Р Е Ш Е Н И Е № 260029
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 19.02.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от пети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №618 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по
постъпила въззивна жалба от Б.Д. АД.
Обжалва се постановеното решение №327 от 24.07.2020 г. по
търг.дело №504/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове от банката против И.З., ЛН **********, от В., с основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.16 ЗКСД, чл.86 ЗЗД да
заплати следните сумите:
- 56 024,05
лв. главница по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 18.02.2015
г., дължима поради обявяването на кредита за предсрочно изискуем предвид
непредставянето на документи, удостоверяващи качеството на студент за два
последователни семестъра за учебната 2016/2017 г. в М.У.П., ведно с обезщетение
за забава от подаването на исковата молба – 26.06.2019 г. до окончателното
изплащане,
- 1 298,22 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 18.02.2019 г. – 19.06.2019 г.
Жалбоподателят банка е останал
недоволен от така постановеното решение, като не е съгласен с изводите на съда
за ненастъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че е налице
обективния критерий за настъпване на предсрочна изискуемост, като се обосновава
с разпоредбата на чл.18.1 от Общите условия. Моли да се отмени решението, като
се уважат предявените осъдителни искове. Претендира разноските и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът И.З., действаща чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д.Т., е представила
отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна, тъй като не са налице
оплакванията на жалбоподателя. Моли да се потвърди решението.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на
жалбоподателя на 30.07.2020 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 07.08.2020
г. в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна
страна. Жалбата е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Установява се, че съдът е сезиран с осъдителни
искове по чл.430 ТЗ във връзка
с чл.16 ЗКСД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът банка се позовава на сключен договор за кредит от 18.02.2015 г. между нея и И.З. по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти/ЗКСД/, по силата на който бил
договорен кредит в размер на 86 056,52 лв. за заплащане на
семестриални такси за обучение в М.У.П.. Кредитът следвало да се усвоява на части в началото на всеки семестър при представяне на уверение от учебното
заведение, че кредитополучателят е студент с право да се запише за следващ семестър. Срокът за погасяването му е 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, като
е уговорено е заплащане на
лихва в размер на 7% годишно, изчислена върху усвоената част от кредита. Гратисният период е времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователна-квалификационна степен.
Твърди, че кредитът е усвояван на
части, както следва: на 19.02.2015 г.,
на 14.09.2015 г., на 10.02.2016 г., на 12.09.2017 г., на 20.02.2018 г.,
на 15.10.2018 г., като на посочените дати са превеждани по 7 823,32 лв. от
разплащателната сметка на ответника към съответната сметка на М.У.. Към момента на подаване на исковата молба
гратисният период не е изтекъл, кредитът не е погасяван и първата падежна дата
е 28.10.2021 г. Към този момент са усвоени 54 725,83 лв. с възнаградителна лихва
за периода 18.02.2019 г. - 19.06.2019 г. – 1 298,22 лв.
Твърди, че кредитът е превърнат в
предсрочно изискуем на 19.06.2019 г.,
поради не предоставяне на документ, удостоверяващ качеството на студент за два
поредни семестъра съгласно чл.18.1 от Общите условия към договора и чл.21,ал.6
от ЗКСД. Посочва, че е уведомил И.З. лично за настъпване на предсрочната изискуемост на
22.04.2019 г.
Обосновава и правния си интерес от
предявяване на исковете, свързан с обстоятелството, че кредитът е обезпечен с държавна гаранция, като е сключен
типов договор от 21.06.2010 г. между МОМН и банката, в който се предвижда
условие за претендиране на плащане от държавата по предоставената гаранция, а
именно издаден в полза на банката изпълнителен лист срещу длъжника.
Ответникът не е представил в срок писмен отговор срещу исковата молба. Приложеният такъв следва да се
счита, като становище по иска, а в него се възразява срещу
претенциите на банката.
Основният въпрос, повдигнат във въззивната жалба, се отнася до
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Видно от т.10 от процесния договор, сключен на 18.02.2015 г., неразделна
част от него са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
По делото са приложени посочените Общи условия с подписани от страните
страници. В чл.18.1 от тях е предвидена възможността кредиторът да обяви
кредита в предсрочно изискуем в посочените случаи. Съгласно чл.18.1,б.в, на
която разпоредба се позовава банката, един от случаите е при не предоставяне на
документ, удостоверяващ качеството на студент за два поредни семестъра.
В случая процесният договор за кредит е
отпуснат за финансиране на таксите за обучение на ответника в М.У.П.. Ползва се
с гратисен период – от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа.
Гарантиран е с държавна гаранция. Усвояването на кредита се извършва в началото на всеки
семестър. Съгласно чл.6.1, условие за
усвояването му е представяне на документ, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент с право да
се запише за следващ семестър със съдържанието по чл.10,ал.3 от ЗКСД.
По делото от страна на банката ищец са приложени справка с изх.№ 72-258/14.03.2019 г. на М.У.-П., от която се установява, че И.З. е записана в първи
курс за учебната 2014/2015 г., за учебната 2015/2016 г. е записана във втори
курс, за учебната 2016/2017 г. е прекъснала по слаб успех, за учебната
2017/2018 г. е записана трети курс и за учебната 2018/2019 г. е записана в
четвърти курс, както
и уверения за студентски кредит по образец, потвърждаващи справката и посочващи
срок за полагане на последен държавен изпит -
30.09.2021 г., уведомление за предсрочна изискуемост, получено на
22.04.2019 г.
Назначена е и съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентна. От изводите се установяват усвоените суми, размерът им, датите на
усвояване, които съвпадат с твърденията
в исковата молба. Усвоени са 46 939,92 лв., които с начислената и капитализирана лихва за периода 18.02.2016 г. –
18.02.2019 г. , се равняват на
54 725,83 лв. Изчислени са договорната лихва за периода 18.02.2019
г. – 19.06.2019 г. и са посочени начислените разноски.
Въз основа на така събраните доказателства се установява, че е налице прекъсване на обучението на
ответника И.З. за два последователни семестъра за периода на учебната 2016/2017
г. През този период не са усвоявани суми от кредита за заплащане
на семестриалните такси за обучение. При възстановяване на обучението за учебната 2017/2018 г. банката е продължила да превежда средства за заплащане на
семестриалните такси на ответника. Кредитирала е ответника за две поредни учебни години,
съответно за четири семестъра, след което е преценила, че е налице предвидено условие за настъпване на
предсрочна изискуемост и е пристъпила към обявяване на предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост е
институт на материалното право и представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на една от страните по него – кредиторът посочва, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми,
включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми. Уредена
е в чл.432 от ТЗ и чл.60,ал.2 от Закон за кредитните институции/ЗКИ/ и представлява сложен
фактически състав от два елемента –
обективен и субективен. Обективният елемент изисква настъпване на
факт, който е уговорен от страните, осносно неизпълнение на договорно
задължение, настъпването на който води като последица изменение на договора. Субективният елемент изисква кредиторът да упражни
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
уведоми длъжника за това. Действието на предсрочната изискуемост започва от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването и.
По делото се установява, че волеизявлението на
кредитора е достигнало до ответника на 22.04.2019 г. Към този момент И.З. е записана като редовен студент пети курс, като срокът за полагане на последния и държавен
изпит е 30.09.2021 г. Към този момент не
е налице условието, на което се позовава банката - не предоставяне на документ, удостоверяващ
качеството на студент за два поредни семестъра. Ето защо не е налице
обективният елемент от посочения фактически състав. Обстоятелството, че в един
предходен период ответникът е прекъснал обучението си за два поредни семестъра,
не може да има значение за един по-късен период, при положение, че кредиторът
не се е възползвал от това си право и е продължил изпълнението на задълженията
си по процесния договор.
С оглед гореизложеното, в случая не
е настъпила предсрочна изискуемост, както се твърди от банката в исковата
молба. Поради което и нейните претенции се явяват неоснователни. До този извод
е достигнал и окръжният съд, поради което неговото решение следва да се потвърди.
Въззивната жалба не следва да се уважава, тъй като не са налице посочените
оплаквания в нея.
Водим
от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №№327 от 24.07.2020
г. по търг.дело №504/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: