база представените от молителите писмени
доказателства и в тази връзка са изискани други документи, които да
установяват събитието в неговата пълнота, каквито не са били представени от
увредените лица.
3
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на пострадалия М. В.. В тази връзка твърди, че е бил без поставен предпазен
колан. Счита, че е можело да се избегнат или ограничат травмите, причинили
смъртта му, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на
ПТП. Излага, че М. В. се е качил в автомобил, управляван от алкохолно
повлиян водач, като с това поведение се е поставил в превишен риск.
В срока по чл.372 от ГПК от ищците е постъпила допълнителна
искова молба. В нея посочват, че поддържат изложените съображения
относно механизма на настъпване на ПТП, а виновният водач на лек
автомобил „Опел Астра", предизвикал ПТП, е починал на място при самата
катастрофа. Излагат, че поради това обстоятелство образуваното ДП
подлежи на прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК преди
съдебна фаза, поради което практически е невъзможно да има постановена и
влязла в сила присъда, която да има обвързващо действие по смисъла на чл.
300 от ГПК. Считат за неоснователно възражението срещу представения с
исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
66/08.11.2021г. Изтъкват, че констативният протокол представлява
официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, който указва и механизма на настъпване на
произшествието. Цитира съдебна практика в тази насока. С оглед липсата
на оспорване от страна на ответника на валидно застрахователно
правоотношение, обезпечаващо отговорността на водача на лек автомобил
„Опел Астра" с peг. № ** **** КТ към датата на настъпилото на 08.11.2021г.
ПТП, да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
настоящето производство, че ответникът е страна по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на водача на лек
автомобил „Опел Астра" с peг. № ** **** КТ - полица №
BG/02/120003176132 c период на валидност от 14.11.2020 г. до 13.11.2021г.
Оспорва становището на ответника относно размера на
предявения иск, тъй като се касае за смъртта на 15 годишно момче и
няма по-голяма житейска загуба от загубата на родно дете. Поддържат
съображенията, изложени в исковата молба относно разМ.те на исковите
претенции по предявените субективно съединени искове за неимуществени
4
вреди и цитират съдебна практика. Считат за неоснователно възражението,
че водачът на лекия автомобил Д. В. Б. е бил под въздействие на алкохол, тъй
като не е подкрепено с никакви доказателства. Посочват, че починалият е
бил пътник в лекия автомобил и по никакъв начин не е станал причина за
настъпване на произшествието, нито с поведението си обективно се е
поставил в риск. Твърдят, че ПТП е настъпило поради предприета
неправилна маневра изпреварване от страна на водача на лекия автомобил,
който е навлязъл в насрещното платно за движение, където в този момент се е
движел товарен автомобил „МАН ТГА 01" с peг. № *******. На следващо
място оспорват възражението, че М. В. не е бил с инерционен обезопасителен
колан, поради което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Твърдят, че травматичните увреждания, довели до леталния изход за
починалото момче, биха настъпили независимо дали е бил или не с
обезопасителен колан. Изтъкват, че в съобщението за смърт като причина за
смъртта на техния син е посочено остра кръвозагуба, разкъсване на слезка и
бял дроб, каквито травми могат да бъдат причинени и от самия
обезопасителен колан. По отношение датата, от което се претендира законна
лихва се позоват на разпоредбата на 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал.
3 от КЗ. Твърдят, че законодателят е регламентирал, че отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива и лихвите за забава на увредения, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Затова поддържат искането си
законната лихва за забава върху претендираното обезщетение за
неимуществени от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, т.е. 04.01.2022 г. Оспорват и възражението на
ответника, че не е могъл да се произнесе по предявените претенции, тъй
като предоставените му документи били недостатъчни. Посочват, че това
възражение не е основание за отхвърляне на исковата претенция и акцесорния
иск, тъй като са предоставили всички необходими документи, с които
обективно разполагат.
В законоустановеният е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от страна на ответника. В него поддържа
изцяло направените в отговора на исковата молба възражения.
5
В съдебно заседание ищците се явяват лично и чрез
пълномощника си адв.Р. М. поддържат предявените искови претенции и
молят съда да постанови решение, с което ги уважи. Претендират
направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът редовно призован за съдебните заседания не изпраща
представител. В постъпилата от пълномощника адв.Ал.И. молба вх.№
6825/24.1.2022 г. изразява становище за неоснователност и недоказаност
на ищцовите претенции и моли съда да ги отхвърли, или евентуално да
не ги уважава в пълния размер, като развива подробни съображения в
тази насока и цитира съдебна практика. Прави евентуално възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното удостоверение за наследници изх. № КПЕ -131/1/ от
26.11.2021 г. на Община – Луковит е видно, че ищците В. Н. В. и П. С. Г. са
родители на М. В. В., починал на 08.11.2021 г.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 66 се установява, че на 08.11.2021 г. около 21:10 часа, на
път „I-3", при 144 км. + 450 м. е настъпило ПТП между лек автомобил
„Опел Астра" с peг. № ** **** КТ, управляван от Д.В.Б. /участник 1/ и
товарен автомобил марка „МАН“ и модел „ТГА 01", с peг. № *******,
управляван от Й. Н. Т. /участник № 2/. В резултат на настъпилото ПТП
на място са починали М. В. В. и Д.В.Б., а в МБАЛ – Плевен са починали
К.Л.М. и В. Н.П.. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че МПС
1 при маневра неправилно изпреварване, навлиза в лентата за насрещно
движение и се удря в МПС 2.
От приложената справка от интернет-страницата на
Гаранционен фонд е видно, че към 08.11.2021 г. МПС с ДКН ** **** КТ има
активна застраховка "Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД.
С молба вх. № ОИ – 01720/04.01.2022 г., ищците В. Н. В. и П. С. Г.,
чрез упълномощения адв.Р. М., са предявили претенция пред ЗД „Бул Инс“
АД за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, вследствие на настъпилото на
6
08.11.2021 г. ПТП, при което е починал синът им М. В. В..
С Постановление от 29.07.2022 г. на прокурор в ОП-Ловеч е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл.1 и
т.4 от НПК наказателното производство по ДП № 259/2021 г. по описа на РУ
на МВР – гр.Луковит, водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Същото не е обжалвано и е влязло в законна
сила, което се установява от писмо № 2220/2021 от 28.11.2022 г. на ОП –
Ловеч.
За установяване механизма на настъпване на ПТП, съдът е допуснал до
разпит като свидетел Й. Н. Т., който е управлявал товарния автомобил
марка „МАН“ , модел „ТГА 01", с peг. № *******. В показанията си
свидетелят излага, че на 08.11.2021 г. се прибирал от Румъния в посока
София. Вечерта към 9-10 ч. след разклона за Ловеч и преди с.Петревене се
разминал с друг ТИР. След като отминал кабината на другия камион, видял
лекия автомобил да излиза срещу него и последвал удар. Движил се в
неговата лента за движение със скорост около 65 км/ч., но колата излязла
веднага да изпревари другия камион. Всичко станало за по-малко от секунда
и след катастрофата не могъл да излезе от кабината, защото лява врата била
смачкана, а дясната заклещена от усукването на кабината. След идването на
полицията с щанга отворили дясната врата да слезе и дошла „Спешна
помощ“. Видял само удара, а след излизането от кабината не видял колата,
защото полицаите му казали да стои до камиона. Предполага, че колата се е
движила с висока скорост, като има предвид уврежданията по влекача, защото
предницата почти я нямало. Свидетелят твърди, че бил натоварен с около 16
тона и когато видял автомобила, направил максималното да спре. За него
ударът бил от лявата страна, а за лекия автомобил почти челно. След удара
влекачът се занесъл наляво и усукал, като заел почти двете ленти за
движение. Свидетелят излага, че пътната настилка била суха, но имало мъгла
и бил на къси светлини.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че
участъкът, където е настъпило процесното ПТП е прав, ширината на ПП е
6,40 м, покрито с дребнозърнест асфалт без повреди. Осевата линия е тип
единична прекъсната, а банкетите са очертани с единична непрекъсната линия
7
тип Ml и са частично затревени. Надлъжният наклон на ПП е пренебрежимо
малък, а напречният наклон е стандартен - 2,2-3,0%. При извършения на
място оглед експертът е констатирал, че преди и след МУ няма пътни знаци,
допълнително ограничаващи скоростта.
Относно механизма и причините за настъпване на ПТП на 08.11.2021
г., вещото лице инж.Н. К. дава заключение, че скоростта на движещият се в
посока гр. София товарен автомобил „МАН" ТГА01 с peг. № РВ 10 **** с
полуремарке и водач Й. Н. Т. е била около 60 км/ч. Скоростта на движещият
се в обратна посока от с. Петревене към гр. Луковит лек автомобил „Опел
Астра" с peг. № **** 82 КТ, управляван от Д.В.Б., е била 118 км/ч. На около
20 м метра преди мястото на удара, л.а.“ Опел“ навлиза в лентата за насрещно
движение, в която се движи товарният автомобил с полуремарке. Според
експерта, вероятно водачът на лекия автомобил, застигайки движещия се
преди него друг товарен автомобил и за да не се блъсне в него поради
високата скорост, навлиза в насрещната лента. Водачът на т.а. „МАН"
предприема аварийно спиране, но настъпва удар, който е между предна лява
част на л. а. „Опел Астра" и предна лява част на влекач „МАН" ТГА01. След
удара товарният автомобил се отклонява наляво по посоката си и спира
аварийно, а л. а. „Опел" се отклонява надясно, завърта се около вертикалната
си ос обратно на часовниковата стрелка, продължавайки да се транслира
странично, при което се завърта около надлъжната си ос по часовника, като
преминава през таван и след излизане от платното за движение се установява
на колела на мястото, където е намерен и описан в огледния протокол. По
време на настъпване на ПТП асфалтовата настилка е била суха, в добро
съС.ие, участък е прав, равен, с две ленти, разделени с бяла прекъсната линия
тип МЗ и в тъмната част на денонощието, като видимостта е на фарове.
Според експертът, скоростта на т. а. „МАН" в момента на удара е 53,6 км/ч, а
на л.а. „Опел“ 118 км/ч., тъй като няма следи от спиране. След удара
товарният автомобил остава на пътното платно с предна част в насрещната
лента и насочена на югоизток, а полуремаркето запазва надлъжното си
разположение спрямо първоначалната си посока и пътя. Лекият автомобил
марка и модел „Опел Астра" след челния ляв удар, преминал в ляв страничен
вследствие на кинетичната си енергия, е напуснал пътното платно и се
установил в дясно извън него.
Вещото лице инж.Н. К. заключава, че процесът на удара между двете
МПС се състои от няколко фази. В началната фаза настъпват само еластични
деформации. Втората фаза е фаза на пластични деформации. В нейния край се
формира максималната ударна сила и деформациите достигат максималната
си стойност. Към края на тази фаза и началото на следващата, подовите
елементи на автомобилите или на единия от тях оставят копки или следи от
задиране по асфалта. Третата фаза е на възстановяване и при нея
8
автомобилите започват да се отделят един от друг, като частично
деформациите намаляват. В края на фазата на деформиране и към началото на
фазата на възстановяване възникват следите от задиране по асфалта, като
ниските елементи вляво на окачването и пода на автомобила „Опел" оставят
тези следи. Вещото лице пояснява, че положението на двата автомобила в
момента на удара кореспондира с намерените следи и предмети, както и с
последващото движение след удара.
Изхождайки от данните по делото, експертът прави извод, че мястото на
удара по ширина пътното платно е на 4-5 метра вляво от десен край на
платното за движение по посока гр. Луковит, а по дължина на 19,5-20 м след
ОР. Ударът е между двете МПС настъпил с предните им леви части в лявата
лента за движение - тази посока гр. София, където се е движил т.а. „МАН".
Поради завъртането на л.а. „Опел" измества по цялата му лява страна -
разрушени и унищожени са леви врати и колони, леви калници и др. След
това автомобилът се преобръща през таван до заставане на колела, както е
намерен при огледа. Според инж.К. това са причините за получаване на
множеството травми на возещите се в лекия автомобил, довели до летален
изход за четирима от тях.
Вследствие на удара на товарния автомобил са увредени предна броня,
предна маска, фарове с мигачи, декоративна решетка, преден ляв калник,
греда с лява степенка, ляво странично огледало, откъснати обеци на преден
мост, а предната лява врата е огъната. Л. а. „Опел" е с масивна деформация по
цялата лява част, като са унищожени предна броня, декоративна решетка,
радиатор, преден капак, предно и задно стъкло, леви врати и прозорци, леви
колони, волан и шибидах/деформиран таван/.
Според заключението на СТЕ видимостта към момента на ПТП е била
добра за нощни условия и на светлините на фарове, което се установява от
писмо № 297000-201/11.01.2022 год. на НИМХ за 08.11.2022 год . за участъка,
касаещ ПТП. Това дава основание на експерта да приеме, че водачът на лекия
автомобил Б. е могъл да види отдалече фаровете на насрещно идващия
влекач „МАН". При движение с разрешената за участъка скорост от 90 км/ч,
той би могъл да намали скоростта си и да остане в лентата си за движение
след движещият се преди него товарен автомобил, след което и двамата да
осъществят разминаване с управлявания от св.Т. т.а. „МАН".
Вещото лице е установило, че л.а. „Опел Астра" е снабден с предпазни
триточкови инерционни колани за всички места: на водача и пътника до него
отпред, както и за трите места на задна седалка. Експертът не може да
отговори категорично дали пострадалият М. В. е бил с предпазен колан, но
прави заключение, че при тази скорост на движение на л.а. „Опел Астра", в
който е пътувал и спецификата на механизма на протичане на процесното
ПТП, аналогични травми В. би получил и при използуване на такъв колан.
9
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
приема като компетентно и обосновано се установява, че в резултат на
настъпилото на 08.11.2021 г. ПТП на пострадалия М. В. са причинени
множество увреждания и непосредствена причина за смъртта му е съчетаната
черепно – мозъчна и коремна травма, изразяваща се в счупване на черепните
кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвонасядане на меките
мозъчни обвивки, контузия на мозъчното вещество, кръв в мозъчните
стомахчета, разкъсване на слезката и кръв в коремната кухина, както и
травматично счупване на лявата бедрена кост. Вещото лице д-р М. Г. прави
извод, че установените изменения са от травматично естество и са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертът пояснява, че при
огледа на трупа не се установени травматични изменения по предната гръдна
стена, които да се дължат на натиск от страна на поставен предпазен колан,
който предпазва долната трета на гръдната стена и горната трета на
коремната стена. Вещото лице е категорично, че и при поставен
обезопасителен колан биха се получили същите изменения с оглед на това, че
същите са разположени най-вече в областта на главата и те са довели до
сигурна смърт. Затова експертизата приема, че поставянето на предпазен
колан не може да предотврати травматичните изменения по главата. В случая
се касае за удар предимно в областта на главата и коремна стена вляво от
твърд тъп предмет, какъвто се явява каросерията на превозното средство.
След запознаване с представените по делото доказателства, д-р М. Г. дава
заключение, че в кръвта на водача на лекия автомобил Д.Б. не се съдържа
алкохол.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Л.М.,
Н. В.Г., П.К.П. и Й. Н. В.. В показанията си св.А.М., който е комшия на
ищците излага, че двамата живеят заедно и имат 7 деца, като най-голямата
дъщеря е женена в с.Дерманци. Ищецът В. В. работел като майстор, а жена му
П. се грижела за децата. В деня на катастрофата починала и майката на В.,
като двамата с П. били на София, за да вземат от летището по-големия си син.
Свидетелят видял, как вечерта пострадалият М. и другите тръгнали да купят
цигари на Чочо в Луковит, тъй като магазините в селото били затворени. След
смъртта на М. контактувал и с двамата ищци. Ищцата П. Г. поС.но ревяла,
„нарувала като вол“, не се хранела, не спяла и имал чувството, че ще полудее.
10
По-големите деца й носили успокоителни, тъй като не била добре с акъла.
Ищецът се въздържал пред жена си, но като се събирали двамата със
свидетеля също плачел. М. излага, че ищците се грижели добре за децата си,
които винаги били нахранени, изпрани и облечени. За пострадалият М.
твърди, че бил жизнено, възпитано, засмяно и по-затворено дете. След като
завършил 8 клас, продължил да учи в гимназията в гр.Луковит. Майка му го
карала да учи, за да бъде грамотен и да има професия. Родителите му го
учили да не краде и да не лъже, за да няма разлика между българче и циганче.
Те се гордеели с него, помагал в къщи да отглеждат животни, а баща му го
учил да е майстор.
Свидетелят Н. Г., който е кмет на с.Петревене трети мандат, също
познава цялото семейство, както и родителите на ищеца В. В.. Цялото
семейство е много задружно, добре си гледат децата и всички учат.
Пострадалият М. бил много добро дете, учел в гимназията в гр.Луковит,
помагал във всичко на баща си и майка си, а на погребението дошла и
курсовата му ръководителка. Бащата В. работел в строителството, а майката
П. по принцип си гледала децата. Всичките им деца са възпитани, не са
разпуснати и научени на труд. В деня на инцидента починала майката на В.,
но децата ги погребали по-късно. Свидетелят твърди, че след смъртта на М.
ищците се променили, виждал ги почти всеки ден на гробищата. В. не е така
адекватен, спрял повече от работата, карал останалите деца да му помагат,
както и на майката.
В този смисъл са и показанията на св.П.П., който познава ищците,
както и пострадалия М.. За него твърди, че бил едно от най-добрите деца на
семейството. Бил много дружелюбен, възпитан, слушал майка си и баща си.
Родителите му го стимулирали да завърши средно образование, но и М. имал
желание да учи и да се развива, както и да ходи на работа с баща си. В деня на
катастрофата свидетелят бил целия ден заедно с В. и П., тъй като В. му
помагал да си прави покрива. Обадили се на В., че майка му е много зле и
когато стигнали болницата докторите казали, че е починала. Като се
прибрали започнали приготовления за изпращането на майка му, а вечерта
към 7 часа тръгнали за летището в София, за да приберат най-големия си син,
който се връщал от Англия за погребението на баба си. Тогава бащата на
свидетеля се обадил да му каже за катастрофата. Когато се прибрали, няколко
11
човека дръпнали В. и му казали, а П. започнала да се тръшка на земята и пита
какво е станало с детето й. Като разбрала че е мъртво, припаднала.
Свидетелят твърди, че след инцидента има огромна разлика в П. и В., станали
затворени и не общували както преди. В. работи по-малко, защото няма
стимул, а преди М. бил поС.но с него, когато не е на училище. Ищцата е
потисната, по-притеснена, не разговаря с хората, поС.но плаче и не може да
разсъждава някои неща. Оплаква се, че много я болят ставите и не може да се
движи както преди, но свидетелят не знае дали е търсила лекарска помощ.
Имала и заболяване с бели петна по тялото, които били започнали да изчезват,
но след смъртта на М. отново се появили. Според свидетеля болката им става
все по-силна с времето, защото осъзнават, че детето им го няма.
Показанията на св.Й. В., който е брат на ищеца В. В., съдът цени с
оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхната
заинтересованост. Свидетелят твърди, че е бил пръв заедно с други роднини
на мястото на катастрофата преди полицаите, защото чули удара. Когато
отишли на място, колата била на една страна и се била ударила в ТИР.
Започнали да ги изкарват на пътя от багажника. Колата била много смачкана,
вратите не можели да се отварят, а таванът бил навлязъл навътре в купето.
Трите малки момчета били отзад, имали още въздух, но починали в
болницата. Не може да каже, дали са били с предпазни колани. На П. и В.
казали когато се прибрали от София. За пострадалия М. твърди, че бил добро
дете, ходел на училище и помагал на майка си и баща си. След смъртта му
родителите са в тежко съС.ие, защото загуба на дете е най-лошото. Все
увиснали, тихи, не говорят с хората, ходили по болници, но не знае къде.
При така приетите за установени факти, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се
породи това право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано
от датата на предявяване на претенцията пред него. В настоящето
12
производство са ангажирани доказателства за заявена от ищците писмена
претенция пред застрахователното дружество - ответник на 04.01.2022 г. Към
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2022 г., срокът по чл.496,
ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е изплатил на ищците
застрахователно обезщетение, т.е. заявените искове са допустими.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика л.а. марка „Опел
Астра" с peг. № ** **** КТ по силата на Застрахователна полица №
BG/02/120003176132 към момента на настъпване на процесното ПТП. както и
настъпването на 08.11.2021 г. на ПТП между управления от Д.В.Б. автомобил
марка „Опел Астра" с peг. № ** **** КТ и товарен автомобил модел „Ман
ТГА 01" с peг. № *******.
Противоправното деяние на водача на лекия автомобил Д.Б. се доказва
от заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза и
приложеното Постановление от 29.07.2022 г. на прокурор в ОП-Ловеч, с
което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1,
предл.1 и т.4 от НПК наказателното производство по ДП № 259/2021 г. по
описа на РУ на МВР – гр.Луковит, водено за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. ПТП е настъпило в резултат на
нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалият
Д.В.Б.. От заключението на СТЕ се установява, че същият се е движили със
скорост от 118 км/ч при максимално разрешена за пътния участък от 90 км/ч,
не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да
спре пред всяко предвидимо препятствие – попътно движещият се товарен
автомобил и насрещно движещия се такъв, което е нарушение на чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП. От негова страна е допуснато нарушение и на разпоредбата на
13
чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, като макар и да е бил длъжен, не се е убедил че има
видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава
да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Налице е и
нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП от водача на лекия
автомобил, който не е изпълнил задължението си, когато при изпреварване
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. По тези
съображения и поради настъпила смърт на дееца е прекратено наказателното
производство по ДП № 259/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр.Луковит. От
друга страна свидетелят Й. Т. е управлявал товарния автомобил „МАН“ със
скорост от 60 км/ч при максимално разрешена от 90км/ч, с включени къси
светлини. Управляваният от Д.Б. лек автомобил е навлязъл в неговата лента
за движение на около 20 м. преди мястото на удара и е предприел аварийно
спиране, но не е имал обективна възможност да предотврати настъпването на
ПТП. Поради това и наказателното производство е прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
При тези доказателства съдът приема, че е налице и причинната връзка
между станалото на 08.11.2021 г. ПТП и настъпилата смърт на М. В., т. е.
налице е деликт.
Ищците В. В. и П. Г. са материално легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са родители на починалия в
резултат на ПТП М. В. В., който факт се установява от приложеното по
делото удостоверение за наследници изх. № КПЕ -131/1/ от 26.11.2021 г. на
Община – Луковит.
В случая ищците претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
от факта на настъпилата смърт на тяхното дете в размер на сумата от
200 000.00 лв. всеки един от тях.
Безспорно ищците попадат в кръга на най-близките на пострадалите
съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
разрешение е прието и в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Като родители на пострадалия М. В. те се ползва с право на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
14
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпят значителни по степен морални болки
и страдания от загубата му. В мотивите на цитираното ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е указано, че правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, което е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 от ЗЗД.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, на които съдът
дава вяра като непосредствени и обективни се установява, че ищците и
пострадалият М. В. са живели в едно домакинство, били са задружно
семейство, между тях е съществувала силна връзка на уважение и
привързаност. Родителите се гордеели със своя син, който продължил
образованието си и учел в гимназията в гр.Луковит, помагал в домашните
задълженията на майка си, а когато не е бил на училище, ходел да се учи за
майстор от баща си. В показанията си свидетелите твърдят, че М. В. бил
добро, възпитано и жизнерадостно дете. След неговата смърт в живота на
ищците настъпили негативни промени, затворили се, не контактували както
преди с хората. Ищцата П. Г. била потисната, непрекъснато плачела, не
можела да се храни и да спи. В показанията си св.П.П. твърди, че се
оплаквала, че много я болят ставите и имала заболяване с бели петна по
тялото, които били започнали да изчезват, но след смъртта на М. отново се
появили. Ищецът В. В. започнал да работи по-малко и също плачел, но не
пред съпругата си, за да не я разстройва.
Безспорно смъртта на дете е огромна трагедия за всеки родител,
особено когато е настъпила неочаквано и внезапно в резултат на пътен
инцидент. При определяне паричното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази възрастта на детето /15 години/, както и
обстоятелството, че се касае за най-близка родствена връзка – тази между
родители и дете, вследствие на която предвид съществуващите в семейството
отношения има силно изразен емоционален и морален аспект. Касае за загуба
на дете, което е най-значимото и осмислящо човешкия живот. При тези
доказателства съдът прави извод, че между ищците и пострадалият е
съществувала трайна и дълбока връзка, близост и взаимна подкрепа, поради
което внезапната му загубата на тази възраст е предизвикала стрес и
15
негативни емоции в ищците
С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който следва да бъде
определен в обичайните граници за подобни случаи, като се съобразява
стандарта на живот в страната и конкретните икономически условия към
ноември 2021 г., е в размер на 200 000.00 лв. за всеки един от ищците. Този
размер е адекватен с оглед претърпените от тях болки и страдания, отговаря
на принципа на справедливостта, което мотивира съда да го уважи в пълния
претендиран размер.
Съдебният състав намира за недоказано направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия М. В.. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана
непротиворечива практика на ВКС, според която съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, подлежаща на пълно и
главно доказване от страната, позоваваща се на същото. Принос е налице,
когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на
този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици.
Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. Когато
вредоносният резултат би настъпил и без противоправното действие или
бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен. Като проява на
такъв тип поведение от страна на пострадалия в отговора на исковата молба
от ответника – застраховател се сочи непоставянето от пострадалия на
обезопасителен колан, което е нарушение на изискването на чл. 137а ал. 1 от
ЗДвП. В конкретния случай от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че при огледа на трупа на М. В. не са установени
травматични изменения по предната гръдна стена, които да се дължат на
натиск от страна на поставен предпазен колан. Вещото лице е категорично, че
и при поставен обезопасителен колан биха се получили същите изменения с
оглед на това, че същите са разположени най-вече в областта на главата и те
са довели до летален изход. Затова експертизата приема, че поставянето на
предпазен колан не може да предотврати настъпилия резултат. В този смисъл
е и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице
инж.Н. К. също прави извод, че при тази скорост на движение на л.а. „Опел
Астра", в който е пътувал пострадалия и спецификата на механизма на
протичане на процесното ПТП, аналогични травми В. би получил и при
използване на такъв колан. Поради изложените съображения съдебният
състав приема, че в случая не е доказано, че и при спазване от страна на
пострадалия на изискването на чл. 137а от ЗДвП - при поставянето на
обезопасителен колан, крайният вредоносен резултат би бил предотвратен.
Само при установяването на този факт от ответната страна биха били
16
приложими последиците на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение.
Недоказано в хода на процеса остана и другото релевирано
възражението на ответника, че водачът на лек автомобил марка „Опел Астра"
с peг. № ** **** КТ го е управлявал под въздействието на алкохол. От
приетото като доказателство заключение на съдебно-медицинската
експертиза по безспорен начин се установява, че в кръвта на водача на лекия
автомобил Д.Б. няма данни за наличие на алкохол.
По отношение на лихвата съдът приема следното:
От ищците по делото се претендира присъждане на законната лихва
върху размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от
датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач – 04.01.2022 г. По
въпроса за началния момент, от който се дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав приема, че в
случая са приложими разпоредби на чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3, във вр. с чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ. В решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. №
2466/2018 г. на I т.о., ТК е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяването на застрахователя. Ищците са отправили претенцията си за
лихва като част от застрахователното обезщетение. В настоящия случай не се
спори по делото, а това се установява и от представените доказателства, че
претенцията на ищците е предявена пред застрахователя чрез отправената
молба на 04.01.2022 г., като до момента на постановяване на решението не се
ангажираха доказателства за плащане по извънсъдебните претенции за
застрахователно обезщетение., т.е. законната лихва върху размера на
присъденото обезщетение се дължи от 04.01.2022 г. до окончателното
изплащане.
По отговорността за разноски:
Ищците в настоящето производство са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенциите следва да се заплати от осъдения ответник по сметката на ОС
17
Ловеч. При уважени претенции в общ размер на 400 000.00 лв., дължимата
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 16 000.00 лв.
Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направени в
хода на производството само от процесуалния представител на ищците.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. М. – САК, с личен № **********,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. Н.
В. съразмерно с уважената част на иска в размер на сумата от 200 000.00 лв.
Искането е основателно предвид изхода от спора и с оглед осъществената
безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, като размера на дължимото адвокатско възнаграждение се
определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
разМ. на адвокатските възнаграждения или 5530.00 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. М. – САК, с личен № **********,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П. С.
Г. съразмерно с уважената част на иска в размер на сумата от 200 000.00 лв.
Искането е основателно предвид изхода от спора и с оглед осъществената
безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, като размера на дължимото адвокатско възнаграждение се
определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
разМ. на адвокатските възнаграждения или 5530.00 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати на В. Н. В., ЕГН: ********** с адрес: ***********, на основание чл.
432, ал.1 КЗ по сметка IBAN: ***********, BIC: STSABGSF в „Банка
ДСК“АД сумата от 200 000.00 лв. /двеста хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му М. В. В., в резултат
18
претърпяно ПТП на 08.11.2021 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра", с peг. № ** **** КТ Д.В.Б., чиято отговорност за
вреди се покрива по застрахователна полица № BG/02/120003176132
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати на П. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ по сметка IBAN: **********, BIC: STSABGSF в „Банка
ДСК“АД сумата от 200 000.00 лв. /двеста хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. В. В., в резултат
претърпяно ПТП на 08.11.2021 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра", с peг. № ** **** КТ Д.В.Б., чиято отговорност за
вреди се покрива по застрахователна полица № BG/02/120003176132
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати да заплати на адв. Р. М. – САК, с личен № *******, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 5530.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. Н. В. за
първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно с уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати да заплати на адв. Р. М. – САК, с личен № *****, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 5530.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П. С. Г. за
първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно с уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
19
заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 16 000.00 лв. /шестнадесет хиляди лева/ държавна такса съразмерно
с уважената част от исковете и 5.00 лв. д.т. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
20