Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 13.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. №
8233/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 36249/27.06.2018 г. по гр. д. № 20394/2015
г. по описа на СРС, 165 с - в е признато
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ГПК, вр. с чл.
124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.С.Ф., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******сумата от 2 501, 98 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2011 г. - 04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 20.08.2014 г. до
окончателно плащане на сумата, както и сумата от 471, 28 лв. - представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2012 г. - 08.08.2014
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 6099/2015 г. по описа на СРС, като исковете по главницата
и лихвите са отхвърлени до пълните предявени размер като неоснователни. Ответницата е осъдена съразмерно за разноски в исковото и заповедното
производства.
Недоволна от решението е останала ответницата Р.С.Ф., която го
обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК в уважителната част с доводи, че е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че отчитането на ТЕ в имота е
неправилно, а доставената ТЕ е с ниско качество, като в зимния период винаги е
студено. В сградата има слабо топлоподаване и сметките никога не се коригират,
а се изчисляват на база минал отоплителен сезон. Поддържа,
че не следва да заплаща некачествена доставка. Излага съображения, че
неправилно СРС е приел, че общият топломер отговаря на метрологичните
изисквания, тъй като не е извършвана изискуемата по закон проверка дали
отговоря на изискванията. Неоснователно е прието, че топломера е годен да
отчита ТЕ през периода. Излага доводи, че исковете са недоказани, като моли
да се отмени
решението и да се отхвърлят изцяло исковете.
Въззиваемата страна
„Т.С.” ЕАД не е подала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В молба от
14.01.2021 г. моли да се остави без уважение жалбата,
която оспорва, без да излага конкретни доводи. В молбата си претендират
разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „МК Е.“ ЕООД
също не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в
оспорената уважителна част.
В частта, в която исковете са отхвърлени до пълните размери, решението е
влязло в сила, като неоспорено от ищеца.
Съдът намира, че при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми. СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
По
съществото на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните
пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на
ответницата
на собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ул. „*******. Качеството на
ответницата на собственик на имота
не е оспорвано в рамките на производството и се установява от нотариален акт за
собственост № 67 от 09.11.1997 г., том LLLXXVII, дело № 5182, както
и от заявление за откриване на партиди на името на ответницата от 20.05.2003 г.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е
възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че
главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с
предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния
период.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е
предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение,
което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на
имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, количеството изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г.
В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата е възложено на „М.Е.“ ООД.
На следващо
място, при определяне на дължимата сума за използваната топлоенергия като
многокомпонентно задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията,
включително разликата между прогнозното и действително потребеното
количество енергия след прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил факта, че цените на
топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
В отговор на
възражението в жалбата за некачествено изпълнение на задълженията на топлоснабдителното дружество съдът намира, че в ОУ не са
определени качествени параметри на доставената услуга, както и че липсата на
такава уговорка не опорочава договора. Според действалата в периода Наредба №
16 - 334 от 06.04.2007 г., операторът на топлопреносната
мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така са
определени качествените параметри на доставената услуга, респ. посочен е
механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии. Ищецът,
като продавач на топлинна енергия, има задължение да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна
собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до
отделните потребители се извършва чрез сградната
инсталация. По отношение на качеството на доставената енергия потребителя
разполага с възможност да направи рекламация по ОУ.
Съобразно заключението на съдебно - техническата
експертиза, прието пред СРС, изготвено след
анализ на всички писмени доказателства по делото, включително представените от ФДР,
се установява, че ищцовото дружество
ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните
разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Експертът е посочил, че делът
на ответницата за сградна инсталация и дължимите суми
за отопление на имота, включително за БТВ, са изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба в периода. Експертизата е дала заключение, че общият
топломер е бил годно средство за търговско измерване въпреки забавянето на
метрологичната му проверка. Заключението на лабораторията на ДАМТН е че
топломера съответства на изискванията. Възраженията на ответницата в жалбата по
този въпрос за неоснователни.
Според
СТЕ общата дължима от ответницата сума за топлинна енергия за процесния период възлиза на 2 501, 98 лв., с включени суми
за дялово разпределение, без да се извършва прихващане със задължения за
периоди извън процесния. Въпросната сума е сбор от
стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, за отопление на имот и за горещо водоснабдяване. Топлинната енергия
за отопление на имота е изчислена на база показанията на 4 бр. ИРРО, монтирани
на радиатори в имота, както и на база Наредба 16-334/2007 г., относно два
радиатора без ИРРО. Топлинната енергия за БГВ е изчислена на база показанията
на един брой водомер.
Въззивният
съд споделя изводите на СРС, че делът на ответницата за сградна
инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително сумите за битово
горещо водоснабдяване са изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба в периода. Главните искове са доказани по основание и размер.
Не са
налице основания за промяна изводите на СРС, които са съобразени с всички
приети пред този съд доказателства в съвкупност.
По исковете с правно основание
чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното
В жалбата не са наведени конкретни доводи за
незаконосъобразност на решението по отношение на лихвите за забава.
Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че съгласно ОУ от 2008 г., приложими в периода, потребителите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 30
- дневен срок след изтичане
на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.
84, ал.
1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава и без да е било необходимо да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са срочни. СРС е определил размера на претенциите на
основание чл. 162 ГПК за процесния период.
Понеже в жалбата не се
излагат никакви съображения по отношение претенцията за лихви за забава, съдът
не намира основание за промяна решението на първоинстанционният
съд и по този въпрос.
Доколкото решаващите
изводи на СРС съвпадат с тези на въззивния съд,
решението следва да се потвърди в оспорените уважителни части, като постановено
в правилно приложение на материалния и процесуален закон. Такъв извод се налага
и по отношение на присъдените разноски по исковото и заповедно производства в
полза на ищеца, които са разпределени съобразно доказателствата за реално
направени разноски в тези производства.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищеца „Т.С.“ ЕАД. Въззивният състав приема, че в негова полза не следва да се
присъждат разноски пред СГС за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото в полза на ищеца не е осъществено реално процесуално представителство
пред тази инстанция по смисъла на ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36249/27.06.2018 г. по гр.
д. № 20394/2015 г. по описа на СРС, 165 с – в, в
частта, в която е признато за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ГПК, вр.
с чл. 124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.С.Ф., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******сумата от 2 501, 98 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2011 г. - 04.2013 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 20.08.2014 г. до
окончателно плащане на сумата, както и сумата от 471, 28 лв. - представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2012 г. - 08.08.2014
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 6099/2015 г. по описа на СРС и Р.С.Ф. е осъдена за
разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕ № 36249/27.06.2018 г. по гр. д. №
20394/2015 г. по описа на СРС, 165 с – в, е
влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част, в която исковете са
отхвърлени до пълните размери.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.